№ 206
гр. Варна , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000367 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ГР. М. АТ., чрез адв. П.К. от
АК – София против Определение № 260109/02.03.2021 год., постановено по
т.д.№ 107/2019 год. по описа на ДОС, с което по реда на чл. 248 ГПК е
допълнено Определение № 260170/02.10.2020 год. в частта за разноските и
страната е осъдена да заплати на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ – София адвокатско
възнаграждение в размер на 1914 лева. Страната поддържа, че не са налице
предпоставки за присъждане на възнаграждение, евентуално – че същите
следва да бъдат намалени до размер на 100-150 лева.
Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството по т.д.№ 107/2019 год. по описа на ВОС е образувано
по искова молба от ГР. М. АТ. против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ – София, обективираща
осъдителни парични претенции по чл. 515, ал.2, т.3 КЗ за заплащане на сумата
1
от 25 500 лева, съставляваща частичен иск от 90 000 лева за обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие получени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на територията на Румъния, както и сумата от 208, 80
лева, съставляващи претърпени имуществени вреди.
По делото е осъществена двустранна размяна на книжа, респ.
ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор.
С Определение № 12/06.01.2020 год. производството по делото е
прекратено поради констатации на разглеждащия състав за недопустимост на
предявените претенции. Прекратителният съдебен акт е отменен с влязло в
сила Определение № 482/01.10.2020 год., постановено по ч.т.д.№ 428/2020
год. по описа на АС – Варна.
Ищецът ГР. М. АТ. е депозирал отказ от иска, респ. производството по
делото е прекратено с Определение № 260170/02.12.2020 год.
С обжалвания съдебен акт ДОС е присъдил сторените от ответника
разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските са
присъдени в съответствие с правилото на чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал.4 ГПК,
според което ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В предявената частна жалба не се твърдят основания за различно
разпределение на отговорността за разноски по смисъла на чл. 78, ал.2 ГПК.
Размерът и основанието за сторените разноски са обективирани в
списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран като част от съдържанието на отговора.
Представени са още данъчна фактура, обективираща задължение за плащане
на адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 1914 лева, от
които 1595 лева – данъчна основа и 319 лева – ДДС. Договарянето и
заплащането на хонорара по банков път са осъществени преди отказа от
предявения иск.
В предявената частна жалба е наведено възражение за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение поради предприетия отказ от иска.
Поддържа се, че ответникът не е реализирал защита за цялата съдебна
инстанция. По делото не е осъществена процедура по събиране на
доказателства и тяхното евентуално оспорване. Поради изложеното,
отговорността за разноски следва да се определи според действително
2
извършените процесуални действия.
В хипотеза на отказ или оттегляне на иск и при заплатен от ответника
преди прекратяване на делото адвокатски хонорар за представителство по
делото, преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се основава на факта, че
пълномощникът на ответника не може да извърши други действия по делото.
Това е така, тъй като тази невъзможност е вследствие на извършени от
насрещната страна действия по десезирането на съда. Противното би
означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия страната
може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от
насрещната страна разноски, което е недопустимо / Определение № 498 от
19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1586/2019 г., II т. о., ТК/.
ГПК не предвижда възможност за пълно или частично освобождаване
на ищеца от отговорност за разноски при прекратяване извън случая по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Затова, ако договорът между ответника и неговия довереник
е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното
производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение,
ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на
адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали
очакванията за продължителност и обем на процесуалните действия. При
осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да
иска тя да се ограничи само до възнаграждение за извършените от адвоката
до момента на прекратяването на производството действия. Оттеглянето или
отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова
преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на
защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е
сигурно. В този смисъл и Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о., ГК.
Липсват и основания за намаляване на договореното и заплатено
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Правната и фактическа сложност
на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на
наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях,
възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с
фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за
3
установяване на действителните отношения между страните. Правната и
фактическа сложност на делото се преценява с оглед на въведените в спора
факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на
конкретно извършените от страните процесуални действия. Поради това,
само по себе си, обстоятелството, че производството по делото е прекратено
поради оттеглянето или отказ от иска, не представлява самостоятелно
основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не
представлява и фактът, че производството е приключило без спора да бъде
разрешен по същество и не са извършени всички предвидени в закона
процесуални действия на съда и страните. Правната и фактическа сложност
на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически
извършените процесуални действия.
Настоящият състав съобрази, че делото е образувано по обективно
кумулативно съединени претенции с обща цена от 25 708, 80 лева. ПТП е
настъпило на територията на Румъния, което определеля наличието на
международен елемент. Естеството на повдигнатия спор изисква събиране на
доказателства – писмени, гласни и експертни. Заплатеното възнаграждение от
1595 лева /без ДДС/ не надхвърля значително определения минимум по чл.7,
ал.2, т.4 Наредба 1/2004 год. и не се явявя прекомерно спрямо действителната
фактическа и правна сложност на делото. На основание § 2 а от ДР на
Наредбата върху договорения хонорар следва да бъде начислен ДДС. Липсата
на представено доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощеното
адвокатско дружество не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху
дължимото по Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение, с оглед
отразяването на това обстоятелство в публичен регистър, съгласно чл. 80, ал.
1 от ДОПК, който е общодостъпен (определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д.
№ 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. №
2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).
В заключение, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260109/02.03.2021 год., постановено
по т.д.№ 107/2019 год. по описа на ДОС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5