Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2232 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Р.Т.Т. срещу Е.С.Г. искова молба за осъждането му
да заплати сумата от 40 000 лева, дадена в заем по договор от 21.02.2012
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане и 12 202.17 лева лихва за периода 22.02.2014 г. –
21.02.2017 г.
Твърди
се в исковата молба, че Е.Г. е единствен наследник на В.Г., на която Т. дала в
заем сумата от 40 000 лева по договор от 21.02.2012 г. В.Г. се задължила
да я върне в срок до 21.02.2014 г. След като настъпил падежът на задължението
то не било погасено, а опитите на ищцата да се свърже с Г. се оказали
неуспешни. Впоследствие Т. разбрала, че В.Г. е починала. С оглед доброволно
уреждане на спора, изпратила на Е.Г. нотариална покана за погасяване на
задължението. Ответникът не се свързал с ищцата и не върнат заетата от
наследодателя му сума.
Поради
това предявява искове за връщане на сумата от 40 000 лева, ведно със
законната лихва от сезиране на съда до окончателното изплащане, както и за
заплащане на мораторна лихва от датата на падежа на задължението до подаването
на исковата молба.
В хода
на производството Р.Т. е починала и на нейно място са конституирани
наследниците й Т. Т.Т., Г.Т.Т.и Т.Г.Т., които молят исковите суми да им бъдат
заплатени по равно, съобразно наследствените им квоти.
Ответникът
Е.Г. е подал отговор, в който счита предявените искове за неоснователни.
Оспорва, че подписът под разписката е положен от В.Г., съществуването на
валидно правоотношение по договор за заем и получаване на сумата от
наследодателя му. Заявява и че Т. не е разполагала със сумата от 40 000
лева, която да даде в заем на В.Г..
Третото
лице помагач на страната на ищеца Р.М.Й. изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът като съобрази твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
По отношение на разписка от 21.02.2012 г., която се
твърди да материализира договор за заем, предвид съдържанието й – изявление от В.Е.Г.,
че е получила от Р.Т.Т. сумата от 40 000 лева със задължение да я върне до
21.02.2014 г. е открито производство по оспорване на нейната автентичност.
Подписът под разписката е положен от В.Г., съгласно заключението
на приетата по делото съдебно-графическа експертиза.
На 04.06.2008 г. В.Е.Г. е подписала информирано съгласие
за постъпване на лечение в стационарен блок на ОДОЗС София-град и информирано
съгласие от същата дата за провеждане на химиотерапия. Преди тази дата, на
14.11.2007 г., е провеждано лечение на онкологичното й заболяване (съгласно
данни от контролна карта на онкологично болен).
На 07.03.2012 г. В.Г. е подала до директора на ***„А.А.“,
където е работила като учител, заявление за прекратяване на трудовия й договор
поради пенсиониране по болест. Приложила е и решение на ТЕЛК от 24.02.2012 г. и
на 07.03.2012 г. трудовият й договор е прекратен, поради право на пенсия поради
болест.
В.Е.Г. е починала на 25.08.2012 г. и е оставила за свой
наследник по закон баща си Е.С.Г..
Съгласно
писмо на НАП, офис „Оборище“, за периода 2012 г. – 2017 г. Р.Т.Т. не е
декларирала предоставени или получени от нея заеми.
В
периода 18.11.2009 г. – 01.07.2015 г. Р.Т. е работила в ***„Алберт Айнщайн“ с
основно възнаграждение 492 лева. Считано от октомври 2015 г. е получавала
пенсия и добавки в месечен размер около 400 – 450 лева.
На
19.04.2016 г. е представена нотариална покана за връчването й на Е.Г., с която Р.Т.
е поискала от адресата връщане на сумата от 40 000 лева, взета в заем от
наследодателя му В.Г.. Поканата е връчена на 21.04.2016 г. лично на Г..
По
предявен на 12.06.2017 г. от Е.С.Г. срещу Р.М.Й. за предаването на владението
върху апартамент № 5, разположен в сградата блок *********“, гр. София, с площ 43.58
кв.м. и заплащане на обезщетение за ползването му е образувано гр.д. №
38174/2017 г. по описа на СРС, 26 състав. Ответникът Р.М.Й. е подал отговор, в
който сочи, че живял с В.Г. от 1993 г., като се радвали на разбирателство и
хармонична връзка, а бащата на В. - Е.Г. проявявал бащинско отношение към него
и заявявал, че няма никакви претенции към него във връзка с ползването на
апартамента. На 14.04.2016 г. получил нотариална покана, с която Е.Г. го канел
да напусне апартамента. Й. не успял да се свърже с Г., но в продължение на една
година не бил притесняван, до получаването на исковата молба по гр.д. №
38174/2017 г. за отговор.
На 24.11.2017
г. между Р.Т.Т. и Р.М.Й. е подписан договор за цесия, според който Р.Т. е
прехвърлила на Р.Й. вземането си към В.Г., произтичащо от предоставен на
21.02.2012 г. паричен заем – сумата от 40 000 лева, ведно с дължимите
лихви, съгласно разписка от 21.02.2012 г. Цесионерът се е съгласил да придобие
вземането за сумата от 4 000 лева, платима в деня на подписване на
договора за цесия, като цедентът подписва разписка за получената сума.
С
нотариална покана, връчена на 30.11.2017 г. Р.Т. е уведомила Е.Г. за
прехвърляне на вземането си към него на Р.М.Й..
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно и главно доказване относно
наличието на договорното правоотношение с ответната страна и предоставянето на
заемната сума.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между Р.Т. и В.Г. не е възникнало валидно
правоотношение със съдържание договор за заем, законодателно уреден в чл. 240 и
сл. от ЗЗД.
На първо място, недоумение буди откъде Р.Т. е разполагала
със сумата от 40 000 лева, която е можела да отдели от собствения си бюджет
и този на семейството си, за да я даде в заем на трето лице. Безспорно
основното й трудово възнаграждение от 492 лева не е било достатъчно да генерира
доход, позволяващ й да отдели сума в горепосочения размер. Дори да й е била
предоставена от друг, неизяснени останаха обстоятелствата (а и липсват
твърдения в исковата молба) по какви причини В.Г. се е нуждаела от тази сума.
При това, размерът на „заема“ предполага близост в отношенията между Т. и Г., а
също и яснота относно предназначението, за което ще се използват парите. Роднинска
връзка между тях не се установява да е съществувала.
Не без значение е и срокът, за който според разписката
сумата се предоставя на В.Г. – две години. Заплащане на възнаградителни лихви
не е уговорено, като за действителността на подобна уговорка е необходима
писмена форма (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД). Шест месеца след получаването й - на
25.08.2012 г. Г. е починала и до 2016 г., две години след падежа на
задължението и четири години след смъртта на наследника на В.Г., Т. не е
предприела каквито и да било действия по отношение на Е.Г.. Очевидно сумата от
40 000 лева не й е била нужна. Или никак не се е лишавала от нея в полза
на „заемателката“.
Допълнителни доводи в полза на извода, че Р.Т. не е
предоставила сумата на В.Г. е и недекларирането на заема в годишната данъчна
декларация за 2012 г., тежкото здравословно състояние от нелечимата болест на Г.,
липсата на претенции от страна на други заематели (при положение, че Г. се е
нуждаела от крупна сума пари).
Не се установи и дали съжителстващият с В.Г. повече от 20
години Р.Й. е знаел за това задължение към Р.Т., каква е била целта на
получаване на сумата от 40 000 лева и при какви обстоятелства се е
наложило да възникне този дълг.
На следващо място, претенциите на Р.Т. съвпадат във
времево отношение с възникналите спорове между бащата на починалата – Е.Г. и Р.Й.
по повод на апартамента, в който са съжителствали последният и В.Г.. Цедирането
на вземане от 40 000 лева, което Т. твърди да има, на Р.Й. за нищожната
1/10 част от главницата по дълга, без лихвите (4 000 лева) допълнително
внася съмнение относно възникнали заемни отношения между нея и наследника на Е..
Още повече, че доказателства за изпълнението на задължението на цесионера по
чл. 3, ал 2 от договора за цесия от 24.11.2017 г. не са налице.
При съвкупна преценка на всички доказателства по делото
съдът счита тази сделка за симулативна, а действителните отношения между Р.Й. и
Р.Т. – свързани с претенциите на наследника на В.Г. към него.
По така изложените съображения, съдът счита, че липсва
валидно възникнало задължение на В.Г. и съответно за нейния наследник Е.Г. към Р.Т.
(заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 от ГПК от съпруга си Тончо
Тончев и низходящите йГ.Тончев и Т. Т.) по твърдяното заемно правоотношение от
21.02.2012 г. за сумата от 40 000 лева.
Главният иск, както и акцесорният – за заплащане на
сумата от 12 202.17 лева, представляващ лихва за забава от датата на
падежа -21.02.2014 г. до датата на подаването на исковата молба – 21.02.2017 г.
са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника,
които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, неоспорен от представителя
на ищците възлизат на сумата от 2 425 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Т.Т.,
ЕГН **********, починала и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от Т.Г.Т., ЕГН **********,Г.Т.Т.,
ЕГН ********** и Т. Т.Т., ЕГН ********** срещу Е.С.Г., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 240, ал. 1, изр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му
да заплати сумата от 40 000 лева по договор за заем от 21.02.2012 г. между
Р.Т.Т. и В.Е.Г., ЕГН **********, наследодател на Е.С.Г. и сумата от
12 202.17 лева лихва за забава върху главницата за периода 22.02.2014 г. –
21.02.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, Т.Г.Т., ЕГН **********,Г.Т.Т., ЕГН ********** и Т. Т.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на Е.С.Г., ЕГН ********** сумата от 2 425 лева
разноски за производството.
Решението е постановено при
участието на Р.М.Й., ЕГН **********, трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: