№ 4990
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20243100502222 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Г.ев И. и Живко Стойков К.,
действащи чрез адв.Б. М., със съдебен адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бул.“Цар
Освободител“ №150, ет.2, офис 1, против Решение №1093/2023г. по гр.д.№13854/2022г. на
PC Варна, с което е уважен предявеният от В. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ж.к.“В.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2,
офис 1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1750лв., представляващи
частичен иск, целият в размер на 10650лв., съставляващи застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени в размер на стойността на л.а.“А.“, с рег.№В **** НН, увреден при
ПТП на 11.01.2021г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил “Ф.“, с рег.№В ****НН,
застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, със срок на действие 28.03.2020г.-27.03.2021г., за което е образувана Щета
№0801-000361/2021-01, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-05.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че настоящото дело се явява
второ по отношение предмета на иска, като по първоначално предявената претенция има
въззивно произнасяне с Решение №1262/20.10.2022г. по т.д.№1354/2022г. на Окръжен съд
Варна. Сочи се, че в предходното производство са проведени две експертизи, като
1
въззивният съд, е кредитирал становището на тройната САТЕ, според което средната
пазарна стойност на увредената вещ към датата на събитието е в размер на 12972лв. Сочи
се, че в хода на разглеждане на иска, предмет на настоящото производство, за вещо лице е
назначен А. В., който е изготвил и експертизата по предходно воденото дело /гр.д.
№15129/2021г. на РС Варна/ и чието заключение не е кредитирано от въззивният състав на
съдът. Твърди се, че въпреки възраженията на ответника за нарушение на чл.22, т.5 и т.6 от
ГПК, експертизата е изслушана и приета от съда. Поддържа се, че въпросната експертиза, е
приета в нарушение на процесуалните правила и неправилно първоинстанционния съд е
кредитирал същата, като при мотивите му в тази част изцяло съвпадат с мотивите на
решението постановено по г.д.№15129/2021г. по описа на РС Варна. Оспорват се изводите
на първоинстанционният съд, формирани на база заключението на единичната експертиза,
като са изложени обстойни съображения за неговата неправилност, съответно за
обосноваността и правилността на заключението изготвено от тройна САТЕ, чието
заключение обаче не е възприето от съда. Оспорват се и мотивите, с който съдът е отказал да
приеме, че ищецът е реализирал суми от продажбата на процесният автомобил-в увредено
състояние и/или на части от него, в хипотезата на “тотална щета“. Развити доводи за
неправомерно поведение на пострадалия-ищец, довело до осуетяване на възможността за
установяване на стойността, на която би могъл да се реализира увредения автомобил или
запазените му части, при продажба на разкомплектоваща компания. Поддържа се становище,
че по делото са събрани достатъчно достоверни доказателства за възможността, както за
продажбата на части от автомобила за сума не по малка от 4380лв., така й за продажба на
автомобила в увредено състояние на цена от 3500лв. Сочи се, че стойността на запазените
части, независимо дали се продават по отделно или автомобилът се продава целокупно,
представляват имуществена полза за ищеца, с която се намалява размера на претърпяната от
него вреда. Поддържа се, че отказът на съда да възприеме тяхната стойност, само защото не
е възможно да се извърши оглед на автомобила, позволява на ищеца да черпи облаги от
собственото си негативно поведение и едновременно с това води до неравнопоставеност
между страните при разпределяне на доказателствената тежест. С оглед горното, се моли за
отмяна на атакуваното решението и отхвърляне на предявеният иск, при съобразяване с
изводите на вещите лица, изготвили тройната съдебно автотехническа експертиза, по
отношение на средните пазарни стойност на автомобила и стойността, която може да се
реализира при продажбата му в увредено състояние.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за правилност на обжалваното решение и за приложимата
нормативната база, регламентираща условията за ангажиране на отговорността на ответният
застраховател. Направен е подробен анализ на изслушаните по делото заключения на
еднолична и тричленна САТЕ, като се поддържа, че правило съдът е възприел, по-добре
обоснованото и компетентно изготвено, заключение на първата експертиза. Поддържа се, че
факта на наличие на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, е останал
недоказан и неподкрепен с доказателства. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че
2
неизвършването на оглед на автомобила, е резултат от негативно поведение на ищеца, от
което той черпи блага. Поддържа се, че всъщност е налице негативно поведение на
ответника, който след завеждане на щетата, е имал пълен достъп до автомобила и е
извършил оглед на същия. Сочи се, че в този момента застрахователят е разполагал с
възможност да опише всеки запазен детайл, тъй като “тоталната щета“ настъпва към
момента на събитието, а не към момента на предявяване на съдебна претенция. Ето защо
застрахователят е, следвало да опише не само увредените части, но и тези, които счита за
запазени, неувредени и годни. Поддържа се, че ответника оправдава собственото си
небрежно поведение, като вменява недобросъвестно поведение на ищеца. Поддържа се още,
че факта дали ищеца е отремонтирал, отчуждил или не автомобила, е ирелевантен, тъй като
същия е лична вещ, с която собственика може да се разпорежда, както намери за добре. Сочи
се, че размера на обезщетението се определя по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие и не е обвързан по никакъв начин с
действията на собственика, който разполага със свободата да избере как да процедира с
ремонта на веща. Поддържа се, че изборът на собственика няма никакво значение за
отговорността на прекия причинител, съответно на застрахователят му, да обезщети вредата
такава, каквото действително е настъпила. Моли за потвърждаване на атакуваното
решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, против Решение №1093/2023г.
по гр.д.№13854/2022г. на PC Варна, с което е уважен предявеният от В. М. М., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1750лв., представляващи частичен иск,
целият в размер на 10650лв., съставляващи застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени в размер на стойността на л.а.“А.“, с рег.№В **** НН, увреден при ПТП на
11.01.2021г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил “Ф.“, с рег.№В ****НН,
застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, със срок на действие 28.03.2020г.-27.03.2021г., за което е образувана Щета
№0801-000361/2021-01, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-05.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
3
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2222/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 18.12.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4