№ 234
гр. Варна, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900710 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. С. С. с ЕГН
********** с адрес *****, чрез пълномощник адв. Св.С. ВАК, срещу „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша 89Б, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
присъждане
на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
20.01.2023г. в гр.Варна, в гр.Белослав, обл. Варна, по вина на водача на лек
автомобил марка Рено модел Сценик с рег. № **** Ж. Х. М. с ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица серия G0 № *********, издадена от „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД ЕИК *********, с валидност от 30.04.2022г. до
29.04.2023г., изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания – средни телесни повреди – черепно-
мозъчна травма: фрактура на тилната кост в дясно, продължаваща в задна
дясна част на теменната кост, фрактура на дясна слепоочна кост и на дясната
стена на сфеноидалния синус, изпълнен с кръв. Субдурален хематом
(кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка) – теменно слепоочно в дясно,
челно в дясно и контралатерално слепоочно. Субарахноидален (под меките
мозъчни обвивки) кръвоизлив в ляво теменно. Контузия на мозъка в ляво
челно-слепоочно, като травматичната увреда на меките черепни обвивки,
черепни кости, главния мозък и обвивките му са довели по разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и неблагоприятни изживявания,
преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата,
1
считано от 19.06.2023г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция по чл. 380 от КЗ до окончателното й плащане, и
сумата от 378.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи от 28 лв. за консумативи- чаршафи,
памперси за възрастни, вода и мокри кърпи по фактура
№**********/24.01.23г., сумата от 26.40 лв. за консумативи-чаршафи,
памперси за възрастни, мокри кърпи по фактура №**********/28.01.23г.,
сумата от 34.22 лв. за цикатрадина спрей и депакин хроно- таблетки по
фактура №**********/01.02.23г., сумата от 27 лв. за уринаторна торба- 2 л. с
кранче по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 18 лв. за чаршаф и
памперси по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 245 лв. за комютърна
томография №**********/23.02.23г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.06.2023г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция по чл. 380 от КЗ до окончателното й плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 921/13.01.2025г. ищцата
твърди, че на 20.01.2923г. около 18.30 часа на ул. Христо Ботев до бл. 14, в
посока Варна, в условията на дъжд, в добре осветен от улично осветление
пътен участък се движи л. а. марка „Рено", модел „Сценик" с peг. № ****,
управляван от Ж. Х. ****. В този момент в района на пешеходната пътека тип
"Зебра", разположена перпендикулярно на надлъжната ос на пътя, ищцата
предприема пресичане на пътното платно. Същата се движи със спокоен ход,
косо от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил по
пешеходната пътека. Поради недостатъчно внимание от страна на водача на
лекия автомобил настъпва съприкосновение с пешеходката. Водачът нарушил
правилата за движение, визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозна средство е забранено да
превишава следните стойност и на скоростта в км/ч: категория „В" - в
населено място - 50 км/ч" и чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...", като
при позволена в рамките на населено място скорост от 50 км/ч. се движила със
скорост от 60 км/ч, в резултат на което допуснала ПТП с пресичащата улицата
ищца и по непредпазливост й причинила средни телесни повреди, изразяваща
се в: черепно мозъчна травма: фрактура на черепа -фрактура на тилната кост в
дясно, продължаваща в задна дясна част на теменната кост, фрактура на
дясната слепоочна кост и на дясната стена на сфеноидалния синус изпълнен с
кръв. Субдурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/-
теменно-слепоочно в дясно, челно в дясно и контралатсрално слепоочно.
Субарахноидален/под меките мозъчни обвивки/ кръвоизлив в ляво теменно.
Контузия на мозъка в ляво челно- слепоочно, като травматичната увреда на
меките черепни обвивки, черепни коеги, главния мозък и обвививкиге му
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Сочи се в ИМ, че ищцата по спешност е транспортирана до Клиника по
неврохирургия при МБАЛ "Св.Марина" гр.Варна, от където е изписана на
01.02.23г. В последствие е била в болничен от 20.01.23г.до 03.03.23г.
Твърди се, че през този период на възстановяване ищцата изпитва силно
главоболие, световъртеж, не може да пази равновесие, краката й били
обездвижени от травмите на главата и от невъзможността да се придвижва
сама. Не е можела да се обслужва хигиенно самостоятелно, което налага да
бъде изправяна от леглото с помощта на нейни близки и да бъде поставяна на
2
специален тоалетен стол в продължение на три месеца.
Сочи се, че преди катастрофата ищцата била работоспособна, полагала
труд по трудово правоотношение, имала нормални социални контакти с нейни
колеги в работата и приятелско обкръжение. Грижела се сама за
домакинството си, пазарувала, готвела си и чистила жилището си без
необходимост от чужда помощ. След произшествието не можела да полага
труд, ограничила контакти със своите колеги и приятели, тъй като в
продължителен период от време била неадекватна от травмите на главата;
придвижва се с чужда помощ, а към настоящия момент с бастун. В резултат
на травматичните увреждания и на претърпяното ПТП, бавното
възстановяване, невъзможността да води нормален социален живот и да се
обслужва самостоятелно, ищцата се е затворила в себе си, нарушен е
нормалният й ритъм на живот. Преживява тежко случилото се, често сънува
кошмари, свързани с катастрофата, появил се страх от автомобили, при
новини, свързани с катастрофи, лесно се разстройва. В резултат на
катастрофата е преживяла тежък емоционален стрес и негативни психични
изживявания. Потърсила е специализирана психологическа помощ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е ползвала памперси, мокри
кърпи, уринаторна торба за времето на болничното лечение, тъй като била
абсолютно безпомощна и неадекватна от травматичните увреждания.
Цикатридина е използва за мазане на раната на главата през болничния
престой и три месеца след изписването в домашни условия. Вследствие на
травмата в главата има проблеми с паметта, както и с движението на долните
крайници поради оттоци. Това наложило периодични прегледи при
специалисти, за което са издадени амбулатони листи -
№000000001202/21.10.22г. №231425038547/25.05.23г.,
№23261В058853/18.09.23г., №2327700418D4/04.10.23г., Етапна Епикриза от
18.09.23г. На ищцата е издадено медицинско направление за ТЕЛК
№44/19.09.23г.
По случая е било образувано ДП по описа на с-р „ПП" при ОД-МВР-
Варна.
Съгласно протокол № 878 от 21.11.2024г. по АНД № 4413/2024г. по
описа на 38-ти състав на Районен съд - Варна, водачката Ж. М. е сключила
споразумение, като се е признала за виновна за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1,б. „б" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като същата е освободена от
наказателна отговорност с наложено административно наказание „ГЛОБА" в
размер на 800 лева.
Твърди се, че към момента на ПТП МПС Рено модел Сценик с рег. №
**** Ж. Х. М. с ЕГН ********** е имал сключен валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество.
На 19.06.2023г. пред застрахователя е входирана Застрахователна
претенция на основание чл. 498 от КЗ връзка с чл. 380 от КЗ. Липсата на
заплатено в законоустановения срок обезщетение мотивира ищцата да води
настоящото съдебно производство.
Молбата е за уважаване на исковата претенция в цялост.
Посочена е банковата сметка, по която да се извършат плащанията :
„Райфайзен БАНК" - IBAN **** BIC **** BGN c титуляр адв. С. Б. С.
Адвокатска колегия гр. Варна.
3
В законоустановения срок ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД
ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени. В случай, че съдът
намери исковете за доказани по основание, то настоява да бъде намален
размера им.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение във връзка с ползването на л.а. Рено модел Сценик с рег. №
**** по силата на Застрахователна полица издадена от „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД ЕИК *********.
Оспорва се претендирания размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен.
Счита се, че сторените разходи и/или част от тях не са в причинна връзка
с ПТП.
Оспорва се вида и характера на описаните в исковата молба трайни
болки и страдание в следствие на получените телесни увреждания,
продължаващи и към настоящия момент. Оспорват се твърденията за наличие
на силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психически
изживявания. Оспорват се въведените твърдения в представеното
психологическо изследване, както и, че констатациите са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП, предвид възрастта на ищцата и възможните
особености на личността ú.
Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която с поведението си, нарушавайки правилата за
движение, е допринесла за настъпването на процесното произшествие и
съответно – за настъпването на собствените си травми. С поведението си,
пешеходката не е спазила разпореденото от ЗДвП – чл. 113, ал.1 и чл. 114, т. 2
от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно – преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение; да не навлизат внезапно на
платното за движение; да не пресичат платното за движение при ограничена
видимост. С поведението си, нарушавайки правилата за движение, е станала
причина за настъпването на процесното произшествие и съответно – за
настъпването на негативните за самата нея последици. Твърди се, че
здравословното състояние на ищцата преди ПТП е било такова, че е повлияло
на оздравителния процес като го е удължило и е довело до по-утежнено
състояние или, че самото то е станало причина за настъпването на процесното
ПТП.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главните искове. Счита, че в настоящия случай
приложимо е правилото на чл. 497 от КЗ като ищецът не е представил всички,
изискани по извънсъдебната преписка документи и следователно доколкото
същите не са представени и към настоящия момент, то застрахователят не е
изпаднал в забава.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
заявената искова претенция. Ответното дружество настоява за нейното
отхвърляне.
Правната квалификация на предявените от ищеца искове : чл.432, ал.1,
4
вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи виновно противоправно действие,
извършено от Ж. Х. М.; настъпили за ищцата вреди –телесни увреждания и
психически страдания, както и парични разходи; причинно-следствена връзка
между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента;
вид и тежест на имуществените и неимуществените вреди, претендирани от
ищеца, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на
противното.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите релевирани
възражения, вкл. и това за съпричиняване на резултата от страна на
пострадалия.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно, че като
пешеходец е навлязъл рязко и внезапно на пътното платно, нарушавайки
разпоредбите на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от ППЗДвП,
скъсявайки времето за реакция на водача, което е в пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди, както и че здравословното състояние на
ищцата преди ПТП е било такова, че е повлияло на оздравителния процес като
го е удължило и е довело до по-утежнено състояние или, че самото то е
станало причина за настъпването на процесното ПТП.
Влязлата в законна сила присъда е задължителна, съгласно чл. 300 от
ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на
присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и
досежно правната квалификация на деянието.
Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№
6/2012г. на ОСГТК, ВКС с присъдата и с решението по чл. 78а НК
фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила
по чл. 300 ГПК за гражданския съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от
наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и
има задължителната сила на всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на САТЕ, СМЕ и СПЕ приема за
установено от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от Ж. Х. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, чиято
гражданска отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
5
От приложения по делото Протокол № 878 от 21.11.2024г. от проведено
открито съдебно заседание по анхд № 4413/2024г. по описа на ВРС, се
установява, че между Районна прокуратура Варна и обвиняемата Ж. Х. М. е
сключено споразумение по реда на чл. 381 от НПК, по силата на което Ж. М.
се признава за виновна в това, че на 20.01.2023г. в гр.Белослав, обл. Варна, при
управление на МПС – л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. № **** по ул.
Христо Ботев нарушила визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозна средство е забранено да
превишава следните стойност и на скоростта в км/ч: категория „В" - в
населено място - 50 км/ч" и чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...", като
при позволена в рамките на населено място скорост от 50 км/ч. се движила със
скорост от 60 км/ч, в резултат на което допуснала ПТП с пресичащата улицата
ищца и по непредпазливост й причинила средни телесни повреди, изразяваща
се в: черепно мозъчна травма: фрактура на черепа -фрактура на тилната кост в
дясно, продължаваща в задна дясна част на теменната кост, фрактура на
дясната слепоочна кост и на дясната стена на сфеноидалния синус изпълнен с
кръв. Субдурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/-
теменно-слепоочно в дясно, челно в дясно и контралатерално слепоочно.
Субарахноидален/под меките мозъчни обвивки/ кръвоизлив в ляво теменно.
Контузия на мозъка в ляво челно- слепоочно, като травматичната увреда на
меките черепни обвивки, черепни кости, главния мозък и обвививките му
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота –
престъпление по чл. 343, ал. б. „б“ във вр. чл. 432, ал.1 от НК.
На осн. чл. 78а, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 375а, ал.2 от НПК Ж. М. е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лева.
Не се спори от страните, както и се установява при извършена служебна
справка в Информационна база данни на Гаранционен фонд, че към момента
на извършване на деянието МПС л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №
**** има активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за
което е издадена застрахователна полица № BG/06/122001185538/29.04.2023г.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената САТЕ и
разясненията, дадени в открито съдебно заседание, произшествието при
съобразяване с данните от огледния протокол, съдържащ се в досъдебното
производство събитието, е станало в тъмната част на денонощието (около
17.30-17.35 часа на 20.01.2023г.), при суха пътна настилка и нормална
видимост за лица и предмети. Вещото лице изяснява, че според снимковия
албум на ДП под автомобила е сух асфалт, поради което счита, че към
момента на ПТП пътното платно е било сухо или с тепърва падащи капки с
леко овлажняване на праха по пътното платно.
Установено е, че около 17.30 часа в гр.Белослав, обл. Варна, на ул.
Христо Ботев до бл. 14 в посока гр.Варна, при сухо пътно платно, недобра
осветеност от уличното осветление, е настъпило ПТП между пешеходец и лек
автомобил Рено Сценик с рег. № **, управляван от Ж. Х. М., ЕГН **********,
със скорост от средно 60 км/ч, в посока гр. Варна, допуска удар с пешеходката
Ж. С. С., ЕГН********** (60г.), пресичаща от ляво на дясно за посоката на
движение на автомобила, непосредствено след преминатата от автомобила
сигнализирана пешеходна пътека. В резултат на удара, тялото на пострадалата
било увредено в дясна половина, предимно в областта на главата и шията.
6
ПТП - то настъпва на асфалтирано пътно платно с ширина 7 метра, без
осева линия, със сигнализирана и положена маркировка за пешеходна пътека,
без паркирани автомобили, прав пътен участък, без осезаем наклон.
Точката на ПТП е в лявата част на дясната половина от пътното платно
заемана правомерно от л.а. Рено Сценик с рег. № **, непосредствено след
подминаване на пешеходната пътека. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че пешеходката е започнала движение приблизително около
пешеходната пътека, като леко е разширила ъгъла си на ход с около метър или
два след пешеходната пътека в посока към металния парапет. Счита, че не е
възможно да пресече на 10-15 метра след пешеходната пътека, тъй като
металния парапет ограничава излаза на пътното платно и тя няма начин да го
премине. Като се отчете, че мястото, където е спрял автомобила, а ударът е
настъпил преди мястото, където той окончателно е спрял (задно колело на 16.7
метра), то следва, че ударът е настъпил на малко разстояние след ПТП.
Ударът е настъпил в предна лява част на автомобила, с препокриване
около 0.4 метра, откъдето следва при ширина на пътното платно от 7 метра и
ширина на централно разположен автомобил в дясна част на платното от 1.72
метра, че пешеходката е изминала път по пътното платно от около 5.2 метра,
при описано спиране успоредно на колелата на автомобила спрямо десен
бордюр - 0.5 метра.
Експертът докладва, че с оглед възрастовата група и пол средния ход на
вървене на пешеходката е 1.21 м/с. От стъпване на ляв край на пътното платно
до точката на удара пешеходката е изминала 5.2 м при скорост от 1.21 м/с за
4.3 секунди. Категоричното забелязване на намерението на пешеходката да
пресече пътното платно е било при средата на насрещната половина от
пътното платно, т.е. от момента на 1.8 метра след левия бордюр. В заключение
вещото лице счита, че пешеходката е била категорично и ясно видима за
водача на автомобила, като при движение от оставащите до удара 3.4 метра,
водачът е имал възможност да спре аварийно в рамките на 3.4 м / 1.21 м/с =
2.8 секунди.
Вещото докладва, че по делото няма ясни данни за аварийно или
служебно спиране от автомобила преди, по време на или след удара, поради
което скоростта му на движение и тази при удара е била средно 60 км/ч. В този
случай, тоест при приемане, че автомобилът се е движил равномерно до
момента на удара, при началното стъпване на пътното платно от пешеходката,
той се е намирал на разстояние, отговарящо на времето на пресичане на
пешеходката спрямо избраната скорост на движение от автомобила - 70.50
метра, в началото на С.ното петно на фаровете. Водачът е разполагал с 4.3 до
2.8 секунди време за реакция. Редуциране на скоростта му на движение до 50
км/ч спрямо същата начална точка от 70.5 метра, би допринесло за
допълнително време и разстояние за водача от 0.3 секунди и 4 метра.
Доколкото редуциране не е предприето, според експерта, ПТП-то е настъпило
поради късна реакция на водача на автомобила спрямо поведението на
пешеходката, като пояснява, че поради поддържане на еднаква скорост на
движение и липса на редуцирането преди удара, поради което дори и при
движение с 10 км/ч по- ниска скорост от страна на автомобила, не би се
предотвратил контакта между пешеходката и автомобила. Вероятно
контактната площ при по-ниската скорост би се отместила в дясната предна
част на автомобила.
Експертът изчислява, че двупосочната видимост от и към автомобила е
7
била над 50 метра спрямо правото пътно платно без изкуствени или
естествени фактори намаляващи видимостта, особено за наближаващи С.и на
автомобил.
Вещото лице по Съдебно-медицинската експертиза докладва, че в
резултат на ПТП Ж. С. – Р. е получила разкъсно-контузна рана в тилна област.
Фрактура на основата на черепа, фрактура на дясна темпорална и париетална
кост, фрактура на сфеноидалния синус в дясно. Травматичен субарахноидален
кръвоизлив с голям обем в ляво и дясно фронто-темпорално. Масивна
мозъчна контузия в ляво фронто-темпорално. Характерът и степента на
получената черепно-мозъчна травма може да се квалифицира като средна
степен мозъчно увреждане, което е довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Травматичното увреждане отговаря да е
възникнало при обстоятелствата на конкретния инцидент - ПТП от 20.01.2023
г. В хроничния стадий на преживяната ЧМТ ищцата е развила типичната
последица при този вид мозъчни увреждания - посттравмена церебрастения.
По време на болничния престой и няколко месеца след това ищцата не е
можела да се самообслужва и й е била необходима чужда помощ. Ползвала е
инвалиден стол за тоалет и бастун за придвижване.
В момента на прегледа, ищцата Ж. С. С.- Р. е в сравнително добро общо
състояние. Същата е контактна, адекватна, но брадипсихична без да може да
фиксира вниманието си за по-дълго време. Придвижва се бавно с четирикрак
бастун. Оплаква се от периодично главоболие, болки във врата и световъртеж,
залита в неопределена посока. Трудно концентрира вниманието си върху
определена тема и на моменти е дезориентирана. Има и зрителни смущения.
Соматичен статус - нормален за възрастта, изразено наднормено тегло. РР
160/100, пулс 80/мин. Оточни бедро, подберица и глезен в дясно.
Неврологичен статус: липсва огнищна неврологична симптоматика.
Вещото лице докладва, че към момента на настъпване на ПТП на
20.01.2023 г. ищцата е страдала от редица хронични заболявания, които са
отразени в медицинската документация приложена към делото, а именно:
Хипертонична болест, Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, Сърдечна аритмия, Захарен диабет, Коксартроза,
Спондилоартроза и др.
Експертът изнася, че придружаващите заболявания на ищцата нямат
пряко отношение към настъпилите травматични увреди по степен и вид. По-
скоро те влияят в негативен план на последващия оздравителен процес.
В открито съдебно заседание пояснява, че придружаващите хронични
заболявания на пострадалата и соматичните промени, характерни за възрастта,
несъмнено са удължили оздравителния период, но допълва, че благодарение
на съществуващата към момента на ПТП корова атрофия, при която мозъкът и
́
е малко по-свит от нормалното е налице повече място в черепната кухина. В
тази насока пояснява, че тъй като черепът е затворен, всяко нещо, което
допълнително влиза в черепа – било то тумор, кръвоизлив, въздух и т.н. –
всякакви други агенти, то притиска мозъка и могат да се получат усложнения,
които да доведат до смърт, ако не се направи някаква декомпресия на черепа.
В случая ищцата има много тежки контузионни огнища вляво фронтално и
темпорално, тежък кръвоизлив в една много драматична картина на
компютърната томография, като съществуващото състояние на мозъка е дало
възможност да се преодолее налягането на мощния кръвоизлив върху мозъка,
8
което от своя страна е спасило пострадалата от летален изход в резултат на
получените от ПТП увреждания на главата или най-малкото се е разминала
без някакви остатъчни последици от типа на тежък неврологичен дефицит и
да остане инвалид.
Вещото лице по проведената Съдебно-психиатрична експертиза след
запознаване с приетите по делото доказателства и извършен медицински
преглед на ищцата докладва, че в резултат на процесното ПТП и настъпилите
травматични последици Ж. С. е развила „Посттравматичен органичен мозъчен
синдром“. При нея синдромът се изразява в настъпили главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, ретроградни, конградни и антероградни
паметови нарушения, нарушен нощен сън. В открито съдебно заседание
пояснява, че органичния мозъчен синдром произтича в резултат на
физическите, органичните увреждания в мозъка като последица от черепно-
мозъчната травма, получена при ПТП-то.
Експертът докладва, че към настоящия момент водещите психични
оплаквания при ищцата са нарушения в паметта, световъртеж, силно нарушен
нощен сън. Налице са и малоценностни преживявания, доколкото се налага тя
да бъде подпомагана от близките в по-сложни дейности. Настоящите
оплаквания имат органична генеза, не се налага провеждане на психотерапия.
Възможно е медикаментозно повлияване на някои от симптомите (напр.
безсъние).
В материалите по делото и наличната медицинска документация не се
установяват издавани медицински направления за психиатър. При разговора
ищцата не е съобщила за консултации и посещения при психиатър преди или
след процесното ПТП. Посетила е еднократно психолог и е извършено
психологично изследване на 12.03.2024 г.
В заключение вещото лице изнася, че при ищцата не се установява
психична травма. Към настоящия момент персистират оплаквания от нарушен
нощен сън, световъртеж, загуба на равновесие, паметови нарушения като част
от установения психоорганичен синдром.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовия свидетел Г. И. Р. – син на ищцата, както и на свидетеля на ответника
– Ж. Х. М., водач на л.а. Рено Сценик с рег. № **.
Св. Р. започва да подозира, че нещо се е случило с майка му след като
при влизане с автомобила си в гр. Белослав се разминава с линейка и две
патрулки. Опитва се да се свърже по телефон с майка си, но не успява; звъни
на сестра си, която последно се чула с нея в 17 часа; звъни на нейни колежки,
на други хора, които тя трябвало да посети, но не я открива. В Спешно
отделение на гр. Белослав разбира, че пострадалата е неговата майка, и е
отведена с линейка в Окръжна болница гр. Варна.
Свидетелят сочи, че в болницата е пролежала поне 10 дни. За първи път
след ПТП той я вижда в интензивен сектор на болницата едва на втория ден
след постъпването й там, но без да има право на контакт с нея. Била в
болничното легло, около нея имало включени апарати и била в неадекватно
състояние и подута.
За първи път 5-6 дни след това тя проговорила като искала да се
прибира. След интензивния сектор била настанена в болнична стая. Почти не
разговаряла, не била контактна и адекватна, а повече замаяна. Когато
разговаряла, почти не осъзнавала какво приказва. Бъркала сина си с брат си;
9
не познавала внуците си; дъщеря си помнела. Това продължило доста време,
вкл. и след изписването й от болницата.
След изписването я прибрали в дома й в гр.Белослав. Тъй като не
можела да се движи, ползвали инвалидна количка, за да я качат в дома й. Била
на постелен режим много дълго време. Нуждаела се от специално удобно
легло, както и от специализиран тоалетен стол.
Не можела да стои на краката си и била обслужвана основно седнала на
стола. Дъщерите и сина й се редували да я обгрижват за по седмица и
половина, 15- дни. Впоследствие сина й, свидетелят, останал сам да се грижи
за нея, тъй като живеел на долния етаж и било по-удобно за ежедневното й
обслужване.
Свидетелят се грижел и й помагал за хигиена, готвене, хранене;
поставял й инжекции за кръворазреждане, заради хематома.
Зъбната й протеза в резултат на удара се счупила; имала няколко зъба
горе и единият също бил счупен. Наложило се извикат стоматолог на място в
дома й да го извади, тъй като било напълно невъзможно тя да се придвижи.
Майка му пиела много лекарства, вкл. и за високо кръвно налягане.
Приемала обезболяващи за болките. Болели я главата, краката, кръста, който
бил натъртен; имала рана на гърба. Най-много я боляла главата, която била
пукната и имало голяма рана.
Свидетелят изнася, че едва след четвъртия месец започнала да
разпознава в някаква степен близките си. Сина си продължавала да бърка с
брат ти, както и имената на внуците си. Не била сигурна в наименованията на
предметите около нея.
Преди ПТП това състояние го нямало. Майка му до инцидента работела
като готвачка в Медицинския университет. Искала да се пенсионира година
по-рано, за да си почине, на след катастрофата излязла в болничен.
Свидетелят изнася, че към настоящия момента майка му върви и е
подвижна с помощта на четирикрако бастунче. Трудно подвижна е и й се вия
свят постоянно. Ако има парапет слиза, но ако няма парапет казвала, че много
и се вие свят и не може да запази координация. От 2021г. живее сама.
Свидетелят споделя, че майка му не помнела самата катастрофа.
Припомнила си, че е прибрала вкъщи, и то доста след това – около 2-3-
месеца след ПТП. Не помнела това как са се грижили за нея. Не познава
водача на автомобила, който я е блъснал.
По чувствителна ставала след ПТП, изтормозена, за дребни неща
постоянно се разплаквала. Понеже често бъркала думи, постоянно повтаряла,
че и хлопа дъската.
Според свидетеля всички предписания на докторите са изпълнени. Няма
какво да се прави още, тя продължава да си пие лекарства за кръвно
Св. Р. изнася, че преди ПТП майка му имала болки в краката, били са
подути и отекли, и пиела Диклак, за да може да ходи на работа. Но не е
ползвала бастун тогава. Само за кръвното знае, че от дете си има високо
кръвно.
В момента живее сама и се грижи за себе си. За някои неща го вика като
за преместване на тежки предмети, за неща, които вече не може да ги стига и
трябва да се качи на стола, трябва той да се качи и да ги свали; да я прибира от
10
магазина, защото е трудно подвижна, а трябва да си напазари. Не може да си
пренесе стоките от магазина до вкъщи. Свидетелят я посещава всеки ден.
Св. Р. сочи, че преди ПТП майка му не е страдала от безсъние. Във
връзка с това често е посещавала личния лекар; ходила при ендокринолог. Но
лекарствата за сън не й помагали. Свидетелят изнася, че в момента цялото му
семейство живее в дома на майка му поради извършване ремонт на жилището
им, а тя стои до 4-5 часа сутринта и плете, защото не може да заспи.
Св. М., водачката на МПС, с което е причинено ПТП, изнася, че на
20.01.2023г. след приключване на работния й ден в гр.Белослав в 17.30ч.-18ч.
си тръгнала от работа за дома си в гр.Варна. Било тъмно вече и валяло дъжд;
било мъгливо. Изведнъж чула някакъв удар по колата. Веднага спряла и
излязла навън, където на пътя видяла жената, която беше с тъмни дрехи.
Според свидетелката тя карала внимателно, но поради това, че било тъмно и
дъждовно предполага, че не е възприела пешеходката. Свидетелката 34-35
години работела в гр.Белослав и редовно пътувала по същия маршрут като
знаела, че има знаци за пешеходна пътека след кръстовището, през което
минава и е с предимство. Фаровете на автомобила й работели.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл. 383, ал.1 от НПК
одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в
сила присъда, поради което се установява несъмнено извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на
водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
11
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ищцата Ж. С. към момента на ПТП е била на 60 години; с данни по
делото (л. 11) и съгласно установеното от СМЕ за налични хронични
заболявания към същия момент – Хипертонична болест, Хипертонично сърце
без (застойна) сърдечна дейност, Сърдечна аритмия, Захарен диабет,
Коксартроза, Спондилоартроза.
Преди ПТП ищцата е била нормално подвижна, обгрижвала се е сама,
полагала е труд като готвач във фирмена столова; вдовица.
Установява се от приетите писмени и гласни доказателства, и
заключението на вещото лице по СМЕ, че резултат на ПТП Ж. С. – Р. е
получила разкъсно-контузна рана в тилна област. Фрактура на основата на
черепа, фрактура на дясна темпорлна и париетална кост, фрактура на
сфеноидалния синус в дясно. Травматичен субарахноидален кръвоизлив с
голям обем в ляво и дясно фронто-темпорално. Масивна мозъчна контузия в
ляво фронто-темпорално. Характерът и степента на получената черепно-
мозъчна травма представлява средна степен мозъчно увреждане, което е
довело до разстройство на здравето временно опасно за живота.
В хроничния стадий на преживяната ЧМТ ищцата е развила типичната
последица при този вид мозъчни увреждания - посттравмена церебрастения.
Посттравмената церебрастения е сложно състояние, което се появява
след травма на главата. В подобни случаи след травмата мозъкът претърпява
структурни и функционално промени, които водят до различни симптоми.
Практически не се очаква качествена промяна в състоянието на лицето,
доколкото са налице настъпили функционални изменения в мозъка.
В настоящия казус се установи, че са налице симптомите на периодично
главоболие, чувство на световъртеж и неравновесие, затруднения при
запомняне, концентрация и фокус, зрителни смущения, трудно възстановяне
на информация, затруднения при заспиване и поддържане на сън. Поради
нестабилността и световъртежа се налага ищцата постоянно да се придвижва
с четирикрако бастунче; също така категорично отказва да слиза по стълби без
обезопасителен парапет; налага се да бъде обслужвана в ежедневните рутинни
дейности като пазаруване и домакинстване, тъй като не може да носи и вдига
или сваля тежки предмети. Практически нормалното протичане на
ежедневието на ищцата е обусловено от задължителната подкрепа на нейните
близки.
Формулираните изводи се подкрепят и от заключението на вещото лице
12
по СПЕ, съгласно което след анализ на събраните писмени данни и
непосредственото медицинско освидетелстване вещото лице не констатира
психична травма, а посткомоционен синдром (Посткомоционен органичен
мозъчен синдром, МКБ 10, F07.2), който включва редица несистематизирани
симптоми като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност,
трудност при концентрация и изпълняването на умствени задачи, нарушения в
паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес. В конкретния случай
при ищцата персистират оплаквания от нарушен нощен съд, световъртеж,
загуба на равновесие, паметови нарушения, както и чувство за потиснатост,
идващи от понижената самооценка, като част от установения психоорганичен
синдром.
По делото липсват данни за извършени рехабилитации или посещения
при психиатър или психолог (извършено е само психологическо изследване),
както и медицински документи за прием на медикаменти за стабилизиране на
психическото здраве на ищцата.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
тежка по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
свързаните с нея болки и страдания, които продължават и към настоящия
момент без вероятност за излекуване, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 70 000 лева.
По иска за сумата от 378.62 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищeцa имуществени вреди – разходи от 28 лв. за консумативи-
чаршафи, памперси за възрастни, вода и мокри кърпи по фактура
№**********/24.01.23г., сумата от 26.40 лв. за консумативи-чаршафи,
памперси за възрастни, мокри кърпи по фактура №**********/28.01.23г.,
сумата от 34.22 лв. за цикатрадина спрей и депакин хроно- таблетки по
фактура №**********/01.02.23г., сумата от 27 лв. за уринаторна торба- 2 л. с
кранче по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 18 лв. за чаршаф и
памперси по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 245 лв. за
компютърна томография №**********/23.02.23г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.06.2023г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ до окончателното й плащане :
От приложените медицински документи и заключението на вещото лице
по СМЕ, както и показанията на свидетеля Р. се установи, че ищцата е
пролежала в болницата непосредствено след ПТП 10 дни, с невъзможност да
става от болничното легло и да се обслужва. Установи се, че в резултат на
ПТП е получила голяма рана на главата, която е следвало да бъде обработвана
с медикамент. Извършената 64 детекторна компютърна томография на ищцата
в Аджибадем Сити Клиник Варна констатира получените в резултат на
процесното ПТП увреди на главния й мозък. Следователно приложените
медицински и разходни документи удостоверяват необходимостта и
относимостта на извършените мед. дейности и медикаменти към
оздравителния процес на ищцата. Общо разходите възлизат на 378.62 лева.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която с поведението си, нарушавайки
правилата за движение, е допринесла за настъпването на процесното
произшествие и съответно – за настъпването на собствените си травми. Счита
се, че с поведението си, пешеходката не е спазила разпореденото от ЗДвП – чл.
113, ал.1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно – преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
13
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да
не навлизат внезапно на платното за движение; да не пресичат платното за
движение при ограничена видимост. Твърди се, че здравословното състояние
на ищцата преди ПТП е било такова, че е повлияло на оздравителния процес
като го е удължило и е довело до по-утежнено състояние или, че самото то е
станало причина за настъпването на процесното ПТП.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на
обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата,
и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2
ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния
обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и
неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между
поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха
настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на
личен принос.
Възражението за съпричиняване за настъпването на вредите е
неоснователно :
Вещото лице по САТЕ е категорично, в обобщение на извършеното
съпоставяне на наличните данни, че пешеходката е била видима за водача на
МПС, доколкото двупосочната видимост е била над 50 метра; че липсват
данни за наличие на предмети или други препятствия, които да ограничават
видимостта между тях, както и че към момента на ПТП пътното платно е било
сухо, като последното опровергава показанията на водача на увреждащото
МПС за валежи и мъгли към този момент, попречили й да види
преминаващата вече по платното жена. Липсват данни за внезапно появяване
на пешеходеца на пътното платно, при което водачът на л.а. да е бил
изненадан, съотв. да е бил ограничен във възможността да реагира с аварийно
спиране. Напротив, при началното стъпване на пътното платно на
пешеходката, автомобилът се е намирал на разстояние, отговарящо на времето
на пресичане на пешеходеца спрямо избраната скорост на движение от
автомобила – 70.50 метра в началото на С.ното петно на фаровете. ПТП-то е
настъпило поради късната реакция на водача на автомобила спрямо
поведението на пешеходеца, предвид липсата на данни автомобилът да е
редуцирал скоростта си на движение както при приближаване към
пешеходната пътека, така и преминавайки през нея.
Недоказано остава твърдението на ответника за допринасяне от страна
на ищцата за забавяне на оздравителния процес предвид завареното й
здравословно състояние. Вещото лице по СМЕ е пояснило, че макар
14
придружаващите й заболявания да оказват негативно влияние на последващия
оздравителен процес, коровата атрофия практически е допринесла за
запазването на мозъка на ищцата от масивния кръвоизлив, съотв. от летален
изход в резултат на уврежданията.
Предвид липсата на пълно или частично плащане на уважената искова
претенция дължима е и претендираната законна лихва за забава. В решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023
г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. №
2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове на ВКС е прието, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане
на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава. Изложени са съображения, че при
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал.
1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от застрахования
деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите
на чл. 429, ал. 1, ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя
на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една
страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Следователно в конкретния случай лихвата за
забава се дължи от 19.06.2023г. – датата на която е заведена извънсъдебната
претениция по чл. 380 от КЗ до окончателното плащане на главницата.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 3 562.30 за държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 38, ал.1, т.
15
3 от ЗАдв ответното дружество дължи на адвокат С. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева.
На осн.чл.78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по САТЕ и СМЕ, както и
за удостоверение в общ размер от 301.50 лева, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК и разходни документи.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша 89Б, да
заплати на Ж. С. С. с ЕГН ********** с адрес *****, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
1. сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
20.01.2023г. в гр.Варна, в гр.Белослав, обл. Варна, по вина на водача на
лек автомобил марка Рено модел Сценик с рег. № **** Ж. Х. М. с ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица серия G0 № *********, издадена от „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД ЕИК *********, с валидност от 30.04.2022г. до
29.04.2023г., изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания – средни телесни повреди –
черепно-мозъчна травма: фрактура на тилната кост в дясно,
продължаваща в задна дясна част на теменната кост, фрактура на дясна
слепоочна кост и на дясната стена на сфеноидалния синус, изпълнен с
кръв. Субдурален хематом (кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка) –
теменно слепоочно в дясно, челно в дясно и контралатерално слепоочно.
Субарахноидален (под меките мозъчни обвивки) кръвоизлив в ляво
теменно. Контузия на мозъка в ляво челно-слепоочно, като
травматичната увреда на меките черепни обвивки, черепни кости,
главния мозък и обвивките му са довели по разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и неблагоприятни изживявания,
преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.06.2023г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция по чл. 380 от КЗ до окончателното й плащане, като
16
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 хил. лева до претендирания размер
от 100 хил.лева като неоснователен, и
2. сумата от 378.62 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи от 28 лв. за консумативи-
чаршафи, памперси за възрастни, вода и мокри кърпи по фактура
№**********/24.01.23г., сумата от 26.40 лв. за консумативи-чаршафи,
памперси за възрастни, мокри кърпи по фактура №**********/28.01.23г.,
сумата от 34.22 лв. за цикатрадина спрей и депакин хроно- таблетки по
фактура №**********/01.02.23г., сумата от 27 лв. за уринаторна торба- 2
л. с кранче по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 18 лв. за
чаршаф и памперси по фактура №**********/01.02.23г., сумата от 245
лв. за комютърна томография №**********/23.02.23г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2023г. – датата на
предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша 89Б да
заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната
власт авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер на суми в
размер на 3 562.30 лева за държавна такса и възнаграждение на вещото лице
по СМЕ и СПЕ.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша 89Б да
заплати на адв. С. С. ВАК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА Ж. С. С. с ЕГН ********** с адрес ***** да заплати на
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул. Витоша 89Б разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по САТЕ и СМЕ, както и
за удостоверение в общ размер от 301.50 лева.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е Райфайзен БАНК - IBAN
**** BIC **** BGN c титуляр адв. С. Б. С. Адвокатска колегия гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17