№ 1247
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100507633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 20080116 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. №
77428/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 81 състав, е признато за установено по
реда на чл.422 ГПК, че М. Д. М. дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, сумата от 951, 18
лв., представляваща главница по издадени и незаплатени фактури за периода
19.07.2017 г. – 20.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2018
г. до окончателното изплащане, сумата от 20, 86 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 22.09.2017 г. – 25.04.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2018 г. на СРС, III ГО,
81 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 022 лв. –
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и сумата от 83 лв. –
разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответницата М. Д. М., чрез адв. В.Г., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК
да я представлява, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Страните не спорят, че
са обвързани от облигационно правоотношение. Поддържа, че не е приела
общите условия на ищеца, който не е ангажирал доказателства в тази насока.
С обжалваното решение не е обсъдено това възражение. Част от
претендираната от ищеца сума в размер на 266, 76 лв. се отнася за различен
от исковия период. Счита, че ищецът не е доказал доставката на електрическа
енергия през исковия период, както и нейната стойност. В представените по
делото фактури е удостоверено, че съдържат суми за неустойка, която е
1
начислена от ищеца на неясно основание. Ищецът не е изложил фактически
твърдения за задължението за неустойка. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск
Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Страните са обвързани от
облигационно правоотношение при общи условия на дружеството, като на
ответницата е издаден ИТН, по който се начисляват всички дължи суми.за
консумирана електрическа енергия. По делото са ангажирани доказателства
относно датите на отчитане на измервателните уреди и въз основа на реално
консумираната електрическа енергия са съставени процесните фактури.
Същите са съставени съобразно изискванията на общите условия на
дружеството. Ответницата не е изпълнила договорното си задължение, като
не е погасила задълженията си по съставните фактури. Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторени по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1
ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, което се регулира от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството, които са
публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 19.07.2017 г.
– 20.03.2018 г., за което са съставени фактури. Вземанията по фактурите са
изискуеми съгласно общите условия на дружеството, но не са заплатени от
ответницата. Във връзка със задълженията на ответницата е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на
което е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е
възразил срещу постановената заповед. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 951, 18 лв
лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
19.07.2017 г. – 20.03.2018 г. и 20 86 лв. – лихва за забава за периода
22.09.2017 г. – 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв.
В.Г., оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на облигационна връзка
между страните, но оспорва общите условия на ищеца да се прилагат в
отношенията им. Оспорва доставката на електрическа енергия през исковия
период. В претендираната главница е включена сума в размер на 266, 76 лв. за
минал период, който е покрит от изтекла погасителна давност. Включени са и
суми за неустойка, като не е ясно основанието за това. Моли съда да
2
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Въз основа на заявление от 03.05.2018 г., подадено от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 11.05.2018 г. по гр. д. № 28373/2018 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 81 състав,
срещу М. Д. М., за сумата от 951, 18 лв. - главница за ползване на
електрическа енергия за периода 19.07.2017 г. – 20.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.05.2018 г. до окончателното изплащане,
сумата от 20, 86 лв. – лихва за забава за периода 22.09.2017 г. – 25.04.2018 г.
и сумата от 83 г. – сторени по делото разноски, от които: 25 лв. за държавна
такса и 58 лв. - възнаграждение за един адвокат.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
На 14.09.2015 г. ответницата е депозирала при ищеца заявление за
продажба на електрическа енергия за битови нужди за апартамент, находящ
се в гр. София, кв. „****. Като основание за ползване на апартамента е
посочен нотариален акт № 46, том V, по нот. д. № 0779/17.07.2015 г.
Отчетени са показанията на електромера. Фабричният номер на същия е
описан в заявлението, като клиентския номер за посочения адрес е
310195659405. На същата дата ответницата е декларирала, че е запозната с
целите за обработване на личните й данни: за сключване и изпълнение на
договор за продажба на електрическа енергия съгласно клаузите му и Общите
условия на договора за продажба на електрическа енергия.
На 04.05.2017 г. ответницата е депозирала при ищеца заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения на обща стойност 825, 50 за клиентски
номер 310223195230 по финансови причини. На 04.05.2017 г. между страните
е подписан споразумителен протокол, по силата на който ответницата е
признала задълженията си за периода от 18.11.2016 г. до 20.03.2017 г. за
консумирана и незаплатена електрическа енергия за посочения клиентски
номер – главница и дължимата лихва за периода от падежа на всяко вземане
до датата на плащане.
Видно от представената по делото фактура № **********/25.08.2017
г. стойността на консумираната електрическа енергия за периода 19.07.2019 г.
– 17.08.2017 г. възлиза на 51, 49 лв. Посочена сума за плащане за минал
период от 266, 76 лв., както и сума от 1, 68 лв. – неустойка за просрочени
плащания към 25.08.2017 г.
Съгласно фактура № **********/27.08.2017 г. стойността на
консумираната електрическа енергия за периода 18.08.2017 г. – 17.09.2017 г.
възлиза на 48, 80 лв. Във фактурата е посочена сума за плащане за минал
период от 51, 49 лв., както и 2, 94 лв. – неустойка за просрочени плащания
към 27.09.2017 г.
Представена е фактура **********/25.10.2017 г. на стойност 77, 51
лв. за консумирана електрическа енергия за периода 18.09.2017 г. – 18.10.2017
г. Във фактура е посочена сума за плащане за минал период в размер на 100,
29 лв., както и 7, 17 лв. – неустойка за просрочени плащания към 16.10.2017 г.
Съгласно представената фактура № 02332258204/25.11.2017 г.
3
стойността на консумираната електрическа енергия за периода 19.10.2017 г. –
17.11.2017 г. възлиза на 90, 96 лв. Посочена е сума в размер на 177, 80 лв. за
минал период, както и 11, 85 лв. – неустойки за просрочени плащания към
25.11.2017 г.
Видно от фактура № **********/27.12.2017 г. стойността на
консумираната електрическа енергия за периода 18.11.2017 г. – 27.11.2017 г.
възлиза на 148, 36 лв. Във фактурата е посочена сума за плащане за минал
периода в размер на 268, 76 лв., както и 17, 74 лв. – неустойка за просрочени
плащания към 27.12.2017 г.
Представена е фактура № **********/26.01.2018 г., сгъласно която
стойността на консумираната електрическа енергия за периода 19.12.2017 г. –
18.01.2018 г. възлиза на 172, 20 лв. Във фактурата е посочена сума за плащане
за минал период от 417, 12 лв., както и 23, 80 лв. – неустойка за просрочени
плащания към 26.01.2018 г.
Съгласно фактура № **********/25.02.2018 г. стойността на
консумираната електрическа енергия за периода 19.01.2018 г. – 17.02.2018 г.
възлиза на 178, 87 лв. Във фактурата е посочена сума за плащане за минал
период от 589, 32 лв., както и 31, 18 лв. – неустойка за просрочени плащания
към 25.02.2018 г.
Представена е и фактура № 02939015803/27.03.2018 г., съгласно
която стойността на консумираната електрическа енергия за периода
18.02.2018 г. – 28.02.2018 г. възлиза на 182, 99 лв. Посочена е сума за
заплащане за минал период от 768, 18 лв., както и неустойка за просрочени
плащания към 27.03.2018 г. в размер на 40, 80 лв.
Всички фактури са съставени на името на ответницата, за процесния
апартамент и клиентски номер.
От заключението на вещото лице И.Л.Д. по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по партидата с клиентски
номер310223195230 на името на ответницата за електроснабден имот в гр.
София, кв. „****, при ответника съществува незаплатено задължение в
размер на 951, 18 лв. – главница за консумирана за периода 19.07.2017 г. –
26.02.2018 г. (датата на последното отчитане). Мораторната лихва, изчислена
от първия ден след безлихвения период до 25.04.2018 г., възлиза на 21, 86 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно – техническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. В.Б. се установява, че на името на
ответницата е открита партида с клиентски номер 310223195230 и аб. №
**********, ИТН 32Z1030004867902. Измерването и отчитането на
консумираната електрическа енергия е станало със средство за търговско
измерване с фабричен номер **********. В електронния масив на ищеца и на
„Чез Р.Б.“ АД за исковия период са записани по месеци дати редовни отчети.
Горепосоченото средство за търговско измерване съставлява електромер за
активна електроенергия и отговаря на метрологичните и технически
характеристики.
Ищецът е представил по делото Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Чез Е.Б.“ АД. В клаузата на чл.4, ал.2 е
предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
4
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. В ал.3 е предвидено,
че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови
нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично
писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът или лицето, за което е дал
съгласие да бъде потребител на електрическа енергия и продавачът има право
да иска изпълнение на задълженията на потребител както от собственика или
титуляра на вещното право на ползване на имота, така и от лицето, за което
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал
съгласие да бъде потребител на електрическа енергия. В чл.8, ал.3, т.1 е
регламентирано, че към заявлението потребителят прилага документи,
удостоверяващи самоличността му и правния му статут, описани в образците,
приложени към Общите условия и декларира основанието, на което ще
ползва електрическа енергия в имота, като писва документа, удостоверяващ
правата му върху имота и прилага декларация за съгласието на собственика, в
случай, че не е собственик на имота. В ал.7 е предвидено, че когато в един
обект има няколко лица с право да бъдат потребители, заявлението се
подписва от един от тях, като той декларира писмено пред продавача, че е
получил съгласието на останалите за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че по регулирани
от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между
крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от
29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между
енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение,
чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена
форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл.4, ал.2 от
общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение, е
5
предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си.
В случая страните в производството са обвързан от облигационна
връзка за електроснабдения имот, находящ се в гр. София, кв. „Надежда“ – 4
част, бл.****, възникнала по силата на договор за продажба електрическа
енергия при публично известни общи условия, съгласно изискването на
чл.98а ЗЕ. Отделно от това приложимостта на общите условия на ищеца в
спорното правоотношение е изрично признато от ответницата с депозираната
на 14.09.2015 г. декларация. Ето защо доводите на жалбоподателката, че не е
приемала общите условия на ищеца, се явяват неоснователни.
Жалбоподателката поддържа, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи доставката на електрическа енергия
през исковия период, както и нейната стойност.
В производството пред СРС са изслушани съдембно – техническа и
съдено – счетоводна експертизи. От експертните заключения се установи, че
начислената през исковия период електрическа енергия е въз основа на
редовни отчети, като начислените суми за доставената електрическа енергия
не са платени от ответницата.
Експертните заключения са компетентно дадени, обстойно и
задълбочено обосновани от вещите лица. Същите са съобразили относимите
за поставените задачи материали. Заключенията не са оспорени от страните,
както и изводите на вещите лица кореспондират с останалите ангажирани по
делото доказателства. Ето защо съдът ги възприема изцяло.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че в
претендираната от ищеца главница за доставена електрическа енергия са
включени суми за минали периоди, покрити от изтекла погасителна давност,
както и неустойка за забавено плащане.
От ангажираните по делото фактури, обсъдени по – горе, се
установи, че в тях се съдържа информация за суми за минал период, както и
за размера на начислената неустойка за забавено плащане. Същите обаче не
са включени в общия размер на заявената главница, която съставлява сбор от
сумите по процесните фактури относно стойността на консумираната
електрическа енергия за процесния апартамент и абонатен номер през
исковия период, без други вземания на ищеца.
Жалбоподателката не е изложила оплаквания относно размера и
периода на лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателката следва да се възложи сумата от 250 лв. – сторени от
насрещната страна разноски във въззивното производство.
6
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 20080116 от 29.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 77428/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 81 състав.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „**** – адв. В.Г., да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр.
София, бул. „****, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, и съдебен адрес гр.
София, бул. „**** – адв. Р.Д., сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени във въззивното
производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7