Р Е Ш Е Н И Е
29.06.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
26.06. 2018
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 340 2018
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от В.К.В.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 30-0000011 от 11.01.2018
г., издадено от главен инспектор в Областен отдел ,,Автомобилна администрация“
гр. Кюстендил, с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. за нарушение по чл. 66, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на МТ.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител излага доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо към жалбата изразява становище за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 14.12.2017 г. Б.И. – инспектор
при ОО ,,АА“ гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля С.К. е съставил Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 241298 против В.К.В. за това, че на 14.12.2017 около 17:10 ч. в
района на отклонение за гр. Бобошево на път Е-79 в посока гр. Благоевград
управлява автобус ,,Ивеко 4910“ от категория М2 с брой места 19+1 с рег. №
КН3825ВМ, собственост на ,,Транс-2007“ ЕООД като извършва специализиран превоз
на 7 бр. пътници от гр. Дупница за гр. Бобошево, обозначен с табела
,,специализиран превоз“ от дясната страна на предното панорамно стъкло в посока
на движението, с пътен лист № 330900 от 14.12.2017 г. и със заверено копие към
лиценз на Общността с № ********* от 05.12.2013 г. При извършената проверка от
контролните органи било установено, че водачът В. не може да представи карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП,
с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 66, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ.
Въз основа на акта е издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата
обстановка отразена в акта и на водача е наложено съответно наказание за
извършеното от него административно нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е подадено възражение срещу акта, в което е посочено, че в автобуса се намира
целия комплект от документи, които представил на контролните органи при
проверката на 14.12.2017 г., а именно: удостоверение за професионална
компетентност, поради което е направил искане да не бъде издавано наказателно
постановление, а да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По делото е
представено удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на пътници № 064-001515/03.12.2017 г., видно от което В.В. е преминал
обучение по чл. 18 (35)
от 14.11.2017 г. до 02.12.2017 г. и удостоверението е достатъчно доказателство
за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ и Директива 2003/59 на ЕО. На 04.01.2018 г. – преди
издаване на наказателното постановление на 11.01.2018 г., В. се е снабдил с
карта за квалификация на водач на МПС.
От показанията на актосъставителя Б.И.
се установява, че при извършената проверка на 14.12.2017 г. водачът не
представил карта за квалификация на водача, а представил удостоверение за
професионална компетентност и за това нарушение му бил съставен АУАН.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът
счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от
надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
АУАН е съставен при спазване на
предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията
на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Издадени са от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана възприетата правна квалификация, както и кой текст от закона е
нарушен.
Изследвайки материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от
фактическа страна по категоричен начин се установява, че на 14.12.2017 около
17:10 ч. в района на отклонение за гр. Бобошево на път Е-79 в посока гр.
Благоевград В.В. е управлявал автобус ,,Ивеко 4910“ от категория М2 с брой
места 19+1 с рег. № КН3825ВМ, собственост на ,,Транс-2007“ ЕООД като извършвал
специализиран превоз на 7 бр. пътници от гр. Дупница за гр. Бобошево, обозначен
с табела ,,специализиран превоз“ от дясната страна на предното панорамно стъкло
в посока на движението, с пътен лист № 330900 от 14.12.2017 г. и със заверено
копие към лиценз на Общността с № ********* от 05.12.2013 г. като при
извършената проверка от контролните органи било установено, че водачът не може
да представи карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по
чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП.
Съдът приема, че
отговорността на жалбоподателя неправилно е ангажирана по чл. 66, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ с налагането на санкция по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. В чл. 93,
ал. 1 и ал. 2 ЗАвП законодателят изрично е разграничил наказуемост за
непредставянето по време на проверката на документ сред изрично предвидените и
за непритежаването на такъв документ. Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за непредставянето по време на проверката на процесния документ,
като от доказателствата по делото се установи, че той не е притежавал такъв към
датата на проверката, при което действително извършеното от него нарушение не е
за непредставянето на документа към момента на проверката, което нарушение се санкционира
по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, а е за непритежаването на такъв документ, наказващо се
съобразно чл. 93, ал. 1 ЗАвП. Възприетото от съда обстоятелство, че е налице
непритежаване на процесния документ, е било ясно и на проверяващите към момента
на проверката и съответно съставянето на АУАН, при което същите неправилно са
възприели, че е налице ,,непредставяне към момента на проверката, а не
,,непритежаване”, каквото е действителното фактическо положение. Разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗАвП
касаят две отделни и напълно самостоятелни административни нарушения и
разграничението им е особено важно, като неправилното прилагане на съответната
правна норма е съществено процесуално нарушение, което само по себе си води до
отмяна на НП.
Поради изложените съображения
въззивният съд приема, че е налице неправилно приложение на материалния закон,
поради което обжалваното НП следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 30-0000011 от 11.01.2018 г., издадено от главен инспектор в Областен
отдел ,,Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на В.К.В., ЕГН **********
***, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 500.00 (петстотин) лв. за нарушение по чл. 66,
т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд -
Кюстендил по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: