№ 108
гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500199 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №3/10.01.2025г. по гр.д.№1254/2024г. по описа на НПРС , съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.439 във вр. с
чл.124 от ГПК, предявен от Л. М. Л. , чрез пълномощника й адв.И. Х. –ШАК срещу
„Юробанк България „АД с ЕИК:********* да бъде признато за установено, че ищцата Л. М.
Л. с ЕГН:**********, не дължи на ответника „Юробанк България „АД с ЕИК:*********
суми в размер на : 3619.55лв.-главница, 109.55лв.-договорна лихва за периода от
13.10.2014г.до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.03.2015г. до изплащане на цялото вземане, както и направените разноски в размер на
72.39лв.- държавна такса и 428.02лв.- адвокатски хонорар, за които е издаден изп.лист
№253/19.03.2015г. въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по ЧГД
№260/2015г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поради погасяване по давност
възможността за принудително изпълнение на вземанията.
Решението е обжалвано от ищцата Л. М. Л., чрез пълномощника й адв.И. Х. –ШАК
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново
с което да уважи предявения иск.
Въззиваемото дружество „Юробанк България„ АД, действащо , чрез пълномощника
си адв.Г. В. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без
уважение и да потвърди обжалваното решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Л. М. Л. е предявил срещу ответника „Юробанк България„ АД гр.София,
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи на ответника 3619.55лв.- главница, 109.55лв.- договорна
лихва за периода от 13.10.2014г.до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.03.2015г. до изплащане на цялото вземане, както и направените разноски в
размер на 72.39лв.- държавна такса и 428.02лв.- адвокатски хонорар, за които е издаден
изп.лист №253/19.03.2015г. въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по
ЧГД №260/2015г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поради погасяване по давност
възможността за принудително изпълнение на вземанията.
На 20.07.2015г. година е било образувано изпълнително дело №40/2015г. по описа на
ДСИ при НПРС на основание издаден изпълнителен лист №253/19.03.2015г. по ч.гр.д.
№260/2015г. по описа на НПРС , издаден на основание заповед за незабавно изпълнение
112/19.03.20215г. по ч.гр.д.№260/2015г. по описа на НПРС срещу Л. М. Л. и в полза на
„Юробанк България„ АД гр.София за дължимост на следните суми: 3619.55лв.-главница,
109.55лв.-договорна лихва за периода от 13.10.2014г.до 27.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.03.2015г. до изплащане на цялото вземане, както и
направените разноски в размер на 72.39лв.- държавна такса и 428.02лв.- адвокатски хонорар.
В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени от взискателя и
изпълнителните способи, които да предприеме съдебни изпълнител срещу длъжника и които
са запори и възбрани ,посочени и в допълнителна молба от взискателя също от 20.07.2015г.
До длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение ,получена от него на
24.07.2015г. , като в срока за депозиране на възражение по чл.414 от длъжникът не е
депозирал такова и заповедта е влязла в сила. На 23.07.2015г. е било изпратено запорно
съобщение до ТПК „......“ гр.Нови пазар . По изпълнителното дело периодично са
постъпвали парични суми за погасяване на задължението до 28.06.2017г. На 22.05.2019г. е
изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД . С постановление от 24.04.2022г. на
ДСИ е било прекратено изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК ,поради това ,че
взискателят не е извършвал изпълнителни действия повече от две години. На 1.02.2024г. е
било образувано ново изпълнително дело №20248760400108 на ЧСИ Д.З. на основание
същия изпълнителен лист като в молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
от взискателя и изпълнителните способи които да предприеме съдебни изпълнител срещу
длъжника след проучване на неговото имущество и които са запори и възбрани. На
15.03.2024г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД гр.София. и до ТПК „......“ гр.Нови
пазар
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи :
2
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.439 от ГПК , като
твърди , че сумите от 3619.55лв.- главница, 109.55лв.- договорна лихва за периода от
13.10.2014г.до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.03.2015г. до изплащане на цялото вземане, както и направените разноски в размер на
72.39лв.- държавна такса и 428.02лв.- адвокатски хонорар не се дължат от него на
ответника ,тъй като вземането на ответника срещу него било погасена по давност на
осн.чл.110 от ЗЗД.
В случая влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, затова и давността е 5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД / в този
смисъл е и реш.№50295/23.01.2023г. на ВКС по гр.д.№1030/2022г. ІV г.о. ГК/ . В
разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в негова полза погасителна
давност касателно вземането на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Текстът на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД гласи, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според нормата на
чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените материално правни норми
се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното
право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като
съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение,
или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени,
както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117,
ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС но след постановяване на тълкувателното
решение на 26.05.2015г. за в бъдеще , в изпълнителния процес прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Безспорно, съобразно законовата норма, от влизане в сила
на заповедта за изпълнение е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Според
3
горецитираното тълкувателно решение, нова давност започва да тече и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 20.07.2015г. кредиторът е поискал
образуване на първото изпълнително дело №40/2015г. по описа на ДСИ при НПРС. В
молбата за образуване на изпълнителното дело, са възложени правомощия по реда на чл. 18
ЗЧСИ, поради което съдът приема, че с тази молба е прекъснато течението на погасителната
давност. В хода на делото са били наложени запори и периодично са постъпвали и парични
суми за погасяване на задължението на длъжника , с които действия е била прекъсвана
многократно давността ,която е текла в хода на изпълнителното дело. Последното
изпълнително действие по това дело е било изпращането на запорно съобщение на
22.05.2019г. до „Банка ДСК“ ЕАД. На 1.02.2024г. е било образувано ново изпълнително
дело №20248760400108 на ЧСИ Д.З. на основание същия изпълнителен лист като в молбата
за образуване на изпълнителното дело са посочени от взискателя и изпълнителните способи
които да предприеме съдебни изпълнител срещу длъжника след проучване на неговото
имущество и които са запори и възбрани . Поради това съдът приема, че с тази молба е
прекъснато течението на погасителната давност преди да са изтекли пет години от
последното изпълнително действие предприето по предходното изпълнително дело. На
15.03.2024г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД гр.София. и до ТПК „......“ гр.Нови
пазар
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. След като е прекъсната, погасителната
давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за
давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не го е
сторил. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите
изпълнители действия, като законни последици на прекратяването, не се съотнасят към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Давността е прекъсната и в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК. Перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици.
Предвид гореизложеното доводите на жалбоподателя направени във въззивната му
жалба ,че действията по изпълнително дело предприети след като то е било перемирано не
4
прекъсват давността са несъстоятелни и съдът не ги споделя, като в настоящия случай след
перемиране на първото дело е било образувано второ изпълнително дело и в периода между
последното изпълнително действие по първото дело и молбата за образуване на второто
изпълнително дело не е изтекъл период от 5 години .
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не съществува период от пет години през,
който кредиторът е бездействал, следователно вземането му не е погасено по давност и
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на въззиваемото дружество се следват направените по
делото разноски , каквито то претендира , но то не е представило по делото доказателства
,че има направени разноски по делото за въззивната инстанция , поради което и такива няма
да му се присъждат. Липсва и списък за разноските от негова страна.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/10.01.2025г. по гр.д.№1254/2024г. по описа на НПРС.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5