Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 10.07.2020 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ……..……..…
на дванадесети юни ……………….…..….…….………………….………………….………….………………………….
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, ……......…………………………..….……………………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Мелиха Халил,
........................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов ……….………….
административно дело №55 …..... по описа за …................. 2020 год. ………………..……….……......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр.
с чл.186,
ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1,
т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано
е по
жалба от „СУНИ 80” ЕООД, c ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. Х. И.,
подадена чрез упълномощен процесуален представител - адв.М.Ф. от АК-***, със
служебен адрес - ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-927-0024184 от 13.12.2019 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни
дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с
която, на „СУНИ 80” ЕООД, c ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е
наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: магазин за кафе, намиращ се в ***,
стопанисван от „СУНИ 80” ЕООД, ЕИК *** и е забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбодателят сочи в жалбата, че нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
постановява, че принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице, като възпроизвежда и мотивите на административния
орган, изложени в заповедта, по отношение срока на наложената ПАМ. Счита, че
при налагането на принудителната административна мярка и при определяне на
продължителността на същата, административният орган не е изпълнил задължението
си за мотивиране на своя акт, а също така, според
него, наложената
с обжалваната заповед продължителност на ПАМ не съответствала на принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК и че в случая, в заповедта
не била посочена конкретната тежест на извършеното от
нарушение и на последиците от същото за държавата и обществото, а били изложени
единствено теоретични положения. Твърди се, че административният орган не е
отчел характера на извършеното правонарушение, както и
цялостното поведение на търговеца, тъй като било записано, че при
определянето продължителността на срока за запечатване на обекта,
били
взети предвид определени обстоятелства, то тези обстоятелства
следвало да бъдат ясно и конкретно посочени и
същите
по недвусмислен начин следвало да установяват степента
на засягане на държавния интерес от конкретното нарушение, което да обосновава
продължителността на определения срок за запечатване па обекта, в
който е констатирано нарушението. В жалбата се твърди, че единствените
конкретни обстоятелства, които се съдържат в заповедта били вида на
обекта, кой го стопанисва и предмета на дейност в същия, както
и че за извършена една продажба на 1 бр. кафе и 1 бр. вафла, всичко на
обща стойност 0.80 лева, платени
в брой, не била издадена фискална касова бележка от
монтираното в обекта ФУ с дистанционна връзка с НАП. Твърди
се, че другите
обстоятелства - местоположението на обекта, вида на стоката и
цената, на която се предлага в обекта, били само едно
предположение, една възможност, в същия
обект да има клиенти, които да извършват покупки и с това да се
реализират високи обороти, които евентуално може да
не се отчитат, без за тази възможност
да има някакви конкретни доказателства, че може да се осъществи.
Според жалбодателя, липсва констатирано от проверяващите органи
непрекъснато посещение на обекта от клиенти, които да извършват
покупки и всички или някои да не са били отчетени, т.е. в случая не ставало ясно, как
конкретното административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, изразяващо се в
неиздаване на фискална касова бележка за една продажба, на обща
стойност 0.80 лева и то при
първо по своето естество нарушение, извършено от този
търговец в този обект, е оказало влияние на решението на административния орган
и на неговия извод за съответната тежест на нарушението, с оглед
продължителността на срока на наложената ПАМ . Излага и довод също
така, че не
били
посочени конкретно какви са последиците от това нарушение, които
са взети предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ, в
случая „запечатване на ТО” и забрана достъпа до същия, за
14/четиринадесет/ дни - срок, който не бил никак малък и през който
период дружеството ще бъде лишено от възможност да развива дейност в същия, чрез която да
реализира приходи и да покрива текущите си разходи по отношение на този обект -
за наем, за работна заплата на наето лице
и др. Счита, че липсват основания да се приеме, че е налична
практика за системно неиздаване на касови бележки и че в обекта е
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. На следващо място се
излага аргумент, че продължителността на административната мярка
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане и че в случая, като се има предвид
конкретно установените в хода на проверката обстоятелства - стойността на
продажбата, за която не е бил издаден
касов бон, липсата на разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава, извън сумата за контролната покупка, извършването на
нарушението за първи път, можело да се каже, че
продължителността на ПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Твърди се също, че със затварянето на обекта
чрез прилагането на ПАМ, няма как да се предотврати извършеното
нарушение - извършената продажба от обекта и след затварянето на същия, тя ще си остане
неотчетена с издаването на ФКБ. Развива
се и довод, че в случая, при запечатването на
търговския обект и невъзможността от същия да се извършва търговска дейност,
труднопопоправимите вреди ще са повече за самия търговец, който няма да
има възможност да извършва дейност 14 дни и да реализира приходи, с
които да си заплати задълженията, вкл. и
евентуално наложената санкция за извършеното административно нарушение. Счита, че
преследваната с настоящата ПАМ цел - да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетни приходи, няма как да бъде постигната именно със запечатването на
търговския обект на жалблодателя за определения в заповедта срок - 14 дни и
че макар
в случая формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, то
обжалваната заповед е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и
в нарушение на принципа за съразмерност. Сочи се, че налагането на
ПАМ преди издаването на наказателно постановление, защото в случая ситуацията
била именно
такава, обосновавало извод за
нарушение на целта на този вид административна принуда и
че до
момента на подаване на настоящата жалба, не било издадено
наказателно постановление, с което да е наложена съответната имуществена
санкция. Сочи също, че безспорно с разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено
налагането на ПАМ независимо от предвидените за нарушенията
имуществени санкции и глоби, но с издаването на
заповедта, с която се налага тази ПАМ преди на
лицето да е издадено НП, с което да му е наложена определена по размер
санкция за извършеното нарушение, се лишавало лицето от
признатото му от закона право да иска прекратяване на
мярката при наличие на предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС при
условие,
че
заплати санкцията, наложена му за извършеното нарушение и представи
молба с приложени доказателства за заплащане на санкцията и
така,
в случая издадената преди издаване на НП заповед за ПАМ
предотвратявала преди всичко извършването на търговска дейност
и реализирането на приходи, а не гарантирала своевременното
заплащане на задълженията от страна на задължените лица, а
освен
че ограничавала правата на търговеца, това водело и до
пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, което също
не можело да се приеме за съответстващо на целта на
закона. Сочи, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие със спсцификите на мерките
във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС и
че налагането
на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН, както
и не отговаря на специфичните цели на ЗДДС. Излага
се довод, че целта
на ПАМ, закрепена в ЗДДС е да принуди
нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати
санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното
административно нарушение и с това се постигне
предупредително-възпитателния ефект на административната санкция,
като било предвидено
това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест
законодателят приел, че след изтърпяване на административното наказание нуждата
от административната принуда отпада и поради това не
може да се приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на
бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани
нови нарушения или за реорганизиране на дейността му и то за толкова
продължителен период от време - 14/четиринадесет/ дни или за поправяне на
вредните последици от неотчитане на продажбите,
както приел административния орган. С оглед на изложеното, с
жалбата моли съда
за решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-927-0024184 от 13.12.2019 год., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ
на НАП, с която, на основание чл.186,
ал.3 от ЗДДС, на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството, а именно - магазин
за кафе, намиращ се в *** и забрана за достъп до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС,
както и моли за присъждане на направените разноски във връзка с обжалването.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят „СУНИ 80” ЕООД,
c ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно
упълномощения му процесуален представител - адв.М.Ф. от АК-***, която заявява,
че поддържа подадената жалба по изложените в нея подробни доводи и съображения.
Сочи, че основно,
в случая, се акцентира на конкретните обстоятелства,
които са констатирани в хода на извършената проверка и които са обективирани в
съставения протокол за извършена проверка и изводите, до които е стигнал
административният орган и най-вече изложените от същия мотиви за размера на
определената принудителна административна мярка. Отново развива
доводи в тази насока, почти идентични с тези, изложени в жалбата, като счита,
че посочени мотиви в
заповедта не водят до мотивираност и обоснованост на продължителността на
наложената принудителна административна мярка и че от всички
събрани в хода на проверката доказателства от страна на административния орган,
не са налице такива, които да обосновават и да определят настоящото нарушение
като тежко нарушение, с което жалбодателят да показва едно
системно неизпълнение на данъчното задължение, едно неспазване на данъчната
дисциплина, така както се е опитал административният орган най-общо да мотивира
в своя акт и определената от същия продължителност на принудителната
административна мярка, като развива подробни доводи в тази насока. Твърди,
че в
случая липсват каквито и да са доказателства, които да са конкретно посочени и
които да обосновават така определения срок и да установяват, че действително
този срок от 14 дни съответства на тежестта на извършеното от жалбодателя
доверител
административно нарушение и че нито се твърди, нито са налице доказателства, че
има някакви предходни констатирани административни нарушения, включително и по
неизпълнение на задълженията по Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ или
други нарушения на данъчното законодателство, които да могат да обосноват
някакъв извод, че в случая за това конкретно административно нарушение,
наложената мярка и нейната продължителност от 14 дни, съответстват както на
тежестта на нарушението, така и на самото поведение на нарушителя, каквото
поведение по никакъв начин не е обосновано, че е антифискално или че е насочено
и целящо увреждане интересите на обществото и на държавата, а
също
така, по никакъв начин не бил обоснован изводът, че
по този начин се постига целта на държавата, а именно, да се превъзпита и да се
преустанови извършването на административни нарушения от страна на конкретния
нарушител. Твърди също, че по никакъв начин
административният орган не е установил и не е обосновал този свой извод, като
само го е записал като твърдение в процесната заповед. Сочи,
също
така, извън настоящото производство, че жалбодателят междувременно
е заплатил наложената санкция с издаденото наказателно постановление и има
подадена молба за прекратяване на административнонаказателното производство,
т.е. по никакъв начин същият не цели избягване на
плащането на санкция за констатирано от същия нарушение,
като твърди ,че има подадена молба, по която към момента все още той не знае,
дали има произнасяне. Излага и довод, че към настоящия момент
заповедта не е изпълнена, тъй като разпореденото с нея предварително изпълнение
е било отменено с определение на настоящия съд в
закрито заседание от друг състав на съда. Моли съда, като има
предвид подробно изложените в този ред доводи, които са изтъкнати в жалбата,
за решение, с което да уважи жалбата, като отмени заповедта, доколкото по
никакъв начин същата не е обоснована и не е мотивирана, с оглед
продължителността на наложената принудителна административна мярка, което прави
същата напълно незаконосъобразна. Моля,
също така,
на жалбодателя да бъдат присъдени направените разноски
по делото, съобразно Списък на основание чл.80, ал.1 от ГПК, който представя на
съда.
Ответникът по жалбата - началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен процесуален представител – Р. Т. – *** при ТД на НАП – Пловдив, която оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Счита, че така издадената
заповед за налагане на принудителна административна мярка е правилна и
законосъобразна и изложените в жалбата на „Суни-80” ЕООД *** доводи за незаконосъобразност и неправилност
на заповедта, са
неоснователни. Счита също, че сама по себе си заповедта е с достатъчно конкретни
индивидуални мотиви от нуждата за налагане на принудителна административна
мярка. Сочи, че процесната заповед съдържа всички реквизити по
смисъла на чл.59 от АПК, които обуславят нейната законосъобразност, включително
правни и фактически основания. Излага довод, че при наличие на
предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ, на основание чл.186,
ал.1, т.1, буква „а” от ЗДДС, компетентният административен орган има не просто
възможност, а е длъжен да наложи ПАМ - запечатване на обект за срок от 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на всяко лице, което
не спази реда и начина за отчитане на извършените от него продажби и съответно
не издаде съответен документ за това. Също така счита, че във
всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект, административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, т.е. установи ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи
ПАМ. Излага и довод, че независимо, че
действително установената контролна покупка е на много ниска стойност, а именно
0.80 лева, административният
орган няма друга възможност, освен да издаде процесната заповед за налагане на
ПАМ. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваната заповед, като
правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, който е 100 лева.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Екземпляр
от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-927-0024184 от 13.12.2019 год., издадена
от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП е
връчен на адресата й на датата 06.01.2020 год., като
същият е получен срещу подпис лично от С. Х. И. – управител и
представляващ от
„СУНИ 80” ЕООД ***
c ЕИК ***, видно от попълнената и оформена разписка
към заповедта/л.14/. Жалбата е
подадена на същия ден – 10.01.2020 год., чрез „Български пощи” ***, видно от положеното
клеймо на приложения по преписката пощенски плик с баркод ***/л.8/ и е получена при
административния орган на следващия ден – 14.01.2020 год.,
регистрирана в деловодството му с Вх.№***/*** година/л.3/. От
това следва, че жалбата е подадена в срок, по установения ред и в изискуемата
форма и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със заповедта ПАМ и
за което, предвид това е налице правен интерес от оспорването й, тъй като с нея
са били засегнати непосредствено негови права и законни интереси.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по административната преписка Протокол сер.*** №***/*** год.
от извършена проверка в обект/л.17-л.19/,
съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се установява, че на 08.12.2019 год., в 11:00 часа, при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР
на ЗДДС - магазин за кафе, намиращ се в ***, стопанисван
от „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК ***, е
констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснал
нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство/ФУ/. В
протокола е отлазено, че при проверката е извършена контролна покупка на 1
бр. кафе и 1 бр. вафла
„Боровец”, на обща стойност 0.80 лева, заплатени в
брой,
преди легитимацията, от В. С. - ***, на С. И. - ***, като за продажбата не е бил
издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство/ФУ/,
модел Tremol ***,
с
ИН на ФУ *** и ИН на ФП ***, или ръчна касова бележка от
кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. На
МФ. Констатацията
за извършено нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика
в размер на 0.80 лева между:
Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – *** лева, фактическа
наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката – ***
лева, сума на
паричните средства в началото на работния ден – *** лева, въведени
пари в касата – *** лева, изведени
пари от касата – *** лева, за която разлика
е прието, че се дължи на немаркиране на касовия апарат.
За така констатираното нарушение, от старши инспектор по приходите при ЦУ
на НАП, на 10.12.2019 год. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер.*** №*** от *** год., против „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
му Н. Р. С./л.16/, в
който е прието, че с описаното деяние е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН
е бил предявен на управителя на соченото за нарушител лице, който го е подписал
без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от
оформената и подписана разписка към акта.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане на
ПАМ №ФК-927-0024184 от 13.12.2019 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.12-л.14/, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от
ЗДДС, на жалбодателя „СУНИ 80”
ЕООД,
c ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик
на капитала С. Х. И., е наложена ПАМ: Запечатване на търговски обект - магазин за кафе, намиращ се в ***,
стопанисван от „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока,
като е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за
запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Посочено е също, че при определяне
продължителността на мярката са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - неиздаването на
фискални касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и не
позволява да се определят реализираните от лицето приходи и
че следва
да се вземе под внимание и местоположението на търговския обект - в ***,
намиращ се на оживена улица, с голям човекопоток, вида на
търговския обект - магазин за кафе, предвид значителната
посещаемост на такъв вид обекти и търсенето на предлаганите стоки: кафе - 0.40 лева, чай - 0.40 лева, мляко с нес
- 1.50 лева, захарни
изделия от 0.40 лева до 1.50 лева и тютюневи
изделия, предлагани на достъпни цени, което дава
възможност за реализиране на значителни обороти. Прието е, че предвид
изложеното се налага да бъде приложена принудителна административна мярка, за
да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, а
именно - че
следва за в бъдеще да извършва продажби по установения за това ред. Административният
орган е приел също , че следва да се отчете фактът, че с настоящото
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и
че издаването
на фискален касов бон/ФКБ/ за всяка
извършена продажба, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с
ФУ, както и предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все
нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Направен
е и извод, че така извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, а също хака показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. В мотивите е обосновано, че целта на настоящата ПАМ е
да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти и че ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Изложен
е и мотив, че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок, както и че при
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който,
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Отбелязано е също, че срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца и
че целта
му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Със заповедта, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, е било разпоредено предварително изпълнение
на наложената принудителна административна мярка: запечатване
на търговски обект - магазин за кафе, намиращ се в ***, стопанисван от „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК ***,
за което са изложени мотиви. Освен това, в заповедта е
указано, че при запечатването на обекта присъствието на
представител на „СУНИ 80” ЕООД е
задължително и че при неосигуряване на достъп до търговския обект,
подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна отговорност по чл.258
от Наказателния кодекс. На „СУНИ 80” ЕООД е указано, също така, да отстрани
наличните в търговския обект стоки, материали и инструменти в срок до
определената дата на запечатване, на основание чл.187,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и че ако стоките не
бъдат отстранени в указания срок, на основание чл.187, ал.3 от Закона за
данък върху добавената стойност, органът по приходите ще ги отстрани, като ги
разположи пред обекта, без задължение да ги пази,
какко и чеу отстраняването
на стоките ще се извърши за сметка на „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК ***, като НАII не носи
отговорност за повреждане, похабяване или загуба на стоките. Отразено
е, освен това, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със
значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди оставянето им в
обекта и че разпореждането не се отнася до стоките, предмет
на нарушението по чл.186, ал.1, т.2 от Закона за данък върху добавената стойност.
