РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 525
гр. Пловдив, 25 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3772 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба
на Д.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 325/23.08.2019 г. на
Директор на ТД на НАП – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение
жалбата й срещу Разпореждане изх. № С190016-137-0006801/23.07.2019 г., касаещо
публични задължения по изпълнително дело № 16090012358/2009 г., възникнали по
Данъчна декларация № **********/02.05.2011 г. в общ размер на 1569,05 лв., в
това число главница 855,35 лв. и лихва към 19.08.2019 г. в размер на 723,34 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Съображения
в тази насока са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение
№ 325/23.08.2019 г., Директорът на ТД на НАП - Пловдив е оставил без уважение
жалбата на Д.К.П. срещу Разпореждане изх. № С190016-137-0006801/23.07.2019 г.,
издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Г.на
длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП
Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване по давност на публични
задължения по изпълнително дело № 16090012358/2009 г., възникнали по Данъчна
декларация № **********/02.05.2011 г. в общ размер на 1569,05 лв., в това число
главница 855,35 лв. и лихва към 19.08.2019 г. в размер на 723,34 лв.
За да постанови
този резултат ответният административен орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
Видно от
наличното по административната преписка Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК е изх. № 12358/2009/000001/20.11.2013 г., за
събирането на установени и изискуеми публични задължения на г-жа П. *** е
образувано изп. дело № 16090012358/2009 г.
Съобщението за доброволно изпълнение е връчено, чрез лицензиран пощенски
оператор на 16.12.2013 г. на Л.К., майка на жалбоподателката. На основание чл.
29, ал. 7 от ДОПК съобщенията в административното производство могат да се
връчват на пълнолетен член на домакинството на задълженото лице, както е
направено в настоящия случай.
Издадено е
Разпореждане за присъединяване изх. № 012358/2009/000003/16.07.2015 г., с което
към образуваното срещу Д.П. изпълнително дело е присъединено задължението й по
Глоба/фиш № 2064159/28.11.2014 г.
С Разпореждане за
присъединяване изх. № С 160016-105-0068691/04.10.2016 г. към изп. дело № 160090012358/2009 г. е присъединен и публичния взискател ТД на НАП - Пловдив за събирането на задължения
по данъчна декларация по ЗДДФЛ № **********/02.05.2011 г. в общ размер към
момента на издаване на разпореждането 1329,43 лв.
С ПНОМ с изх. №
0190016-022-0056193/03.07.2019 г., издадено от Т.А. на длъжност старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, за обезпечаване на
установеното и изискуемо публично вземане по изп.
дело № 160090012358/2009 г. по описа на дирекция „Събиране" при ТД на НАП
Пловдив, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл.
195, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки - запор върху
вземане от трето задължено лице -работодател Н.Г.Д. - К., за сумата от 1727,52
лв. Постановлението е получено лично от Д.П. на 02.08.2019 г. при посещението й
в дирекция „Събиране" към ТД на НАП - Пловдив. На Н.Д.-К.е изпратено Запорно съобщение изх. № С190016-119-0009967/03.07.2019 г.,
на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
С Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК с изх. №
C190016-009-0008305/03.07.2019 г., адресирано до третото задължено лице Н.Д.-К.,
публичният изпълнител е разпоредил в 3-дневен срок получаване на разпореждането
за изпълнение запорираната сума да бъде прехвърлена
по посочената сметка на ТД на НАП Пловдив.
Възражението за
изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника,
упражнено c
подаването на Възражение c вх. № C190016-0357368/15.07.2019 г. пред ТД на НАП
Пловдив.
С оглед на
правомощията, предоставени на публичния изпълнител, на основание чл. 226, ал. 1
от ДОПК, е издадено Разпореждане с изх. № С190016-137-0006801/23.07.2019 г., с
което публичният изпълнител е отказал да погаси публични задължения в общ
размер на 1732,27 лв.
Досежно
погасяване по давност на задължения по Данъчна декларация № **********/02.05.2011
г. с период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., предмет на
разглеждане в настоящото производството, решаващият орган е приел, че срокът за
доброволно плащане на цитираната декларация е през 2011 г. При тази констатация
5-годишната давност за тези публични задължения е започнала да тече от 01.01.2012 г. и при липсата на действия, водещи до спиране или
прекъсване на давността, изтича на 01.01.2017 г. В
рамките на този период е издадено Разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0068691/04.10.2016 г., което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК
прекъсва давността на 04.10.2016 г., тъй като с това действие се образува
изпълнително дело за това вземане, и от този момент започва да тече нова 5 -
годишна давност, която изтича на 04.10.2021 г. За неоснователни са приети
възраженията на жалбоподателката, че горецитираното разпореждане не следва да
породи действие, тъй като не е било сведено до знанието й. В тази връзка е
посочено, че с Разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0068691/04.10.2016 г. са присъединени единствено задълженията по
Данъчна декларация № **********/02.05.2011 г., чийто размер длъжникът сам
определя и декларира пред компетентната териториална дирекция. На това
основание твърдението на П., че не е уведомена за наличието на тези си публични
задължения не е прието. С ПНОМ с изх. № С190016-022-0056193/03.07.2019 г.
давностният срок за горецитираното публично вземане е спрян, на основание чл.
171, ал. 1, т. 5 от ДОПК и към настоящия момент не е изтекъл 10-годишния абсолютен
давностен срок. При това положение е прието, че жалбата в тази й част се явява
неоснователна, и следва да се остави без уважение.
ІV. За правото:
6.
В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е
постановен в изискваната от закона форма.
Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените
факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във въпроса налице
ли е погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателката по Данъчна декларация № **********/02.05.2011 г. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер на
1569,05 лв., в това число главница 855,35 лв. и лихва към 19.08.2019 г. в
размер на 723,34 лв.
7. Първите предприети
действия от страна на публичния изпълнител (по изпълнително дело №
16090012358/2009 г.), касаещи спорните задължения, са
свързани с издаване на Разпореждане изх. № С160016-105-0068691/04.10.2016 г. за тяхното присъединяване.
В конкретния случай от данните по делото не се установява да са предприети
каквито и да било действия от страна на публичния изпълнител за неговото
връчване на длъжника, дори липсват твърдения в тази насока.
Ето защо следва
да се приеме, че П. не е била надлежно уведомен за издаване на процесното
разпореждане за присъединяване. Това от своя страна означава, че обсъжданото разпореждане
не е редовно връчено на длъжника по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, съответно не
може да породи предвидените в чл. 172 ДОПК последици.
8. При това положение,
следва да се приеме, че към датата на подаване на Възражение вх. № C190016-0357368/15.07.2019
г. процесните задължения по Данъчна
декларация № **********/02.05.2011 г. за период 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г., са погасени по давност и като такива същите
следва да бъдат отписани, а изпълнителното производство прекратено в тази му
част.
Съгласно чл. 171,
ал. 1 ДОПК (според който публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.), публичните вземания по
Данъчна декларация № **********/02.05.2011 г. за период 01.12.2010 г. -
31.12.2010 г. е следвало да бъдат платени през 2011 г., като давностният срок
започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016
г. В този срок, както вече бе казано, не са предприети действия, които по
смисъла на чл. 172, ал. 1 и 2 ДОПК (съгласно тази
разпоредба давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване
на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно -
за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на
обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът
за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването
на давността започва да тече нова давност – ал. 3), да са довели до спиране или прекъсване на давността.
9. Все в тази насока следва да се добави, че давността като правен институт
е установен в полза на длъжника по парично вземане, респективно на владелеца по
вещноправни правоотношения. С изтичането на отнапред
установен срок в единия случай се погасява паричното задължение, а в другия
случай се поражда право на собственост върху вещ. Поради тази причина
действията, с които се прекъсва/спира давностния срок следва да бъдат насочени
пряко срещу длъжника, така щото той да е известен, че кредиторът иска
изпълнение на ликвидното и изискуемо парично задължение, т.е. длъжникът следва
да е уведомен, че кредиторът претендира упражняване правото си на вземане и
претендира длъжникът да изпълни корелативното си задължение за плащане.
Намерението, на кредитора да иска изпълнение на задължението, действията му във
връзка с това задължение, които не са насочени пряко към длъжника или пък
действията на кредитора по изпълнение на паричното вземане, за които длъжникът
не е уведомен, не могат да имат за пряка последица прекъсване/спиране на
давностния срок.
В доктрината и практиката няма съмнение, че погасителната давност е
юридическа факт от категорията на събитията, представляващ определен от закона
период от време. Според едно от основните теоретични разбирания, изтичането на
този период от време има за последица пораждането на субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на
паричното си задължение, заявяването на което в съдебното производство например
е основание за съда да отхвърли претенцията за плащане като неоснователна, т.е.
то е установено в полза на длъжника.
10. Изложеното до тук налага оспореният административен акт - Решение № 325/23.08.2019 г. на Директор на
ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане изх. №
С190016-137-0006801/23.07.2019 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Т.А. на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване
по давност на публични задължения възникнали по Данъчна декларация №
**********/02.05.2011 г. в общ размер на 1569,05 лв., в това число главница
855,35 лв. и лихва към 19.08.2019 г. в размер на 723,34 лв., да бъдат отменени.
На основание чл.
160, ал. 3 от ДОПК, делото в посочената част следва да бъде върнато като
преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне
по Възражение вх. № C190016-0357368/15.07.2019 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, подадено от Д.К.П., при съблюдаване на дадените с настоящо решения
указания по тълкуването и прилагането на закон.
V. За разноските:
11. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателката се
дължат разноски, които се констатираха в размер на 10 лв. – заплатената
държавна такса в размер
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът по иска
дължи и следва да бъдат осъдени да заплати на пълномощника на жалбоподателката
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
340 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 325/23.08.2019 г. на Директор на ТД на НАП –
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С190016-137-0006801/23.07.2019
г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Т.А. на длъжност старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване по давност на публични
задължения възникнали по Данъчна декларация № **********/02.05.2011 г. в общ
размер на 1569,05 лв., в това число главница 855,35 лв. и лихва към 19.08.2019
г. в размер на 723,34 лв.
ВРЪЩА преписката на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив в посочената част, за ново
произнасяне по Възражение вх. № C190016-0357368/15.07.2019 г. по описа
на ТД на НАП Пловдив, подадено от Д.К.П., при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да заплати на Д.К.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 10 лв., представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да заплати на адвокат Е.Б.Т.,
вписана в Адвокатска колегия – Пловдив под № ***, със служебен адрес ***,
сумата в размер на 340 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция на Д.К.П., с ЕГН **********, по
Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: