РЕШЕНИЕ
№ 1917
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20211110172086 по
описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 22437 по описа за 2021 г., като поради подадено
възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответницата Д. Я. Х. с ЕГН **********, от
........ апартамент, чрез процесуалния си представител адв. П. Х. от
САК, със съдебен адрес ......... в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК е подала писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените по делото
искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 22437 по
описа за 2021 г. на СРС, на 20.04.2021 г. било депозирано заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата Х.,
за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
08.06.2021 г., по ч.гр. д. № 22437 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
2
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор процесуалния представител на ответника оспорва
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място
следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка -
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика
на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се
счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или
ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или
облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с
топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. По
делото ищеца е представил два документа. За първият от тях, находящ се на
лист 15 – 16 от делото, само от заглавието става ясно, че е протокол, но от
кого и за какво – не се чете поради лошото качество на документа, не се
разчитат и имената на лица и институции, ако евментуално такива са
упоменати в него. Вторитя от тях е техническа експертиза, със сходно
качество. Нито едно от тези докаазателства не удостоверява нито право на
собственост, нито пълно или ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения недвижим имот. Съгласно принципа на диспозитивното
начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК „Предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните.“. Предметът на
съдебното произнасяне и участниците в процеса също се определят по волята
на търсещото защита лице – съдът се произнася само за това, което е
поискано, и по отношение на този, срещу когото е потърсена защита.
Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа на факти, на които
страните не са се позовали. С оглед горното и при разпределена с доклада по
делото доказателствена тежест съдът приема, че ищеца не е доказал при
условията на пълно доказване основната предпоставка за уважаване на
исковете, и само на това основание исковете са неоснователни и недоказани и
не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на
процесните суми, като само за пълнота на изложението следва да се отбележи
и наличието на погасителна давност за част от процесните суми.
3
С оглед изхода на делото съдът счита, че право на присъждане на
направените по делото разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
като същите следва да бъдат в размер на 1 350 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, от които 600 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по заповедното производство и 750 лева
заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от......., със седалище и адрес на
управление ........... представлявано от .......... – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
153 от ЗЕ против Д. Я. Х. с ЕГН **********, от гр. ......., за
сумата от 1 386, 85 лева /хиляда триста осемдесет и шест лева и осемдесет
и пет стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 20.04.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 205, 50
лева /двеста и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., за сумата в размер на 26, 74
лева /двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2020 г. ведно със законна лихва от
20.04.2021 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 5, 06 лева
/пет лева и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на за
периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., присъдени със заповед за
изпълнение на парично зцадължение по чл. 410 от ГПК от 08.06.2021 г. по
ч.гр. д. № 22437 по описа за 2021 г. на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати на Д. Я.
Х. с ЕГН **********, от ........... сумата в размер на 1 350
4
/хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за заплатено адовкатско възнаграждение,
от които 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното
производство и 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото
дело.
Банкова сметка на ищеца:
.........
BIC: ...........
...............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5