РЕШЕНИЕ
№ 393
01.11.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.10.2019г., при участие
на секретаря Катя Станоева в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 536 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т.М.К. чрез адвокат С.Г.
срещу Решение № 644 от 24.04.2019г., постановено по гр. д. № 8321/2018г. по описа
на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т.М.К. срещу „Топлофикация
Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на суми, за които има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.5145/2009г. и е образувано изпълнително дело 20187530401367 на ЧСИ С.Б..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението
поради противоречие с материалния закон-неправилно прилагане на института на
погасителната давност относно приложимия давностен срок при влязла в сила
заповед за изпълнение и относно въпросите на прекъсването и спирането на
давността в изпълнителния процес. Оспорва извода, че тълкувателните решения на
ВКС действат само занапред и ТР 2/2015г. на ОСГТК било неприложимо за случая.
Прави оплакване, че ПРС не е зачел настъпило по силата на закона прекратяване
на изпълнителния процес на 11.03.2011г.
Отговор на жалбата не е постъпил. В молба депозирана за съдебното заседание
ответника по жалбата оспорва същата и иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 267 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението валидно, но е частично недопустимо.
В конкретния случай от отбелязванията върху
изпълнителния лист се установява, че по него са постъпили две плащания през
2011г. на обща стойност от 277,14 лева. С молбата за образуване на изпълнително
делото пред ЧСИ Б. взискателя е поискал тези плащания да бъдат съобразени и
това явно е сторено от ЧСИ Б., защото от ПДИ представена с исковата молба се
установява, че се търси главница от 2969, 36 лева, а не цялата главница по
изпълнителен лист (3246,50 лева).
Иска обаче е за недължимост на цялата главница. Иска
по чл. 439 ГПК е допустим само до извършване на плащане на суми в полза на
взискателя. Целта на този иск е да не бъдат събирани суми, или ако са събрани
да не бъдат плащани на взискателя-това е защитата която длъжника може да получи
с иск по чл. 439 ГПК.
Ако суми вече са платени на взискателя дори иска по
чл. 439 ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното
дело да се върнат тези суми. Иска е установителен по своя характер и решението
няма изпълнителна сила. Платените вече суми могат да бъдат върнати единствено с
исков процес на основание чл. 55 ЗЗД ако се твърди да са платени без основание.
Ето защо липсва правен интерес от иска по чл. 439 ГПК
за вече платени към взискателя суми и решението с което иска е отхвърлен за
сумата 277, 14 лева главница е недопустимо като постановено по недопустим иск.
В тази си част решението ще следва да се обезсили, а
делото да се прекрати.
В останала си част решението е допустимо, но е
неправилно по следните съображения.
От фактическа страна се установява, че изпълнителен
лист е издаден на 02.07.2010г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК влязла в сила на 01.07.2010г. правилно ПРС е приел, че с влизане в сила на заповедта
за изпълнение давността се прекъсва и новата давност е пет години.
На 17.08.2010 е подадена молба до ЧСИ В. за образуване
на изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ и следователно
давността е отново прекъсната. Налице са две плащания по делото, последното на
21.03.2011г. видно от отбелязванията върху изпълнителния лист. С плащането от
трето лице също се прекъсва давност. Плащането от 21.03.2011. е последното изпълнително
действие. Съгласно чл. 433, т. 8 изпълнителното дело на ЧСИ В. се е прекратило
по силата на закона на 22.03.2013г.
Новото изпълнително дело при ЧСИ Б. въз основа на
същият изпълнителен лист е образувано с молба от 01.06.2018г. тоест след като
са изтекли пет години от прекратяването на предходното изпълнително дело и
следователно останалите вземания по изпълнителния лист са погасени по давност.
Правилен е извода на ПРС, че с образуването на
предходното изпълнително дело давността за вземанията е спряла да тече.
Неправилно обаче ПРС е приел, че нова давност е започнала да тече от дата на
която е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК.
Тълкувателните решения, с които се обявяват за
загубили сила предходни тълкувателни актове на ВКС действително имат действие
занапред, но ПРС игнорира факта, че предходното изпълнително дело е било
прекратено по силата на закона, а след като е прекратено спряната до
прекратяването му давност продължава да тече, защото вече няма висящ
изпълнителен процес който да спира давността по смисъла на обявеното за
загубило сила Постановление на пленума на ВС от 1980 г. В конкретния случай
спирането на давността по изп.дело на ЧСИ В. е отпаднало с факта на неговото
прекратяване на 21.03.2013г. Тъй като с плащането на 21.03.2011 г. давността е
прекъсната и от тази дата до перемпцията е спряна, то и петгодишната давност за
неплатената част от вземанията е започнала да тече на 22.03.2013г. и е изтекла
преди образуването на второ изпълнително дело при ЧСИ Б. на 01.06.2018г., което
води до извод за основателност на иска по чл. 439 ГПК за недължимост на сумата
от 2969,36 лева главница, 595,87 лева - лихва за забава, посочени в
изпълнителния лист.
Горното налага отмяна на решението в частта за
отхвърляне на иска за недължимост на тези суми и постановяване на ново решение
за уважаване на иска.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от исковете. Същият е претендирал 130,00 лева държавна
такса, а 500,00 лева адвокатски хонорар за първа инстанция се искат при
условията на чл. 38 от ЗА от пълномощника му. От тях на ищеца се дължат се дължат 93 % (колкото е уважената част от
исковете) или 120,90 лева за държавна такса. На адвоката се дължат 465,00 лева.
За първа инстанция ответника има право на разноски за
прекратената част от исковете (7 %). Претендирал е 100,00 лева за юрисконсулт,
от които му се дължат 7,00 лева
За въззивното дело на жалбоподателя се дължат разноски
в размер на 83,70 лева за държавна такса и 1395,00 лева за адвокатски хонорар
реално платен видно от договора за правна помощ представен пред ПОС.
Ответника по жалбата има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,00 лева.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 644 от 24.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 8321/2018г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА
с която е отхвърлен предявения от Т.М.К. срещу „Топлофикация Перник“АД отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумата от 277,14
лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до
30.04.2009г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по иска за посочената
сума от 277,14 лева като недопустимо поради липса на правен интерес.
ОТМЕНЯ
Решение № 644 от 24.04.2019г., постановено по гр. д. № 8321/2018г. по описа
на Пернишки районен съд В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** поради погасяване по
давност НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ следните
суми:
Ø
2969,36 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до
30.04.2009г. за имот с адрес в гр. Перник
Ø 595.87 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 01.07.2007г. до 06.10.2009г.,
За които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5145/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник и е
образувано изп. дело № 1367/2018г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд –
гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Т.М.К. разноски за първа инстанция в
размер на 120,90 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на адвокат С.Л.Г. от Софийска адвокатска
колегия с адрес в *** сумата от 465,00 лева – адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно представителство на Т. М. пред Пернишки районен съд по гр.д. 8321/2018г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Т.М.К. разноски за въззивна инстанция в
размер на 83,70 лева за държавна такса и 1395,00 лева за заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Т.М.К. ДА ЗАПЛАТИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 28,00 лева.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове:
1. 2.