На „СУНИ 80” ЕООД, с ЕИК ***, е указано също, че
изпълнението на наложената с настоящата заповед принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него” ще бъде
прекратена, на основание чл.187, ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност, по писмена молба на задълженото лице,
подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло и че молбата се
подава до административния орган, наложил принудителната административна мярка.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената
срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се
явява неоснователна и недоказана.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -
началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3,
предл. второ от ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 год. на
изпълнителния директор на НАП/л.15/, на
основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186,
ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на Дирекции „Контрол” в
Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности” в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният
акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с
изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Ясно е за какво
нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискален касов бон
или ръчна касова бележка от кочан, при извършена контролна покупка от налично и
работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/. Описаната в Заповедта за
налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение безспорно се
установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.*** №*** от *** год., на
който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ, както и на съставения АУАН сер.***
№*** от *** год. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила или казано по-друг начин - спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на представляващ търговското дружество и описа към
същия протокол, на паричните средства в касата към момента на започавене на
проверката. В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.***
№*** от *** год. са посочени проверените документи,
както и събраните при проверката писмени доказателства, установащи нарушението.
На следващо място, обжалваната заповед за налагане на ПАМ е
издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона.
Следва да се посочи, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на
МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да
е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на
извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл.185 от ЗДДС
във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ. В случая извършеното нарушение – неиздаване на фискална
касова бележка от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, при извършената
контролна покупка, безспорно е установено, а и то не се и оспорва от
жалбодателя. Това нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ,
като при издаване на заповедта за това компетентният орган действа в условията
на обвързана компетентост. Предвид действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, компетентният
орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка
(в този смисъл - решение №1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г., I о., решение №14927 от 04.12.2018
г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о., решение №3418 от 19.03.2018 г. на
ВАС по адм.дело № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно, свободата
на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само
до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази
своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта
следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се
нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както бе
посочено по-горе, в чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидено срокът на
този вид ПАМ да е до 30 дни, като в случая, срокът на конкретната ПАМ е определен
под средния такъв срок, който среден срок следва да се приеме, че е 15 дни,
като така определения срок на наложената ПАМ, според настоящия съдебен състав,
е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и последиците от него. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че наложената с
оспорената заповед ПАМ е законосъобразна, включително и по отношение на
определения срок от 14/четиринадесет/ дни, на запечатването на търговския обект
и забраната за достъп до същия.
Съдът намира най-сетне, че не е нарушен и принципът на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, противно на доводите на жалбодателя,
изложени в жалбата. Както беше посочено, при
извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното
законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която
не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14/четиринадесет/ дни кореспондира на
установените по делото обстоятелства, при които това нарушение е извършено.
Следователно, оспорената заповед е постановена както в
съответствие с приложимия материален закон, така също и с неговата цел.
Процесната принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици
от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В оспорения акт
ясно е посочена и целта - преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това е
посочено, че целта
му е и промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Предвид горното, съдът в настоящеия състав не споделя доводите и съображенията,
развити в жалбата и съответно в хода по същество от процесуалния представител
на жалбодателя.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че по отношение твърденията на процесуалния представител на
жалбодателя, изразени едва в хода по същество на делото, а именно - че междувременно
жалбодателят е заплатил наложената санкция с издаденото наказателно
постановление и че има подадена молба за прекратяване на
административнонаказателното производство, по която нямало
произнасяне, не са представени абсолютно никакви доказателства и не са
направени никакви доказателствени искания, предвид което и тези твърдения не
следва да се обсъждат от съда и да се вземат прердив при постяновяване на
решението по спора.
Така, с
оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че жалбата против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-927-0024184
от 13.12.2019 год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция по приходите, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване” на търговски
обект: магазин за кафе, намиращ се в ***, стопанисван от „СУНИ 80” ЕООД,
c ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, както и е забранен достъпът до
него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, е неоснователна и недоказана
и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При
този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в минимален размер от 100 лева, съгласно Наредбата за правната
помощ. Ето защо, искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбодателят от „СУНИ 80” ЕООД,
c ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100/сто/ лева, на основание чл.143,
ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, като съгласно последната цитирана разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СУНИ
80” ЕООД, c ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Х. И., подадена чрез пълномощник - адв.М.Ф. от
АК-***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-927-0024184 от 13.12.2019 год., издадена от началник
отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „СУНИ 80” ЕООД,
c ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, е наложена ПАМ - запечатване на търговски
обект: магазин за кафе, намиращ се в ***, стопанисван от „СУНИ 80” ЕООД
*** ЕИК *** и е забранен достъпът до
него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „СУНИ 80” ЕООД, c ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите - Централно управление, като разноски по делото, сумата в
размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: