РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330111390 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против А. Я. Ч..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в гр. П., ул. ****. Твърди, че за процесния период има задължения за
ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
общ размер на 980.77 лева и обезщетение за забава в размер на 139.41 лева, които не
били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват исковете. Възразява, че ответникът не е собственик
или ползвател на имота. Оспорва предоставянето на услугите и положените подписи да
са на ответника или него представител. Оспорва служебното начисляване на
количествата вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
1
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № 2407/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да докаже
наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за обектa, в изпълнение на което е доставило на
ответника услуги в процесния период на посочената стойност, липсата на
измервателното устройство и коректното начисляване на количествата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198
„о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребители срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост и
ползване се позовава и самият ищец в исковата молба. От представения по делото
нотариален акт и удостоверение за лице с различни имена се установява, че ответникът
притежава правото на собственост върху 1/5 ид.ч. от жилищна сграда на посочения
адрес.
Във връзка с отчитането на доставените услуги са събраните гласни
доказателствени средства, които се отнасят само за част от периода- след март 2018г. и
установяват, че нито ответникът, нито негови представители са били намирани в
имота. Информация за ползването на къщата била получавана от съседи, като едва
„този месец“ (април 2021г.), инкасаторът получил сведения за напускането на
2
ответника. Заявява, че никога не е влизал в имота и не е установявал дали има
поставен водомер. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, но същите
не установяват ползването на имота и предоставените от ищеца услуги.
На първо място, за периода от 2016г. до началото на 2018г. няма събрани
доказателства за реалното ползване на обекта, както и за липсата или наличието на
измервателно средство, защото разпитаният свидетел не е отговарял за отчитането.
След месец март 2018г. до настоящия момент свидетелят никога не е срещал ответника
или членове на неговото домакинство в имота и никога не е влизал в имота за
извършването на отчет, като е извършвал записванията по информация получена
единствено от съседи. От така изложените обстоятелства не може да се направи извод
нито за ползването на имота, нито за броя на обитателите, нито за периода, през който
евентуално е било осъществявано. Свидетелят не представя никакви пряко възприети
факти във връзка с релевантните за делото обстоятелства, а единствено препредава
споделена му информация, без да конкретизира от кого е получена и в какъв момент е
станало това. Поради това показанията не установяват реалното ползване на имота и
предпоставките за служебно начисляване на количества потребена вода.
Представените от ищцовото дружество карнети не могат да послужат като
годно доказателство относно ползването, защото представляват частни свидетелстващи
документи, съдържащи благоприятни за издателя данни, като липсват подписи на
потребител за целия период. В тях са записани няколко отказа, но не се доказва дали те
са изхождали именно от страната, защото записванията се отнасят за период преди
2018г.
Предвид това съдът намира, че не се установява при условията на пълно и
главно доказване твърдението, че ответникът е ползвал услугите на ищеца за
процесния период. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
******* срещу А. Я. Ч., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Я. Ч. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 980.77 лева- главница,
представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект
3
находящ се в гр. *****, ул. ********, за периода от 03.02.2016г. до 15.01.2020г. и
сумата от 139.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
30.04.2016г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.02.2020г. до окончателното
й погасяване, за които суми е издадена Заповед № *******г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 2407/2020г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4