РЕШЕНИЕ
Номер 845/05.12. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На тринадесети ноември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя
Котева
Секретар Цветелина Малинова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01599 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-001787 от 23.05.2019 г. (НП), издадено от А.К.Р.– началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Т.С.Т., ЕГН ********** за извършени нарушения на 15.04.2019 г. в гр. Перник при управление на товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ******са наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушаване на чл.104а от същия закон.
По изложени в жалбата доводи адв. И.А. *** - процесуален представител на жалбоподателя Т.С.Т., моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, тъй като счита, че за двете деяния е следвало да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя повереник – адв. И.А., който поддържа изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 15.04.2019 г. свидетелите С.И.К. и П.Е.П. -
полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР- Перник изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул 212. Към 14:40 часа двамата патрулирали със
служебния автомобил по ул. Янко Сакъзов в гр. Перник, кв. Твърди ливади, когато
видели, че в лентата за насрещно движение, с посока от магазин Билла към ІХ-то
ОУ, се движел товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег.
№ ******. Полицейските служители визуално възприели, че водачът на моторното
превозно средство не е поставил обезопасителен колан
и използвал мобилния си телефон, без устройство, позволяващо това да стане без
участие на ръцете му, поради което спрели за проверка автомобила. Установили,
че същият се управлява от Т.С.Т.. Автопатрулът докладвал за случая в дежурния
център, след което на място пристигнал Р.С.Е. - „мл. автоконтрольор”
в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, който в
присъствието на жалбоподателя съставил срещу него акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АА, № 168835 от 15.04.2019 г., с който отговорността на Т.С.Т.
била ангажирана за нарушения на 137а, ал.1 и чл.104а от ЗДвП. При предявяването
на акта жалбоподателя не направил възражения, като собственоръчно вписал, че е
съгласен с констатациите. В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не депозирал
и допълнителни писмени възражения.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си А.К.Р.– началник на група в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 19-1158-001787 от 23.05.2019 г. В обстоятелствената част на същото административнонаказващият орган (АНО) приел констатациите изложени в АУАН, като за двете нарушения наложил на Т. съответни административни наказания, а именно:
1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во ЗДвП за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушаване на чл.104а от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 19.08.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия
АА, № 168835 от 15.04.2019 г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на МВР, които кореспондират и със свидетелските показания на С.И.К., П.Е.П.
и Р.С.Е., които разпитани в хода на съдебното следствие потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства. Първите
двама са имали непосредствено впечатление за установените факти, тъй като лично
са възприели поведението на жалбоподателя по време на управлявания от него
автомобил, поради което и съдът ги кредитира с пълно доверие.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която в т. 2.11. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН на началниците на групи в сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната
територия, поради което като неоснователно се цени възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателят
на обжалвания акт. Актосъставителят Р.С.Е. заема
длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД
на МВР-Перник и като такъв е овластен по
силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Съдът прие за безспорно установено, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ******по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано. Т.Т. не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените в АУАН и НП факти и обстоятелства, които се потвърждават изцяло и от свидетелските показания на свидетелите на нарушението С.И.К. и П.Е.П.. Ето защо и АНО правилно е наказал жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите на моторни превозни средства от съответно изброени категории, по време на движение да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани.
Процесното нарушение е ясно и точно описано, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП обстоятелствено е описано, че водачът управлява товарния автомобил, като по време на движението не използва обезопасителен колан, което не е спорно по делото, с оглед събрания доказателствен материал. Липсата на вписване на категорията на МПС не се явява съществен порок, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като по делото не се установява водачът да е бил препятстван да разбере какво е нарушението, което е извършил и за което е наказан.
Задължението на жалбоподателя по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано с налагането на административно наказание по реда на чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1-во от ЗДвП, който предвижда абсолютно определена санкция - глоба в размер на 50 лева, която изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и наказващият оран правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на Т.Т., а именно глоба в нейната абсолютна стойност от 50 лв.
Съдът не прие лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя теза, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счете, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК. Този извод се налага, защото обществената опасност на извършеното нарушение е типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на деяния по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което и обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Жалбоподателят по време на управление на моторното превозно средство е използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, в нарушение на посочената норма, тъй като свидетелите С.К. и П.П. непосредствено са възприели този факт, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Доказателствената сила на фактическите констатации в редовно съставения по ЗДвП АУАН не са опровергани, поради което и съобразно законовата презумция в чл.189, ал.2 от ЗДвП установеното в него се ползва с доказателствена сила. В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства, опровергаващи посоченото от свидетелите-очевидци и отразено в акта и в НП, поради което съдебният състав приема, че нарушението е доказано по безспорен начин. От цитирания по-горе законов текст на посочената разпоредба става ясно, че нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, като без значение е дали е осъществен конкретен разговор с друг мобилен абонат или водачът е правил опит да проведе такъв, поради което и държането от водача на телефона в ръка води до съставомерност на деянието по чл. 104а от ЗДвП.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 104а от ЗДвП е установена в разпоредбата на 183, ал.4, т.6 от същия закон, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 50 лева, каквато е и наложена на жалбоподателя. Предвиденият абсолютен размер обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е и безпредметно да се изследва въпросът дали размера на наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението.
Настоящият състав намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и правилно АНО не е приложил посочената хипотеза.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното НП и в тази му част
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1158-001787 от 23.05.2019г., издадено от А.К.Р.– началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на Т.С.Т., ЕГН ********** за извършени нарушения на 15.04.2019 г. в гр. Перник при управление на товарен автомобил „Пежо Партнер” с рег. № ******са наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 137а, ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.104а от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