РЕШЕНИЕ
№ 13089
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р. Д. Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110124073
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕ.Б.“ ЕАД срещу И.
К. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено между страните, че И. К. Б. дължи на „ЙЕ.Б.“ ЕАД следните суми,
за които е издадена на 21.12.2022 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46836/2022 г. по описа на СРС, 178
състав, а именно: 176,04 лева, представляваща сбор от задължение за
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ******* от 06.08.2020 г., който договор е
прекратен едностранно от заявителя, от които 146,05 лева за периода от
06.08.2020 г. до 14.08.2020 г. по фактура № *********/15.11.2020 г. и 29,99
лева за периода от 15.08.2020 г. до 14.09.2020 г. по фактура
**********/15.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2022 г.
до изплащане на вземането 182,05 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 06.08.2020 г., от които 74,97 лева - стойност на 3 месечни
абонаментни такси и 107,08 лева - за предоставено за ползване устройство
HUAWEI Telenor 4G MiFi с отстъпка от цената, ведно със законна лихва за
период от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането,
Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 06.08.2020 г., с който било
закупено и устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което
договорът бил прекратен едностранно от ищеца. Към 05.11.2020 г. ответникът
1
имал задължения в размер на 176,04 лв., формирани както следва: 146,05 лв.,
дължими за период 06/08/2020-14/08/2020 г.; 29,99 лв., дължими за период
15/08/2020-14/09/2020 г. /задължения за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги/. Поради едностранното прекратяване на
договора били начислени неустойки в размер на 182,05 лв. Излага, че
съгласно т. 11 от Договора, при предсрочно прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Освен
изложеното, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му каквато съответства на оставащия срок на
договора. С оглед изложеното аргументира, че в случая се претендират две
самостоятелни неустойки – за предсрочно прекратяване на договора /74,97
лв./ и разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на
преференциална цена /107,08 лв./ В заключение сочи, че всички непогасени и
изискуеми задължения са обединени във Фактура № ********/15.11.2020 г. за
клиентски номер ********* със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител. Ответникът излага, че липсват
доказателства относно правоприемство между „Т.Б.“ ЕАД и „ЙЕ.Б.“ ЕАД,
както и такива относно наличието на Договор между страните в настоящото
производство. Оспорва клаузите за неустойка като неравноправни. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, поради което с протоколно определение
от 10.06.2024 г. е отделено като ненуждаещо се от доказване, че между ищеца
и ответника са сключен описания в исковата молба договор, по който ищецът
е изправна страна, изпълнила задълженията си за предоставяне на договорени
услуги и стоки.
По делото е представен и препис от договора, от който е видно, че на
06.08.2020 г. между „Т.Б.“ ЕАД и И. К. Б. е сключен за срок от 24 месеца,
считано от 06.08.2020 г. до 06.08.2022 г., Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ***** /л. 9-16 от заповедното производство/ срещу
месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв., заедно с което на
потребителя са предоставени мобилен апарат HUAWEI Telenor 4G MiFi със
СИМ карта при обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 9,99
лв., стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/ в размер на
149,99 лв. и отстъпка от стандартната цена в размер на 140 лв. Уговорено е,
2
че датата на издаване на фактура е на 15-о число на всеки месец, както и че
Общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна част от
договора след приемането им от потребителя. В договорът е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти, като приложимият месечен абонамент е най-високият според
условията на плана, а в допълнение потребителят дължи и възстановяване на
част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай
че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти;
в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто
срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 27 от Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 15 дни след датата на издаването й. Съгласно чл. 19б, б. "в" от същите
"Теленор" има право да откаже сключването на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор – срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези общи
условия.
Ищецът е изпратил до ответника Последна покана за доброволно
плащане от 15.10.2020 г., с която е претендирал от него заплащане в 10-
дневен срок на задължения за предоставени услуги по сключен договор
между тях в общ размер на 176,04 лв. /с ДДС/ и го е предупредил, че при
неплащане на задълженията договорът за предоставяне на
мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, след което използването на
съответния номер няма да бъде възможно, към дължимата сума ще бъде
добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми.
Според справка от „Български пощи“ ЕАД изх. № ***/13.05.2024 г.
непрепоръчана кореспондентска пратка с получател И. Б. е доставена
съгласно сключения договор.
При така установената фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове
за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46836/2022
г. по описа на СРС, 178 състав.
3
Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при
наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
С оглед твърденията на ищеца предявените искве са с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 228 ЗЕС – по отношение на претенциите за неплатени
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и чл. 92, ал. 1
ЗЗД – по отношение на претенциите за неустойки.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 228 ЗЕС:
Основателността този иск се обуславя от доказването от ищеца на
следните обстоятелства: че между него и ответника е сключен договор за
електронни съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да
предостави на ответника мобилни услуги, а последният – да заплати цената
им; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни
услуги на претендираната стойност, както и че е настъпила изискуемостта на
вземанията.
Безспорно е наличието на облигационно правоотношение между ищеца
и ответника по процесния договор за мобилни услуги. То се доказва от
събраните по делото писмени доказателства. Сред тях е процесният договор
от 06.08.2020 г., представен в заповедното производство, чието продължение
е настоящото исково производство, който договор е приет като писмено
доказателство от исковия съд, поради което и той го ползва при изграждането
на фактическите си изводи по делото. Ответникът не оспорва положените в
договора подписи за потребител, съдът приема, че те са положени именно от
него, от което следва, че той е сключил договора и се явява страна по него в
качеството на потребител.
Обстоятелството, че „ЙЕ.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД/ е било изправна страна по договора за мобилни услуги е безспорно в
настоящия процес, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване.
Предвид изложеното съдът приема, че за ответника са възникнали
задължения за заплащане на абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги. Той не оспорва размера на претендираните такси.
От заключението по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от сода,
което настоящият състав кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно по
отношение на процесните вземания; към 03.06.2024 г. няма данни да
извършени плащания на процесните задължения; вещото лице установява, че
начислените суми за абонатна такса е в общ размер на 58,69 лева с ДДС, а
начислените суми за мобилни услуги са в общ размер на 117,35 лева с ДДС.
Поради изложеното съдът приема искът за изцяло основателен. Върху
гловницана за такси ответникът дължи и законната лихва, считано от
30.08.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Неговата основателност се обуславя от пълното и главно доказване от
ищеца на следните обстоятелства: че ответникът е поел задължение да
заплати посочените неустойки при прекратяване на договора поради
4
неизпълнение на задълженията му и размера им; че действието на договора е
прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на договора; както
и че ответникът се е съгласил с общите условия към договора.
В случая е установено по делото, че между страните е сключен договор
за мобилни услуги, който съдържа неустоечни клаузи. В тях е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти, като приложимият месечен абонамент е найвисокият според
условията на плана, а в допълнение потребителят дължи и възстановяване на
част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай
че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти;
в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто
срок е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тълкувайки посочените договорни клаузи, съдът намира, че
действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми
от абоната за мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно
съответния договор за мобилни услуги ведно с право на неустойка.
Касае се за компенсаторна неустойка – неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за мобилни услуги.
Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги е допустимо, но само в
рамките на присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
на неустойката.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи преценка за
неравноправност на клаузите за неустойки, на които се позовава ищецът, тъй
като се касае за договор, сключен с потребител. За да е неравноправна и
следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от
фактическите състави по чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията
на чл. 144 ЗЗП. В случая съдът намира, че не е осъществена никоя от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради което не се касае за неравноправна клауза
в потребителски договор. Същевременно неустойката се равнява на месечния
абонамент за три месеца, ведно с разликата в цената на закупено устройство с
и без абонамент, което според съда не обосновава извод за излизане на
неустойката извън присъщите й функции.
Следователно налице е валидна неустоечна клауза.
Доколкото се касае за договор за предоставяне на мобилни услуги по
5
тарифен план, за което е уговорено задължение за абоната да заплаща
месечна абонаментна такса, съдът намира, че мобилният оператор е изправна
страна по договора с факта на предоставяне на достъп до своята мобилна
мрежа. Този факт не се оспорва от ответника, а и се потвърждава от
обстоятелството, че на абоната са предоставени съответно СИМ карти. При
това положение и щом ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил
надлежно задълженията си, поети със сключването на договора за мобилни
услуги, за плащане на всички месечни абонаментни такси за периода до
15.10.2020 г., то за мобилния оператор е възникнало потестативното право да
развали договора за мобилни услуги поради неплащане на дължимите суми
преди изтичане на срока на договора.
Спорно е по делото дали ищецът надлежно е упражнил правото си на
разваляне на договора за мобилни услуги. Съдът намира, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, съгласно които, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
В случая с определение от 20.03.2024 г., в което е инкорпориран
изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения
на страните, е указано на „ЙЕ.Б.“ ЕАД, че носи тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че действието на договора е
прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на договора; както
и че ответникът се е съгласил с общите условия към договора.
Поради това дружеството е представило писмени доказателства –
Последна покана за доброволно плащане и справка от „Български пощи“
ЕАД.
С първата то е отправило изявление до ответника, че ако не заплати в
10-дневен срок задълженията си за посочения в поканата мобилен номер,
съответстващ на номера по договора за мобилни услуги, описани в исковата
молба, договорът ще бъдат прекратен и ще бъде начислена неустойка.
От друга страна обаче, представената справка от „Български пощи“
ЕАД не доказва категорично, че отправената покана е достигнала до нейния
адресат, защото в нея липсват каквито и да е конкретни данни относно това
кога и при какви условия е извършена доставката, включително кой е
получил пратката.
Съдът счита, че справката от „Български пощи“ ЕАД в представения
вид не е достатъчна, за да обоснове извод за успешно проведено от ищеца
пълно доказване на намиращото се в негова доказателствена тежест
обстоятелство, че изявлението му за разваляне на договора за мобилни услуги
е достигнало до абоната.
Следователно липсват достатъчно и убедителни доказателства за
надлежно упражнено от мобилния оператор право на разваляне на договора
за мобилни услуги, респ. недоказан е един от елементите на фактическия
състав на претендираните неустойки.
6
По горните съображения съдът намира иска с правна квалификация чл.
92, ал. 1 ЗЗД за изцяло неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски за заповедното и исковото
производства, съразмерно на уважената част от исковете.
Общият размер на претендираните от ищеца разноски за исковото
производство възлиза на 1155 лв. и включва: 25 лв. – държавна такса, 400 лв.
– депозит за особен представител, 480 лв. – адвокатско възнаграждение, 250
лв. – депозит за ССчЕ. Пропорционално на уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на
567,80 лв.
За заповедното производство ищецът претендира разноски в общ
размер на 385 лв., включващи: 25 лв. – държавна такса, 360 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Пропорционално на уважената част от исковете
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 189,27 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, че И. К. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.*******
ТА (СЛ.) 28, общ. Столична, обл. София (столица), дължи на „ЙЕ.Б.“ ЕАД с
ЕИК: ******** и адрес: гр. София, ЖК МЛ. 4 6, Б.П. София, сграда 6, общ.
Столична, обл. София (столица), на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 46836/2022 г. по
описа на СРС, 178 състав, а именно: 176,04 лева, представляваща сбор от
задължение за абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер********от 06.08.2020 г.,
който договор е прекратен едностранно от заявителя, от които 146,05 лева за
периода от 06.08.2020 г. до 14.08.2020 г. по фактура № **********/15.11.2020
г. и 29,99 лева за периода от 15.08.2020 г. до 14.09.2020 г. по фактура
*********/15.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2022 г.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
И. К. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.******* ТА (СЛ.) 28, общ.
Столична, обл. София (столица), дължи на „ЙЕ.Б.“ ЕАД с ЕИК: ******** и
адрес: гр. София, ЖК МЛ. 4 6, Б.П. София, сграда 6, общ. Столична, обл.
София (столица), следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч. гр. д. №
46836/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, а именно: 182,05 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 06.08.2020 г., от които
74,97 лева - стойност на 3 месечни абонаментни такси и 107,08 лева - за
7
предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi с отстъпка от
цената, ведно със законна лихва за период от 30.08.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И. К. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.*******
ТА (СЛ.) 28, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на „ЙЕ.Б.“
ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. София, ЖК МЛ. 4 6, Б.П. София, сграда 6,
общ. Столична, обл. София (столица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 189,27 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 567,80 лв.
– разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8