Р Е Ш Е Н И
Е
№ 42
гр. Велико Търново, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Велико Търново, в тричленен състав, в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.............................................................................
с
участието на прокурора от ВТОП - ДОНКА
МАЧЕВА разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм.дело № 721/2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 185 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.191 от същия кодекс.
Делото е
образувано по протест на Светлана Иванова - прокурор при
Окръжна прокуратура Велико Търново.
Протестирана е в цялост, като процесуално
незаконосъобразна, евентуално частично, като материално незаконосъобразна относно
разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.8; чл.19, ал.2; чл.34 – в частта „за липса на светлоотразители
30 лв.“; чл.55, т.3, т.4, т.8 и т.17, от Наредба №1 за осигуряване на обществения
ред на територията на Община Полски
Тръмбеш, приета с Решение № 92 по Протокол № 7/28.03.2012г. на Общински съвет Полски
Тръмбеш/наричана за краткост Наредбата/.
Съображенията на
прокурора са, че Наредбата е незаконосъобразна в цялост, поради приемането
ѝ при съществени процесуални нарушения, а конкретно посочените разпоредби
противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг. С подробно развити аргументи
в протеста, конкретно за всяка част, се иска отмяната на Наредбата в цялост, поради
съществено нарушение на процесуални правила или отмяната само на визираните
разпоредби, като материално незаконосъобразни.
В открито съдебно заседание прокурорът, подал протеста
не се явява.
Ответната страна – Общински съвет гр. Полски Тръмбеш не
изпраща представител, но ангажира писмено становище, че в съответствие с чл.26,
ал.3 от ЗНА всички проекти на наредби са публикувани на интернет страницата на
общината, но до 2013г. не са правили разпечатка на хартиен носител от
електронните публикации. Поради това, не разполагат с писмено доказателство за
публикуването на проекта на Наредбата.
Представителят на ВТОП моли съда да уважи протеста,
който намира за основателен и претендира възстановяването на разноските за
обнародване на оспорването на ВТОП.
За оспорването е извършено обявление в ДВ бр. 97/10.12.2019
г. и е съобщено по реда на чл.181, ал.1
и 2 от АПК, във вр.с чл.188 от АПК.
Копие от съобщението е поставено на определеното за целта място в АдмСВТ и е публикувано
на интернет страницата на ВАС. В резултат няма присъединили се към оспорването
лица, нито такива встъпили редом с АО като страни при условията, по реда и в
срока по чл.189, ал.2 от АПК.
От ответника е постъпила административната преписка с изх.
№ РД-02-03-161/21.11.2019г., попълнена по указания на съда допълнително с вх. №
5196/05.12.2019г. в АСВТ.
Великотърновският административен съд, в настоящия тричленен
състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, след
проверка на оспорения нормативен административен акт, приема за установено
следното:
Предмет на оспорването е визираната Наредба на
Общински съвет Полски Тръмбеш, в нейната цялост. Същата е подзаконов нормативен
административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен
брой адресати и има многократно правно действие. Наредбата подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК.
Оспорване пред съд на подзаконов нормативен акт е
регламентирано в Дял трети, Глава Х, Раздел ІІІ - чл. 185 - 194 от АПК. Упражняването на това
процесуално право, съгласно чл. 187 ал. 1 от АПК, не е обвързано с преклузивен
срок.
С разпоредбата на чл.186 от АПК законодателят е
посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове.
Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание
чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по
презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес.
Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи за спазване
на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове.
Протестът е процесуално допустим. Служебната проверка не установи оспорените разпоредби да
са отменени или изменени след подаване на протеста от Общинския съвет, нито с
влязло в сила съдебно решение, което има действие по отношение на всички.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК въвежда правило
за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен
текст. В случая, по отношение на процесните текстове и Наредбата в цялост не са
налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 187, ал. 2 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл.191, вр. с чл.133,ал.1, пр.първо от АПК, делото е родово и местно
подсъдно на настоящия съд, който заседава и след съвещание се произнесе в
настоящия тричленен състав.
Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН при
следните съображения по фактите и правото:
С Предложение изх. № РД-01-10-1351/21.03.2012г.,
адресирано до Общински съвет, постъпило в деловодството на адресата на същия
ден според входящия номер, кметът на Община Полски Тръмбеш е предложил проект
на Решение за отмяна на действащата Наредба №1 и е представил проект на Наредба
№1 за обществения ред. Мотивите, отразени в предложението са свързани с
необходимостта да се актуализира съдържанието на Наредбата, във връзка с
промени в нормативната уредба – конкретно посочени закони.
Няма доказателства Наредбата, ведно с мотивите за
приемането й да са публикувани на интернет страницата на общината, което
означава, че не е предоставена
възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и становища.
Във връзка с конкретни указания на съда да попълни административната преписка,
ответникът признава, че не разполага с такива доказателства/вж. л.48 от
делото/. Твърдението му, че всички проекти са публикувани съдът приема за
защитна теза, при очертаната липса на доказателства за този факт. Няма приложен
в административната преписка доклад към проекта или мотиви според съдържанието
на чл.28, ал.2 от ЗНА.
Проектът на Наредба, е разгледан на 27.03.2012г. в Постоянната
комисия по „Местно самоуправление, нормативна уредба и регионална политика“,
която е изразила положително становище. На същата дата и ПК по „Икономически
въпроси, стопанска политика и общинска собственост“ е подкрепила предложението
на кмета.
На 28.03.2012 г., проектът на Наредбата е обсъден на
проведеното пленарно заседание на Общинския съвет, на което са присъствали 17
от общо 17-те общински съветника и с Решение № 92 по Протокол № 7 от 28.03.2012
г. Общинският съвет е приел предложената Наредба със 17 гласа „за“, 0 против и 0 въздържали се.
Конкретни обсъждания относно оспорените разпоредби няма.
Приетата Наредба понастоящем е публикувана на
официалната интернет страница на Общината. В нея не е посочено от кой момент
влиза в сила, следователно съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република
България - три дни след обнародването й.
Няма данни кога е обнародвана.
Заверено копие от автентичния текст на приетата и
действаща редакция Наредбата/с последващото изменение на чл.34 с Реш. №
211/29.09.2016г./ е представено на съда, удостоверено с подписа на Председателя
на ОС.
Изменението на чл.34 от Наредбата с Реш. №
211/29.09.2016г. е процедирано при спазване на изискваният на чл.26, ал.2 и
чл.28, ал.2 от ЗНА в ред. на ДВ бр.46 2007г.
Горните обстоятелства се установяват от приетите
писмени доказателства, съставляващи административната преписка. Същите не се
оспорват от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
В Раздела III на Глава десета от АПК не са посочени
основанията за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Ето защо по силата
на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК приложими са основанията за
оспорване на индивидуалните административни актове, по чл.146 от АПК, при
отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването на подзаконов
нормативен административен акт/ПЗНА/ и правната им характеристика.
Предметът на съдебен контрол в производството по
оспорване на подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл.146,
т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията
за форма и на административно-производствените правила при издаването на акт;
съответствието на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни
разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.
С нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения текст от Наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК.
Воден от така определения предмет на производството съдът съобрази следното:
Наредба №1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община Полски Тръмбеш,
приета с Решение № 92 на Общински съвет Полски Тръмбеш, гласувано на заседание,
проведено на 28.03.2012г. и е обективирано в Протокол № 7/28.03.2012г. от
същата дата. Видно от съдържанието на решението на ОбС, атакуваната Наредба е
издадена на основание чл.22 от ЗМСМА. Като колективен орган на местното
самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е
овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни
актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени
правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата представлява подзаконов нормативен акт по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен
обхват в процесната Наредба попадат в сферата на местно самоуправление, т.к. не
са регулирани от НА с по-висока степен.
Установи се при съдебната проверка, че Наредбата е
приета от колективен орган на местно
самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е
взел решение с необходимото мнозинство. Предвид изложеното съдът прие оспорения
акт на Общински съвет да е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата
компетентност по чл.8 от ЗНА, във връзка с делегацията на чл.21, ал.1, т.23 и
ал.2 от ЗМСМА. Съгласно 21, ал. 2 от
ЗМСМА, чл. 8 от Закона за нормативните актове (последният навсякъде в текста в
редакцията на ДВ, бр.46 от 2007г.) и чл.
76, ал. 3 АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби
от местно значение, и в частност да приеме наредба, регламентираща осигуряването
на обществения ред на територията на община Полски Тръмбеш, каквато е
оспорената Наредба.
Спазена е изискуемата от закона специална писмена
форма. Съобразени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е
видът на акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет.
Посоченото правно основание за приемане -
чл.22 от ЗМСМА обаче е непрецизно, т.к. действителното такова е чл.21, ал.1,
т.23 от ЗМСМА. Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието,
съгласно изискванията на ЗНА. Актът съдържа всички съществени реквизити,
липсата на които би се отразила на неговата валидност. Не е спорно по делото, че Наредбата е приета с решение от ответния
орган, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на
кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Всъщност е приета единодушно.
Независимо от изложеното, съдебният състав намира, че
са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за Наредбата,
нейното обсъждане, гласуване и приемане, които са съществени, тъй като се
отразяват на правото на гражданите на участие в производствоти и съдържанието
на нормативния акт.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА/в редакцията на ДВ бр. 46
от 12.06.2007г./ преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с
мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя
най-малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. А по силата на
чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно
доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
Според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат: причините, които
налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства,
необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от
прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с
правото на Европейския съюз.
Анализът на цитираните правни норми налага извод, че
изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с
оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност,
визирани в чл.26, ал.1 от ЗНА, в
приложимата редакция. Неизпълнението на което и да е от тях, води до
процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. Изискването да се публикува проекта за ПЗНА на
интернет страницата на институцията заедно с мотивите и да се предостави на
заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища е
процесуална гаранция. Гаранция за реализиране принципите на откритост, на
съгласуваност и на стабилност, тъй като дава възможност на заинтересованите
лица да изразят становища и предложения, т. е. дава възможност да участват в този процес, да се гарантират правата и
законните интереси на правните субекти, които ще бъдат адресати на правното
действие на акта.
От доказателствата по делото се установява, че
проектът за процесната Наредба не е обявен на интернет страницата на Общината. Във
връзка с горното това представлява достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на същата в цялост. Поради нарушение на императивната норма на чл.26,
ал.2 от ЗНА, на основание чл.168, ал.5 от АПК, във вр. с чл.196 от същия
кодекс. Законодателят е преценил, че нарушаването на задължението за
уведомяване, в резултата на което гражданин или организация са лишени от
възможността да участват като страна в производството по издаване на нормативен
акт, изразено в чл.26, ал.2 от ЗНА, има за правна последица отмяна на акта.
Последващото процесуално законосъобразно изменение в
разпоредбата на чл.34 от Наредбата, извършено през 2016г. не санира така
установеното съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен
административен акт трябва да съдържа мотиви
и то с точно регламентирано в алинея 2 съдържание. В случая се установи, че
мотивите към предложението на кмета за приемане на Наредбата през 2012г. не
отговарят на така посочените законови изисквания. Може да се приеме, че са изложени причините, които налагат приемането на ПЗНА
и целите, които се поставят, но няма
доклад за финансовите и други средства,
необходими за прилагането на новата уредба; за
очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има
такива; нито анализ за съответствие с
правото на Европейския съюз. Наличието на
формални мотиви се приравнява на липса на мотиви към проекта, което също води
до незаконосъобразност на процесната Наредба и обуславя необходимостта от
нейната отмяна, в цялост. Мотивите на проекта на нормативен акт, които след
издаването му стават мотиви на самия акт, са средство за гарантиране на
установените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработване на нормативните
актове, както и важен източник за тълкуване на акта/вж. в този смисъл Решение
по АД № 5355/2019г. на ВАС/. Това важно значение на мотивите на нормативния акт
е обективирано и в изричната забрана за обсъждане на проект на нормативен акт
от компетентния орган, за който не са представени мотиви, съответни на
законовите изисквания – чл. 28, ал. 3 ЗНА. Общинският съвет е следвало въобще
да не разглежда проекта на Наредбата, тъй като към него не са приложени
същински и пълни мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по чл.28,ал. 2
от ЗНА. Пристъпвайки към обсъждане и гласуване на Наредбата, при изтъкнатите
пороци, ответникът е процедирал незаконосъобразно, в нарушение на ал.3 на чл.28
от ЗНА.
При констатираните две съществени процесуални
нарушения, вклч. такова по чл.168, ал.4 от АПК, във вр. с чл.196 от АПК и
чл.26, ал.2 от ЗНА, съдът следва да отмени оспорената Наредба изцяло, при това
без да е длъжен да проверява спазени ли са изискваният по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Видно от съдържанието на протеста, искане за отмяна
поради материална незаконосъобразност на част от Наредбата е заявено в условия
на евентуалност. При евентуално предявяване на искове съдът дължи произнасяне по него само при
сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е бил предявен този иск. В
случая Прокурорът заявява, че иска отмяна на конкретин разпоредби от Наредбата,
само ако съдът не приеме тезата му, че същата е изцяло процесуално
незаконосъобразна, т.е. не може да получи защита по първата теза. Затова защита
по втория иск ще се получи евентуално, ако не се уважи първия. В случая първата
теза на прокуратурата е споделена. Въпреки съответното приложение на чл.168,
ал.5 от АПК, което освобождава съда от задължението да провери материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът излага следващите мотиви, които могат
да послужат на законодателната дейност на съответния местен парламент в бъдеще.
Според нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 15 от ЗНА
наредбата като вид НА трябва да съответства на Конституцията на Република
България и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречи
на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
последния. В тази връзка съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорените подзаконови правни норми се състои в проверка на съответствието им с
текстове от акт от по-висока степен - Конституцията или закон, в рамките на
регулираните обществени отношения.
Според съдържанието на чл.1 от оспорената Наредба, с
нея се уреждат обществени отношения от различни сфери на общетвения живот.
Свързани с опазването на обществения ред, околната среда, общественото и
частното имущество. Всички тези отношения имат своята първична зоканова уредба.
Съобразно чл.8 от ЗНА, ОбС следва да уреди съобразно НА от по-висока степен,
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ОбС няма правомощие да решава въпроси, които са в
изключителната компетентност на други органи и не са му предоставени по
делегация, нито да преурежда по различен начин законово установени положения.
С разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата ОбС Полски
Тръмбеш е излязъл извън законовата делегация на чл.3, ал.5 от Закона за защита
от шума в околната среда. Последната касае само шума, предизвикан от домашни
дейности и от съседи в жилищни сгради. А в чл.4, ал.1 от Наредбата е въведена
забрана за дейности от стопански, битов и друг характер, предизвикващи шум без оглед на произхода и мястото му. С
това общинският съвет е иззел чужда компетентност.
С чл.4, ал.8 от Наредбата ОбС забранява организиране
на хазартни игри на обществени места. Трябва да се отбележи, че съгласно
чл.327, ал.1 и ал.3 от НК, устройването на хазартни игри не по установения от
закона ред и участието в такива е престъпление. Поради което никой друг орган
освен прокуратурата и съда не е компетентне съответно да възбужда наказателно
преследване и да налага наказания. Недопустимо е посоченото престъпление да
бъде въведено като адмиистративно нарушение с оспорения ПЗНА ито с наказание,
различно от предивденото в НК. Приемайки тази разпоредба, ОбС Полски Тръмбеше
нарушил правилото на чл.8 от ЗНА, че с Наредбата не
могат да се уреждат обществени отношения, регламентирани вече със закон, т.е.
НА от по-висока степен.
Потвърди се наличието на соченото от прокурора
нарушение, свързано с чл.19, ал.2 от Наредбата. Нормата урежда забрана за
преминавене, спиране за престой и паркирането на ППС по детски площадки,
тротоари, зелени площи и пешеходни зони. Първичното уреждане на тези отношения
е в чл.15, ал.7 от ЗДвП, а санкциите са предвидени в чл.178е от ЗДвП и чл.180,
ал.1 от ЗДвП. С разпоредбите на ЗДвП е напарвено разграничение дали нарушението
създава опасност за движението и няма състави на повторност, каквито предвижда
Наредбата. Видно е, че ОбС е преуредил и то в противоречие със закона,
обществени отношения вече регулирани от ЗДвП, а не такива с местен
характер. Тези аргументи са относими и
към оспорената част на чл.34 от Наредбата. Предвидена е глоба от 30лв. за
управление на ППС с животенска тяга, без светлоотразители. Този текст е в явно
портиворечие на нормата ан чл.183, ал.4, т.4 от ЗДвП, която предвижда глоба от
50лв.
Споделено е
виждането на Прокуратурата, че приемайки
тези разпоредби общинските съветници са сторили това в нарушение на принципа за
законност в чл.4, ал.1 от АПК, без да разполагат със съответните правомощия.
Разпоредбата на чл.8 от ЗНА забранява едни и същи обществени отношения да се
уреждат с различни нормативни актове на
различни по степен на компетентност административни органи. Член 15, ал.3 от
ЗНА забранява противоречие между ПЗНА и закона. Регулацията на обществените
отношения с местен характер следва да има за цел вярното и еднакво прилагане на
действащото законодателство, а не неточното му възпроизвеждане в местната
Наредба.
Оспорените разпоредби на чл.55, т.3 и т.4 и чл.56, т.8
и т.17 от Наредбата предвиждат правила за поведение, свързани с опазванетона
околната среда, за нарушението на които в чл.60 са предвидени санкции. Потвърди
се при проверката, че посочените разпоредби непълно и неточно възпроизвеждат
част от забраните по чл.133 и чл.134 от Закона за управление на отпадъците.
Освен това, последните предвиждат различни хипотези в зависимост от субектите и
въвеждат случаи на повторност и маловажен случай. Наказанията в Наредбата са
различни по размер от тези, предвидени в ЗУО. Безспоносе установи и в тази
част, че с това „дописване” на ЗУО ОбС Полски Тръмбеш е излязъл извън
компетентността, делегирана му с чл.22 от ЗУО.
По непосредствено изтъкнатите съображения, съдът
намира, че протестираните разпоредби на Наредбата са приети в нарушение на
материалния закон, при липса/извън/ на делегирана компетентност и са в
противоречие с нормативен акт от по-висока степен/ЗЗШОС, ЗДвП и ЗУО/, което е
предпоставка за отмяната й в същата част и на това основание.
В заключение, като установи, че сочените в протеста на
прокурор от ОП Велико Търново фактически основания са налице, съдът е мотивиран
да приеме, че протестираната Наредба, се явява незаконосъобразна, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при приемането ѝ, както и при противоречие
на обсъдените норми от същата с материалноправни разпоредби от посочените
материални закони, т.е. с нормативен акт с по-висок ранг. Поради основателност
на протеста Наредбата следва да бъде отменена изцяло, в действащата й към
момента на подаване на протеста редакция, т.к. констатираните процесуални
нарушения засягат целия нормативен акт, а по естеството си са съществени такива,
т.е. ако не бяха допуснати съдържанието на разпоредбите на Наредбата е можело
да бъде различно.
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на
решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена
самата Наредба, т.е. да се обнародва на сайта на общината.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на Прокуратурата на Република България
следва да се присъдят направените по делото разноски от Окръжна прокуратура Велико
Търново в размер на 20,00лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Полски Тръмбеш е орган на
местното самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и
няма качеството на юридическо лице, поради което направените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на Община Полски
Тръмбеш, съобразно норамата на §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл.4-то от АПК, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Велико
Търново, като незаконосъобразна, Наредба №1 за осигуряване на обществения
ред на територията на Община Полски
Тръмбеш, приета с Решение № 92 по Протокол № 7/28.03.2012г. на Общински съвет Полски
Тръмбеш.
ОСЪЖДА Община Полски Тръмбеш да заплати на Прокуратурата на
Република България, по сметка на Окръжна прокуратура Велико Търново, сторените разноски по делото в размер на 20,00
(двадесет) лева за обнародването на оспорването.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Касационната жалба или протест се подават чрез ВТАдмС.
ДА СЕ ОБНАРОДВА, на основание чл.194 от АПК, настоящото Решение, след изтичане
на срока за неговия касационен контрол или оставянето му в сила от ВАС, по
реда, по който е обнародвана самата Наредба,
с оглед влизането му в сила.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно
чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: