ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
гр. Перник, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***
ПРОТИВ: Решение № 261050 от 08.10.2021 г., постановено по гр. дело № 330 /2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, в осъдителната му спрямо жалбоподателя част и се
моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени и на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства и необсъждането в пълнота на
възраженията на ответника срещу предявената претенция. Въззивникът счита, че в
първоинстанционното производство не било доказано в нужната пълнота наличието на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по доброволна
имуществена застраховка “Каско на МПС” в претендираните от ищеца размери. Според
посоченото във въззивната жалба, съдът неправилно бил заключил, че настъпилото
застрахователно събитие предмет на делото било безспорно между страните, тъй като с
отговора на исковата молба били оспорени изцяло настъпването на процесното ПТП,
твърденият механизъм на настъпване, както и пряката причинно следствена връзка на
претендираните вреди с това ПТП. При проверките, сторени във връзка с твърдяното ПТП и
заявената претенция за изплащане на обезщетение било установено, че констатираните при
огледа на застрахованото МПС щети не биха могли да настъпят при така твърденият
механизъм на ПТП с другото МПС участвало в събитието, което становище на
застрахователя се установявало от Писмо изх. № ********* от 10.10.2019 г. и от Писмо изх.
№ ********* от 13.11.2019 г. (приложени към исковата молба), както и от заключението по
приетата по делото САТЕ.
1
Жалбоподателят поддържа, че не били изпълнени задълженията на застрахования по
т. 46 от ОУ, а именно: да изпълнява добросъвестно всички свои задължения, относими към
събитието, посочени в Закона за движение по пътищата, Правилника за неговото прилагане,
Кодекса за застраховането и др. релевантни нормативни актове; да уведоми незабавно
всички компетентни, според вида на застрахователното събитие, органи (МВР, службите за
противопожарна и аварийна безопасност и/или други), като в случай на ПТП настъпило
докато той е управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол. Според
жалбоподателя неизпълнението на горните задължения влече договорената в т. 7.11. от ОУ
санкция, а именно, отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за недоказано по
надлежният ред застрахователно събитие. Съставеният двустранен констативен протокол,
според въззивното дружество бил и некоректно попълнен до степен обуславяща пълна
негодност да констатира надлежно обстоятелствата по настъпването на ПТП. Т. 12 и т. 13 от
него, които били съществени по отношение механизма на настъпване на събитието и
причинно следствената връзка на претендираните вреди, били попълнени по начин
опорочаващ изложеното в тях - липсвало каквото и да е отбелязване на поведението на
участник „Б“. Същевременно т. 13 следвало да се разглежда само доколкото не противоречи
на изложеното в т. 12, тъй като зависела изцяло от способността на водача да изчертае
схемата на ПТП.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за неоказано достатъчно
съдействие във връзка с изискания снимков материал и качеството на представения такъв,
тъй като снимковият материал в електронен вид (качествени цветни снимки) бил изпратен
на служебната електронна поща на деловодителя на състава на съда.
Жалбоподателят счита за неправилно заключението на съда за доказаност на
причинно следствената връзка между описаните и оценени от СATE вреди и процесното
ПТП, тъй като описването на констатираните при огледа вреди не означавало, че същите са
настъпили при твърдяното събитие, а само и единствено, че са налични по МПС към
момента на огледа. Кога и как са настъпили не се установявало с огледния протокол.
В обобщение посочва, че в процесния случай било налице неизпълнение на
задължения по ЗДвП и ППЗДвП от ищеца - да заяви коректно настъпилото ПТП и изиска
констатирането му по официален ред, за твърдяното събитие не бил съставен Протокол за
ПТП и не били налице предпоставките за съставяне на Двустранен констативен протокол, а
съставеният такъв бил некоректно попълнен. Със събраните по делото доказателства не се
провело пълно и главно доказване на оспорената пряка причинно следствена връзка между
претендираните вреди и твърдяното ПТП и решението в тази насока неправилно почивало
на хипотетично предположение за наличието на такава.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
Г. В. АНД., чрез пълномощника си адв. Сузана Рангелова от ПАК, е подала отговор на
въззивната жалба, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и е
отправено искане за присъждане на направените по делото разноски. Според посоченото в
отговора правилно съдът бил приел, че предявеният иск е доказан по своето основание.
Налице бил сключен валиден застрахователен договор между страните по делото със
застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Правилен и обоснован, като направен след подробен анализ на събраните по делото
доказателства, бил изводът на съда за доказаност на механизма на настъпилото ПТП и
причинната връзка между вредите по процесното МПС и този механизъм. Посочва, че
ищецът своевременно бил уведомил застрахователя за събитието като му представил препис
от двустранния констативен протокол с описан механизма на ПТП, а вредите по процесното
МПС не били посочени от ищеца, а установени от ответника след извършени два огледа,
като мястото на инцидента било посетено и от съответните компетентни органи на МВР,
поради което изводът на съда, че не са налице основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, бил правилен. Според въззиваемия възраженията във
въззивната жалба били изцяло оборени от събрания по делото доказателствен материал.
2
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба и от третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД чрез процесуалния му
представител адв. М. Г., с който се подкрепя становището на въззивното дружество за
неправилност на първоинстанционното решение по съображения, сходни с изложените във
въззивната жалба. Със същия моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отменено
първоинстанционното решение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговорите страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговорите страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2022г. от
10.40ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
3
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат;
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото, на жалбоподателя –препис от отговорите на
въззивната жалба, а на въззиваемия – и препис от отговора на въззивната жалба от третото
лице - помагач.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4