Р Е Ш Е Н И Е
номер 23. 12. 2011г. град
С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ІV-В ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
на двадесет и девети септември
Година 2011
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА
СЕКРЕТАР: В.И.
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.
дело № 10957 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 – 211 от ГПК от 1952г. /отм./.
С решение от 01. 03. 2010г. по гр. дело
№ 3866 от 1992г., СРС, 53 състав осъжда М.К. „Я.” да предаде
на основание чл. 108 от ЗС на Д.П.Р. И Р.Д.Р. владението съответно на първия на
1/9 ид. част и на втория на 3/9ид. части от дюкянско помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено
помещение, както и с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № **, на партерния етаж, със
застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и съседи: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи
на избеното помещение: Ц. Т., общ коридор и Н.А., понастоящем дюкянското
помещение съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.” № **,
която част е заштрихована в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. *** от делото/ и
е между точките 1,2,3,4,5 и 6; осъжда М.К. „Я.” да заплати на ищците Д. и Р. Р.и
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./; осъжда
ищците Д. и Р. Р.и да заплатят на М.К. „Я.” съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ и отхвърля като неоснователен предявения
от С. НА Т.Д. В Б. срещу М.К. „Я.” иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
предаване владението на гореописаното дюкянско помещение.
В срока по чл. 197 от ГПК /отм./ ответникът
М.К. „Я.” депозира въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта му, в която са уважени исковете с правно
основание чл. 108 от ЗС, предявени от ищците Д.П.Р. И Р.Д.Р. и е
реализирана отговорността за съдебни разноски на страните по тези искове.
Излага доводи за неправилност поР.необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила, твърдейки че процесният магазин не е идентичен с
възложения му недвижим имот с постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16
от 1995г. на СГС, ТК, 6-2 състав; че процесният магазин не съществува отпреди
1989г. до момента в реални граници и че не подлежи на реституция по ЗВСВНМРСА.
Предявява евентуално възражение за
изтекла петгодишна придобивна давност, като заявява, че е добросъвестен
владелец от влизане в сила на постановлението за възлагане – 03. 05. 2005г. Моли
решението на СРС в атакуваната част да бъде отменено и вместо него постановено
ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищците Р.и
ревандикационни искове. Претендира съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Въззиваемите
– ищците Д.П.Р. И Р.Д.Р. оспорват въззивната жалба на М.К. „Я.” като неоснователна. Молят
въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение по предявените от
тях ревандикационни искове като валидно, допустимо и правилно и да им присъди
сторените съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание
чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
В преклузивния
срок по чл. 197 от ГПК /отм./ ищецът СЪЮЗ НА Т.Д. В Б. подава
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от него срещу М.К. „Я.” ревандикационен иск, излагайки
доводи че активната материалноправна легитимация на ищеца по иска е установена
с доказателствата в процеса, от които се доказва придобиването на магазина
съгласно договор за продажба, оформен в нотариален акт № ***, том 26, дело №
4868 от 1968г. на Първи Нотариус при СНС от продавач – собственик, легитимиращ
се като такъв с постановление за възлагане на недвижим имот от 24. 10. 1966г.
на СИ при СНС, влязло в сила.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо него да
постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./. За първи път във
въззивното производство, с т. н. „допълнителна въззивна жалба”, С. НА Т.Д. В Б.
въвежда ново, евентуално, основание за претендираното право на собственост – петгодишна
придобивна давност, започнала да тече от м. 10. 1966г., което настоящият състав
намира за недопустимо да обсъжда, доколкото ищецът не е направил изменение на
иска си на основание чл. 116, ал. 1 от ГПК/отм./, но дори да се приеме за направено такова изявление, то е недопустимо
пред втората съдебна инстанция съгласно нормата на чл. 116, ал. 1 от ГПК /отм./
и т. 9 от ТР № 1/2000г. от 04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като касае
изменение на основанието на иска.
Въззиваемият
– ответника М.К. „Я.” оспорва като
неоснователна въззивната жалба на С. НА Т.Д. В Б.. Моли първоинстанционното
решение в тази част да бъде оставено в сила.
Предявените искове са с правни основания чл. 108 от ЗС.
Ищците Д.П.Р. и Р.Д.Р.,
правоприемници на първоначалния ищец Д. Й., твърдят, че
са собственици на процесния магазин в качеството си на наследници по закон на
горепосочения Д. Й., който въвежда като правопораждащ претендираното право на
собственост юридически факт – договора за продажба, оформен с нотариален акт № ***,
том 19, рег. № 3747, дело № 3557 от 1947г.. Твърдят, че ответникът М.К.
„Я.”, а преди това неговият праводател /първоначален ответник/ ДФ „Б.К. И.”,
владее магазина без правно основание, поР. което молят съда да го осъди да
предаде владението му на основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът по другия приет за съвместно
разглеждане в исковото производство ревандикационен иск - С. НА Т.Д. В Б.
твърди в исковата си молба, че е собственик на процесния магазин на основание
договор за продажба, оформен в нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от
1968г. на Първи Софийски нотариус и че имотът се владее без основание от
ответника М.К. „Я.”, а преди това от неговия праводател /първоначален ответник/
ДФ „Б.К. И.” /ДФ „БКИ”/, като моли съда да осъди ответника да му предаде
владението на основание чл. 108 от ЗС.
Ответникът по предявените ревандикационни
искове ги оспорва изцяло, поддържайки, че ищците нямат активна материалноправна
легитимация и че процесният магазин не съществува реално още отпреди 1989г. до
момента, както и че не е идентичен с владяния от него и възложен му с постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16 от 1995г. на СГС,
ТК, 6-2 състав недвижим имот. Първоначалният ответник -
ДФ „БКИ” предявява евентуално възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност, което е поддържано от настоящия
ответник М.К. „Я.” /МК „Я.”/, който предявява и на собствено основание евентуално
възражение за петгодишна придобивна давност, започнала да тече от 03. 05.
2005г..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ревандикационният иск с правно основание чл. 108
от ЗС е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При него в тежест
на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на посоченото в исковата
молба основание и че ответникът я владее или държи без правно основание.
Настоящият съдебен състав приема, че ищците Д.П.Р.
и Р. Д.Р. и С. НА Т.Д. В Б. /СТДБ/ не са установили материалноправната
си легитимация по предявените ревандикационни искове, т.е. че са собственици
/съсобственици/ на процесния недвижим имот на предявените правни основания, поР.което
исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На
04. 12. 1947г. първоначалният ищец и наследодател на настоящите ищци – Д.Р. Й.
купува дюкянско помещение, находящо се в гр. С., бул. „Т.” № *, в
партерния етаж на зданието в етажна собственост Ф., състоящо се само от една
стая за дюкян и клозет, с изложение към бул. „Т.”, с обща площ от 30 кв.м. по
строителния план – процесния недвижим имот. Договорът за продажба е оформен в
нотариален акт № ***, том **, рег. № 3747, дело № 3557
от 1947г. и легитимира Д. Й. като собственик на процесния магазин към 1947г..
Това право на собственост е изгубено от Д. Й., тъй като процесното дюкянско
помещение е станало обект на принудително изпълнение на задължения на Й. към Л.
П.К. и като такова е възложено с влязло в сила постановление за
възлагане на недвижим имот от 24. 10. 1966г. на СИ при СНС /стр. 85 от
въззивното дело/. Следователно към 1966г. титуляр на правото на собственост върху
процесната недвижима вещ е Л. П.К.. Последната, през м. 11.
1968г. се разпорежда с това свое вещно право в полза на СП „Т.Т.” с договор за продажба, оформен в нотариален
акт № ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски нотариус.
Към м. 11. 1968г. са в сила
редакциите на чл. 2, 3 и 22-27 от ЗС, публ. в Изв., бр. 92 от 16. 11. 1951г.,
според които собствеността се дели на социалистическа и на лична и частна, като
социалистическата собственост включва държавната собственост, кооперативната
собственост и собствеността на другите обществени организации и съгласно чл. 86
от ЗС в същата редакция не може да се придобива по давност. От удостоверение от
18. 07. 2000г. по ф. дело № 1664 от 1990г. на СГС, ФО, решение от 09. 11.
1998г. на СГС, ФО по ф.д. № 1664 от 1990г. и приложените извлечения от
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за 1967г. /стр. 130 от делото
на СРС/ се установява, че с протоколно определение от 31. 08. 1967г. на
Софийски народен съд по ф. д. № 7 от 1967г. е регистриран Съюз на тракийските
културно – просветни дружества в Б., като обществена организация със статут на
юридическо лице с нестопанска цел, съгласно отм. раздел Трети от ЗЛС, както и
че ищецът СТДБ е универсален правоприемник на регистрирания през 1967г. Съюз.
На 07. 08. 1967г. ръководният орган на Съюз
на тракийските културно – просветни дружества в Б. решава /протокол № 3 от 07.
08. 1967г., стр. 310 от делото на СРС/ да бъде създадено стопанско предприятие
„Т.Т.” на отделна стопанска сметка и баланс, чрез което сдружението да извършва
стопанска дейност, което предприятие е вписано в регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел за 1967г. по партидата на С. на тракийските културно –
просветни дружества в Б.. Именно това стопанско предприятие е приобретател по договора за продажба, оформен в нотариален
акт № *** от 1968г.. Придобитото от него право на собственост съставлява
социалистическа собственост в разновидността й на собственост на обществена
организация и се подчинява на режима, регламентиран в чл. 22-27 от ЗС, ред.
публ. в Изв., бр. 92 от 16. 11. 1951г.. Съгласно решение № 21 – 26 от 15. 04.
1970г. на МС, Съюз на тракийските културно – просветни дружества в Б. следва да
предаде безвъзмездно на
предприятията от местната промишленост при народните съвети активите и пасивите
на СП „Т.Т.” по баланса към 31. 12. 1969г., което преминава в процедура по
ликвидация. Този факт се установява от документ на стр. 258-259 от
първоинстанционното дело, подписан от гл. директор на стопанското предприятие.
От препис – извлечение от решение № Б -2- от заседание на Бюрото на НС на
Отечествения фронт от 06. 10. 1977г. се установява, че дейността и имуществата
на бившите съюзи на македонските и тракийски културно – просветни дружества
преминава върху ОФ, като на Дома на ОФ „Вл. П.” се предават имуществата на
бившия Съюз на тракийските културно – просветни дружества, без да е уточнено
кои конкретни имущества се предават. От
така установените гореизложени факти не може да бъде направен категоричен извод
след ликвидацията на СП „Т.Т.” дали процесният магазин като социалистическа
собственост е прехвърлен безвъзмездно на предприятията от местната промишленост
при народните съвети или е преминал след преустановяване дейността на
сдружението Съюз на тракийските културно – просветни дружества към ОФ. ПоР.това
при възстановяване дейността на съюзите на македонските и тракийски културно –
просветни дружества в Б. през 1990г. и възстановяване на имуществата им,
преминали заедно с дейността им към НС
на ОФ през м. февруари 1977г., съгласно решение № Б-7 от заседание на Бюрото на
НС на ОФ от 19. 02. 1990г., доколкото не е представен протокол за предаване и
приемане съгласно т. 3 от решението, не е установено чрез изискуемото пълно и
главно доказване, че във възстановеното имущество на ищеца СТДБ с
горепосоченото решение на НС на ОФ е включен и процесния магазин. Следователно
към този момент СТДБ не е доказал, че е собственик на процесната недвижима вещ,
макар правото на собственост да е съществувало в неговия патримониум от м. 11.
1968г. поне до датата на изпълнение на решение № 21 – 26 от 15. 04. 1970г. на
МС. Тъй като това вещно право е включено в обхвата на социалистическата
собственост на народа по смисъла на чл. 3 от ЗС /отм./, то е могло да бъде
разпоредено от титуляра му в полза на Държавата или на друга обществена
организация, възмездно или безвъзмездно, за което по делото са представени
доказателства /решение № 21 – 26 от 15. 04. 1970г. на МС и решение № Б -2- от
заседание на Бюрото на НС на Отечествения фронт от 06. 10. 1977г., посочени по -
горе/, поР.което не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че към
19. 02. 1990г. или към момента на приключване на устните прения, ищецът СТДБ е
собственик на процесния дюкян. Последният отпреди 1989г. и до настоящия момент
не съществува в реални граници, а съставлява необособена част от магазин, а
впоследствие от банков офис, възложени по силата на влязло в сила постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16 от 1995г. на СГС, ТК, 6-2
състав на ответника МК «Я.» в рамките на производството по несъстоятелност на
ДФ «БКИ». Последните факти се установяват от заключенията на приетите по делото
технически експертизи, от одобрен архитектурен проект за преустройство на
партерния етаж на порцесната сграда от 13. 06. 1989г. и от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
непосредствени и съответстващи на другите доказателства.
Ищците Д. и Р. Р.и не установяват по
предявените от тях искове материалноправната си легитимация, тъй като от
приетите в процесса доказателства се установи, че техните праводатели Д.Р. Й. и Л. П.К. /техни родители/ са изгубили правото си
на собственост върху процесния магазин, придобито от друг – СП „Т.Т.” с
действителен договор за продажба, оформен в нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски
нотариус. До този момент това право на собственост не е било одържавявано, поР.
което извършеното разпореждане през 1968г. от Л. К. е породило вещноправно
действие, като направено от собственик. Това разпореждане не попада в нито една
от хипотезите на реституционните закони в Б., вкл. ЗВСВНМРСА, поР. което ищците
Р.и не само, че не са собственици на предявеното основание, но и не биха могли
да бъдат собственици на което и да било друго законово основание – оригинерно
или деривативно. Липсата на материалноправна легитимация по предявените
ревандикационни искове е достатъчно основание за да бъдат те отхвърлени, тъй
като е една от кумулативно изискуемите
предпоставки за възникване на субективното право по чл. 108 от ЗС.
Ищецът СТДБ за да установи
материалноправната си легитимация по предявения ревандикационен иск следва чрез
пълно и главно доказване да докаже не само, че е притежавал в минал момент
правото на собственост върху процесната вещ като субект на социалистическата
собственост, но и че това право не е разпоредено по някой от предвидените по
действалите закони способи на друг правен субект и че продължава да съществува
към настоящия момент. Единственият правнорелевантен факт, установен от този
ищец е придобиването на правото на собственост върху процесния магазин по
силата на нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски
нотариус, като вид социалистическа собственост. Именно защото е бил
социалистическа собственост, дюкянът не е отчуждаван по действащите
благоустройствени закони или по ПМС № 60 от 1975г. в полза на Държавата, за
разлика от останалите помещения /апартаменти и магазини/ на партерния етаж на
процесната сграда /последният факт, установен от приетите преписки по
отчуждаване, в които не фигурира процесния имот/. Като вид социалистическа
собственост обаче той е могъл и е бил прехвърлен безвъзмездно или на Държавата
чрез съответния народен съвет – по решение на МС или на друга обществена
организация с идеална цел, каквато е ОФ, поР. което и е включен в обществените
и благоустройствени мероприятия на Държавата преди и към момента на 13 конгрес
на БКП. Дали след възстановяване на тракийските културно – просветни дружества
в Б. през 1990г. процесният магазин е бил върнат на ищеца като правоприемник на
предишния собственик СТКПДБ и дали това е станало по установения в закона ред,
не е установено по делото от носещия тежестта за доказване на този факт ищец,
поР. което следва да се приеме, че СТДБ не е собственик на имота и поР. това не
може да го ревандикира от ответника.
ПоР. частично несъвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното
решение в частта му, в която са уважени ревандикационните искове на ищците Р.и
срещу МК „Я.” и ответникът по тях е осъден да заплати на ищците съдебно –
деловодни разноски на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, следва да бъде
отменено и вместо него постановено ново решение, с което тези искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В останалата обжалваната част решението на СРС
следва да бъде оставено в сила, тъй като
крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./
ищците Д. и Р. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника МК „Я.”
сторените пред СГС съдебно – деловодни разноски, възлизащи на сумата 3 150
лв., включваща 50 лв. – държавна такса по въззивната жалба, 3 000 лв. –
хонорар за един адвокат и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 01. 03. 2010г., постановено по гр. дело № 3866 от 1992г. на СРС, 53 състав в частта му, в която са
уважени предявените от Д.П.Р. И Р. Д.Р. срещу М.К. „Я.” искове с правно
основание чл. 108 от ЗС и е реализирана отговорността на ответника за съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ /пар. 51 от
първоинстанционното решение/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Р.,*** и Р. Д.Р.,***, срещу М.К. „Я.”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № **, искове с правно основание
чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху 1/9 ид. част и върху 3/9ид.
части от дюкянско помещение с
принадлежащите към него тоалетна и избено помещение, както и с припадащите се
ид. части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е
построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № **, на партерния етаж, със застроена площ
на дюкяна 30 кв.м. и съседи на дюкяна: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи на
избеното помещение: Ц. Т., общ коридор и Н.А., понастоящем дюкянското помещение
съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.” № **, която
част е заштрихована в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. *** от
първоинстанционното дело/, неразделна част от решението и е между точките
1,2,3,4,5 и 6, като неоснователни.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението от 01. 03. 2010г., постановено по гр.
дело № 3866 от 1992г. на СРС, 53 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
Д.П.Р.,*** и Р. Д.Р.,***, да заплатят на М.К. „Я.”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № **, сумата
3 150 лв. /три хиляди сто и петдесет
лева/ – съдебно – деловодни разноски пред втората съдебна инстанция, на
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.