Р Е Ш ЕН И Е
№ 810
гр. Плевен, 17.12.2020 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм. дело №544/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 405, вр.чл. 404, ал.1 т.1 от КТ, вр. чл. 145 и сл. АПК.
Производството по адм.д.№544/2020г.
по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба
от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, ЕАД, гр. Плевен, против
задължителни предписания по Протокол за извършена проверка изх.№ПР2009919/04.05.2020г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, дадени по реда на чл. 404, ал.1, т.1
от КТ. Твърди се, че предписанията са били обжалвани по адм.
ред, пред изп. директор на ИА “ГИТ“, който с Решение
изх. №20043010/08.06.2020г., получено на 12.06.2020г, е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Посочва се, че предписанията са със срок на изпълнение-
30.06.2020г., и същите касаят предотвратяване и отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство и предотвратяване на вредните последици от тях,
спрямо „Клиника по анестезиология и интензивно лечение – КАИЛ“ към УБМАЛ
Плевен. Посочва се, че предписанията са дадени по реда на чл. 5, ал.1 и ал.2 от Наредба
№2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за
разположение на работодателя- касаещи изготвянето на месечни работен график,
определяне времето за разположение на лекарите и мед. сестри; по реда на чл.
142, ал.4 от КТ, чл. 152, чл. 153, ал.2 от КТ., като се излагат конкретни
съображения в насока всяко от дадените предписания. Посочва се, че
предписанията по т.1, т.2 и т.3, противоречат на нормата на чл. 5, ал.3 от
Наредба №2, съобразно която, ограниченията по ал.1 и ал.2, могат да не бъдат
прилагани, в случаите на окозване на медицинска помощ. Посочва се, че тези
предписания обективно не могат да бъдат изпълнени в дадени срок, с оглед на
извънредната епидемична обстановка. Посочва се също, че проверката обхваща
месеците януари, февруари и март. 2020г., при условията на извънредна
епидемична обстановка. Посочва се, че за област Плевен, УМБАЛ е единствената
болница, съгласно заповед на МЗ, която лекува болни с „КОВИД-19“, поради което
е създадено и отделно специализирано звено- КАИЛ, където се лекуват пациенти
само с това заболяване. Твърди се също, спрямо предписанията по т.4, т.5 и т.6, че е налице хипотезата по
чл. 144, т.4 от КТ.
Посочва се също, че в случая е налице допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, по реда на чл. 146, т.3 от АПК, тъй като Дирекция „ИТ“- Ловеч, не е
компетентна териториална структура, която да осъществява контрол на територията
на Община Плевен. Твърди се също, че процесните
предписания са издадени в несъответствие с целта на закона. Посочва се също, че
предписанията не създават конкретни задължения за работодателя, нито по
отношение на кои работници да се изпълнят.
Твърди се също, че заповедта на ИА ГИТ- София, за
извършване на проверка, не е връчвана на жалбоподателя. Посочва се, че до него
е изпратена само призовка, на основание чл. 45, ал.1 от АПК, с което не е
изпълнено задължението за уведомяване, за започване на производството.
Ответникът по жалбата Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ловеч, представлявана от М. М.- директор, оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна. Твърди се, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съобразно делегираната му териториална компетентност и съобразно правомощията по чл. 21, ал.1 от Устройствен правилник на ГИТ. Посочва се, че предписанията не касаят допустимост на извънреден труд, поради което, съображенията на жалбоподателя в тази насока, са неотносими. Посочва се, че в случая е установена планираност на извънреден труд. Посочва се, че извънреден труд не е допустим за запълване на липсващи щатни бройки.
Съдът, като съобрази становищата на страните, въз основа
на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с влязло в сила определение, е спряно
предварителното изпълнение на предписанията, по процесния
протокол за проверка.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
Заповед №З-0319/01.04.2020г. на Изп. директор на ИА „ГИТ“,
на основание чл. 6, ал.2, т.14 от Устройствен правилник
на ИА „ГИТ“, на лицата И.Б.– главен инспектор и Г.Д.- старши инспектор, в Д „ИТ“,
гр. Ловеч, в срок от 03.04.2020 -31.05.2020г, е възложена териториална
компетентност, за извършване на проверка на УМБАЛ “Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, по спазване на трудовото
законодателство, и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Установява се също, че с призовка с изх.№ИЗХ20022376/13.04.2020г.,
връчена на жалбоподателя, с обратна разписка на 14.04.2020г, във връзка с
възложената проверка, по реда на чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, са изискани заверени
копия от документи- посочени, касаещи лекарите и медицинските специалисти в
КАИЛ, в срок до 16.04.2020г. По делото безспорно се установява, че описаните в
призовката документи, са надлежно представени от страна на УМБАЛ, с писмо с вх.
рег.№20032514/16.04.2020г. по описа на ДИТ- Ловеч- по опис. По делото се
установява също, че въз основа на Заповед №РД-16-153/01.04.2019г. на изп. директор на УМБАЛ, е определено, намалено работно
време, разположение е дежурства на персонала, считано от 01.04.2019г.- по
посочени структурни звена; конкретно за т. 17- КАИЛ, за всички длъжности е
определен 7 часова дневна продължителност на работното време, при сумарно
изчисление на работното време.
По делото е безспорно, че в резултат на извършената
проверка, обективиран в Протокол №ПР2009919/04.05.2020г.,
са констатирани нарушения, за периода м. януари, м. февруари и м. март. 2020
година, за отстраняването на които, на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, са
дадени процесните предписания, по т.1- т.6, със срок
на изпълнение- 30.06.2020г. Протоколът е надлежно връчен на представляващият
УМБАЛ на 07.05.2020г. Дадените предписания са, както следва:
по т.1- по реда
на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба №2/22.04.1994г. за реда за установяване
задължение за дежурството или за разположение на работодателя /Наредба №2/, за
вземането на организационни мерки, с които, при изготвяне на месечния график,
времето на задължение за разположение, да не се възлага, за лекарите и мед.
сестри, за едно денонощия, през работни дни, повече от 12 часа;
по т.2- по реда на чл. 4, вр.
чл. 5, ал.2, т.1 от Наредба №2, за
вземането на организационни мерки, с които, при изготвяне на месечния график на
лекарите и мед. сестри, да не се възлага, да бъдат на разположение в два и повече последователни дни;
по т.3- по реда на чл. 4, вр.
чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба №2, за вземането на организационни мерки, с които,
при изготвяне на месечния график на лекарите и мед. сестри, продължителността
на времето на задължение за разположение, да не превишава 100 часа, за един
календарен месец.
по т.4- на основание чл. 142, ал.4 от КТ, да се
предприемат организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите
и мед. сестри, продължителността на работната седмица, да се надвишава 56 часа;
по т.5- на основание чл. 153, ал.2 от КТ- да се
предприемат организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите
и мед. сестри, да се осигури седмична почивка, не по- малко от 36 часа, при
сумарно изчисляване на работното време;
по т.6- на основание чл. 152 от КТ- да се предприемат
организационни мерки, с които, при възлагане на работа на лекарите и мед.
сестри, да се осигури междудневна почивка, не по-
малко от 12 часа.
По делото се установява също, че против дадените
предписания по Протокол №ПР2009919/04.05.2020г,
от страна на УМБАЛ, е депозирана жалба, по изп.
директор на ИА „ГИТ“, гр. София. Установява се, че с Решение от 05.06.2020г,
депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна. От представените
доказателства, се установява, че постановеното решение, е редовно връчено и входирано от жалбоподателя, с вх. рег.№5819/12.06.2020г.,
въз основа на което, при насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., е
преценена срочността на настоящата жалба.
По делото, като свидетели са разпитани инспекторите,
извършили процесната проверка- И.Б.и Г.Д.. Св. Б. посочва,
че проверката е извършена дистанционно, без реално присъствие в болницата,
предвид установяване на заболели от „Ковид 19“, за
което са изискани и представени съответни документи. Посочва, че лекарите и
сестрите работят на намалено работно време, поради специфични условия на
труп.д- 7 часа, в дните, в които са в операция. Посочва, че са констатирани
нарушения, обективирани в протокола. Посочва също, че
има положен много извънреден труд, който есе отмита и заплаща. Посочва, че този
труд е отчетен като извънреден, въз основа на Книгата за извънреден труд,
фишове за заплата, както присъствени форми. Посочва същ, че е констатирала
случаи, при които е налице служител да е бил на работа, без да е включен в
графика. Св. Д. посочва, че проверката е осъществена по документи, представени
от УМБАЛ, както и че е констатиран извънреден труд много над нормата, за
периода м. 01.- м. 03.2020г.
По делото е изслушана и приета СИЕ, от заключението по
която се установява следното: по т.1 от предписанието: ВЛ е установило, че продължителността
времето на задължение за разположение, за едно денонощие, през работни дни е 24
часа- от 8,00ч. до 08,00ч. на следващия ден, което съответства на констатациите
по Протокола; По т.2- ВЛ е установило, съобразно Таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа, че за м. 01.2020г., на д-р С., е възложено да
бъде на разположение три последователни дни- 13, 14. и 15.01.2020г., което
съответства на констатациите по Протокола; По т.3, ВЛ е констатирало различия
от отразеното в Протокола, за проверяваните месеци, за конкретно посочените лекари
мед. сестри, в часовете дежурства, като за някои ВЛ е установило по- малко
часове дежурства, от посочените в протокола. Въпреки констатираните различия,
съдът констатира, че часовете на разположение, са повече от 100 часа за един
календарен месец, за всеки от м. януари, февруари и март. 2020г. По т. 4, ВЛ е
констатирало сумарно изчисляване на работното време на работещите в КАИЛ, като
също е установило, че продължителността на работната седмица е над 56 часа; ВЛ
е установило различия в часовете и отчетената продължителност на работната
седмица, при някои от работещите, което, съдът намира, не се отразя върху
крайния извод-работна седмица повече от 56 часа. По т.5 от протокола, ВЛ е
констатирало също, че за проверяваният период, за всеки от работещите- поименно
посочени, не е налице 36 часова непрекъсната седмична почивка, съответно на
констатациите по протокола. По т.6, ВЛ е установило, че за м.02. 2020г, на д-р М.,
не е осигурена междудневна почивка, между двете
смени, не по- малко от 12 часа, което съответства на констатациите по
протокола. По отношение на отчитането на извънредния труд, ВЛ е установило, че
за целият проверяван период, на работещите в КАИЛ, е отчетен и заплатен- със
150% увеличение, извънреден труд. ВЛ е дало поименно за всеки, часовете положен
и заплатен извънреден труд, като е установило минимални- 0,30 ч.– различия от
констатациите по протокола.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Нормата на чл. 399, ал.1 от КТ, постановява, че цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“, към Министъра на труда и социалната
политика. Съобразно нормата на чл. 404, ал.1 от КТ, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401, по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат следните
принудителни административни мерки: по т.1- да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
От събраните по делото доказателства, обсъдени по-
горе, съдът намира, че процесните Предписания по чл.
404, ал.1, т.1 от КТ, имащи характер на принудителни адм.
мерки, са постановени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и
при спазване на установените административнопроизводствени
правила. В случая, въз основа на нарочна заповед, издадена по реда на чл.6,
ал.1, т.14 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“,
изпълнителният директор е делегирал териториална
компетентност на инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ловеч, за извършване
на проверката. Съобразно цитираната норма от Устройствения
правилник, изпълнителният директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на
дейност и компетентност на инспекторите по труда. Съобразно чл. 21 ал.1 от
Правилника, при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът
е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, ЗЗБУТ, ЗНЗ, ЗТМТМ, ЗДСл, и в други нормативни актове, които
възлагат контрол на Агенцията, като на основание ал. 2, правомощия на инспектор
имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други
служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени
от изпълнителния директор. Безспорно е по делото, видно от представените
длъжности характеристики на служителите, извършили проверката, че същите заемат
длъжността „инспектор“ към Дирекция „ИТ“- Ловеч. Съдът намира, че няма колизия
между нормите на чл. 21, ал.3 и чл. 6, ал.2, т.14 от Устройствения
правилник, досежно териториалната компетентност на
инспекторите, като няма пречка изп. директор на ИА,
да делегира териториална компетентност на служители от друга териториална
дирекция, за извършване на конкретна проверка, за определен срок. Съдът намира
също, че в производството по издаване на процесните
ПАМ, няма допуснати нарушения, свързани с уведомяването на проверяваното лице,
по смисъла на чл. 26 от АПК. По делото е безспорен факта на връчване на призовка
за представяне на документи, във връзка с извършването на проверката, по реда
на чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, с което съдът приема, че жалбоподателят е надлежно
уведомен. Нормата на чл. 402, ал.1, т.2 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват
от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във
връзка с упражняването на контрола. Безспорен е и факта, че от страна на УМБАЛ,
са представени съответните писмени доказателства, приложени и към настоящето
дело, като част от адм. преписка.
Дадените от страна на Д “ИТ“- Ловеч предписания, по
реда на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство- нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 и т.2 и по ал.2, т.1 от Наредба
№2/22.04.1994г за реда за установяване задължение за дежурство или за
разположение на работодателя, по чл. 142, ал.4 от КТ, по чл. 153, ал.2 от КТ, по чл. 152 от КТ, за
което да дадени съответните предписания по т.1- т. 6. В протокола от проверка,
са обективирани и констатациите на проверяващите, за
положен извънреден труд, за проверяващият период, като в тази насока няма
предписания.
Съобразно нормата на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба №2,
посочена като нарушена и за което е дадено предписание по т. 1 от процесния Протокол, максималната продължителност на времето
на задължение за разположение не може да превишава, 12 часа, за едно денонощие
през работни дни, при констатирани 24 часа време на задължение за разположение.
Съобразно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба №2, посочена като нарушена и
за което е дадено предписание по т. 3 от процесния
Протокол, максималната продължителност на времето на задължение за разположение
не може да превишава, общо за един календарен месец - 100 часа. Както бе
посочено по- горе, проверяващите са установили, че за периода м. 01.-
м.03.2020г, работодателят е допуснал, за работещите лекари и мед. сестри в
КАИЛ, продължителността на времето на задължение за разположение, да бъде повече от 100 часа за
един календарен месец, както и продължителност за едно денонощие в работни дни
от 24 часа. Действително ВЛ е установило различия, при направената от него
проверка, и е установило, че в протокола са посочени повече от действителните
часове на задължение за разположение, но както бе посочено по- горе, се
установява, като краен резултат, часовете на времето на задължение за
разположение превишават 100, за един календарен месец, за всеки от работещите. И
за двете нарушения, са дадени предписанията- по т.1 и т.3- за съответно
организиране на месечните графици на лекарите и мед. сестри. Съобразно нормата
на чл. 5, ал.2, т.1 от Наредба №2, посочена като нарушена и за което е дадено
предписание по т.2 от Протокола, работник или служител не може да се възлага да
бъде на разположение, в два последователни работни дни. Както бе посечено по-
горе, безспорно е установено, през м. 01.2020г., на д-р С., е възложено да бъде
на разположение три последователни дни.
Нормата на чл. 5, ал.3 от Наредба №2, обаче изрично
предвижда, че ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите
при оказване на медицинска помощ. Безспорно е по делото, а и общоизвестен
факта, че УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен, в т.ч.
и Клиника по анестезиология и интензивно лечение- КАИЛ“, е лечебно заведение за
болнична медицинска помощ, по смисъла на чл. 19, ал.1, чл. 20 и чл.23 от ЗЛЗ. Съобразно нормата на чл. 19, ал.3 от ЗЛЗ, лечебното
заведение за болнична помощ по ал. 1, осигурява непрекъснато 24-часово
изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно
разрешението по чл. 47, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.
Съобразно чл. 20, ал.1 от ЗЛЗ, в болницата за
активно лечение, се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени
хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия, и
се оказва родилна помощ. Съобразно чл.
23, ал.1 от ЗЛЗ, многопрофилна болница е лечебно
заведение, което има отделения или клиники най-малко по две медицински
специалности. С оглед изложеното, безспорно е в случая, че жалбоподателя УМБАЛ
/Университетска многопрофилна болника за активно
лечение/, е лечебно заведение за оказване на медицинска помощ. Съдът намира, че
в случая, е приложима нормата на чл. 5, ал.3 от Наредба №2 и установеното от
инспекторите превишаване на установената по ал.1 и ал.2 продължителност на
времето на задължение за разположение, не съставлява нарушение на трудовото
законодателство, по смисъла на ал.1 и ал.2 от същата разпоредба от Наредба №2.
В случая, следва да бъде отчетен и
факта, че към датата на приключване на съдебното дирене и на постановяване на
настоящето решение, РБ се намира в извънредна епидемична обстановка, обявена с
Решение №325 на Министерския съвет от 14.05.2020г. и удължена с Решение № 673
на Министерския съвет от 25.09.2020г.
Поради това, наложените ПАМ- предписания по чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ- по т.1, т.2 и т.3 от Протокол
за извършена проверка изх.№ПР2009919/04.05.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“
– Ловеч, са незаконосъобразни, тъй като липсва законово основание за тяхното
издаване. Същите следва да бъде отменени.
Съобразно нормата на чл. 142, ал.4 от КТ, посочена
като нарушена, и за която е дадено предписание по т.4 от Протокола, постановява,
че максималната продължителност на работна смяна, при сумирано изчисляване на
работното време, може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Както бе посочено по-
горе, безспорно е по делото, че работещите в КАИЛ, са с намалено работно време
и при сумарно отчитане на същото. Нормата
на чл. 153, ал.2 от КТ, посочена като нарушена и за която е дадено предписание
по т.5, постановява, че при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Нормата на чл. 152 от КТ, посочена като нарушена и за която е дадено предписание по т.6, постановява,
че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че
в случая, са безспорно установени нарушенията по посочените норми от КТ,
касаещи работното време и почивките на работещите в КАИЛ. По делото безспорно е
установено също, че отработеното в повече- над установената продължителност на
работното време, е надлежно отчетено и заплатено, със съответното увеличение,
като извънреден труд. Съгласно легалната дефиниция, дадена с чл. 143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител, от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Ал.2 изрично
постановява, че извънредния труд е забранен. Нормата на чл. 146, ал.1 от КТ
поставя ограничения в продължителността на извънредния труд, като от своя
страна, ал.4 на същата разпоредба постановява, че посочените ограничения не се
прилаган в случаите по чл. 144, т.1- т.4 от КТ.
Съобразно нормата на чл. 144, т. 4, предл. последно КТ, извънреден труд се допуска по
изключение, в случаите на оказване на медицинска помощ, и в този смисъл е
допустим над посочената максимална продължителност. Както бе посочено по- горе,
безспорно е по делото, че жалбоподателя
осъществява болнична медицинска помощ, поради което, съдът приема, че същият
попада под хипотезата на законовопредвиденото
изключение. Поради това, съдът намира, че констатираното от страна на
проверяващите, не съставлява нарушение на правилата на КТ. Съдът намира също,
доколкото срокът за изпълнение на
предписанията е в рамките на обявеното извънредно положение/ извънредна
епидемична обстановка, че в случая е приложима и разпоредбата на чл. 8 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, съобразно която, въведените ограничения за полагане на извънреден
труд и за неговата продължителност, не се прилагат за работниците и служителите
на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на
медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна
характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска
помощ. Съобразно § 51а от ПЗР на Закона, доп. ДВ бр. 98 от 2020г, разпоредбите
на чл. 7 и 8 се прилагат по време на извънредното положение, съответно на
извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна.
На основание гореизложеното, съдът намира, че жалбата
на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, гр. Плевен, е основателна
и издадените предписания по чл. 404, арл.1, т.1 от
КТ, от Д“ИТ“- гр. Ловеч, обективирани в протокол №ПР2009919/04.05.2020г.,
и потвърдени с Решение от 05.06.2020г. на изп.
директор на ГД“Инспекция по труда“, гр. София, следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора, следва в полза на
жалбоподателя, да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, в размер от 1050лв, съобразно представеният списък
по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, ЕАД, ЕИК *********, представлявано от д-р Ц.К., ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ, предписани на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ПР2009919/04.05.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, по т.1- т.6, и потвърдени с Решение от 05.06.2020г. на изп. директор на ГД“Инспекция по труда“, гр. София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Дирекция „Инспекция
по труда“ – Ловеч, ДА ЗАПЛАТИ НА УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от д-р Ц.К., сумата от 1050лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ:/п/