№ 100
гр. Благоевград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200501007 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на С. Т. С., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ж. к. „С...”, бл. *, ет. *, ап. *, чрез предоставящия му правна
помощ адвокат М.М., срещу решение № 6706 от 10.08.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2194 от 2016 г. на Районен съд Благоевград. В нея се сочи, че
атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд игнорирал редица от доводите в исковата молба и формирал по неясен начин
изводите си относно релевантните за спора факти. В отговора на исковата молба,
подаден от „Б...“ Е., изрично се признавало, че фирмата не е кредитор на ищеца. По
делото били налице доказателства, че дружеството е прехвърлило процесното вземане
на „С...“ Е.. Неправилно искът за недължимост на сумата от 1024,57 лв. бил отхвърлен
спрямо този ответник. Не били ангажирани доказателства по надлежния ред,
предвиден в ГПК, че процесното вземане е било предмет на цесия, а още по-малко - че
същото произтича от договорни отношения между ищеца и „Б...“ Е.. Неправилно съдът
приел, че вземането е цедирано на „С...“ Е.. В самия договор за цесия не фигурирали
никакви вземания. Не било представено приложение № 1 към него. Процесното
вземане не било индивидуализирано по никакъв начин в приобщената извадка от
приложението. Не се установило сключването на договорите между ищеца и „Б...“ Е.,
както и изпълнението им от страна на дружеството. Не били представени
необходимите констативни протоколи за първоначално свързване, които да докажат, че
договорите са влезли в сила. Съдът въобще не обсъдил твърденията на ищеца за
изтекла в негова полза погасителна давност. Безспорно се установило, че дългът, във
връзка с който ищецът внесъл общо 323,84 лв., не съществувал. Тези пари се явявали
1
получени от „Б...“ Е. без основание. Искът за връщането им на ищеца трябвало да бъде
уважен. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди също
била основателна. По повод дължимостта на процесната сума ищецът преживял
безпокойство, страх и притеснение. Събраните свидетелски показания доказали, че
служители на „Б...“ Е. и „С...“ Е. упражнявали системен тормоз над С. и силно го
стресирали. Внезапно и значително се влошило здравословното му състояние. Съдът не
изложил каквито и да било мотиви защо отхвърля този иск. Решението му страдало от
изтъкнатите във въззивната жалба пороци. Моли се за неговата отмяна и уважаване на
претенциите.
Подаден е отговор от „С...“ Е., в който се развиват съображения за неоснователност на
жалбата. Атакуваното със същата решение било правилно. Безспорно се доказало, че
договорите между ищеца и „Б...“ Е. са прекратени на 07.09.2014 г. поради непогасени
задължения, като неиздълженият остатък бил в размер на 1024,57 лв. С. бил наясно с
цесията и знаел кой е действителният му кредитор. Не се доказали вреди, причинна
връзка, деяния и противоправност. Никъде не било забранено на кредитора да
претендира изпълнение на задължението от длъжника. Той се опитвал да избегне
съдебното производство и натоварването на С. с още разноски. Моли се за
потвърждаване на атакуваното решение на районния съд.
„С...“ Е. е депозирало и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. В нея се
изтъква, че списъкът по чл. 80 от ГПК е инкорпориран в отговора на исковата молба.
Ето защо искането за допълване на решението в частта за разноските, направени от
страна на „С...“ Е., било допустимо и основателно. Отказът на районния съд да го
разгледа бил незаконосъобразен и подлежал на отмяна. То следвало да бъде уважено.
При служебната проверка на допустимостта на обжалваното решение, Окръжният съд
констатира, че то е недопустимо в частта, с която е разгледан и отхвърлен
отрицателният установителен иск спрямо „Б...“ Е.. Липсва правен интерес на ищеца от
сезирането на съда с тази претенция. В самата искова молба се признава, че С. е
разбрал за цесията преди завеждането на делото. Прехвърлянето на вземанията е
станало още през 2015 г. Към момента на образуване на производството пред районния
съд, „Б...“ Е. вече не е било носител на спорното материално право и затова
предявеният срещу него иск за установяване на недължимостта на паричните суми се
явява недопустим. Резултатът от насочената срещу цедента претенция не би могъл да
рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е настъпило
преди завеждане на делото. В такава насока е и Определение № 60447 от 1.12.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1377/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева.
Решението на Районен съд Благоевград трябва да бъде обезсилено в тази му част, а
производството по отрицателния установителен иск против „Б...“ Е. подлежи на
прекратяване.
В останалите си части, обжалваният съдебен акт е правилен.
Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата /чл. 269, изр. 2 от ГПК/, с
изключение на регламентираната в чл. 7, ал. 3 от ГПК служебна проверка за наличието
на неравноправни клаузи. Оплакванията на въззивника не намират опора в събрания
доказателствен материал, закона, правната доктрина и съдебната практика.
Пред районния съд са били представени надлежни доказателства за съществуването на
съответните договорни отношения между ищеца и „Б...“ Е.. Някои от документите са с
нотариална заверка /листи 297-301 от делото, том II/, а останалите са били предмет на
изследване от вещите лица в електронните им варианти. Няма допуснато процесуално
2
нарушение от първата инстанция в този аспект. Установено е по несъмнен начин, че
подписите в договорите са положени от ищеца. Той е бил обвързан от клаузите,
съдържащи се в тях, както и от общите условия.
Възражението, че извадката от приложението към договора за цесия не изпълнява
критериите за документ по смисъла на ГПК, не следва да бъде споделено. Не е било
необходимо да се представя копие на цялото приложение. Пред районния съд не са
изложени твърдения, че в извадката са налице външни недостатъци. В този смисъл
няма основание да бъде отречена или занижена нейната доказателствена стойност.
Съдържащите се в същата данни са достатъчни и относими към правния спор.
Настоящият въззивен състав намира, че тя е годна да установи наличие на валидно
сключен договор за цесия по отношение на дълга на ищеца.
Обстоятелствата, които са изложени в пункт 4 на въззивната жалба, не са били
твърдяни пред районния съд в рамките на предвидения в ГПК срок за това /сочат се
едва с писмената защита пред първата инстанция/, поради което спрямо тях
приложение намира забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК и те няма да бъдат обсъждани в
настоящия съдебен акт /в такава насока е и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 625 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 723/2020 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Росица Божилова, Определение № 732 от 19.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
1488/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков, Определение № 573 от
16.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 825/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений
Стайков, Определение № 439 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2019 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Маргарита Соколова, и др./.
Не се установява да е изтекла погасителната давност досежно процесните вземания.
Последните включват периодични плащания, неустойки и лихви, т. е. попадат в
приложното поле на чл. 111 от ЗЗДог. Давността е започнала да тече на 25.09.2014 г.
Делото е образувано на 12.10.2016 г. Не са изтекли изискващите се 3 години. Както
разпорежда чл. 115, б. „ж“ от ЗЗДог, докато трае съдебният процес относно вземането,
давност не тече. Законодателят е предвидил като предпоставка за спирането на
давността висящността на процеса и не е обусловил нейното запазване от изхода на
делото и от произнасянето по същество на иска или възражението - „Предизвикай:
Давността!“, „Сиела“, София, 2017 г., стр. 32. Цитираната в точка 5 на жалбата съдебна
практика е неотносима, понеже визира другия вид давност - придобивната, която има
свои характерни особености, но настоящият казус не е вещен. При предявяване на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност,
кредиторът може да направи само възражение за неизтекъл давностен срок. Той няма
възможност да предяви насрещен положителен установителен иск, че вземането му не
е погасено по давност, защото липсва правен интерес от това и претенцията ще е
недопустима. Този извод следва от установеното в правната теория и съдебната
практика, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или
отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала
съдебното му разрешаване - страната, която твърди съществуването на спорното
право, или тази, която го отрича /Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева/.
Исковете за неоснователно обогатяване са предявени при условие, че се уважи
отрицателната установителна претенция. След като последното не е налице, те няма да
бъдат обсъждани и от Окръжния съд. Само за пълнота следва да се посочи, че
плащанията към „Б...“ Е., извършени след сключването на цесията, но преди нейното
съобщаване на длъжника, са напълно валидни и намаляват размера на дълга - така чл.
3
99, ал. 4 от ЗЗДог и „Прехвърляне на вземания в търговския оборот“ от Александър
Иванов, „Сиби“, София, 2010 г., стр. 228.
Неоснователен се явява и искът за обезщетяване на неимуществени вреди. Нито един
от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане не е доказан по
необходимия главен, пълен и пряк начин. Ангажирани са показанията само на
дъщерята на ищеца. Тя не живее при баща си и не е била очевидец на негови разговори
по телефона със служители на двете ответни дружества. Разказаното от същата е
твърде общо, неконкретно и лаконично, поради което не следва да му бъде дадена
вяра. То не се подкрепя от други доказателства. Трябва да се отчете и провереното в
практиката житейско правило, че когато са конституирани като свидетели, роднините,
близките и приятелите винаги са мотивирани да помогнат с показанията си на довелата
ги страна /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков,
„Сиела“, София, 1997 г., стр. 53/.
При служебната съдебна проверка не се откриха неравноправни клаузи в договорите за
мобилни и телевизионни услуги, които да са дали отражение върху процесните
вземания. Уговорената неустойка е мораторна, а не компенсаторна. Размерът й съвпада
с този на законната лихва. Тя не е нищожна, отговаря на критериите, посочени в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, и не излиза
извън присъщата й обезщетителна функция.
Въззивната жалба се оказа неоснователна, с оглед което на процесуалния представител
на „С...“ Е. трябва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение /с
включен ДДС/. Неговият размер е дори под минимума, регламентиран в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. - като за един иск е, а в случая предмет на разглеждане са повече
претенции.
Частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК безспорно се явява
основателна. Списъкът по чл. 80 от ГПК действително е инкорпориран в края на
отговора на исковата молба. Отказът на районния съд да уважи молбата е неправилен и
подлежи на отмяна. Следва да бъде присъдено претендираното адвокатско
възнаграждение /с включен ДДС/. Неговият размер също е съобразен с Наредба № 1 от
9.07.2004 г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото
решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6706 от 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело №
2194 от 2016 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т.
С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „С...”, бл. *, ет. *, ап. *, срещу „Б...” Е., ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.”, бул. „Ц.” № *, представлявано от
Н. С. А., за признаване за установено по отношение на въпросното ЕАД, че С. Т. С. не
му дължи сумата от 1023,57 лв., и прекратява съдебното производство по тази
претенция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6706 от 10.08.2020 г., постановено по гражданско дело
№ 2194 от 2016 г. на Районен съд Благоевград, в останалата му част.
4
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „С...”, бл. *, ет. *, ап. *, да
заплати на „С...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „Р.
П. К.“ № *, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц., направените разноски пред въззивната
инстанция за адвокатски хонорар - 360 /триста и шестдесет/ лева /с включен ДДС/.
ОТМЕНЯ определение № 905420 от 28.08.2021 г., постановено по гражданско дело №
2194 от 2016 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „С...”, бл. *, ет. *, ап. *, да
заплати на „С...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „Р.
П. К.“ № *, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц., направените разноски пред първата
инстанция за адвокатски хонорар - 360 /триста и шестдесет/ лева /с включен ДДС/.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5