Определение по дело №482/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба УРИ 336р-18987/10.07.2025 г. по описа на ОД на МВР – Русе, подадена от И. Й. Г., с адрес: с. Пиргово, обл. Русе против заповед № 336з-2851 от 03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР - Русе, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено на жалбоподателя комисар И. Й. Г. – началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, на първо място излага съображения за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност оспорва основателността на жалбата като излага съображения за съответствие на заповедта с всички законови изисквания. Претендира и присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Представя списък на разноските (л. 23 от делото).

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, доводите и становищата на страните по делото, административният съд приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима. Съображенията за този извод са следните:

Видно от представената в проведеното на 18.08.2025 г. открито съдебно заседание заповед № 8121к-9756 от 25.07.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, връчена на жалбоподателя на 31.07.2025 г., въз основа на заявление от комисар И. Й. Г. - началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР - Русе, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (по собствено желание) е прекратено служебното му правоотношение с МВР (л. 15 от делото).

Предвид посоченото обстоятелство Г. не е активно легитимиран да оспори процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ поради отпаднал в хода на производството правен интерес.

След като вече не е служител в МВР, за Г. отпада правния интерес от обжалването на заповед № 336з-2851 от 03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР - Русе, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последиците, които поражда този акт са само за служител в МВР. С прекратяването на служебното му правоотношение, по негово желание, оспорваната заповед не може да внесе никакви промени в неговия патримониум.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се свързва с възможността за оказване на конкретно въздействие върху поведението на служителя, с което същият да се съобрази при последващо изпълнение на служебните си задължения, каквото в случая, след прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, не би могло да настъпи.

Правната система е призвана да даде защита не на всеки възможен интерес в широкия житейски смисъл на това понятие, а само на легитимния, т.е. основан на закона интерес на титуляра на дадено право.

Няма съмнение, че служителят има правен интерес да се защити срещу наложеното му наказание, когато служебното правоотношение между страните съществува.

Като различна следва да се разгледа обаче ситуацията, когато служебното правоотношение е прекратено, още повече на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по собствено желание на служителя.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство.

Юридическият факт, пораждащ правото на оспорване е посочен в конституционната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и е доуточнен в чл.147, ал. 1 от АПК.

Правен интерес е налице при необходимостта да се предотврати настъпването на породените от административния акт неблагоприятни правни последици или да се премахнат, ако те вече са настъпили.

Правен интерес съществува, когато административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на конкретен правен субект.

Правният интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен.

Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя и е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него.

Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава.

Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия, означава същият да цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера - създава задължения, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси.

В процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната търсената и целена промяна в правната сфера на жалбоподателя. След прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 31.07.2025 г. Г. няма правен интерес от обжалване на процесната заповед, която след тази дата, дори и да бъде отменена от съда няма да внесе никаква промяна в правната му сфера. Такава би настъпила само при съществуващо служебно правоотношение, което обаче вече е прекратено по негово желание.

В този смисъл решение № 3729 от 23.03.2021 г. по адм. д. № 10052/2020 г., II отд. на ВАС, определение № 3763 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2019 г., VI о.

Следва да се има предвид и че по аналогичен казус, Административен съд – Русе вече се е произнасял с влязъл в сила съдебен акт – определение № 1099 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 444/2023 г.

Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, като съдът е задължен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време на цялото производство.

С оглед изложеното подадената жалба се явява процесуално недопустима поради отпаднал правен интерес на оспорващия.

Липсата на законово регламентирани абсолютни предпоставки за допустимост на производството налага оставянето на подадената жалба без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. С протоколно определение от 18.08.2025 г. съдът е дал ход по същество на спора и е обявил делото за решаване, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК за дължимост на разноските, направени от ответната страна и при прекратяване на производството, освен ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, разноски не се дължат като в случая макар съдът да мотивира прекратяването на настоящото съдебно производство с отпаднал правен интерес на жалбоподателя, към момента на завеждане на делото такъв е бил налице и ответникът с поведението си е дал основание за завеждането му.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.08.2025 г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Й. Г., с адрес: с. Пиргово, обл. Русе против заповед № 336з-2851 от 03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР - Русе, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 482/2025 г. по описа на Административен съд - Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.