РЕШЕНИЕ
гр. София, 14 .01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мичева ч.гр.дело № 11633 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от „С.в.“ АД *** срещу отказа на ЧСИ Р.М.за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20207900400913. Жалбоподателят, длъжник по изпълнението, сочи, че е получил ПДИ за заплащане на взискателя Г.Х.К.на сума в размер на 1 335,76лв., от които 700лв. присъдени разноски, 360лв. разноски по изпълнението както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 275,76лв. В 1 седмичен срок от получаването жалбоподателят е уведомил ЧСИ , че сумата от 700лв. вече е платена на взискателя по друго изпълнително дело чрез ЧСИ С.Х.. Жалбоподателят посочва, че не дължи плащане на сумите, посочени в ПДИ и счита, че незаконосъобразно ЧСИ М.е отказала да прекрати принудителното изпълнение срещу длъжника. Моли съда да отмени обжалвания отказ. Претендира разноски.
Ответната страна взискател Г.Х.К.оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че по делото липсват доказателства, че сумата от 700лв. му е платена. Претендира за разноски.
ЧСИ Р.М.е депозирала мотиви, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Посочва, че не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява плащания в полза на трети лица, да събира доказателства и да преценява правопогасяващи възражения. Предлага на съда да приеме жалбата за неоснователна.
Въззивният съд, след
като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна материалите по
делото, прие за установено следното:
Изп.дело № 20207900400913 на ЧСИ Р.М.е образувано на 23.06.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2020г. по гр.д.№ 5162/16г. на СРС, издаден в полза на Г.Х.К.срещу жалбоподателя „С.в.“ АД за сумата 700лв., представляваща сторени разноски за адвокат за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 12413/17г. на СГС.
На длъжника „С.в.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение от 23.06.2020г., видно от която длъжникът дължи в полза на взискателя 700лв. присъдени разноски по изпълнителния лист и 360лв. разноски по изпълнението, а на ЧСИ дължи 275,76лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ. ПДИ е връчена на длъжника на 25.06.2020г. и на същата дата сумата по ПДИ в размер на 1335,76лв. е преведена по сметката на ЧСИ.
С отговор на ПДИ от 2.07.2020г. длъжникът „С.в.“ АД е уведомил ЧСИ, че сумата от 700лв., предмет на изпълнителния лист, по които е образувано изпълнителното дело, е платена на взискателя на 23.01.2020г. чрез ЧСИ С.Х.. Длъжникът е посочил, че не дължи плащане на сумите по ПДИ, поискал е заплатените от него суми да му бъдат възстановени, а делото , на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, да бъде прекратено. Взискателят е възразил по това искане с мотива, че сумата е платена на друго лице.
С обжалваното постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело от 28.07.2020г. ЧСИ Х.е отказала да прекрати изпълнителното производство. Приела е в постановлението, че липсват доказателства за действително плащане от длъжника на взискателя на сумата по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело.
Постановлението е връчено на длъжника „С.в.“ АД на 18.08.2020г. Жалбата срещу постановлението е подадена от длъжника до СГС чрез ЧСИ на 25.08.2020г.
За да изясни делото от фактическа страна, въззивният
съд изиска служебно от ЧСИ С.Х. копие на изп.дело № 20168630402249,
по което длъжникът твърди, че е платил претендираната
от него по настоящото изп.дело на ЧСИ М.сума по
изпълнителния лист.
Изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х. е образувано на 21.07.2016г. по искане на „С.в.“ АД срещу длъжника Г.Х.К.въз основа на изп.лист, издаден в производство по чл.410 от ГПК за неплатена ползвана вода. По възражение на длъжника Г.К.за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, с определение от 24.10.2017г. по ч.гр.д.№ 12413/17г. на СГС изпълнението по изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х. е спряно. През м.май 2019г. длъжникът К.е заплатил доброволно дължимата по изп.дело сума, ведно с таксите и разноските. След като е превела на взискателя дължимите суми ЧСИ Х.е разпоредила на 1.07.2019г. приключване на изпълнителното производство по изпълнителното дело. С молба от 10.01.2020г. „С.в.“ АД е уведомила ЧСИ С.Х., че заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5162/16г. на СРС е обезсилен, а „С.в.“ АД е осъдена да заплати на Г.Х.К.700лв. разноски. В молбата е посочено, че „С.в.“ АД не разполага с банкова сметка ***йствие от ЧСИ да установи банкова сметка. *** № 296029/7.12.2019г. по гр.д.№ 5162/16г. на СРС, видно от което съдът е обезсилил издадената в полза на „С.в.“ АД срещу Г.К.заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като заявителят „С.в.“ АД не е предявил установителен иск за вземането си срещу Г.К.. Тук за пълнота следва да се посочи, че видно от датата, на която „С.в.“ АД е била уведомена за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК – 28.02.2019г. , длъжникът Г.К.е бил платил доброволно задължението си към „С.в.“ АД. В посоченото определение № 296029/7.12.2019г. по гр.д.№ 5162/16г. на СРС „С.в.“ АД е осъдена да заплати на Г.К.сумата от 700лв. разноски за адвокат по делото. На 13.01.2020г. „С.в.“ АД е превела по сметката на ЧСИ Х.сумата 1074,68лв., като в основание за превода е записан номера на изпълнителното дело, както и че 374,68лв. са връщане на сума, а 700лв. са разноски. По изп.дело на ЧСИ Х.е представено удостоверение за банкова сметка ***.01.2020г. за притежавана от М.Г.К.банкова сметка ***. Тази сметка не е посочена от „С.в.“ АД, следователно е посочена и представена на ЧСИ Х.от Г.К.. Видно от справките по изп.дело /л.4/, М.Г.К.е съпругата на Г.К.. На 20.01.2020г. по сметката на М.К.ЧСИ Х.е превела сумата 1274,51лв., представляваща възстановени суми по изп.дело № 2249/2016г. /това е отразено в преводното нареждане/.
Във връзка с образуваното пред ЧСИ М.изпълнително дело, „С.в.“ АД е изискала от ЧСИ Х.справка за постъпили и платени суми по изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х.. Видно от същата, сумата от 700лв. по гр.д.№ 5162/16г. на СРС е възстановена на длъжника Г.К..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Обжалва се действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. По същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство..
Длъжникът „С.в.“ АД е представил преводно нареждане от 23.01.2020г. за преведени от ЧСИ Х.по сметката на М.К.възстановен суми по изп.дело № 2249/16г. в размер на 1274,51лв. Действително, при тези данни ЧСИ М.трудно би могла да приеме, че се касае за заплащане на сумата по изпълнителния лист. Справка обаче по изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х. би установила, че се касае за същата сума. Отделно от това, правилата на ГПК се прилагат и в изпълнителното производство, вкл. и чл.3 от ГПК – страните и в изпълнителните производства са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, те са длъжни да изнасят пред съда, респ. пред съдебния изпълнител, само истината. В случая взискателят по изпълнението Г.К.е следвало да уведоми ЧСИ за преведените му суми по изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х., за качеството на лицето М.Г.К.и причините, поради които сумите по изп.дело № 20168630402249 на ЧСИ С.Х. са преведени по сметката на М.К.. Процесуалният представител на взискателя К.също е бил наясно за тези факти, тъй като е бил процесуален представител на Г.К.и в изпълнителното дело пред ЧСИ Х..
Въззивният съд приема, че сумата по изпълнителен лист от 01.02.2020г. по гр.д.№ 5162/16г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 20207900400913 на ЧСИ Р.М.е платена от длъжника „С.в.“ АД на взискателя Г.К.преди образуването на изпълнителното дело. Длъжникът е представител доказателства за плащането. Доколкото длъжникът " С.в.“ АД е изпълнил задължението си преди издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство, не е станал повод за завеждане на делото и в този смисъл не дължи заплащане на направените от взискателя разноски по изпълнението – такси и адвокатско възнаграждение.
Неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е погасено чрез плащане и не е прекратил изпълнителното производство. Обжалваното постановление , като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление
от 28.07.2020г. за отказ за прекратяване на изп.дело
№ 20207900400913 на ЧСИ Р.М..
УКАЗВА на ЧСИ Р.М.,
че на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК
следва да постанови прекратяване на изпълнително дело № 20207900400913
съобразно изложените в настоящото решение мотиви.
ОСЪЖДА Г.Х.К., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на „С.в.“ АД , ЕИК ******* сумата 75лв. за
разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.