№ 40157
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110116943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 62545/30.03.2022г. на А Б Б за издаване на заповед за
изпълнение срещу КР. К. СП. за сумата 863,85 лева, представляваща задължение по договор
за кредит № ,, от 28.04.2016г. ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 117,46 лева договорна лихва за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2017г.,
сумата 406,56 лева, мораторна лихва за периода от 31.05.2016г. до 23.02.2021г., сумата
791,20 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, 327,78 лева мораторна
лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до
02.03.2021г., както и 100,14 лева разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако
съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В настоящия случай заявителят претендира заплащане на възнаграждение в размер на
791,20 лева на основание договор за поръчителство, съгласно който той се е съгласил да
отговоря солидарно с длъжника за задълженията на втория към трето лице-кредитор.
Сключването на договора за кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това
задължение, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, е липсата на кредитно правоотношение –
при непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за
кандидатстване за кредит не е одобрено. Съгласно клаузите относно обезпечеността на
1
кредита длъжникът не е имал и право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, а същият, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит, е следвало да
подпише договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо
лице - поръчител. В тази връзка, макар представените договори за кредит и за
поръчителство формално да представляват самостоятелни договори, то е налице основание
да се направи извод, че дългът по кредитното правоотношение и така уговорените акцесорни
плащания трябва да се разглеждат като едно цяло, което е видно както от уговорката за
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице - поръчител, от сключването на договора за поръчителство и договора за
кредит в един и същи ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Предвид изложеното, съдът намира, че уговореното възнаграждение за поръчител
представлява общ разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото
следва да бъде прибавено като размер към уговорената възнаградителна лихва. В този
случай, размерът на задълженията, свързани с ползването на предоставената парична сума,
би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице противоречие със
закона. Предвид това следва да се приеме, че претендираните под формата на
възнаграждение за поръчител допълнителни плащания не са възникнали, съответно същите
не са били прехвърлени в полза на заявителя. Доколкото вземането за лихва е акцесорно на
главното вземане, то и претендираната мораторна лихва по договора за предоставяне на
поръчителство се явява недължима.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 62545/30.03.2022 г. на А Б Б, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу КР. К. СП., В ЧАСТТА по отношение на вземането за
сумата 791,20 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и вземането за сумата 327,78 лева, представляваща мораторна лихва по
договор за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2