№ 2092
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100104614 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на К. М. Ц. се твърди, че на 19.04.2020 г. около 18.00
ч., на ул. „Хенрих Ибсен“, в района на кръстовището с бул. „Черни връх“ е
настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на нейния баща М.В.Ц..
Твърди се, че виновен за пътния инцидент е К. А. Н., който като водач на лек
автомобил „Ауди Q7“ с рег. № *******, управлявайки същият под
въздействието на наркотици и движейки се с превишена и несъобразена
скорост и при забранителен сигнал на светофарната уредба, в района на
пешеходна пътека и оживен търговски център, удря отзад правомерно
спрелия на червен светофар лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. №
******* управляван от М.Ц.. Твърди се, че вследствие на удара, Ц. получил
несъвместими с живота травматични увреждания и същият починал малко по-
късно, около 18.45 ч., в линейка на път към спешния център.
В исковата молба са наведени твърдения, че новината за смъртта му
била разтърсваща за нея като тя търпяла изключителни по своя характер и
интензивност неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че приживе с
баща си имали силна емоционална привързаност и постоянно контактували.
1
Починалият бил дълбоко любящ баща и морална подкрепа за ищцата, пример
за гордост и подражание. Същата в трудни моменти винаги се обръщала към
него и споделяла за радостите и успехите си, а двамата често прекарвали
заедно свободното си време. Твърди се, че ищцата живеела в чужбина и
провела разговор с баща си част преди пътното произшествие, а за смъртта му
научила от медиите като изпаднала в шок и ступор. Състоянието й било
близо до болестно разстройство, изразяващо се в безпомощност,
неработоспособност, загуба на цел и смисъл в живота. Тежко преживявала и
съдбата на седемгодишния си брат, който ще расте без баща. Страданието й
било допълнително засилено от факта, че катастрофата на баща й била във
време на строги противоепидемични мерки с оглед пандемията от КОВИД-19,
които препятствали незабавното й пътуване за България. Страданието й се
засилило и от агресията на публични личности, които се опитвали да се
възползват от смъртта на баща й и да използват името му за политически
цели. Била търсена за интервюта и коментари, които допълнително я
натоварило психически и емоционално.
Твърди се, че загубата на баща й се отразила тежко на здравословното и
психическото й състояние като през месец юли 2020 г. изпаднала в депресия и
била насочена от личния лекар към консултация с психиатричен работник.
Твърди се, че през месец октомври 2020 г. започнала стаж към Специалния
трибунал за Ливан, а в края на ноември 2020 г. започнала работа при
Специализираните състави за Косово, но тежкото й депресивно състояние се
завърнало през пролетта на 2021 г. и потърсила помощ от психиатър като й
били предписани медикаменти. Оплакванията й рецидивирали и през есента
на 2021 г. започнала редовни сесии с психотерапевт като спряла да работи.
Твърди се, че след смъртта на баща й, ищцата станала затворена, подтисната,
тъжна и ограничила контактите с близки и познати. Ежедневието й се
преобърнало, променила се житейската й мотивация. Наложило се да продаде
дела от наследствения апартамент от баща й, което допълнително я натъжило,
а публичността на случая непрекъснато връщало ищцата към трагичния
момент.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Ауди”, да й заплати обезщетение за неимуществени
2
вреди, чийто справедлив размер сочи сумата от 250 000 лв., като в рамките на
производството е заявена сума от 130 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди като в исковата молба се съдържат твърдения за
платено извънсъдебно обезщетение в размер на 120 000 лв.
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия възражения.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран К. А. Н., редовно уведомен, не изразява становище по иска.
Изрично заявява да не се води в открито съдебно заседание от мястото за
лишаване от свобода, което обитава.
В открито съдебно заседание искът се поддържа от адв. Х. и адв.
Ковачева.
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на опредЕ.та в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
3
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 04.05.2020 г. като към
датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е
изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници, а това се установява и от ангажираните
писмени доказателства – констативен протокол № К178/19.04.2020 г. на
СДВР, отдел «Пътна полиция».
Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са
установени с оглед представеното по делото съдебно решение 287 от
21.07.2023 г. по к.н.д. 245/2023 г., с което е изменено решение 364/02.12.2022
г. на САС по внд 408/22 г., с което е потвърдена присъда 260014/04.03.2022 г.,
постановена от СГС, НО, Пети състав по н.д. 4543/20 г., в частта относно
приложение закон за по-тежко наказуемото престъпление като в останалата
част е потвърдено решението на САС, с което се потвърждава присъдата на
СГС. Видно от приложената по делото присъда 260014/04.03.2022 г. на СГС,
по нд 4543/2020 г. К. А. Н. е признат за виновен в това, че на 19.04.2020 г.,
около 18.00 ч., в гр. София, на ул. «Хенрих Ибсен», преди кръстовището с
бул. «Черни връх» , при управление на лек автомобил «Ауди Q7“ с рег. №
******* е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
чл. 21 ал.1 от ЗДвП, при което е реализирал ПТП със спрелия на пътното
платно лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ******* и по
непредпазливост причинил смъртта на водача му М.В.Ц. като деянието е
4
извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
тетрахидроканабинол и кокаин. Присъдата на наказателния съд е
задължителна за настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 300 от
ГПК. Същата установява и настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите.
Ищцата е низходяща от първа степен на починал в ПТП, с оглед
представеното по делото удостоверение за наследници изх. № Р0Б20-УГ51-
1574 на СО – район „Оборище“, предвид което притежава активна
материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените йу,
вследствие смъртта на нейния баща вреди. Същата е от кръга на близки
родственици, посочени в Постановления на Пленума на ВС №№ 4/1961 г. и
5/1969 на ВС, които настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Н.Н., майка на
ищцата, и С.С.В. в съдебно заседание от 11.03.2024 г., които съдът цени като
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно нейното
състояние, при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК по отношение
показанията на свидетелката Н.. И двете свидетелки, безпротиворечиво и в
логическа последователност установяват тежките неблагоприятни последици
за здравословното, емоционално и психическо състояние на ищцата с оглед
загубата на нейния баща, довели до промяна в стереотипа й на живот и
нейното битие, които се проявяват в значителен период във времево
отношение и особена интензивност като степен на мъчителност. И двете
свидетелки установяват, че смъртта на бащата на ищцата е довело до
психически срив при нея с нужда от психиатрично и медикаментозно
лечение. Свидетелките дават сведения за появили се паникатаки с виене на
свят, влошено качество на съня и затваряне в себе си, което довело до
социална изолация и невъзможност да полага труд и да се развива в кариерно
отношение. И двете свидетелки безпротиворечиво установяват, че медийният
интерес към случая с оглед обществено разпознаваемата личност на нейния
баща е довел до изключителна трудност за нея и постоянна нужда от
подкрепа. Свидетелите установяват и топлата и силна емоционална връзка на
ищцата с баща й приживе. Показанията на разпитаните свидетели се
потвърждават и от изводите на вещото лице по допуснатата съдебно
психологическа експертиза – Е. К., която е посочила в заключението си, че
5
смъртта на баща й е довела до дълбока депресия, която от своя страна е
довела до влошаване качеството на живот, загуба на работа, средства за
съществуване, на приятели. Вещото лице посочва, че ищцата се е затворила за
света и е загубила смисъл за живот. Посочено в заключението е и
обстоятелството, че широкият отзвук в медиите, нездравото любопитства на
медиите и хората е допринесло за задълбочаващата се депресия, което налага
постоянна задълбочена работа с психолог.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата на родител представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата,
отношенията й с починалото лице и други обстоятелства. Под други
обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания,
претърпени от нея, които както беше посочено се характеризират с
интензивност, висока степен на мъчителност и нуждата от медицинска намеса
за бъдещото им преодоляване. Настоящият съдебен състав счита, че предвид
възрастта на ищцата, обстоятелството, че същата е лишена от бащина грижа,
обич и подкрепа и като се вземе предвид обстоятелството, че ответникът
доброволно е изплатил обезщетение в размер на 120 000 лв., намира, че
размера на обезщетението за нея, заявено в рамките на настоящото
производство следва да възлезе на сума в размер на 130 000 лв. т.е. заявеният
иск като основателен и доказан подлежи на уважаване в пълен размер.
Обезщетението за забава при задължения с източник непозволено
увреждане има компенсаторен характер и се дължи от датата на депозиране
на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес обаче законна лихва се следва от 04.08.2020 г.,
така както е поискано в исковата молба.
По разноските: В списъкът по чл. 80 от ГПК на ищеца се претендира
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Това е и основанието, посочено в договора за правна помощ /стр. 376 в
делото/ респ. искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което
такова следва да бъде определено. С оглед фактическата и правна сложност
6
на делото, цената на исковете, извършените по делото процесуални действия
и минималните размери на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба
1/2004 г. същото възлиза на сумата от 9 850 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 5 200 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* – адв. Я. Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К. М.
Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. Л. Х.
сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
19.04.2020 г., при което е причинена смъртта на М.В.Ц., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.08.2020 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* – адв. Я. Д. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
Л. Х. сумата от 9 850 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* – адв. Я. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по
сметка на СГС сумата от 5 200 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – К. А. Н., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7