Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/26.02.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13281 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Ж.Ж.Т., ЕГН **********
против С.И.И., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищцата сумата от 15 000 лева,
претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически дисмофорт в резултат на нанесени
телесни уреждания на 15.08.2019г., сумата от 1800 лева, претендирана като мораторно обезщетение за периода
15.08.2019г. до 19.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-19.10.2020г. до окончателното издължаване на главницата, сумата от 237,37
лева претендирана като имуществени вреди, съответни на разходи за
лечение на нанесените травми.
В исковата молба ищецът
излага, че на 15.08.20119 год. в района на Морска гара С.И. безпричинно е
нападнал ищеца, като са му нанесени телесни повреди, изразяващи се в счупване
на дясно рамо на долната челюст с изместване на седми долен десен зъб,
обусловили трайно заструднение във функцията на дъвчене и говорене за период не
по-малък от два месеца. За извършеното
деяние И. бил признат за виновен със споразумение, одобрено от ВРС по НОХД
120/2020г. Твърди се, че получените телесни увреждания са причинили на ищеца
силни боли в продължителен период от време. Навежда се, че на ищеца били
поставени метални фиксатори, за да може челюстта да зарасне правило. С оглед на
поставянето на тези фиксатори Т. не можел да се храни
нормално, както и да общува пълноценно. Постоянните болки нарушили съня му,
което довело до вътрешно напрежение и подтиснатост. Възстановяването протекло
за няколко месеца, като и по настоящем ищецът изпитва известни болки и дискомфорт
от травмата. Травмите наложили разходи за лечение, от които 40 лева за преглед
и издаване на медицинско удостоверение, 120 лева за междучеслюстен фиксатор,
27,37 лева за медикаменти, 50 лева за направа на две панорамни снимки.
Въз основа на изложеното
настоява за уважаване на така предявените искове, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
С отговора ответникът
оспорва твърденията, че ищецът е претърпял болки и страдания от побоя, както и
че възстановителния период е продължил дълго. Оспорва, че възстановителния
период надхвърля обичайния такъв. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, считайки че сумата от 5000
лева справедливо би обезщетила понесените вреди. Оспорва иска за мораторно
обезщетение без да изложи съображения за това. Оспорва вземането за имуществени
вреди, като оспорва неотносимостта на разходи към лечение към травмите.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора.
За да се произнесе по повдигнатия за съдебно разрешаване
спор, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Основателността на
иска за репариране на вреди от непозволено увреждане предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца вредоносното деяние, неговата противоправност,
настъпилите вреди и връзката им с процесното деяния. При непозволено увреждане вината се
предполага.
По делото е прието за
ненуждащо се от доказване обстоятелството, че ответникът С.И.И.,*** е причинил на Ж.Т.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясното рамо на долната
челюст с изместване на седми долен десен зъб, обусловило трайно затрудние във
функцията на дъвченето и говоренето за период не по-малък от два месеца, на
осн. чл. 300 ГПК.
Доколкото от ответника
не са повигнати релвантни възражения във връзка с проитивоправността на деяните
и причинната връзка между него и понесените от ищеца болки и страдания, съдът
приема, че исковата претениция за неимуществени вреди се явява доказана по
основание, съответно подлежи на обсъждане единствено размера на обещетението за
неимуществени вреди.
При определяне размера на вредите съд
се ръководи от критерия справедливост,
който съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на член 52 ЗЗД, съдържащи се в точка втора на
Постановление на Пленума на Върховния
съд № 4 от 1968 г., не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които
решаващият съд е длъжен да прецени
в тяхната съвкупност.
При преценка на тежестта
на уврежданията, а оттам и на размера на вредите следва се съобразят следвните
факти, за които по делото са събрани доказателства: От заключените по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че след датата
на инцидента- 15.08.2019г. на следващия ден се наложило извършване на медицинска операция по репозиция на фрагментите на долна челюст и поставяне
на фиксиращи шини на горната
и долната челюст. Имобилизращата шина е свалена след около 40 дни. След сваляне на шината е
последвал период от около 20-30 дни за раздвижване на ставите на долна челюст. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. Н.Т., кредитирани по
реда на чл. 172 от ГПК, но в същото време като непосредствени и достоверни, се
установява, че през периода, в който ищецът е носел шина се е налагало грижи от страна на
майка му, осигуряваща
прием на храна във втечнено
състояние, проходима през сламка, поради
дъвкателната невъзможността
на ищеца. Поради приема изключително на
течна храна Т. е започнал да губи тегло, а оттам възникнали проблемите с
имунната му система. В периода след инцидента ищецът би в невъзможност да
общува, да спортува и въобще да извършва обичайни за възрастта и интересите му
дейност. Поради инцидета се наложило да напусне работа си на Летище Варна,
съответно следвало да разчита на финансова подкрепа на родителите си, което за ищеца
било неприятно. На следващо място Т. загубил съня си, бил обезверен. Гореизложените
обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетеля Н.Г., която допълнително
изнася, че при промяна на времето ищецът и понастоящем има оплаквания от болки
в челюстта.
Горната фактическа
обстановка обуслвая извода, че процесното противоправно увреждане сериозно се
отразило на здравословното състояние и емоционалния статус на ищеца. Травмите
са го поставили в сутация да се храни продължително време през сламка и да бъде
подпомаган за това от близките си, като това е съпроводено с загуба на тегло,
съответно с последващи здравословни проблеми. Дори и след премахването на
шината дъвкателният процес е бил затруднен и ищецът отново е привиквал към
твърда храна. От значение е и продължаващото и към днешна дата чувство на болка при промяна
на климатичната обстановка, тоест налице са данни за известно хронифициране на
болката. Следва да се отбележи още, че ищецът е млад и самостоятелен човек, а
уврежданията са го принудили да разчита за известно време на финансите на
родителите си, което му е донесло чувство на подтиснатост и срам. Не без значение за
определяне на размера на
обезщетението по справедливост са стресът, емоционалните и психически преживявания на пострадалия, отказвайки социални контакт, лишавайки се от спортни занимания. Като
се отчете изоженото,
настоящият състав намира, че справедливият
размер на обезщетението би бил в пълния претендиран
такъв от 15 000.00лв. Този размер съотвества на установената съдебна
практика относно случаи на уреждания, сходи с процесните/ Решение № 13 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50074/2016 г., I г.
о., ГК, Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г.
о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г.
о., ГК, Определение № 518/15.11.2019г. на вкс по гр. д№
1501/2019г.;Решение № 49
от 25.04.2016
г. Бургаски апелативен съд, Решения на Варненски окръжен съд
по гр.д.№ 1981/2016г. и възз.гр.д.№ 1820/2017г.
На осн. чл. 84, ал.3 от ЗЗД на ищеца се следва и законната лихва от датата на деликта-15.08.2019г. до
датата, предхождаща подаването на исковата молба 18.02.2020г., а след тази
лихва се дължи законна лихва. Ответникът е оспорил претенцията за мораторно
обезщетение, но без да се позове на конкретни правнорелевантни факти за
погасяване на отговорността му. Ето защо съдът приема претенцията за
основателна. Конкреният размер, изчислен с помощта на общодостъпен
калкулатор възлиза на 1795,83 лева. То
този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за горница до претендираните
1800 лева.
По отношение претенцията на имуществени вреди спорният въпрос се състои в
това направените разходи за лечение и лекарства относими ли са към лечение,
проведено във връзка с травмата от деликта.
По делото на л. 4 са представени касова бележка от
15.08.2019г. за сумата от 40 лева за извършен преглед и издаване на
удостоверение, касова бележка от 15.08.2019г. за сумата от 120 лева, заплатена
за „сет за междучелюст. фикс“, касови бележки от 15.08.2019г. и 04.09.2019г. за
сумите от по 25 лева за панорамна снимка и касова бележка от 08.09.2019г.,
представена в оригинал в съдебно заседание за сумата от 27,37 лева. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно- медицинска експертиза и обясненията на
вещото лице от съдебно заседание сторените разходи, за които са представени
доказателства са наложителни и същите са направени с оглед лечение на
травмата. С оглед на изложеното иска за имуществени вреди също се явява
основателен и доказан.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват
сторените по делото разноси за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата за разглеждане на делото държавна такса (721,83
лева) и направените разноски от бюджета на съда разноски (200 лева), вносими
по сметка на Варненски районен
съд.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Ж.Т., ЕГН ********** ***
2А, офис 318 сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и психически
дисмофорт в резултат на нанесени телесни уреждания на 15.08.2019г., сумата от 1795,83 лева, представляваща като мораторно обезщетение за периода
15.08.2019г. до 18.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба-19.10.2020г. до окончателното издължаване на сумата, сумата от 237,37 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
разходи за лечение на нанесените травми, на осн. чл. 45, ал.1 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно
обезщетение за разликата над 1798,83 лева до претендираните 1800 лева.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.Ж.Т., ЕГН ********** *** 2А, офис
318 сумата от 1200 лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 921,83 лева,
на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването
на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: