РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 1389

 

гр. Пловдив, 06.07.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                               ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

        при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1300 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Образувано е по касационна жалба, предявена от Първо РУ при ОДМВР-Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт П., против Решение №260442 от 05.04.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД 7708/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-0432-000330 от 28.07.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на А.И.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени пет административни наказания-глоба  съответно в размер на 2000лв. и четири по 10лв. както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени административни нарушения по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100 ал.1,т.2 от ЗДвП и чл. 100 ал.1, т.3 от ЗДвП.

         Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно. Твърди се, че в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на административнонаказаното лице и административнонаказателната му отговорност.

         Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно потвърждаването на Наказателно постановление № 20-0432-000330 от 28.07.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив. Не се претендират разноски по делото. Възразява се относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

        Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител-адвокат Х., намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила решението на районния съд.

        Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

         Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

        Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

        Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

        Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: В. на 29.06.2020г около 16.00часа, в с. Брестник, на ул. „Антим I” пред №18, управлява лек автомобил „Форд Куриер““ с рег. № ***като отказва проверка с техническо средство Дрегер 7510. Издаден е талон за медицинско изследване. Не представя СУМПС. Не представя КТ. Не представя СРМПС II част. Не носи ЗГО / има залепен стикер/.

         Районният съд е обсъдил свидетелските показания на свидетеля Николай Николов и на актосъставителя Веселин Ясенов Илиев и е приел, че по делото не се установява, че към инкриминираните дата и място В. попада в кръга на лицата, за които правилата на посочените норми в НП се отнасят и конкретно, че е управлявал лек автомобил. Приел е, че на посочената дата и час автомобилът на В. изобщо не е бил в движение.         

        Изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни.

        Касационният състав намира, че първоинстанционният съд въобще не е изложил мотиви относно спазването на императивните изисквания на чл. 42 и чл.43, ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Не е коментирано и спазването на изискването на чл. 57 от ЗАНН.

         Въз основа на свидетелските показания на Николай Николов са формирани изводите на районния съд относно това, че не е установено по категоричен начин, че на посочената дата и място В. е управлявал МПС.

         Тези изводи са необосновани, тъй като свидетелят Николов ясно заявява, че не може да каже какво се е случило. Посочва, че е взел автомобила „Форд“  „ от тях“, но не посочва номер на МПС, нито модел, нито цвят. От с. Брестник е отишъл с автомобила до местността „Чинарите“, но в един момент колата е спряла. Посочва, че улицата, на която е закъсал е „Благоев“. Прибрал се в къщи.

        Касационният съд намира свидетелските показания за неясни, противоречиви,  нелогични и напълно некореспондиращи с доказателствата по делото. При това актосъставителят напълно поддържа написаното в АУАН, а АУАН има материална доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

        Касационният съд намира, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на административнонаказаното лице. Спазени са и чл. 57 от ЗАНН при издаване на НП. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на А.В. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

        Изпълнено е изискването на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

         В случая отказът да се подпише АУАН е удостоверен чрез подписа на свидетеля Звезделин Страхилов с посочване на адреса му.

         АУАН съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Не са налице противоречия между описаните нарушения в АУАН и в НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

        По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумпция, съставеният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не се опровергават, а се потвърждават изцяло в хода на съдебното производство.

        По отношение на разпоредбата, за която е ангажирана административно-наказателната отговорност на В. –  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, същата съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, обективиран в съставения АУАН, е достатъчно основание за санкционирането му по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на първата от алтернативно посочените форми- отказ на лицето да се тества с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

         От текста на нормата на  чл. 174, ал. 3 ЗДвП е ясно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

        Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

          В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото доказателства. Налице са условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

         Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 089141, който В. отказва да подпише и отказът е удостоверен с подписа на  един свидетел. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като са били отказани и двата варианта. В талона е указано, че следва да водачът да се яви в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД  гр. Пловдив до 30 минути от връчването на талона, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което явно не е направено.

        Следва да се посочи, че отказът на водача да се тества както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества, по същество препятства надлежните органи от възможността им да извършат проверка за евентуално извършени престъпления по различни престъпни състави или други административни нарушения. Така например управлението на МПС с определена концентрация на алкохол в кръвта би могло до доведе до ангажиране на административно-наказателната отговорност на В. и налагане на санкция по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, но в определени случаи би могла да доведе и до извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 (или ал. 2) от НК.

        Касационният съд намира, че наказанието е правилно определено, като същото съгласно  чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е в абсолютен размер – кумулативно са предвидени санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, които са били наложени от административнонаказващия орган.

         С оглед на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, В. следва да бъде наказан за всяко от посочените  в АУАН, респективно в НП нарушения, а именно: за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП; , чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП.  Наказанието е правилно определено и е в абсолютен размер, съгласно чл. 183, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.

         Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за  неправилно, поради което същото следва да се отмени.

         Не са претендирани своевременно разноски от касационния жалбоподател и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ Решение №260442 от 05.04.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД 7708/2020г. и вместо него постанови:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-000330 от 28.07.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.          

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.