Р Е Ш Е Н И Е
град София, 17.05.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№15710 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №223204 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело №15526/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, е осъдена З. "У."
АД да заплати на "Л.И."
ЕООД на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 1751.38 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка "Каско" за
вреди на лек автомобил марка "Фолксваген", рег. №*******, настъпили в
следствие на ПТП, за които е образувана щета №17119002087/25.10.2018г.,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба
- 18.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 595.06 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - З. "У." АД, чрез юрисконсулт Г.А., с
която се обжалва изцяло решение №223204 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело
№15526/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав, като са инвокирани доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен
в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно СРС е приел, че е налице покрит застрахователен
риск по имуществена застраховка „Каско”, поради което е налице основанието в
закона за ангажиране на отговорността на дружеството-ответник като застраховател
да заплати застрахователно обезщетение за
вреди на лек автомобил марка "Фолксваген", рег. №*******, настъпили в
следствие на ПТП. Твърди се, че в случая ищецът не е изпълнил вменено му
със сключения договор задължение да представи пред застрахователя документ за
настъпило застрахователно събитие – ПТП и с оглед обстоятелството, че
отговорността на застрахователя е ограничена до изплащане на две щети без
представяне на документ /само по писмено заявление на застрахования/ като
процесната такава се явява трета щета е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл.12.4.1 от Общите условия на застрахователния договор,
съгласно която е изключена отговорността на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - "Л.И." ЕООД, чрез адв.Ив.Ю. и адв.Г.Г., депозира писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се
доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено
в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от фактически
състав на нормата на чл.405, ал.1 от КЗ, а именно: наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС” към датата на настъпване
на процесното ПТП между собственика на увредения лек автомобил марка "Фолксваген", рег. №******* и
ответното дружество- застраховател; настъпило
застрахователно събитие в рамките на действието на сключения застрахователен
договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно
събитие, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника да заплати обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”. Твърди
се още, че разпоредбата на чл.12.4.1 от Общите
условия към договора за застраховка, на
която се позовава ответника, за да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение е неравноправна клауза
по смисъла на ЗЗП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от "Л.И." ЕООД срещу З.
"У."
АД осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени
към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявеният от "Л.И."
ЕООД срещу З. "У." АД осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. За да постанови обжалваното съдебно
решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената
тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон. Крайният извод на СРС за
основателност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните
по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
За основателност на предявения иск с
правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер.
В конкретната хипотеза не се
спори между страните относно обстоятелството, че между тях към датата на
твърдяното събитието е съществувал договор за имуществено застраховане
"Каско" с предмет процесния автомобил. Посоченият факт се установява
и от представената по делото застрахователна полица №17900112629 от 21.11.2017г., видно от която застрахователният договор по застраховка
"Каско" е сключен при условията на "Клауза А". Съгласно
общите условия към застрахователния договор, посочената клауза на застрахователния
договор покрива пълна загуба или частична повреда от пътнотранспортно
произшествие при сблъскване с или удар в, или от друго превозно средство,
пешеходци, подвижни или неподвижни предмети, животни, преобръщане или
прекатурване, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние на застрахованото превозно средство.
Следователно твърдението на ищеца да се е реализирал риск, а именно - ПТП, при което
застрахованото МПС е увредено при паркирано състояние, е покрит по
силата на договора за имуществена застраховка, сключен между страните. На следващо място механизмът на настъпилото ПТП се установява от приетото по делото заключение
на съдебно-автотехническа експертиза, което като неоспорено от страните следва
да се кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е обосновал
извод, че е налице причинна връзка между механизма на настъпилото ПТП и
настъпилите вреди по увредения лек автомобил, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Каско”. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник,
че застрахователното обезщетение за
процесното събитие следва да бъде определено по правилото, предвидено в т.12.4.1 от Общите условия
към договора за застраховка, а именно: когато застрахованият няма и/или не може
да представи документ, издаден от компетентните органи - протокол за ПТП,
констативен протокол, двустранен протокол, удостоверяващ настъпването на
застрахователното събитие, застрахователят изплаща до 10 % от застрахователната
сума по полицата за всяка щета, но не повече от две щети, освен ако
застрахователят с оглед конкретното застрахователно събитие прецени, че такъв
документ не е необходим. Неоснователен е доводът на въззивника,
че ищецът не е изпълнил вменено му със сключения договор
задължение да представи пред застрахователя документ за настъпило
застрахователно събитие – ПТП и с оглед обстоятелството, че отговорността на
застрахователя е ограничена до изплащане на две щети без представяне на
документ /само по писмено заявление на застрахования/ като процесната такава се
явява трета щета, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата
на чл.12.4.1 от Общите условия на застрахователния договор, съгласно която е
изключена отговорността на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение за увредения лек автомобил. На основание чл.408, т.3 КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Удостоверяването на събитието пред застрахователя чрез официален документ,
съответно, неизпълнението на посочените задължения не може да бъде определено
като неизпълнение, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Съгласно задължителна съдебна практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение №185/05.03.2014г. на ВКС по т.д. №300/2012г. на I Т.О., Т.К., прилагането
на нормата на чл.211, т.2 КЗ (отм.),
идентична по съдържание с чл.408, т.3 КЗ, е винаги
обусловено от доказване на пряка причинна връзка между неизпълнението на
конкретно задължение на застрахования, обявено за "значително" с
оглед интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от
една страна, и настъпването на вредоносното събитие - от друга. По делото не са
налице доказателства за неизпълнение на конкретно задължение по
застрахователния договор, което да е довело/способствало настъпването на
застрахователното събитие. По делото се доказва по безспорен начин, че ищецът е
изпълнил задължението си да уведоми незабавно застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и да предостави застрахования автомобил за оглед от
страна на застрахователя. Няма данни по делото застрахователят да е поискал от
застрахования други документи, които да са пряко свързани с установяване на застрахователното
събитие и размера на вредите.
Следователно съдът приема, че не се установяват основания за
отпадане на застрахователната отговорност - не е налице нито неизпълнение на
съществено задължение по смисъла на чл.403 КЗ, нито е налице
друго неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за интереса
на застрахователя по смисъла на чл.408, т.3 КЗ и да е
било предвидено в договора. Предявеният иск се явява доказан по основание. Досежно
размера, до който е уважен, правилно СРС е кредитирал заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, и е приел, че искът е основателен за
размера, за който е предявен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
т.ч. и в частта на разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъди сумата от 350.00 лв., представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №223204 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело №15526/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 126-ти състав.
ОСЪЖДА З. "У." АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***; да заплати на "Л.И." ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./