Р Е Ш Е Н И Е
град София,28.11.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело
№14133 по описа
за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, чрез юрк. К.срещу съдебно решение № 441503 от 02.07.2018г., постановено по гр.д. № 33048/2017г. по описа на СРС, 56 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.А.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата от 74.39 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2016 г. за следния топлоснабден имот: магазин № 30, находящ се в гр. София, ж.к. *******, лихва за забава в размер на 7.11 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 14.02.2017 г., начислена върху главницата от 74,39 лв., сумата от 29,90 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2016 г. за следния топлоснабден имот: в гр. София, ж.к. ******* и лихва за забава в размер на 4.34 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 14.02.2017 г., начислена върху главницата от 29.90 лв. С решението първоинстанционният съд е осъдил „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.А.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 450 лв. - разноски по делото.
В жалбата са
инвокирани доводи относно незаконосъобразност, недопустимост и неправилност на
съдебното решение. Навеждат се аргументи, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че между „Т.С.“ ЕАД и „С.А.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК: *******, са възникнали валидни
облигационни отношения. Излага се още, че в хода на производството страните не
са спорили относно идентификацията на задължението по партида с абонатен №
Т428402, поради което се изразява становище, че същата е доказана в достатъчна
степен. Твърди се, че между страните по делото не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищцовото дружество,
поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи
да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени решението на СРС в обжалваната част. Претендира сторени разноски пред
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „С.А.Г.Груп“ ЕООД, чрез адв. И., е депозирала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда
да я остави без уважение. Претендира присъждане
на направените по делото разноски. Релевира доводи за законосъобразност и
обоснованост на констатацията на първоинстанционния съд, че по делото не се
установява валидно възникнало и съществувало между страните облигационно
правоотношение въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди по отношение на магазин № 30, находящ се в гр. София, ж.к. *******“. Навежда аргумент, че въведените за пръв път във
въззивната жалба доводи за обосноваване на ищцовата претенция с института на
неоснователното обогатяване не следва да се разглеждат, тъй като са процесуално
просрочени. Акцентира на обстоятелството, че макар в заповедното производство
заявителят да е претендирал дължимата сума, позовавайки се на института на
неоснователното обогатяване, исковата претенция е предявена с твърдение за
договорно такова. Изразява се становище, че поради неидентичност на двете
претенции на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото е следвало да
бъде прекратено или съответно, тъй като в исковото производство
ищецът-въззивник е въвел твърдения за наличието на договор, какъвто реално
няма, да се остави без уважение, каквито са били изводите на съда в обжалваното
решение. Акцентира се на тази част от заключението на СТЕ, според която в
процесния имот не е имало отоплителни тела и монтиран топломер, общите части на
процесната сграда не се отопляват по проект, както и са наведени аргументи, че
експертът е изчислил дължимата топлинна енергия по наредба, приложима при
наличието на договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия. Твърди
се, че по делото липсват доказателства, че ответното дружество е използвало
имота, както и за това че до него реално е доставяна топлинна енергия и
топлинна енергия за дялово разпределение. Посочено е, че процесният магазин е
необитаем – със свалени контакти и с недовършен санитарен възел. С оглед
въведените доводи за неоснователност на главния иск, се твърди, че
неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД. Прави се искане съдът да
остави без уважение въззивната жалба, като потвърди обжалвания съдебен акт. Прави
се искане и за присъждане на направените по делото разноски, представен е
списък по чл. 80 от ГПК.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу „С.А.Г.Груп“ ЕООД при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение в неговата цялост.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми, видно от приложеното ч.гр.д. №11080/2017г. по описа на СРС, 56-ти състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.02.2017г. и е постановена на 27.02.2017г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „С.А.Г.Груп“ ЕООД за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „С.А.Г.Груп“ ЕООД, възражение, поради което
дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод
за неоснователност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответника - „С.А.Г.Груп“ ЕООД искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че между страните не е възникнало договорно
правоотношение, по силата на което ответникът има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Посочено е още, че според
разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, както и чл. 1, ал. 2 от ОУ на ищеца за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, продажбата на топлинна енергия на
потребители за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач при прилагане на ОУ, като писмената форма е форма за действителност, а
не за доказване /за разлика от продажбата на топлинна енергия за битови
потребители/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна
жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
В конкретния случай въз основа на
доказателствата по делото първоинстанционният съд е стигнал до правилен и
обоснован извод, че по делото не се установява наличието на писмен договор
между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния магазин през процесния период, като извънсъдебно признание от страна
на ищеца за липсата на такъв договор се съдържа и в писмо с изх. № П4742/12.07.2016
г. Изложените от СРС в горния смисъл мотиви, а
именно, че по делото не се установява наличието на валидно възникнало и
съществувало облигационно правоотнощение между страните въз основа на писмен
договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния магазин за
процесния период се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са възраженията на ответника,
според които „неправилно първоинстанционният съд е приел, че между „Т.С.“ ЕАД и
„С.А.Г.Груп“
ЕООД са възникнали валидни облигационни отношения“. Напротив, видно от
мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е достигнал до
правилен и съобразен с доводите на страните и доказателствата по делото извод, че между
страните не е възникнало договорно правоотношение, по силата на което
ответникът има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца
топлинна енергия в процесния имот.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на доказателствата по делото. С оглед на това
съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ е неоснователен
и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Въведените за
пръв път във въззивната жалба доводи за обосноваване на претенцията на ищеца с
института на неоснователното обогатяване са процесуално преклудирани, доколкото
исковата молба съдържа твърдение за сключен договор между страните по делото.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ответника,
като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат
разноски. Искането за присъждане на разноски на въззиваемата страна – ответник, съдът намира
за основателно, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на „С.А.Г.Груп“ ЕООД сумата от 300
лева /изплатен в брой адвокатски хонорар, видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие/ - разноски по делото във въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 441503 от 02.07.2018г., постановено по гр.д. № 33048/2017г.
по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.А.Г.Г.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. / триста
лева/, представляваща разноски за въззивното производство/адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./