Решение по дело №1679/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П.Р.Б. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000782/05.07.2023г. издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б "б " от ЗДвП му е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се възразява срещу заповедта и се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл. 35 от АПК, не били обсъдени всички факти и обстоятелства и не бели обсъдени обясненията и възраженията на оспорващия. Не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и това е довело до издаването на незаконосъобразен акт. Изложени са твърдения и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита и необоснованост на оспорения акт. Подробно е описана каква е била фактическата обстановка според жалбоподателя и съответно действията на полицейските служители при извършване на проверката. Твърди се, че издадената заповед за налагане на ПАМ не е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. ПАМ била издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП и АУАН е следвало да бъде вписан в заповедта. Излагат се аргументи за нарушаване на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като жалбоподателят действително бил отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но е дал кръвна проба за установяване на концентрацията алкохол, като резултата от това изследване е показал 0,46 промила-под допустимите по закон 0,5 промила. Моли за отмяна на заповедта. В проведеното съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез упълномощен процесуален представител, който поддържа оспорването. Жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител потвърждават, че при проверката на място на 04.07.2023г. е отказал да бъде тестван с дрегер за употреба на алкохол, но след това е дал кръвна проба. В депозираната писмена защита са доразвити доводите, изложени в жалбата и са обсъдени доказателствата, събрани по делото. Претендира присъждане на съдебно –деловодни разноски съгласно представения списък.

Ответникът по жалбата - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Варна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В хода по същество моли Заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Към момента на издаването й били налице материално-правните предпоставки, а именно отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Поради това още на момента на съставяне на акта законодателят предвидил да се отнеме СУМПС, за която ПАМ същия ден била издадена обжалваната заповед. Моли за решение в този смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 1004469 от 04.07.2023г. С акта контролните органи са констатирали, че на 04.07.2023г. около 22.06ч., в гр. Варна, по бул. Цар Освободител в посока към бул. Васил Левски до кръстовището с ул. Славянска, П.Р.Б., като водач на МПС–Мерцедес С 320 ЦДИ рег. № ***, собственост на "М.К.-2" ЕООД, отказал да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР Алкотест 7510 с фабричен №ARNA-0170 за установяване употребата на алкохол. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Водачът Б. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на Б. е издаден талон за медицинско изследване №0155014 от 04.07.2023г. със стикер № А074879, в който е отразено, че той отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за който отказ Б. се подписал, както и на отбелязването, че е избрал да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. В талона не е отразено мястото, където водачът трябва да се яви за изследването. Удостоверено е, че екземпляр от талона със 7 бр. стикери са връчени на Б. в 22:20 часа на 04.07.2023г., за което се е подписал, както и изготвилия го мл. автоконтрольор.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 1004469 от 04.07.2023г. на основание чл.22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-000782/05.07.2023г. от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която на П.Р.Б. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 04.07.2023г. че на 04.07.2023г. около 22.06ч., в гр. Варна, по бул. Цар Освободител в посока към бул. Васил Левски до кръстовището с ул. Славянска, П.Р.Б., като водач на МПС–Мерцедес С 320 ЦДИ рег. № ***, собственост на "М.К.-2" ЕООД, отказал да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР Алкотест 7510 с фабричен №ARNA-0170 за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0155014 от 04.07.2023г. със стикер № А074879. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В заповедта е направен извода, че Б. виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП като е извършил: отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол и не изпълни предписание за медицинско хим. лаб. изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 05.07.2023г. на Б. срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване с №0155014 от 04.07.2023г., екземпляр от който получил в 22:20ч. П.Б. е дал същият ден - 04.07.2023г. в 23:13часа в спешно отделение на МБАЛ-Сета Анна проби от кръв, които на 05.07.2023г. са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания. Това се установява от приетия по делото Протокол за химико-токсикологично изследване, в който е отразено, че пробите са дали положителен резултат за наличие на етилов алкохол в количество 0,46 промила в кръвта.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл.146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000782/05.07.2023г. е издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна въз основа на правомощията по Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т.3 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл.22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния Закон за движение по пътищата принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA № 1004469 от 04.07.2023г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано като изразяващо се в това, че на 04.07.2023г. около 22:06часа, в гр. Варна, по бул. Цар Освободител в посока към бул. Васил Левски до кръстовището с ул."Славянска", П.Р.Б. управлявал МПС–Мерцедес С 320 ЦДИ рег. №**, собственост на "М.К.-2"ЕООД и отказал да бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР Алкотест 7510 с фабричен №ARNA-0170 за установяване употребата на алкохол. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено на водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Налага се извода за правилно прието в заповедта, че с отказът да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство от органите на полицията при спирането му за проверка на 04.07.2023г. водачът на МПС Б. е извършил нарушение, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността.

Поради спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП в производството по налагането на ПАМ органът не уведомява предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се пристъпва към издаването на заповед за прилагане на ПАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, по аргумент от което по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че жалбоподателят не оспорва изложеното в оспорената заповед, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол, което лично потвърди в съдебното заседание. В чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“. Установяването на този факти е достатъчен за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. Дали жалбоподателят е изпълнил предписанието за даване на биологична проба /на кръв/ за лабораторно изследване и какъв е бил резултата от това изследване е ирелевантно, тъй като при съществуващата правна уредба е достатъчен факта на отказа му да бъде проверен с техническо средство или с тест. Поради това макар да е основателно оплакването на жалбоподателя, че неправилно в заповедта е посочено, че не е изпълнил предписание за медицинско лабораторно изследване, не е налице неправилно приложение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. След като не е спорно между страните, че Б. е водач, който при спирането му за проверка от контролните органи по ЗДвП е отказал да му бъде извършена такава с техническо средство за установяване употребата на алкохол, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на отказ при който на основание чл.171, т.1, б. „б“ следва да му бъде наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл.171, т.1, б."б " ЗДвП, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. При установеното с АУАН нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната и по чл.146, т.4 от АПК.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са преустановяващи и превантивни. Мярката наложена в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за с техническо средство за установяване употребата на алкохол е превантивна и цели да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично посочени условия - елементи от фактическия състав относно установяването. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка друга принудителна мярка е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Степента на обществена опасност на отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Със заповедта ПАМ е наложена съгласно така разписаното от законодателя, поради което тя се явява акт, който съответства на целта на ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози, чрез което се елиминират потенциалните възможности това да доведе до възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца е счетено от законодателя като съразмерно и съответно на преследваната легитимна цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б."б" ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - " до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца ". Поради това заповедта не представлява акт издаден в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК и в съответствие с целта на ЗДвП, поради което не е налице основание по чл.146, т.5 от АПК за нейната отмяна.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора своевременното направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят П.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№11214/27.07.2023г. от П.Р.Б. *** с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000782/05.07.2023г. издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА П.Р.Б. *** с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100лв.(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: