№ 3388
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110156887 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от М. И. Т., чрез пълномощника адв. К. С., срещу „М“ АД,
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на вземания
в общ размер на 27498,01 лева, представляващи задължения по договор за
кредит, сключен между ищцата и Р“ ЕАД, от които 24699,28 лева – главница,
1252,35 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014г. до
30.07.2015г., 309,16 лева – наказателна лихва за периода от 05.01.2015г. до
20.08.2015г., както и 1237,22 лева – съдебни разноски, принудително
събирани по изпълнително дело №ххх по описа на ЧСИ М Б с район на
действие СГС, образувано по изпълнителен лист, издаден на 11.09.2015г. по
ч.гр.д. №50312/2015г. по описа на СРС, 52 състав, поради изтекла погасителна
давност.
Ответникът „М“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Ж Т, е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание издаден изпълнителен лист срещу ищцата от 11.09.2015г., в
полза на Р ЕАД, за сумите посочени в исковата молба и уточнителната такава,
било образувано изпълнително производство №ххх/2015г., по описа на ЧСИ
М Б с район на действие СГС. Видно от представеното и прието като писмено
доказателство по делото заверено копие от същото изпълнително дело, срещу
1
ищцата били извършвани изпълнителни действия. ЧСИ наложил запори по
банковите сметки на ищцата в различни банки, като на 27.11.2015г., бил
наложен запор върху секвестируемата част от получаваното трудово
възнаграждение от ищцата в Националната агенция по приходите. В периода
от 21.12.2015г. до 23.06.2017г., били осъществявани действия по
изпълнението спрямо ищцата - удръжки на секвестируемата част от
трудовото й възнаграждение, като видно от книжата по образуваното
изпълнително производство, последната удържана сума постъпила по сметка
на ЧСИ на 23.06.2017г., като това било последното осъществено спрямо
ишцата действие по изпълнението. Въз основа на сключен договор за
прехвърляне на вземания от 26.06.2019г., сключен между Р ЕАД и “М” АД с
ЕИК ххх, пораджането на действието на който договор спрямо ищцата, не се
оспорва изрично от същата, като взискател по изпълнителното производство
бил конституиран ответникът по настоящото дело.
На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по силата на закона, е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство, считано от 23.06.2019г. С
постановление от 14.12.2020г., ЧСИ само констатирал настъпилата по силата
на закона перемпция на изпълнителното производство. С протокол от
26.07.2021г., ЧСИ удостоверил, че погасените от ищцата суми по това
изпълнително производство, са в общ размер на 8222,64 лв., като за тях било
извършено надлежно отбелязване на гърба на изпълнителния лист
/последното отбелязване на извършено погасяване е от дата 11.07.2017г./, но
не се посочва изрично коя част от вземанията по издадения изпълнителен
лист са били погасени.
С молба от 30.07.2021г., ответникът поискал образуване на ново
изпълнително производство, на основание същия изпълнителен титул -
издаден изпълнителен лист срещу ищцата от 11.09.2015г., в полза на Р ЕАД,
за сумите посочени в исковата молба и уточнителната такава, като в молбата
си посочил, че претендира сумата от 23 291,50 лв. - главница, ведно със
законната лихва, както и сумата от 1237,22 лв. - разноски, т.е. за част от
сумата по издадения изпълнителен лист. В молбата си за образуване на
изпълнителното производство, ответникът изрично посочил и конкретни
изпълнителни способи - налагане на запори върху банкови сметки на ищцата,
както и върху трудовото й възнаграждение. Като на основание подадената
молба било образувано ново изпълнително производство - №ххх/2021г., по
описа на ЧСИ С Я с район на действие СГС.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че давността за вземанията по
издадения изпълнителен лист е била прекъсната с осъществяване на
последното действие по изпълнението на 23.06.2017г. /удръжка от трудовото
възнаграждение на ищцата/, по образуваното изпълнително производство по
описа на ЧСИ М Б с район на действие СГС. Видно от извършените
отбелязвания върху изпълнителния лист, към 11.07.2017г., по същото
изпълнително производство, ищцата погасила сума в общ размер на 8222,64
лв., като не е посочено точно кое вземане се погасява и в каква част, с оглед
2
обстоятелството, че по настоящото производство са предявени като отделни
установителни искови претенции по чл.439 ГПК, при условията на обективно
кумулативно съединяване, претенциите за недължимост на главницата,
лихвите и разноските по издадения изпълнителен лист. В тази връзка, според
настоящия съдебен състав приложимост намира общата разпоредба на чл.76
ЗЗД, съгласно която при изпълнение недостатъчно да покрие целия размер на
задължението, се погасяват се най-напред разноските, а след това лихвата/те
и главницата.
Така съдът приема, че към 11.07.2017г. /дата, на която е извършено
последното отбелязване на погасяване на суми по делото/, ищцата е погасила
общата сума в размер на 8222,64 лв., с която същата е погасила в пълен
размер вземанията за разноски и лихви по изпълнителния лист, както и сума в
размер на 5423,91 лв. - част от главницата. Неоснователни са твърденията на
ищцата, че с настъпването на перемпцията по първото изпълнително
производство, погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е
била изтекла. С оглед на приетото по - горе в изложението, че последното
действие по изпълнението спрямо ищцата е било предприето на 23.06.2017г.,
то от този момент е започнала да тече нова давност за вземанията /общата
петгодишна погасителна давност/, която е била прекъсната с подадената на
30.07.2021г., молба от ответника за образуване на ново изпълнително
производство, тъй като същият е проявил необходимата процесуална
активност за защита на своето вземане, посочвайки конкретните
изпълнителни способи, които ЧСИ е бил длъжен да предприеме по
новообразуваното изпълнително производство.
Съдът като съобрази, изведеният фактически и правен извод, за извършеното
частично погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист, намира
че предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, са изцяло
основателни по отношение на вземанията за разноски и за лихви, а по
отношение на вземането за главница, исковата претенция се явява
основателна до размера на 5423,91 лв., ведно със законната лихва от
21.08.2015г., до окончателното изплащане на вземането. Като искът следва да
бъде отхвърлен за горницата от 5423,91 лв., до пълния предявен размер от 24
699, 28 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, съобразно с уважената част от исковете, следва да бъдат
присъдени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 2264,20 лв., като съдът намира за неоснователно отправеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, с оглед материалния интерес по настоящото
производство.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
3
в полза на ответника, съобразно с отхвърлената част, следва да се присъдят
разноски в общ размер на 286 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че М. И. Т. с
ЕГН **********, не дължи на “М” АД с ЕИК ххх, сума в размер на 5423,91
лв., ведно със законната лихва от 21.08.2015г., до окончателното изплащане
на вземането, представляваща главница по договор за потребителски кредит
сключен с “Р” ЕАД, за която сума е издаден Изпълнителен лист от
11.09.2015г., по ч.гр.д. № 50312/2015г., по описа на СРС, 52 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата от 5423,91 лв., до пълния
предявен размер от 24 699,28 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че М. И. Т. с
ЕГН **********, не дължи на “М” АД с ЕИК ххх, сума в размер на 1252,35
лв., възнаградителна лихва за периода 05.12.2014г. - 30.07.2015г., сумата от
309,16 лв., мораторна лихва за периода 05.01.2015г. - 20.08.2015г.,
представляващи вземания по договор за потребителски кредит сключен с “Р”
ЕАД, както и сумата от 1237,22 лв.- разноски по делото, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 11.09.2015г., по ч.гр.д. № 50312/2015г., по
описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “М” АД с ЕИК ххх, да заплати на
М. И. Т. с ЕГН **********, сумата от 2264,20 лв., разноски по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. И. Т. с ЕГН **********, да
заплати на “М” АД с ЕИК ххх, сумата от 286 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4