Присъда по дело №4420/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 81
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20211100204420
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 81
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
СъдебниЖАНА НЕДЕЛЧЕВА ЪКОВА

заседатели:Петър Митев Димитров
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Наказателно дело от общ
характер № 20211100204420 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. П. Й. – български гражданин, роден на ****г.в гр.
София, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 11.06.2020г в гр. София държал в кухината на подлакътник, разположен между
задните седалки на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК № ****,
паркиран в оградения двор на автосервиз, стопанисван от фирма ЕТ „П.Б. - Х.М.“,
находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, на ул.“****, подправени парични знаци в големи
количества - 398 броя банкноти с номинал от по 100 евро всяка от тях, със следните номера :
1.№ N2648515318, 2. № Р32855062618, 3. № V20387039980, 4.№ V20387039980; 5. №
V20387039980, 6. № Р32855062816, 7. № Р2855062843, 8.№ Р**********, 9. №
V20387039980, 10.№ V20387039881, 11..№ V20387039980, 12.№ S30422578867, 13.
№V20387039980, 14.№V20387039980, 15.№ Р32855062654, 16. №V203 87039881,17№
V20387039926, 18.№V20387039881, 19. P3**********, 20.№ P32855062609, 21. №
26428515309, 22. № V20387039890, 23. №V20387039980, 24. 26428515309, 25.
№V20387039890,26.№V20387039980, 27.№ N 26428515309, 28..№ S30422578867, 29.№
S30422578786, 30. № P32855062654, 31.№ P3**********, 32.№ P32855062762, 33.
№S30422578939, 34. № P32855062735, 35. № V20387039890, 36. № V20387039881, 37.
1
№V20387039980, 38. №V20387039980, 39.№ P32855062609, 40. №V20387039980,41.
№N20387039890, 42.№V20387039881, 43.№V20387039980, 44.№S30422578939, 45.
№V20387039890, 46. № S30422578939, 47.№S30422578939, 48.№V20387039890, 49
№S30422578939, 50.№V20387039980, 51.№ P**********, 52. №V203 87039881, 53.№
V20387039881, 54.№ P32855062735, 55. №V20387039980, 56. № V20387039980. 57. №
P**********, 58. № V20387039881, 59.№V20387039980, 60. №V203 87039980, 61.
№S30422578939, 62. № S30422578867, 63. № V20387039980, 64. № S30422578867, 65. №
S30422578867, 66. № P3**********, 67. № N26428515309, 68. № V20387039881, 69. №V
20387039890, 70. № P32855062654, 71. № V20387039980, 72.№ P3**********, 73. №
V20387039890, 74. № P32855062654, 75. № P32855062654, 76.№ V20387039980, 77.
№V20387039980, 78. № V20387039980, 79.№ P3**********, 80.№ P3**********, 81. №
P3**********, 82. № P3**********, 83. № P3**********, 84.№ P3**********, 85. №
P3**********, 86. № P3**********, 87. № P3**********, 88. № N26428515309, 89. №
P32855062654, 90. № V20387039980, 91. № V20387039980, 92. № P32855062609, 93.№
V20387039980, 94. № V20387039980, 95. № V20387039980, 96. № V20387039881, 97.
№V20387039881, 98.№ P32855062654, 99. №N26428515309, 100.№V20387039980, 101.
№V20387039926,102.№V20387039881, 103 № S30422578786, 104. № S30422578867, 105.
№P3**********, 106.№S30422578696, 107.№ V20387039980, 108 № S30422578786, 109.
№S30422578786, 110.№S30422578786, 111№V20387039890, 112.№S30422578867, 113.
№V20387039980, 114.№ P3**********, 115.№P3**********, 116. № P3**********, 117 №
Р3**********, 118.№ S0422578696, 119.№ V20387039980, 120.№ Х28245824336, 121. № X
28245824282, 122. № V 20387039854, 123. №N26428515336, 124.№ Х28245824255, 125. №
S30422578696, 126. № V20387040016, 127. № P32855062816, 128. № P32855062609, 129 №
P32855062834, 130.№ N 26428515408, 131. №N 26428515345, 132. № P32855062618, 133. №
V20387039944, 134. № X28245824390, 135. № P32855062618, 136. №N 26428515534, 137. №
P32855062825, 138. № X28245824390, 139. № X28245824246, 140. № N 26428515327, 141. №
S30422578687, 142. № S30422578786, 143. № V20387039881, 144. № X28245824408, 145. №
V20387039863, 146.№ V20387039917, 147. № X28245824264, 148. № V20387039881, 149.
X28245824291, 150. № V20387039854, 151. № X28245824309, 152. № X28245824255, 153. №
V20387039962, 154. № P32855062681, 155. № S30422578759, 156. № P328550626771, 157. №
P32855062645, 158. № V20387040034, 159. № P32855062627, 160. № N 26428515309, 161. №
P32855062618, 162 № P32855062717, 163. № N26428515336, 164.№ X28245824408, 165. № N
26428515417, 166. № V20387039980, 167. № P32855062663,168.№ N26428515534, 169. №
V20387039827, 170. № V20387039881, 171. № V20387040043, 172. .№ X28245824309, 173. №
X28245824273, 174. № V20387039962, 175. № S30422578759, 176. № S30422578849, 177. №
S30422578867, 178. № S30422578885, 179. № S30422578894, 180. № X28245824426, 181. №
S30422578777, 182. № X28245824417, 183. №N26428515534, 184. № X28245824381, 185.
№X28245824390, 186. №N26428515336, 187. № V20387039971, 188. № S30422578867, 189.
№ X28245824417, 190. № X28245824408, 191. №N 26428515336, 192. № X28245824390, 193.
№ P32855062708, 194. № N 26428515363, 195. №N26428515345, 196. № P32855062618, 197.
№ N26428515525, 198. № P3**********, 199. № P32855062762, 200. № X28245824426, 201.
2
№ S30422578939, 202. № V20387040025, 203. № S30422578849, 204. № Р32855062825, 205.
№ V20387040016, 206. .№ N **********, 207. № N 26428515363, 208. № Х28245824435, 209.
№ V20387040007, 210. № N 26428515363, 211. № V20387039926, 212. № Х28245824291, 213.
№ N 26428515534, 214. № Х28245824390, 215. № N26428515336, 216. № Р32855062825, 217.
№ N26428515408, 218. № Х28245824273, 219. Без номер, 220. Без номер, 221. №
S30422578858 222. № N 26428515417, 223.№ V20387039980, 224. №V20387039980 225.
№N26428515336, 226. № Р32855062708 227. .№ N26428515334, 228. № N26428515334, 229.
№ Р32855062708 230. № N26428515336, 231. № Х28245824408, 232. № Х28245824444 233.
№ V20387040007, 234. № V20387039944 235. № N 26428515354, 236. № Х28245824435, 237.
№ N26428515372 238. № N26428515327, 239. № N26428515363, 240. № N26428515345 241.
№ N26428515318, 242. № N26428515390, 243. № Р32855062834 244.№ V20387040043, 245.№
V20387040034, 246 № Р32855062843 247. № Р32855062825, 248. № Р32855062816, 249. №N
26428515381 250. № S30422578849, 251. № S30422578948, 252. № S30422578768 253. №
Р32855062654, 254 № Р32855062726, 255. № V20387039944 256. № V20387039935, 257.№
N26428515318, 258. № N 26428515363, 259. № Х28245824318, 260. № Х28245824264 261. №
V20387039818, 262. № Х28245824255, 263. № Х28245824273 264. №N26428515543, 265. №
Р32855062735, 266. № S30422578786 267. № Х28245824381, 268. № S30422578876, 269. №
V20387039818 270. № S30422578849, 271. №N 26428515381, 272. № Р32855062609 273. №
V20387039881, 274. № V20387040025, 275. № S30422578678 276. № N 26428515336, 277. №
N 26428515543, 278. № N 26428515327 279. №N26428515318, 280. № V20387040034, 281. №
Х28245824408 282. №N26428515318, 283. № Р32855062618, 284. № V20387040007 285.
№N26428515417, 286. № N26428515363, 287. № V20387039953 288. №N26428515327, 289.
№ N26428515345, 290. № Р32855062843 291. №N26428515381, 292. № Х28245824264, 293.
№ V20387039890 294. № S30422578849, 295. № Р32855062753, 296. № V20387039980 297. №
Y20387039890, 298. № N264285154173 299. № N26428515534, 300. № Х28245824291, 301. №
V20387039944 302. № Х28245824444, 303. № V20387039890, 304. № Х28245824417 305. №
S30422578894, 306. № V20387039809, 307. № Р3********** 308. № Р32855062645, 309. №
Р32855062609, 310.№Р32855062636311. № Х28245824318, 312. № V20387039845, 313. №
V20387039917 314. № Х28245824390, 315. № Р32855062717, 316. № Р32855062708 317. №
S30422578858, 318. № V20387039872, 319. № V20387039908 320. № N26428515372, 321. №
N26428515354, 322. № Х28245824327 323. № V20387039881, 324. № Х28245824237, 325. №
V20387039944 326. № N26428515417, 327. № N26428515336, 328. № Р32855062753 329. №
Х28245824264, 330. № Х28245824327, 331. № V20387039881 332. № V20387039854, 333. №
Р32855062681, 334. № V20387039872 335. № Х28245824309, 336. № Х28245824282, 337. №
Х28245824273 338. № V20387039845, 339. № V20387039836, 340. № N26428515516 341. №
S30422578768, 342. № Х28245824426, 343. № S30422578678 344. № Х28245824417, 345. №
Р32855062726, 346. № S30422578696 347. № S30422578786, 348. № Р32855062780, 349. №
Х28245824372 350. № Р3**********, 351. № S30422578759, 352. № V20387040016 353. №
Р32855062627, 354. № V20387039935, 355. № V20387039926, 356. № N26428515345, 357. №
V20387039953 358. № Р32855062708, 359. № V20387039890, 360. № V20387039836 361. №
Р32855062717, 362. № N26428515327, 363. № N26428515345 364. №N26428515408, 365. №
3
Р32855062825, 366. № S30422578867 367. № Х28245824435, 368. № V20387039980, 369. №
Р32855062834370. № Р32855062618, 371. № V20387040034, 372. № V20387040043 373.
№N26428515390, 374. № V20387039935, 375. № V20387039926 376. № Р32855062708, 377.
№ Х28245824390, 378. №N26428515309 379. № Р32855062618, 380. № N26428515543, 381.
№ Х28245824444 382. № N26428515354, 383. № V20387039953, 384. № N26428515363 385.
№ V20387039926, З86.№ Р32855062834, 387. № Р32855062672, 388. № S30422578867, 389. №
S30422578885, 390. № S30422578894 391. №N26428515516, 392.№ Х28245824417, 393. №
S30422578696 394. № Р32855062735, 395. № Р3**********, 396. № N26428515336 397.
№Х28245824264, 398.№ Х28245824318, като знаел, че са подправени, поради което и на
основание чл.244, ал.2, предл.1 във вр. ал.1, от НК, чл.54 НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за
срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 53, ал.2 б.“а“ от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА описаните
по-горе подправени парични знаци, иззети като веществени доказателства по делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. П. Й. (със снета
самоличност) да заплати разноските по делото - сумата от 973, 02 лева, от които сумата от
853, 02 стотинки разноски от досъдебното производство – по сметка на СДВР, а сумата от
120 лева – по сметка на СГС
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. П. Й. (със снета
самоличност) да заплати сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр.
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски
апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД 4420/21г. по описа на СГС, НО, 10 състав

Съдебното производство е образувано по внесен срещу Н. П. Й.
обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.244, ал.2, пр.1 вр. с
ал.1 НК. След провеждане на разпоредително заседание и произнасяне на
съда с определение по чл.248а, ал.1 НПК производството е продължило по
обвинителния акт, приложен на л.94-л.104, СП, СГС, който е бил внесен
допълнително от СГП след отстранени очевидни фактически грешки.
Производството е проведено по общия ред, предвиден в НПК, свързан с
разпит на свидетели и вещи лица.
В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият е упражнил
правото си даде обяснения, в които оспорва участието си в престъплението, в
което е обвинен и навежда доводи, че на мястото, на което са открити
инкриминираните банкноти, не е държал свои лични вещи. За предлаганите
на М.Н. банкноти съобщава, че не е знаел, че са подправени, както и че не е
карал този свидетел да ги разпространява.
Прокурорът поддържа обвинението срещу Н.Й. за извършено
престъпление по чл. 244, ал. 2, предл. 1 вр. вр. ал. 1 НК. Изразява се
становище, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин. В подкрепа на
този извод прокурорът се позовава на гласните доказателствени средства,
събрани при разпит на свидетелите Н.Х., Л.Л., П.Н.. Предлага на съда да
приеме като годен източник на доказателства и протокола за извършеното
претърсване на л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № С**** и изземване на вещи от
него, като навежда доводи, че на инкриминираната дата и място в посоченото
превозно средство са намерени и иззети 398 броя банкноти с номинал от 100
евро и серийни номера, подробно описани в обвинителния акт. Поддържа се
становището, че от обективна страна така откритите парични знаци са
подправени, както и че това обстоятелство се установява по несъмнен начин
от заключението на техническата експертиза. Прокурорът предлага анализ на
обясненията, дадени от подсъдимия, като подчертава, че с тях се оспорва да е
съпричастен към държането на инкриминираните подправени парични знаци.
Навежда се довод, че държането по смисъла на чл.244, ал.2 НК може да се
осъществи не само с пряко с физическото държане, но и опосредено – чрез
създаването на обективен достъп до тяхното местонахождение.
В хода на съдебните прения прокурорът посочва, че лекият автомобил,
марка „Мерцедес“ с рег. № ****, в който са били открити инкриминираните
банкноти, е бил ползван именно от подсъдимия, както и че именно той го е
оставил за ремонт в сервиза, където по-късно при проведената полицейска
операция е бил открит. Навежда се довод, че доказателственият материал е
напълно непротиворечив в тази част, в която се отнася към установяването на
този факт, вкл. и с оглед дадените от подсъдимия обяснения.
Прокурорът предлага на съда да приеме за установено, че подсъдимият
е имал достъп до л.а. „Мерцедес“ с рег. № СВ **** ВА и е съхранявал в него
лични вещи. Според предложения анализ на доказателствата извод в тази
насока се извежда от показанията на М.Н. и Х.М., както и от факта на
1
предварително установена оперативна информация за точното място, на
което е била планирана и проведена полицейската операция. Изразява се
становище, че показанията на свидетеля Н. са самостоятелен годен източник
на доказателства, въз основа на който се извличат данни за съпричастност на
подсъдимия към инкриминираното деяние, както от обективна така и от
субективна страна. Изтъква се, че в подкрепа на обвинителната теза е и
заключението на назначената и изготвена дактилоскопна експертиза, която на
хартиения плик, в който са били инкриминираните 398 броя банкноти с
номинал 100 евро, разпределени самостоятелно в други три хартиени плика, е
установила три броя дактилоскопни следи, две от които са останали от палеца
на подсъдимия. Според прокурора е несъстоятелно твърдението на
подсъдимия, че е възможно неговите отпечатъци да са попаднали случайно
върху хартиения плик, тъй според съдържанието на протокола за
претърсване и изземване, този хартиен плик е бил поставен в друг найлонов
плик. В тази връзка се навежда довода, че ако в действителност е вярно
заявеното от подсъдимия в дадените пред съда обяснения, че е докоснал и
преместил плика, без да знае какво е действителното му съдържание, то
неговите отпечатъци биха били върху найлоновия плик, а не върху хартиения
плик, който е в найлоновия. На отделно обсъждане прокурорът подлага
дадените от М.Н. свидетелски показания, като се позовава на тази част от тях,
в която свидетелят съобщава, че подсъдимият му предоставил тетрадка с
подправени банкноти и молба да ги покаже на негови приятели и съответно
да ги попита дали искат да ги купят от него.
В пледоарията си пред съда прокурорът отделя специално внимание на
дадените от подсъдимия обяснения, като акцентира, че освен доказателствено
средство същите са средство, с което той може да упражни правото си на
защита. Прокурорът твърди, че фактите, изложени в обясненията на
подсъдимия по отношение на договорките за ремонта на автомобила изцяло
противоречат на показанията на свидетеля М., както и на показанията на св.
Х.. В заключение прокурорът предлага на съда да постанови осъдителна
присъда срещу подсъдимия, с която да бъде признат за виновен. При
индивидуализация на наказателната отговорност с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия се предлага съдът да наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66
НК да бъде отложено за срок от пет години. Предлага се предметът на
престъплението – инкриминираните банкноти в номинал от по 100 евро - да
бъде отнет в полза на държавата, а също така да бъдат отнети и всички
останали веществени доказателства, приобщени в досъдебното производство,
доколкото се касае за вещи, притежаването на които е забранено на осн. чл.
53 НК.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Л. предлага на съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия Н.Й. за невиновен по
обвинението, с което е предаден на съд. Изразява становище, че не са събрани
достатъчно доказателства, писмени или гласни в настоящото производство,
които да потвърждават обвинителната теза, така както е представена в
депозирания обвинителен акт. Защитата посочва, че фактите, възприети в
2
обвинителния акт, са опровергани и от събрания доказателствен материал.
Твърди, че не е установено Н.Й. да е съхранявал инкриминираните банкноти с
цел разпространение именно в автомобила, в който са били намерени и
иззети, нито да е имал фактическа власт и физическа възможност да
разполага с тях. При анализ на дадените от полицейските служители
показания се посочва, че се констатират противоречия между изявленията им
в съдебното и досъдебното производство. В предложения от защитата анализ
на доказателствата се приема, че единственият установен по делото факт е, че
полицейските служители са получили оперативна информация за лице,
търгуващо с подправени парични знаци, но самоличността на това лице е
била неизвестна за тях. Защитата посочва, че полицаите нямат пряк принос за
обработването на постъпилия сигнал, тъй като са били организирани при
осъществяване на полицейската операция от по-горестоящите им началници,
които са ръководили техните действия.
Защитата посочва, че показанията на св.П. Н. в частта им, че акцията се
осъществявала в момент на сделка, предмет на която е продажбата, съответно
покупката на подправени парични знаци, не кореспондират със съдържанието
на останалия доказателствен материал. Защитата предлага тази част от
показанията на св. Н. да бъде съпоставена с показанията на свидетеля М.Н., с
обясненията на подсъдимото лице, както и на всички останали свидетели,
разпитани по делото, за да приеме, че липсват доказателства за осъществена
сделка. Предлага се съдът да приеме от фактическа страна, че липсват
доказателства на М.Н. да са били отправяни каквито и да е предложения от
подсъдимия Й., включително предложения за продажба на вещи. Защитата
посочва, че дори и да се приеме, че на св. Н. са били предоставени за оглед
банкноти, те нямат нищо общо с тези, които са иззети и инкриминирани като
предмет на престъпление в настоящото производство. В този смисъл се
навежда довода, че липсват доказателства показаните на св. Н. банкноти да са
били подправени.
В пледоарията си пред съда защитата акцентира върху поведението на
подсъдимия, така както е описано от полицейските служители и подчертава,
че липсват каквито и да е основания за извод, че действията на подсъдимия
са обективирали негови намерения за извършване на престъпление по чл. 244
в двете алинеи, така както се твърди от обвинението.
При анализ на доказателствата защитата отделя специално внимание на
тези от тях, от които се установява начина, по който е бил съхраняван л.а
марка Мерцедес рег. № ****. Оспорва се твърдението в обвинителния акт, че
на 20.05.2020 г. този автомобил е бил оставен в автосервиза на г-н М. за
ремонт от две лица - от свидетеля Х., както и от подсъдимото лице Й..
Защитата изразява становище, че посочените по-горе факти не са установени
нито от показанията на свидетелите Х. и М., нито от обясненията на
подсъдимия. Защитата посочва, че единствено св. Х. твърди, че е оставил
автомобила на Н.Й. със задачата същият да го закара и да го остави за ремонт
на неговия приятел Х.М., посочен като Б.. Изразява се становище, че тази част
от показанията на св. Х. е опровергана от показанията на свидетеля М., както
и от обясненията на Й.. Защитата посочва, че показанията на св. М. са
3
убедителни доказателствени източници за техническото състояние на
автомобила, преди да му бъде оставен в автосервиза, а именно в техническа
неизправност, която не е позволявала същият на собствен ход да бъде
придвижен до автосервиза, стопанисван от този свидетел. Отделно от това, се
навежда доводът, че именно поради техническото си състояние автомобилът е
бил непригоден да бъде приведен в движение по време на престоя на
подсъдимия в автосервиза. В заключение защитата посочва, че
доказателствата са непротиворечиви за репартрирането на посочения
автомобил от мястото, на което се е намирал до паркинг в ограден двор към
автосервиза.
Искането за оправдаването на подсъдимия е аргументирано и с довода,
че подсъдимият не е бил единственото лице с достъп до автомобила, в който
са били открити инкриминираните банкноти. Защитата подчертава, че достъп
до купето и наличните в автомобила вещи са имали неограничен кръг лица,
още повече поради състоянието на самия автомобил – с изключена
електрическа мрежа, свързано с липсата на техническа възможност да се
заключат вратите. В тази насока и в подкрепа на изложените изводи за
фактите, установени по делото, защитата се позовава на дадените от св. М.
показания, в частност на неговите твърдения, че с изключение на багажника,
автомобилът би могъл да бъде отворен от всяко едно лице, без значение дали
притежава ключ. Независимо от това защитата подлага на анализ и
доказателствата, относими към изясняването на въпроса кои лица са имали
ключ от автомобила. Посочва, че с такъв ключ подсъдимият не е разполагал, а
резервният ключ се съхранявал от св. Х..
На следващо място защитата обосновава искането си за цялостно
оправдаване на подсъдимия с анализ на дадените от св. Х. показания в частта
относно собствеността на вещите в автомобила.Защитата твърди, че
показанията на св. Х. и обясненията на подсъдимия кореспондират доколкото
възпроизвеждат едни и същи твърдения за наличието на вещи в автомобила,
част от които били собственост на св. Х., а други – на подсъдимия. Навежда
се довод, че в купето на автомобила имало и части, свалени от предния му
отсек.
Защитата предлага внимателно да бъде анализирана тази част от
показанията на св. Х., която влиза в съществено противоречие с обясненията
на подсъдимия. Подчертава се наличието на влошени отношения между този
свидетел и Н.Й., опасността тези отношения да окажат съществено влияние
върху показанията му, наличието на тенденциозност в разказа на св. Х.,
обективирана според защитата с излагането на собствени предположения. В
тази връзка защитата навежда довод, че св. Х. е нарушил задълженията си
като свидетел да пресъздаде факти и обстоятелства, които са му станали
известни, без да поднася собствени изводи и предположения. Отделно от
това, защитата предлага на съда да не се доверява на тази част от показанията
на св. Х., в които се оспорва лошото техническо състояние на автомобила към
момента, в който бил оставен в автосервиза на св. М., а именно до степен да
не може да се приведе самостоятелно в движение. Посочва се, че те са
недостоверен източник на доказателства и в частта, в която се твърди, че
4
подсъдимият е бил отговорен за поверения му автомобил. Защитата посочва,
че отговорността за състоянието на автомобила, в който били открити
инкриминираните банкноти, е следвало да понесе св. Х., тъй като е бил негов
собственик и по общо съгласие с подсъдимия именно той оставил процесния
автомобил за ремонт в сервиза на св. М..
При анализа на доказателствата защитата посочва, че св. Х. също е
разполагал с достъп до собствения си автомобил преди 11.06.2020г., когато е
била проведена полицейската операция. Твърди се, че достъп са имали и
други лица, измежду които свидетелят Н.П. и лицето Зияд, посочено според
защитата в свидетелските показания като човека, който е запознал Х.Х. и
Н.Й.. В този кръг лица защитата включва и други неустановени по делото
лица, за които защитата твърди, че ползвали л.а. „Мерцедес” непосредствено
преди оставянето му за ремонт.
Защитата изтъква пред съда, че липсват каквито и да е обективни данни
св. Х. да имал знания или подозрения относно противозаконна дейност на
подсъдимия, както и да е считал, че подсъдимият няма да прояви грижата на
добър стопанин, ползвайки и предоставяйки лек автомобил марка „Мерцедес“
за ремонт във въпросния сервиз.
Искането за постановяване на оправдателна присъда се аргументира и с
тази част от показанията на св. Н., в която той разказал, че не знае Н.Й. да се
занимава с търговия на парични знаци, че му е била предоставена тетрадка, в
която е имало три банкноти. Защитата предлага на съда да приеме за
установено, че св. Н. не е успял по какъвто и начин да опише въпросните
банкноти, нито като валута, нито като номинал. С изложеното защитата
извежда аргумент, че св. Н. не е искал да приеме въпросните банкноти, които
върнал на подсъдимия, за да не го обиди. Посочва се, че това е станало много
скоро, след 10-тина минути и този въпрос никога повече не е ставал повод за
разговор или връзка между тях свидетеля Н. и подсъдимия.
Защитата изтъква, че показанията на св. Н. и обясненията на
подсъдимия напълно еднопосочно възпроизвеждат случилото се в нощта на
11.06.2020 г., а именно, че отишли заедно до сервиза на М., тъй като леката
кола, управлявана тогава от Н.Й., била повредена. Предлага се на съда да
установи, че срещите, които подсъдимият осъществявал в посочения
автомобилен сервиз, винаги са били абсолютно случайни и само и единствено
по повод общото познанство със собственика на същия сервиз. Защитата
навежда довод, че и въпросната вечер, когато автомобилът на подсъдимия бил
повреден, той е имал очаквания да установи служители на автосервиза
поради личното си познанство със св. М., независимо от факта, че последният
към този момент не си е вдигал телефона. Защитата подчертава, че М.Н. не е
свидетел на действията на подсъдимия в автосервиза, тъй като по собствените
му думи останал да чака в личния си автомобил. В този смисъл защитата
развива аргумент, че точно какви са били действията на подсъдимия в
автосервиза, обективно би могло да се установи само от обясненията на
подсъдимия. Защитата предлага на съда да приеме от фактическа страна, че
единствено възможното действие на подсъдимия в автосервиза е да отиде до
сградата на автосервиза, за да провери дали работи. Този извод се обосновава
5
според защитата от данните, извлечени от показанията на св. Н. за
продължителността на периода, в който се забавил подсъдимият – само около
минута според показанията на св. Н.. Защитата посочва, че за тази една
минута подсъдимият обективно не е разполагал с време да се доближава до
л.а. „Мерцедес” или да се бави, или да носи в себе си някакви вещи, или да
оставя вещи. В тази връзка от защитата се навежда довода, че не е ясно кога и
при какви обстоятелства подсъдимият оставил откритите в хода на
разследването дактилоскопни следи. Защитата посочва, че не е установен
собственикът на инкриминираните вещи, тъй като от показанията на
абсолютно всички разпитани свидетели било установено, че паркингът, на
който се е намирал процесният автомобил „Мерцедес”, е бил неограден и
достъпен за неограничен кръг лица. Защитата изтъква, че там са се намирали
безкрайно много автомобили, с интензивно движение на клиенти на
автосервизите и техните автомобили. Като единствено изключение се посочва
само собственикът на съседния автосервиз, специализиран в ремонти на л.а.
„Хонда“, който според неговите собствени показания имал навика да прибира
автомобилите вътре в халето на своя автосервиз. В заключение защитата
предлага на съда да приеме за установено, че никъде в показанията, на който
и да свидетел, а включително и от данните, събрани от полицейските
служители след направени беседи, не става ясно какви точно парични знаци
се твърдят, че са подправени и са пуснати в обръщение, като според защитата
не става ясна и обвързаността на подсъдимото лице с тях. За сигурни данни,
макар и със забележки за начина, по който са били изтръгнати
самопризнания, се посочват данните за това подсъдимият да е държал 50-
еврова банкнота, 500-еврова банкнота и 100-доларова банкнота, за които св.
Н. твърдял, че са му предадени от подсъдимия, а подсъдимият в хода на
досъдебното производство, още в първите часове на задържането си обяснил,
че това са негови банкноти, които са му дадени от лице от ромски произход,
което от друга страна е установено и разпитано като свидетел по делото.
Оспорва се значението на намерената дактилоскопна следа върху един
от пликовете, като се навежда довод, че тази следа не може да е доказателство
за това подсъдимият Н. П. Й. да е държал инкриминирания огромен брой
подправени еврови банкноти. Защитата изразява становище, че ако
подсъдимият е разполагал с фактическа власт върху всички инкриминирани
банкноти, би следвало да е оставил отпечатъци, както върху банкнотите, така
и върху останалите три хартиени плика, така и върху найлоновия плик. В този
смисъл не се спори относно наличието на заключение на дактилоскопна
експертиза за наличието на дактилоскопна следа на подсъдимия върху един
от хартиените пликове, в който са били открити банкнотите, но се изтъква, че
с тази експертиза е установен и още един отпечатък, за който няма данни да е
бил регистриран в системата АFIS – МВР. Защитата подчертава, че третата
идентифицирана с дактилоскопна експертиза следа не е оставена от свидетеля
Х.Х. или от полицейския служител Н.Я., който е претърсвал автомобила на
въпросната дата 11 юни.
В заключение защитата предлага на съда да приеме за установено, че
подсъдимият може да е съпричастен към държането на три броя подправени
6
банкноти, но не би могъл да бъде осъден по тези факти, тъй като същите не са
включени във фактическата рамка на обвинението. Предлага се също така
съдът да приеме за установено, че липсват доказателства подсъдимият да е
съпричастен към държането на инкриминираните 398 броя банкноти с
посочения от обвинението номинал, поради което предлага и на това
основание подсъдимият да бъде изцяло оправдан. Според защитата дадените
от подсъдимия обяснения в различни процесуални етапи, включително и
изявленията му пред полицейските служители във връзка с проведените
беседи не са опровергани от останалия доказателствен материал, като
самостоятелно водят до извод, че не е осъществил състав по престъплението
по чл. 244, ал. 2, пр.1 вр. ал. 1 НК.
Подсъдимият Й. в лична защита заявява, че поддържа позицията на своя
защитник. Твърди, че ако е депозирал самопризнания в досъдебното
производство, то е било резултат от упражнено спрямо него физическо
насилие от отряд „Кобра“ на МВР. Подсъдимият допълва изявленията си и с
коментар за последиците за здравословното му състояние, свързано с
необходимостта да се подложи на продължителен възстановителен процес
след акт на полицейско насилие. Моли съдът да приеме, че не е участвал в
сделка, свързана с разпространение на подправени банкноти, както и че не
държал такива вещи. В последната си дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н. П. Й. е български гражданин, роден в гр. София на
****г., с адресна регистрация в гр. София, ул. ****, със средно образование,
неженен, не работи, студент, с ЕГН **********. Сред част от своя кръг
познати подсъдимият бил известен с прякора „Ники Белята“.
Преди инкриминирания период подсъдимият се познавал със св. Х. АБ.
Х.. Свидетелят Х. притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
320 CDI“ с ДК№ ****, но когато решил да го продаде установил, че е
загубил големия талон на колата. Тогава, за да я пререгистрира в ПП „КАТ“-
СДВР, без да сменя талона и номера, получил съдействие от подсъдимия
Н.Й.. Двамата се познавали още от детските си години, като преди
инкриминирания период започнали да се движат в една компания и
периодично да посещават едно и също заведение, намиращо се в ж.
к.“Студентски град“ в столицата. Друг проблем, който осуетявал намеренията
за продажба на лекия автомобил било лошото техническо състояние на
двигателя, което се отразявало на продажната цена.
Свидетелят Х. АБ. Х. потърсил различни автосервизи, които да ремонтират
колата, но поисканата цена за услугата, която варирала около 2 400 лева, не го
устройвала, което обстоятелство пък го мотивирало да извърши само
козметичен ремонт на лекия автомобил. Подсъдимият Н.Й. разбрал за
проблемите на св. Х. и настоятелно му предложил автомобилът да бъде
откаран за ремонт в автосервиза на негов личен познат - свидетеля Хр. М. М..
Св. М. бил управител на ЕТ „П.Б. - Х.М.“ с основен предмет на дейност
„автобояджийство на леки автомобили“. Управляваният от него автосервиз
7
представлявал хале в масивна сграда с площ от около 400 кв.м. и се намирал в
гр.София, кв.“Горубляне“, ул.“****, до автосервиз „Хонда“. Междувременно
свидетелят Х.М. познавал подс.Н.Й. като редовен клиент, който оставял коли
за ремонт в сервиза и бил в приятелски отношения с него.
Св. Х. приел отправеното от подсъдимия предложение, като на
неустановена дата в началото на май 2020г. предоставил автомобила на
подсъдимия заедно с единствения работещ ключ, сумата от 360 лева за
смяната на стартер, като се уговорили подсъдимият да организира ремонта.
Подсъдимият закарал горепосочения автомобил на собствен ход в
автосервиза на св. М. на 20.05.2020 год., като двигателят блокирал напълно
точно пред входа на автосервиза (отразено и в показанията на св. М.).
Подсъдимият заявил на св. М., че следва да се смени стартера, но не не му
предал паричните средства, получени от св. Х. за финансирането на този
ремонт. В последната седмица на май 2020г. св. Х. отишъл лично в
автосервиза, за да уговори ремонтните дейности, като оставил на св. М.
неустановена по делото парична сума. При външен оглед на паркирания в
двора на автосервиза л.а. Мерцедес св. Х. установил, че същият е заключен,
но същевременно установил и множество повреди /козметични външни
надрасквания, пукнат преден прозорец в горната му част, одраскани джанти,
спукана /спаднала гума, въз основа на които преценил, че автомобилът е бил
ползван от подсъдимия без негово съгласие преди да бъде оставен в
автосервиза. Недоволен от състоянието на автомобила, св. Х. впоследствие
провел нееднократно телефонни разговори с подсъдимия, като поискал
ремонтът да бъде ускорен.
След първото и единствено лично посещение на св. Х. в автосервиза св. М.
сменил стартера, установил, че въпреки така направения ремонт автомобилът
не може да бъде приведен в движение на собствен ход, поради което
разглобил други системи от конструктивната част на автомобила и ус‐
тановил повреда на двигателя. За тази повреда свидетелят Х.М. уведомил
подсъдимия Н.Й.. Уведомил го също така, че отстраняването на повредата ще
струва между 1200.00 лв. и 1300.00 лева. В резултат на разкачени от св. М.
клеми, както и поради спадането на акумулатора, на неустановена дата в
периода от края на май– началото на юни 2020г. електрическата система на
автомобила престанала да функционира. Така купето на автомобила останало
постоянно отключено. Заключен бил единствено задният багажник. Св. М.
уведомил подсъдимия и за тези обстоятелства.
Последният вместо да предаде съобщение на св. Х. за необходимостта да
бъде финансиран ремонт на двигателя, отказал да съдейства на св. М. за
връзка със собственика и помолил колата да остане за неопределено време в
автосервиза. Междувременно св. Х. очаквал, че се извършват ремонтни
дейности, без да е наясно точно какви, като често телефонирал на подсъдимия
с въпроси кога ще приключат. Във всички случаи подсъдимият отговарял
уклончиво и неопределено, без да се ангажира с краен срок на ремонта, което
довело до обтягане на отношенията между св. Х. и подсъдимия.
По време на престоя на автомобила в автосервиза свидетелят Х.М. не е
8
влизал в купето на лекия автомобил, което след разглобяването на двигателя
било със свободен достъп поради неизправност в електрическата система.
На неустановена дата и при неустановени обстоятелства подсъдимият се
снабдил с подправени парични знаци в големи количества, като част от тях
лично оставил в купето на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320
CDI“ с ДК№ ****, а именно общо 398 банкноти с номинал 100 /сто/ евро,
както следва: 1.№ N2648515318, 2. № Р32855062618, 3. № V20387039980, 4.№
V20387039980; 5. № V20387039980, 6. № Р32855062816, 7. № Р2855062843, 8.
№ Р**********, 9. № V20387039980, 10.№ V20387039881,11.№
V20387039980, 12.№ S30422578867, 13.№V20387039980, 14.№V20387039980,
15.№ Р32855062654, 16. № V20387039881, 17№ V20387039926, 18.
№V20387039881, 19.№ P3**********, 20.№ P32855062609, 21. №
26428515309, 22. № V20387039890, 23. №V20387039980, 24. 26428515309, 25.
V20387039890, 26.№V20387039980, 27.№ N 26428515309, 28.№
S30422578867, 29.№ S30422578786, 30. № P32855062654, 31.№
P3**********, 32.№ P32855062762, 33.№S30422578939, 34. № P32855062735,
35. № V20387039890, 36. № V20387039881,37.№V20387039980, 38.
№V20387039980, 39.№ P32855062609, 40. №V20387039980, 41.
№N20387039890, 42.№V20387039881, 43.№V20387039980,44.
№S30422578939, 45.№V20387039890, 46. № S30422578939,47.
№S30422578939, 48.№V20387039890, 49 №S30422578939, 50.
№V20387039980, 51.№ P**********, 52. №V203 87039881, 53.№
V20387039881, 54.№ P32855062735, 55. №V20387039980, 56. №
V20387039980. 57. № P**********, 58. № V20387039881, 59.
№V20387039980, 60. №V20387039980, 61. №S30422578939, 62. №
S30422578867, 63. № V20387039980, 64. № S30422578867, 65. №
S30422578867, 66. № P3**********, 67. № N26428515309, 68. №
V20387039881, 69. №V 20387039890, 70. № P32855062654, 71. №
V20387039980, 72.№ P3**********, 73. № V20387039890, 74. №
P32855062654, 75. № P32855062654, 76.№ V20387039980, 77.
№V20387039980, 78. № V20387039980, 79.№ P3**********, 80.№
P3**********, 81. № P3**********, 82. № P3**********, 83. №
P3**********, 84.№ P3**********, 85. № P3**********, 86. №
P3**********, 87. № P3**********, 88. № N26428515309, 89. №
P32855062654, 90. № V20387039980, 91. № V20387039980, 92. №
P32855062609, 93.№ V20387039980, 94. № V20387039980, 95. №
V20387039980, 96. № V20387039881, 97.№V20387039881, 98.№
P32855062654, 99. №N26428515309, 100.№V20387039980, 101.
№V20387039926,102.№V20387039881, 103 № S30422578786, 104. №
S30422578867, 105.№P3**********, 106.№S30422578696, 107.№
V20387039980, 108 № S30422578786, 109.№S30422578786, 110.
№S30422578786, 111. №V20387039890, 112. №S30422578867, 113.
№V20387039980, 114.№ P3**********, 115.№P3**********, 116. №
P3**********, 117 № Р3**********, 118.№ S0422578696, 119.№
V20387039980, 120.№ Х28245824336, 121. № X 28245824282, 122. № V
20387039854, 123. №N26428515336, 124.№ Х28245824255, 125. №
9
S30422578696, 126. № V20387040016, 127. № P32855062816, 128. №
P32855062609, 129 № P32855062834, 130.№ N 26428515408, 131. №N
26428515345, 132. № P32855062618, 133. № V20387039944, 134. №
X28245824390, 135. № P32855062618, 136. №N 26428515534, 137. №
P32855062825, 138. № X28245824390, 139. № X28245824246, 140. № N
26428515327, 141. № S30422578687, 142. № S30422578786, 143. №
V20387039881, 144. № X28245824408, 145. № V20387039863, 146.№
V20387039917, 147. № X28245824264, 148. № V20387039881, 149. №
X28245824291, 150. № V20387039854, 151. № X28245824309, 152. №
X28245824255,153. № V20387039962, 154. № P32855062681, 155. №
S30422578759, 156. № P328550626771, 157. № P32855062645, 158. №
V20387040034, 159. № P32855062627, 160. № N 26428515309, 161. №
P32855062618, 162. № P32855062717, 163. № N26428515336, 164.№
X28245824408, 165. № N 26428515417, 166. № V20387039980, 167. №
P32855062663, 168.№ N26428515534, 169. № V20387039827, 170. №
V20387039881, 171. № V20387040043, 172. .№ X28245824309, 173. №
X28245824273, 174. № V20387039962, 175. № S30422578759, 176. №
S30422578849, 177. № S30422578867, 178. № S30422578885, 179. №
S30422578894, 180. № X28245824426, 181. № S30422578777, 182. №
X28245824417, 183. №N26428515534, 184. № X28245824381, 185.
№X28245824390, 186. №N26428515336, 187. № V20387039971, 188. №
S30422578867, 189. № X28245824417, 190. № X28245824408, 191. №N
26428515336, 192. № X28245824390, 193. № P32855062708, 194. № N
26428515363, 195. №N26428515345, 196. № P32855062618, 197. №
N26428515525, 198. № P3**********, 199. № P32855062762, 200. №
X28245824426, 201. № S30422578939, 202. № V20387040025, 203. №
S30422578849, 204. № Р32855062825, 205. № V20387040016, 206. .№ N
**********, 207. № N 26428515363, 208. № Х28245824435, 209. №
V20387040007, 210. № N 26428515363, 211. № V20387039926, 212. №
Х28245824291, 213. № N 26428515534, 214. № Х28245824390, 215. №
N26428515336, 216. № Р32855062825, 217. № N26428515408, 218. №
Х28245824273, 219. Без номер, 220. Без номер, 221. № S30422578858 222.
№ N 26428515417, 223.№ V20387039980, 224. №V20387039980 225.
№N26428515336, 226. № Р32855062708 227. .№ N26428515334, 228. №
N26428515334, 229. № Р32855062708 230. № N26428515336, 231. №
Х28245824408, 232. № Х28245824444 233. № V20387040007, 234. №
V20387039944 235. № N 26428515354, 236. № Х28245824435, 237. №
N26428515372 238. № N26428515327, 239. № N26428515363, 240. №
N26428515345 241. № N26428515318, 242. № N26428515390, 243. №
Р32855062834 244.№ V20387040043, 245.№ V20387040034, 246 №
Р32855062843 247. № Р32855062825, 248. № Р32855062816, 249. №N
26428515381 250. № S30422578849, 251. № S30422578948, 252. №
S30422578768 253. № Р32855062654, 254 № Р32855062726, 255. №
V20387039944 256. № V20387039935, 257.№ N26428515318, 258. № N
26428515363, 259. № Х28245824318, 260. № Х28245824264 261. №
V20387039818, 262. № Х28245824255, 263. № Х28245824273 264.
10
№N26428515543, 265. № Р32855062735, 266. № S30422578786 267. №
Х28245824381, 268. № S30422578876, 269. № V20387039818 270. №
S30422578849, 271. №N 26428515381, 272. № Р32855062609 273. №
V20387039881, 274. № V20387040025, 275. № S30422578678 276. № N
26428515336, 277. № N 26428515543, 278. № N 26428515327 279.
№N26428515318, 280. № V20387040034, 281. № Х28245824408 282.
№N26428515318, 283. № Р32855062618, 284. № V20387040007 285.
№N26428515417, 286. № N26428515363, 287. № V20387039953 288.
№N26428515327, 289. № N26428515345, 290. № Р32855062843 291.
№N26428515381, 292. № Х28245824264, 293. № V20387039890 294. №
S30422578849, 295. № Р32855062753, 296. № V20387039980 297. №
Y20387039890, 298. № N264285154173 299. № N26428515534, 300. №
Х28245824291, 301. № V20387039944 302. № Х28245824444, 303. №
V20387039890, 304. № Х28245824417 305. № S30422578894, 306. №
V20387039809, 307. № Р3********** 308. № Р32855062645, 309. №
Р32855062609, 310.№Р32855062636311. № Х28245824318, 312. №
V20387039845, 313. № V20387039917 314. № Х28245824390, 315. №
Р32855062717, 316. № Р32855062708 317. № S30422578858, 318. №
V20387039872, 319. № V20387039908 320. № N26428515372, 321. №
N26428515354, 322. № Х28245824327 323. № V20387039881, 324. №
Х28245824237, 325. № V20387039944 326. № N26428515417, 327. №
N26428515336, 328. № Р32855062753 329. № Х28245824264, 330. №
Х28245824327, 331. № V20387039881 332. № V20387039854, 333. №
Р32855062681, 334. № V20387039872 335. № Х28245824309, 336. №
Х28245824282, 337. № Х28245824273 338. № V20387039845, 339. №
V20387039836, 340. № N26428515516 341. № S30422578768, 342. №
Х28245824426, 343. № S30422578678 344. № Х28245824417, 345. №
Р32855062726, 346. № S30422578696 347. № S30422578786,348.
№Р32855062780,349.№Х28245824372 350. № Р3**********, 351. №
S30422578759, 352. № V20387040016 353. № Р32855062627, 354. №
V20387039935, 355.№ V20387039926, 356. № N26428515345, 357. №
V20387039953 358. № Р32855062708, 359. № V20387039890, 360. №
V20387039836 361. № Р32855062717, 362. № N26428515327, 363. №
N26428515345 364. №N26428515408, 365. № Р32855062825, 366. №
S30422578867 367. № Х28245824435, 368. № V20387039980, 369. №
Р32855062834 370. № Р32855062618, 371. № V20387040034, 372. №
V20387040043 373. №N26428515390, 374. № V20387039935, 375. №
V20387039926 376. № Р32855062708, 377. № Х28245824390, 378.
№N26428515309 379. № Р32855062618, 380.№N26428515543, 381.
№Х28245824444 382. № N26428515354, 383. № V20387039953, 384. №
N26428515363 385. № V20387039926, З86.№ Р32855062834, 387. №
Р32855062672, 388. № S30422578867, 389. № S30422578885, 390. №
S30422578894 391. №N26428515516, 392.№ Х28245824417, 393. №
S30422578696 394. № Р32855062735, 395. № Р3**********, 396. №
N26428515336 397.№Х28245824264, 398.№ Х28245824318. Така описаните
банкноти подсъдимият оставил на съхранение в подлакътника на задната
11
седалка в купето, опаковани в хартиени пликове, както следва: хартиен плик,
съдържащ 119 броя банкноти с номинал от 100 евро, втори хартиен плик,
съдържащ 77 броя банкноти с номинал от 100 евро, трети хартиен плик,
съдържащ пачка, вързана с ластик от 102 броя банкноти с номинал от по 100
евро. Четвърти хартиен плик съдържал пачка, вързана с ластик от 100 броя
банкноти с номинал от по 100 евро – всичко общо 398 банкноти с номинал от
по 100 евро. Описаните по-горе хартиени пликове били поставени общо в
найлонов плик. Върху един от хартиените пликове подсъдимият оставил 2
броя дактилоскопни следи.
При неустановени обстоятелства, при които не се доказва, нито е
инкриминирана лична съпричастност на подсъдимия или на конкретно трето
лице, в други части от купето на автомобила били оставени на съхранение и
други подправени парични знаци - банкноти в щатски долари и евро в
номинал, различен от 100 евро.
Междувременно при посещенията си в автосервиза на св.Хр.М.
подсъдимият Ники Йорданов се запознал със свидетеля М.Н., който също
няколко пъти оставял там за ремонт лекия си автомобил марка „Ауди“, модел
„А 6“ с рег.№ СВ **** МА.
На 10.06.2020 год. двамата се срещнали в столичното заведение „Пала
Бургер“, намиращо се до „Зимния дворец“ в жк.“Студентски град“. В хода на
разговора подс.Н.Й. споделил със свидетеля М.Н., че притежава „фалшиви
банкноти“ и търси клиенти да ги закупят. В тази връзка го помолил да
предложи офертата на свои познати и приятели, като при нужда обещал да им
даде мостри от предлаганите банкноти.
Същият ден, няколко часа след това, подс. Н.Й. се обадил по телефона на
свидетеля М.Н. и до кафене в жк.“Младост-4„ му предал сложени в
списание три банкноти с номинал от 50 евро, 500 евро и 100 щатски долара.
Последният взел мострите, без намерение да ги предлага на когото и да било
и след около половин час, след телефонен разговор с подс.Н.Й. отишъл в
автосервиза на св.Х.М. и му върнал банкнотите.
След 00:30 часа на 11.06.2020 год., свидетелят М.Н. отишъл да си купи
цигари от денонощен магазин в жк.“Младост-4“, гр.София. Пред магазина се
засякъл с подсъдимия Н.Й., който го помолил да го закара с автомобила си до
автосервиза на св.Х.М., без да му дава обяснения какви са причините за това.
Свидетелят М.Н. се съгласил и поел със собствения си л.а. „Ауди” към
посочения от подсъдимия адрес, като подсъдимият се качил като пътник в
автомобила. Когато пристигнали на на адрес ул. „****, по указание на
подсъдимия влезли в дворното място на автосервиза през метална порта,
която не била заключена. Вътре в дворното място стигнали до хале, за което
св. Н. констатирал, че е заключено, след което подсъдимият слязъл от
автомобила на св. Н. и се насочил измежду паркираните автомобили. Мястото
било неосветено, а случаят от нощните часове на денонощието, поради което
св. Н. нямал никаква видимост за действията на подсъдимия в дворното място
на автосервиза, където подсъдимият се забавил от около 1 -2 минути.
В същото време подс.Й. се отправил към паркинга, където се намирал лек
12
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК№ ****, а св. Н.
останал да изчака в собствения си автомобил „Ауди”. Подсъдимият отишъл
до посочения по-горе л.а. „Мерцедес”, където в рамките на 1-2 минути
извършил неустановени по делото действия.
Междувременно на 10.06.2020г. в ОИП-СДВР бил получен оперативен
сигнал за лице, което държи и разпространява подправени парични знаци в
еврови и доларови купюри в големи количества. Били сформирани множество
полицейски екипи, като в тях бил включени свидетелите Л.Л., Н.Х. и П.Н.,
които съвместно със служители на „Охранителна полиция“- СДВР след 00:00
часа на 11.06.2020г. предприели специализирана полицейска операция.
Ръководството на СПО било поверено на неустановени лица от състава на
СДВР, а полицейските екипи били натоварени със специфични задачи. Било
проведено оперативно наблюдение и проследяване по реда, предвиден в
ЗМВР, като според предварителните данни в сигнала в нощните часове на
денонощието било засечена среща на подсъдимия Й. и св. М.Н. в ж.к.
„Младост 4”. В момента, в който подсъдимият и св. Н. поели с автомобил
„Ауди”, ползван и управляван от св. Н., в посока към кв. „Горубляне”, било
организирано проследяване с полицейски автомобил, в който пътувал св. Н. и
други неустановени по делото служители на полицията. В друг проследяващ
полицейски автомобил, но на дистанция, пътували свидетелите Л. и Х..
В момента, в който подсъдимият се върнал в автомобил „Ауди”, след като
преди това се забавил не повече от около 5 минути и след като св. Н. го
привел в движение с цел да излезе от паркинга на автосервиза, на място
пристигнал екип на „Охранителна полиция” СДВР и св. П.Н., който влязъл в
дворното място и препречил пътя на л.а. „Ауди“. Св. Н. и служителите от
„Охранителна полиция” предприели действия по незабавното задържане на
подсъдимия и св. Н. по реда, предвиден в ЗМВР. Св. Н. бил повален на
земята, а с участието на подсъдимия била проведена оперативна беседа, в
хода на която подсъдимият показал на св. Н. паркирания там лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК№ **** и обяснил, че го е
оставил за ремонт. Св. Н., от своя страна, с оглед съдържанието на
оперативния сигнал, преценил, че се налага спешно да се проведе
претърсване и изземване във всички помещения, които могат да бъдат
свързани с подсъдимия, както и обиск и изземване по отношение на самия
подсъдим. В тази връзка бил сигнализиран разследващ екип на полицията, а
подсъдимият Н.Й. и св.М.Н. били заставени да изчакат пред входната врата
към дворното място на автосервиза, където били забелязани от
междувременно пристигналите свидетели – Л. Л. и Н. Х.. След като на място
пристигнала и ДОГ - СДВР при условията на неотложност, с последващо
съдебно одобрение, било извършено действие по разследването, свързано с
претърсване и изземване от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320
CDI“ с ДК№ ****. Резултатите от това действие били отразени в протокол за
претърсване и изземване от 11.06.2020 год., в който била вписана
констатацията, че в подлакътника към задната седалка на автомобила е
намерен найлонов плик, в който били намерени и иззети четири хартиени
плика, съдържащи описаните по-горе банкноти в евро с номинал от по 100
13
евро. Същите били запечатани с картон серия А 0395964, както и печат 042 на
НЕКД – СДВР.
Отделно от това, от автомобила били открити и иззети и други веществени
доказателства, както следва: от подлакътника, намиращ се между двете
предни седалки бил намерен и иззет найлонов плик с надпис „afya“, в който
били открити три пачки, всяка една от тях увита с ластик и с поставени две
бели листчета от двете страни на пачката, като първата съдържала 100 броя
банкноти с номинал от по 100 долара, втората – сто броя банкноти с номинал
от по 100 долара, третата – осемдесет и пет броя банкноти с номинал от по
100 долара. Тази част от ВД била запечатана с картон, чиито
идентификационен номер не бил конкретно посочен в протокола. В
подлакътника между двете предни седалки била намерена и иззета сметка №
310342 по застрахователна полица, издадена на името на Хосейн Аба Х.,
която била запечатана с картон, чиито серия и номер е конкретно посочен в
протокола. В жабката на автомобила били намерени и иззети банкноти,
подобни на предлаганите на св. Н., а именно банкнота с номинал от 100
долара, един брой банкнота с номинал от 500 евро, един брой банкнота с
номинал от 50 евро. Отделно от това в тази част на автомобила била намерена
и 1 брой банкнота с номинал от 20 паунда.
Такава намерените и иззети от жабката на автомобила банкноти били
запечатани с картон, чиито серия и номер е конкретно посочен в протокола.
При обиск и изземване от св. М.Н. бил иззет мобилен телефон, чиито
идентификационни признаци подробно са описани в протокола.
Междувременно с допълнителни издирвателни мероприятия бил
ангажиран полицейският служител Л. Л., който в ранните сутрешни часове на
следващия ден установил и задържал собственика на л.а.”Мерцедес” – св. Х..
Полицейски екип пристигнал на жилищния адрес на св. Х. – гр. София, ул.
****, където установили св. Х., провели оперативна беседа с него относно
дова дали познава лицата Н.Й. и М.Н., а отделно от това в периода от 05.55
часа до 06.30 часа провели претърсване и изземване в помещенията на
посочения по-горе адрес, при които не били открити веществени
доказателства, от значение за делото (л.10, л.11, ДП).
Разследващият орган предприел действия по претърсване и изземване и
в други помещения, за които към този момент съществували подозрения, че
се ползват от подсъдимия: претърсване и изземване от паркирания в ж.к.
„Младост 4“ л.а. „Мерцедес“, модел А 170, който бил отворен с ключ,
предоставен от подсъдимия и от който бил намерен и иззет мобилен телефон
„Iphone“ с IMEI 356678087335217 с шест цифрен код за отключване „
258096“, като така иззетото ВД било опаковано с картон, чиито серия и номер
били отразени в протокола; претърсване и изземване в л.а. „Ауди“,модел А6 с
рег. № СВ **** МА, управляван от св. М.Н., при което не били намерени и
иззети вещи, от значение за делото; претърсване и изземване от домашния
адрес на подсъдимия в гр. София, ул. ****, където също не били намерени и
иззети вещи, от значение за делото.
Отделно от това в служебния бус на полицията бил извършен личен обиск
14
и изземване по отнощение на подсъдимия, при който от него била иззета
чанта, тил „Диагоналка“ със съдържащи се в нея вещи, както следва:
пистолет и 10 броя патрони за него, подробно описани в протокола и
запечатани с картон, чиито идентификационни признаци са конкретно
посочени в протокола и за който в хода на разследването било установено, че
не представлява огнестрелно оръжие; два броя мобилни телефони „Iphone“ с
конкретно посочени идентификационни признаци, с код за отключване за тях,
запечатани с картон А 0462389. От джоб на чантата били намерени и иззети
банкноти в български лева, които също били запечатани с картон, чиито серия
и номер били вписани в протокола. Всички описани по-горе веществени
доказателства били допълнително запечатани и с печат № 042 на НЕКД –
СДВР.
В хода на разследването иззетият от паркирания в ж.к. „Младост“ мобилен
телефон, ползван от подсъдимия, бил изследван с оглед, за което бил
съставен протокол за оглед на веществени доказателства (л.14, ДП). При
огледа на това веществено доказателство било отразено, че последното
регистрирано повикване е входящо и датира от 10.06.2020г., от 22.47 часа.
Бил установен и фактът, че ползваният от св. Н.Я. мобилен телефон
********** е запеметен в телефона на подсъдимия като „Такси мангал“. С
този мобилен телефон при оглед била констатирана интензивна комуникация
с три входящи обаждания към телефона на подсъдмия, а именно на
10.06.2020г. за периода от 20.31 часа до 21.08 часа.
В хода на разследването иззетите от лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С 320 CDI“ с ДК№ **** банкноти първоначално били предоставени за
експертно изследване, въз основа на което била изготвена ЕС № 100-Е/2020
(л.40, л.41, ДП), която установила, че всички иззети при претърсване и
изземване от този автомобил банкноти са отпечатани на незащитена хартия,
която под UV – светлина остава неутрална, с отпечатани водни знаци, които
не са вградени в хартията и по които не били открити печатни техники на
високия и дълбочинен печат при отпечатване на серийните номера и
изображенията. След изготвяне на посочената ЕС пликове 1, 2,3 и 4 (три броя
малки и един брой голям хартиен плик) – обекти на посочената справка и
заснети в сн. № 1 от същата, съдържащи инкриминираните банкноти, били
запечатани в картон серия А0432098 и СП №033 на НЕКД-СДВР. В този вид
същите в хода на разследването били предадени за експертно изследване с
дактилоскопна експертиза по протокол № 235-Д/2020 г., в чието заключение
били описани общо като обект № 4.3 (л.60, л.61, ДП). Съгласно заключението
върху големия хартиен плик, съдържащ множество банкноти с номинал от
100/сто/ евро, запечатан с картон серия А 0432098 и СП 033 НЕКД-СДВР
били проявени три броя дактилоскопни следи, които са годни за сравнително
изследване. При сравнителен анализ с дактолоскопни отпечатъци на
подсъдимия, две от тях били идентифицирани с отпечатък от палеца на
лявата ръка на подсъдимия Н. П. Й..
Извършената допълнителна дактилоскопна експертиза съгласно протокол
№ 161- Д/2021 год. (л. 134, ДП) установила, че третата годна за сравнително
изследване и идентификация дактилоскопна следа не е оставена от
15
свидетелите Х. АБ. Х. и Н. М. Янк.. Същата не била идентифицирана и с
друго лице с налична регистрация в АFIS на МВР.
Върху останалите обекти, иззети в хода на разследването по досъдебното
производство и представени за изследване от дактилоскопните експертизи,
не били проявени дактилоскопни следи.
В хода на разследването била назначена и техническа експертиза за
истинност от БНБ, която представила своето заключение в протокол №
348/08.04.2021 г. Съгласно заключението на техническата експертиза
представените за изследване банкноти с номинал от по 100 евро, общо 398
броя са подправени.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка е установена от гласните
доказателства:
от показанията на свидетелите: частично от показанията на
полицейските служители в производството пред съда, а частично и от
прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1 НПК показания, дадени
от тях в досъдебното производство - св. Л.Л.; св. Н.Х.; св. П.Н. -
служители на Икономическа полиция“-СДВР, 04 сектор към
инкриминирания период;
от показанията на свидетели, които принадлежат към кръга от познати и
приятели на подсъдимия Й. – св. Х.М., Н.Я., М.Н., включително и от
прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК показания, дадени от тях в
досъдебното производство;
частично от обясненията на подсъдимия.
До голяма степен неотносими към предмета на делото са показанията
(включително и прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК),
дадени от св. Ю.А. – управител на „Ю.“ ООД – търговско дружество, което
държи автосервиз „Хонда“ и чиято база в инкриминирания период е в
непосредствена близост до автосервиза на св. М.. Все пак неговите показания
имат косвено значение за проверката на тезата, развита в обясненията на
подсъдимия, че достъп до автомобила са имали и неограничен кръг лица. Въз
основа на прочетените показания не се установи подсъдимият А., негови
клиенти или случайни минувачи да са се интересували чрез управителите на
търговските обекти в района какъв е статутът на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК № ****, паркиран на ул. „****, както и
за това какви са били обозримите перспективи престоят на този автомобил
там да продължи за неограничен период от време.
Годни доказателствени източници са писмените доказателства и
писмените доказателствени средства, част от които подлежат на санкция от
съд и такава е била получена след съответни искания на компетентния орган
по чл.161 НПК –чл.164 НПК (л.76-л.83, ДП), както следва:
1. Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от
11.06.2020г. (л.3, л.4, ДП) по отношение на М.Н. от лек автомобил
16
„Ауди 6“ рег. № СВ **** МА, паркиран на ул. „**** , съставен с
участието на поемни лица М.И. и Д.П. в периода от 03.50 до 04.07 часа.
Действието е било одобрено от компетентния съд –л.52, ДП;
2. Протокол за обиск и изземване от 11.06.2020г. по отношение на подс.
Н.Й., с известен по делото адрес на ул. **** (л.5, ДП). Процесуално–
следственото действие е извършено в периода от 02.00 до 03.10 часа на
същото място, посочено по-горе - ул. „**** в присъствието на две
поемни лица – М.И. и Д.П.. Действието е било одобрено от
компетентния съд– л.54, ДП. Част от иззетите ВД – газ сингално оръжие
и истински банкноти в лева в досъдебното производство са били върнати
на подсъдимия срещу разписка –л.130, ДП. Иззетият при това
процесуално-следствено действие ВД – мобилен телефон е бил оставен
на съхранение при разследващия орган;
3. Протокол за обиск и изземване от 11.06.2020г., извършено по
отношение на св. М.Н., като действието е проведено на същото място,
посочено по-горе. (л.6, ДП). В протокола е отбелязано участието на две
поемни лица – М.И. и Д.П. и действието е извършено в периода от 03.20
до 03.40 часа. Същото е било одобрено от компетентния съд–л.51, ДП. В
резултат на посоченото процесуално – следствено действие към
доказателствения материал по делото е приобщен като ВД мобилен
телефон Iphone с конкретно посочен в протокола IMEI, който бил
запечатан с картон А 0462392 и печат 042 на НЕКД – СДВР;
4. Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от
11.06.2020г., проведено в периода от 04.15 до 06.05 часа по отношение
на Н.Й. от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК №
****, паркиран на ул. „**** , с участието на поемни лица М.И. и Д.П.
(л.7, л.8, ДП). В протокола е отразено, че автомобилът е бил намерен с
отключени врати и заключен багажник. Действието е било одобрено от
компетентния съд–л. 53, ДП. Специално внимание следва да се отдели на
факта, че при това процесуално-следствено действие от този автомобил
били намерени и иззети инкриминираните банкноти в номинал от по 100
евро, както и подправени парични знаци в друга валута, които не са
инкриминирани от обвинението. Пак във връзка с този протокол за
претърсване и изземване следва да се посочи, че са относими
постановления за назначаване на ЕС –л.22, л.22а, ДП и ЕС № 100-
Е/2020г. (л.39-л.41, ДП). Посочените експертни справки са изследвали
като обект вещи, иззети при претърсване и изземване на „Мерцедес“,
модел „С 320 CDI“ ДК № ****, като относно банкнотите е посочено, че
са подправени. От значение са и действията по разследването, свързани с
постановление за назначаване на комплекна техническа и биологична
ЕС - л. 42, ДП;
5. Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от
11.06.2020г., извършено по отношение на Н.Й. от лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „А 170“ ДК № ****, паркиран в ж.к. „Младост“ ,
пред бл.415 в периода от 06.26 часа – 06.45 часа, при което е бил
намерени иззет мобилен телефон, подробно описан в протокола (л.8а,
17
л.9 ДП). Действието е било одобрено от компетентния съд–л.56, ДП;
6. Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от
11.06.2020г., извършено по отношение на Х. АБ. Х. в жилище, гр. София,
ул. ****, с участието на поемните лица М. М.а и Д.Л., при което не са
намерени вещи от значение за делото (л.10, л.11 ДП). Действието е било
одобрено от компетентния съд–л.55, ДП;
7. Протокол за оглед на ВД на мобилен телефон, иззет при претърсване и
изземване на вещи от автомобил, ползван от подсъдимия, а именно от
л.а. „Мерцедес“, модел „А 170“ ДК№ СА **** ТХ. При огледа е
установено, че в паметта на мобилния телефон са отразени
повикванията от 04.06.2020г. до 10.06.2020г., 22,47 часа, включително,
както и кореспонденция с мобилно приложение Viber. При
провеждането на огледа телефонът бил отключен с въвеждането с 6-
цифрен код. Действието е било проведено с участието на две поемни
лица - Людмила Стоичкова и Атанас Каракашев;
8. Протокол за претърсване и изземване от 11.06.2020г. с участието на
поемните лица Петко Иванов Й. и Петя Николаева Й.а, проведено в
жилището на подсъдимия на адрес ул. ****, ап. 7 (л.17 –л.20, ДП). В
резултат на това процесуално-следствено действие в едно от
помещенията било открито пликче с прахообразно вещество, запечатано
с картон серия А 0286493, СП 613, НЕКД- СДВР, като протоколът бил
представен за последващо одобрение на компетентния съд –л.57, ДП. В
хода на разследването намереното и иззето бяло прахообразно вещество,
запечатано с етикет серия А 0286493, СП 613 НЕКД-СДВР било
предоставено за предварително експертно изследване. Така същото било
описано като обект на ЕС № 1588-Х/2020 (л. 74, ДП), която установила
отрицателна реакция за метамфетамин, амфетамин и други
високорискови наркотични вещества. Посоченото вещество не е било
изследвано допълнително в хода на разследването и е неотносимо към
предмета на доказване, очертан в обвинителния акт;
9. Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.08.2020г. с
участието на поемни лица – Б.Б. и С.Ц., като обект на огледа са
банкноти, които не са инкриминирани от обвинението– щатски долари в
номинал от по 100 долара, като част от тях били без сериен номер (т. 2 от
протокола за оглед), инкриминираните банкноти с номинал от по 100
евро, разпределени в четири хартиени плика (т. 3-т.6 от протокола),
както и четири броя банкноти в различна валута, вкл. и в евро, но в
номинал, различен от 100 евро ( т.1 от протокола -л.89-л.92, ДП). При
изготвяне на този протокол за хартиените пликове, описани в т. 3- т.6 от
протокола било посочено, че при огледа са незапечетани. Съдът намира
обаче, че не е прекъсната веригата от последователно извършени
действия за дължимата идентификация на веществените доказателства
при назначаването на съответни експертни изследвания или провеждане
на други процесуално – следствени действия с тях. Това е така, тъй като
след изготвянето на дактилоскопна експертиза по протокол № 235-
Д/26.06.2020г. всички изследвани с тази експертиза обекти, включително
18
и валута в щатски долари, британски паунда и в евро с номинал,
различен от 100 евро, заедно с пликовете, съдържащи инкриминираните
банкноти, са били общо запечатани с картон серия А№ 0395025.
Протоколът за оглед от 17.08.2020г. отразява действие по разследването,
проведено хронологично след 26.06.2020г., като в същия е цитиран
същият сериен номер на картона, с който всички ВД са били запечатани
след изготвянето на дактилоскопната експертиза преди това. По
изложените по-горе съображения съдът приема, че са отстранени
всякакви съмнения за неправилно съхранение или подмяна на
свързаните с обвинението на подсъдимия веществени доказателства.
Съгласно текста на посочения протокол след изброяване на банкнотите в
евро в отделните пликове същите заедно с първоначалните им опаковки
- хартиените пликове, в които били открити при претърсване и изземване
от л.а. „Мерцедес“, били запечатани с картон серия А № 311768, СП 057
НЕКД-СДВР. В този смисъл няма съмнение, че органите на досъдебното
производство са взели всички необходими мерки за правилното им
съхранение, с процесуални гаранции за запазване на на тяхната
идентичност, вкл. и след като са били обект на оглед. Обект на същия в
т.1 са били и четирите броя банкноти, открити в жабката на л.а.
„Мерцедес“, паркиран на ул. ****, т.е. – една банкнота в британски
паунда, една банкнота от по 100 щатски долара, 1 банкнота с номинал от
по 50 евро и 1 банкнота с номинал от по 500 евро;
10. Протокол за оглед на ВД, обект на който са инкриминираните 398 бр.
банкноти по 100 евро, като същите са били предоставени запечетани с
картон А 311768, СП 057 и огледът е извършен с участието на две
поемни лица - Светлин Марков и Апостол Анастасиу (л. 143 –л. 147,
ДП). При огледа подробно били описани серията и номерата на
подправените парични знаци, като същите са идентични с описанието на
инкриминираните банкноти в обвинителния акт.
От значение са писмените доказателства, предоставени от мобилните
оператори относно телефон +359********* –л. 140-142, ДП, в частност -
справка от „Виваком” на л. 142 ДП, която е посочила, че номерът е
регистриран на името на И. Николаева Я.а. Същият телефонен номер е
посочен в заявление за подмяна на документ за самоличност от Н. М. Янк.
(баща на И. Я.а), което е било подадено през юни 2017г. – л.159, ДП.
Съпоставката на тази част от писмените доказателства с данните, отразени в
паметта на мобилния телефон, иззет от автомобил на подсъдимия, водят до
извод, че лицето, вписано в телефона на подсъдимия като „Такси мангал“, е
св. Н. М. Янк..
В досъдебното производство са били назначени множество експертизи,
включително и на истински банкноти, открити у подсъдимия. Относими към
предмета на делото са три от експертизите – дактилоскопна експертиза,
изготвена от вещите лица И.М. и Т.В., дактилоскопна експертиза,
самостоятелно изготвена от ВЛ И.М., както и техническа експертиза на
инкриминираните банкноти в евро с номинал от по 100 евро, изготвена от
вещото лице инженер П. Вл. Кр. по протокол на ТЕ (л.152-л.156, ДП),
19
назначена с постановление за назначаване на експертиза на инкриминираните
банкноти в евро (л.148-л.151, ДП).
Дактилоскопната експертиза по протокол № 235-Д/2020г. (л.60 –л.63, ДП),
изготвена от вещите лица И.М. и Т.В. е изследвала опаковките на
инкриминираните банкноти с номинал от по 100 евро и върху един от
хартиените пликове, съдържащ множество банкноти по 100 евро - обект 4.3.,
предоставен запечатан с картон серия А 0432098, СП 033 НЕКД-СДВР, е
установила три годни за изследване дактилоскопни следи, номерирани
условно като 1, 2 и 3. За дактилоскопна следа 2 и 3 било установено, че са
идентични с отпечатък от палеца на лявата ръка на подсъдимия, а
дактилоскопна следа № 1 – не е регистрирана в AFIS, респективно – не е
оставена от подсъдимия. Върху останалите обекти не са били проявени
дактилоскопни следи, а именно: обект 4.1. - плик с банкноти с различни
валути, с предходно запечатване А 0462396, запечатан с картон серия А
0432102, СП 033 НЕКД-СДВР; обект 4.2. – 1 бр. плик, съдържащ 1 бр.
найлонов плик, хартиени листчета с големината на банкноти с номинал 100
долара и картон от предходно запечатване серия А 0462393, запечатан с
картон серия А 0432097, СП 033.
Самостоятелно извършената от вещото лице И.М. ДЕ (л.184, ДП) по
протокол № 161-Д/2021г. е изследвала сравнителен дактилоскопен материал,
предоставен от Х. АБ. Х. – л.169, ДП и Н. М. Янк. –л.170, ДП. Експертизата е
заключила, че следа № 1, описана по-горе, не е идентична с дактилоскопни
отпечатъци, оставени от Х. АБ. Х. и Н. М. Янк..
Техническата експертиза, изготвена от главен експерт в отдел НЦА към
БНБ, е заключила, че банкнотите с номинал от по 100 евро видимо
наподобяват оригинал на банкноти с номинал от по 100 евро, като същите са
подправени, тъй като при тях се наблюдава различна флуоресценция, не се
отличават с релеф на печата, с данни за използван при изработката им
офсетов печат, с имитиран холограмен стикер, наподобяващ в голяма степен
този при оригиналните банкноти, с данни за опит за имитация на цветовата
промяна на числото, обозначаващо номиналната стойност в долен десен ъгъл,
без обаче цветът да се променя от виолетов в зелен при промяна на ъгъла на
наблюдение (л.152-л.156, ДП). Същото заключение е установило и това, че
подобни на изследваните банкноти са били открити в обращение от 2008г.
Неотносими към предмета на доказване са ЕС № 1588-Х/2020 (л. 74, ДП),
която е изследвала като обекти бяло прахообразно вещество в прозрачно
пликче, предоставена с етикет серия А 0286493, СП 613 НЕКД-СДВР и е
установила отрицателна реакция за метамфетамин, амфетамин и др.
високорискови наркотични вещества. Неотносими са: експертиза по протокол
№ 933/15.09.2020г.(л.98 – л. 100, ДП), която е изследвала част от обектите на
протокол за оглед на ВД (л.89-л.92), а именно – четирите броя банкноти,
открити в жабката на л.а. „Мерцедес“, паркиран на ул. „****, т.е. на обекти,
които не са инкриминирани от обвинението, като е заключила, че са
подправени и остават в БНБ до разпореждане за унищожаването им;
експертиза по протокол № 934/15.09.2020г. (л.102-л.105 ДП), чиито обекти са
банкноти, видимо наподобяващи щатски долари, като същите не са
20
инкриминирани от обвинението. Всички изследвани с експертизи банкноти в
настоящото производство, с изключение на иззетите български лева, са
подправени, като същите понастоящем се съхраняват в БНБ до съответно
разпореждане за унищожаването им.
Към относимите писмени доказателства доказателствени средства следва
да бъдат обсъден и протокол за доброволно предаване от 11.06.2020г.,
съставен с участието на св. Х.М., от съдържанието на който е видно, че е
предал за нуждите на разследването съхранявания у него през
инкриминирания период работещ ключ за л.а. „Мерцедес“, модел „С 320
CDI“ ДК № **** (л.47, ДП), протокол за претърсване и иземване на
горепосочения автомобил на 12.06.2020г. , проведено за времето от 15.40-
15.55 часа след предварително дадена разрешение на компетентния съд (л. 50,
ДП) в присъствието на собстевника – св. Х., при което е изследвано
състоянието на багажника на автомобила (л.48, л.49, ДП), протокол за
разпознаване на лица от 31.03.2021г., проведено с участието на св. М., който
идентифицирал подсъдимия като лицето, което му оставило за ремонт л.а.
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК № **** (л. 136-л.138, ДП). Важно е да се
отбележи, че при допълнително проведеното претърсване и изземване от
багажника на горепосочения автомобил не са били намерени и иззети вещи,
от значение за предмета на доказване. Относно проведеното с участието на
св. М. разпознаване съдът намира, че протоколът, в който са отразени
резултатите от него, е годен източник на доказателства, доколкото са спазени
изискванията на процесуалния закон за непосредствен разпит преди
разпознаването, осигурявенето на поемни лица, съпоставянето на най-малко
четири лица. Отделно от това, съдът констатира, че протоколът за
разпознаване е оформен с подписи на всички лица, които са взели участие
при провеждането на това процесуално-следствено действие, като от нито
едно от тях, включително и от подсъдимия не са вписани възражения. От
значение е и справката за съдимост на подсъдимия, от сдържанието на която е
видно, че същият е неосъждан (л. 23, СП).
Съвкупната оценка на събрания доказателствен материал очертава
следната група несъмнено установени факти, относно които липсва спор
между страните по делото и които еднопосочно се възпроизвеждат в
доказателствените източници. Това са фактите относно собствеността на л.а.
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ **** към инкриминирания период в
лицето на св. Х.Х., относно местонахождението на този автомобил на ул.
„**** към инкриминираната дата, относно техническото му състояние и
специфичните характеристики на инфраструктурата в района, обуславящи
свободен достъп на неограничен кръг лица до автомобила, в частност – до
тези негови помещения, които са останали незаключени. Съпоставката на
дадените от св. М. и Х. Х. показания дава основание за извод, че
заключващата система към вратите на купето не е била в изправност за
периода от неустановена дата към края на май 2020г. или началото на юни
2020г. до момента на провеждане на специализираната полицейска операция.
Несъмнено е установено местонахождението на инкриминираните банкноти
тъкмо в купето на този автомобил, а именно в подлакътника към задната
21
седалка на автомобила в найлонов плик, в който същите били разпределени в
четири хартиени плика, съдържащи общо 398 подправени парични знаци с
номинал от по 100 /сто/ евро. Несъмнено е установено към момента на
претърсване и изземване наличието в други части от купето на автомобила на
други значителни количества подправени парични знаци, които не са
инкриминирани от обвинението.
Спорните въпроси с пряко значение относно обективния и субективния
състав на престъплението са свързани със степента, в която подсъдимият е
бил ангажиран със стопанисването на л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320
CDI“ с ДК№ **** и нивото, на което е разполагал с достъп до него, нивото на
достъп до автомобила на трети лица и на самия собственик, с мотивите на
подсъдимия да посети автосервиза на инкриминираната дата, със значението
на локализацията, с която се отличават дактилоскопните следи, оставени от
подсъдимия върху част от веществените доказателства.
Разрешаването на част от тях е обвързано с други вторично възникнали
спорни въпроси между страните, а именно дали подсъдимият от обективна
страна е ползвал л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ ****, до каква
степен е бил ангажиран с осъществяването на ремонтни дейности и въобще,
ако го е ползвал, кога и как е осъществявал достъп до него. Отговорът на тези
въпроси е обвързан със спора между страните при интерпретацията на
доказателствата, който основно се свежда до значението и доказателствената
стойност на тези доказателствени източници, които свързват подсъдимия с
л.а. „Мерцедес” ДК№ ****, както и с мястото, на което при претърсване и
изземване са били открити инкриминираните банкноти, представляващи
предмет на престъпление по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 НК. На първо място това са
тези източници на доказателства, които разкриват задържането на
подсъдимия в района на автосервиз в кв. „Горубляне”, ул. „****, в който към
момента на провеждане на полицейската операция е бил паркиран въпросният
л.а. „Мерцедес” модел „С 320 CDI“ с ДК№ ****. По изложените съображения
показанията на полицейските служители следва да бъдат обсъдени отделно от
останалия доказателствен материал. На второ място, това са източници на
доказателства за начина, по който л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№
**** е бил предоставен на св. М. за ремонт. В тази група се включват
показанията на св. М., проведеното с негово участие разпознаване,
показанията на св. Х., съпоставени с обясненията на подсъдимия. На трето
място, това са веществените доказателства, намерени и иззети при
претърсване и изземване, осъществено при условията на неотложност в л.а.
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ ****, респективно заключенията на
дактилоскопните експертизи относно характеристиката и локализацията на
изследваните дактилоскопни следи.
Фактите, по които не се спори между страните, са свързани с познанството
между подсъдимия и Х.М. – служител в автосервиз в кв. „Горубляне”, което
датира преди инкриминирания период. Не се спори, че техен общ познат е св.
Х. и познанството на св. М. с него датира от май 2020г. Отделно от това, не се
спори и за познанството между подсъдимия и св. Н., вкл. и относно повода,
при който е възникнало – по повод посещенията на св. Н. в автосервиза на св.
22
Х.М. за ремонт на ползвания от Н. л.а., марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег.№
СВ **** МА и контактите на подсъдимия със св. М. по същото време в същия
автосервиз. Не се спори между страните относно собствеността на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК№ ****, а именно, че собственикът му е
бил св. Х., както и че именно този автомобил е бил паркиран в района на
автосервиза, стопанисван от св. М. към инкриминирания период. Не се спори
между страните, че до този автомобил свободен достъп можели да упражнят
неограничен кръг лица, преминаващи в района, както и че именно в този
автомобил при претърсване и изземване на инкриминираната дата били
намерени и иззети инкриминираните 398 бр. подправени парични знаци –
банкноти в номинал от по 100 евро. Не се спори относно процесуалната
годност на протоколите за претърсване и изземване, за обиск и изземване, на
протоколите за оглед на веществени доказателства, в частност – относно
процесуалната годност протокола за претърсване и изземване на вещи от
горепосочения автомобил, марка „Мерцедес”, паркиран на ул. „****. В
резултат на това процесуално-следствено действие е установено, че
инкриминираните банкноти на инкриминираната дата се намирали в
подлакътника към задната седалка на автомобила, поставени в найлонов плик
и отделно от това в четири хартиени плика, самостоятелно поставени в
найлоновия плик. Не се оспорва и съдържанието на дактилоскопната
експертиза, назначена в досъдебното производство, която е установила, че
върху един от хартиените пликове (върху най-големия от тях), поставени
общо в найлоновия плик, описан по-горе, са оставени три годни за изследване
дактилоскопни следи, две от които са идентични с дактилоскопен отпечатък
от лявата ръка на подс. Й., а третата дактилоскопна следа е оставена от
неустановено по делото лице, което не е регистрирано в системата АFIS на
МВР.
Липсва спор между страните относно задържането на подсъдимия и св. Н.
в района на процесния автосервиз в кв. Горубляне на инкриминираната дата в
нощните часове на денонощието, както и че в този момент св. М. не е бил там.
Настоящият съдебен състав също счете, че задържаните на инкриминираната
дата лица са били две (подсъдимият и св. Н.), т.е. св. М. не е бил между тях.
Отсъствието на св. М. от мястото, на което е бил задържан подсъдимият, т.е.
от района на автосервиза има косвено значение за защитата, доколкото се
оспорва твърдението на полицейските служители за подготвяно от
подсъдимия разпространение на подправени банкноти, свързано със
събитията от инкриминирания период - неговия достъп до мястото, където се
съхраняват, а именно в посочения по-горе л.а. „Мерцедес”. Отсъствието на
св. М. от автосервиза в този момент е факт, от който защитата на подсъдимия
се ползва с оглед дадените от подсъдимия обяснения, в които последният
изтъква една напълно легална причина той на инкриминираната дата да се
намира в района на автосервиза в нощните часове на денонощието – липсата
на телефонна връзка със св. М. и очакването, че може все пак да го открие по
това време там поради спешно възникнала необходимост от ремонтни
дейности на ползван от него автомобил. В този смисъл отсъствието на св. М.
от автосервиза самостоятелно не опровергава версията на подсъдимия, че
23
последният спешно го е издирвал и целта на посещението му в този
автосервиз на инкриминираната дата била не да отиде до паркирания л.а.
„Мерцедес”, за да разпространи съхраняваните там подправени банкноти, а до
отиде сградата на автосервиза в същия район, за да установи контакт със св.
М..
Съдът, анализирайки доказателствения материал, провери дали и до каква
степен обвинението ангажира доказателства, които да опровергаят версията
на подсъдимия, че именно сочените от него обстоятелства наложили да
посети автосервиза в нощните часове на денонощието на инкриминираната
дата, респективно да слезе от автомобила на св. Н. и да се насочи към
дворното място. Без съмнение, обясненията на подсъдимия описват житейски
достоверен повод той да се намира в района на автосервиза към момента на
провеждане на СПО, а именно - да провери дали е отключен входът към
сградата, където според дадените от него обяснения очаквал да открие св. М..
Така изтъкнатите от подсъдимия обстоятелства разкриват друго възможно
логично обяснение за връзката на подсъдимия с мястото и времето, в което е
бил задържан и това обяснение е съществено различно от това, което
съобщават полицейските служители. Това обяснение поради обективното
отсъствие на св. М. от района на автосервиза към момента на задържането на
подсъдимия не би могло да бъде проверено с показанията на този свидетел.
Отделно от това, органите на досъдебното производство са пропуснали в
максимално допустимите срокове по ЗЕС да съберат трафични данни за
входящи и изходящи повиквания от ползвания от подсъдимия мобилен
телефон, поради което обективно не може да бъде проверено, включително и
опровергано твърдението му, че е инициирал повикване към мобилния
телефон на св. М. в нощните часове на денонощието на инкриминираната
дата, но поради невъзможност да се свърже с него, го потърсил лично в
автосервиза. При наличната доказателствена съвкупност спорът между
страните за целта, която е преследвал подсъдимият с инициираното от него
посещение на автосервиза на инкриминираната дата, намира разрешение чрез
съпоставката на показанията, дадени от св. Н., с гласните доказателства,
събрани чрез разпит на св. Н. за точното място, на което подсъдимият е бил
установен преди да се пристъпи към задържането му. Този спор намира
разрешение и чрез съпоставката на дадените от подсъдимия обяснения с
показанията на св. Н., вкл. и прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК
показания, които този свидетел е дал в досъдебното производство. Въз основа
на тази част от доказателствения материал се установи, че подсъдимият е бил
установен в дворното място на автосервиз „Хонда”, като на място св. Н.
провел оперативна беседа с него за причините подсъдимият да се намира там
в нощните часове на денонощието. Относно тези факти и обстоятелства
показанията на останалите полицейски служители– св. Л. и св. Х. са
неинформативни, доколкото се установи, че тези двама свидетели не са
участвали в задържането на подсъдимия и св. Н.. Техните показания обаче
могат да бъдат ползвани за установяването на други релевантни факти и
обстоятелства.
На следващо място, спорът между страните за преследваната от
24
подсъдимия цел, свързана с неговото посещение в дворното място на
автосервиз на ул. „**** на инкриминираната дата, намира разрешение в
съпоставката между дадените от него обяснения и показанията на св. Н..
Този свидетел разказа на съда, че с управлявания от него л.а. „Ауди“ влязъл в
дворното място на автосервиза, което не се заключвало, като халето видимо е
било заключено и в двора имало наредени автомобили (л.194, стр.2 СП).
Съдът приема, че след като за св. Н. един поглед е бил достатъчен да
установи, че халето на автосервиза не е достъпно за клиенти в процесните
нощни часове на денонощието, тази преценка обективно е могъл да направи и
подсъдимият. За целта не е било необходимо да се отдалечава от автомобила
на св. Н. в неосветената част на дворното място. На следващо място, липсва
каквато и да индиция св. Н. да е възприел движение на подсъдимия към
осветената част в двора, т.е. към халето, евентуално за да търси там св. М.. В
показанията на св. Н., дадени в различни процесуални етапи, се твърди точно
обратното, а именно че подсъдимият се отдалечил за около една до пет
минути в тъмната част на района, където свидетелят не е имал видимост към
неговите действия. Така въз основа на съпоставката между показанията на св.
Н. и дадените от подсъдимия обяснения, се дискретират твърденията на подс.
Й., че е отишъл в автосервиза, за да търси св. М..
Данни за действително преследваната от подсъдимия цел във връзка с
неговия престой на ул. „**** непосредствено преди да бъде задържан, могат
да бъдат извлечени и от доказателствата за мястото и обстоятелствата, при
които е било осъществено задържането. Сравнително точна информация се
извлича от показанията на св. Н., който съобщи за задържането на
подсъдимия в двора на автосервиза, без да сочи допълнителни конкретни
данни, освен че районът е бил неосветен (л.116, стр.2 СП). В най – висока
степен информативни са показанията на св. Н., който съобщава, че
задържането е било осъществено след като на излизане от автосервиза, когато
пътувал с подсъдимия, управляваният от него л.а. „Ауди“ е бил засечен от
автомобил на полицейски служители, като дори при челен сблъсък с
автомобила на полицията на личния му автомобил били нанесени повреди.
Поради емоционалното преживяване на случая от св. Н., който изрично
подчертава, че неоснователно е бил подложен на полицейско насилие, както и
поради наличието на точни детайли в неговите показания съдът приема за
установено, че именно те са достоверен източник на доказателства за
обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимия. Ето защо следва
да им бъде признато приориетно значение при извличането на данни за
конкретния случай. Мястото на задържане на подсъдимия съгласно дадените
от св. Н. показания е дворното място на автосервиз „Хонда“, а времето
съвпада с момента, в който л.а. „Ауди“ е бил приведен в движение за
излизане от там.
От разказа на свидетелите Л., Н. и Н.Х. се установи, че през юни 2020г.
им е било възложено да реализират специализирана полицейска операция,
свързана с проверката на подаден сигнал за държане на подправени парични
знаци в големи количества. Доколкото тези двама свидетели са пристигнали
по-късно, техните показания нямат основания да бъдат съпоставяни с
25
показанията на свидетелите Н. и Н..
Друг спорен въпрос, на който изключително много акцентира защитата и
който намира частично разрешение от показанията на полицейските
служители, е дали те са разполагали с предварителна информация за
самоличността на лицето, с което се свързва сигнала. Вярно е, че от
прочетените показания на св. Л. и св. Х. не се извличат конкретни лични
данни за лицето, срещу което е бил подаден оперативният сигнал. Но също
така е вярно, че преди задържането на подсъдимия по отношение на него е
било проведено оперативно наблюдение и проследяване по реда, предвиден в
ЗМВР, вкл. и с организирането на полицейски автомобил, който да
контролира движението на управлявания от св. Н. л.а. „Ауди”. Данни в тази
насока се извличат от показанията на св. Л. и Х., дадени от тях в съдебното
производство. Св. Х. посочи пред съда, че на мястото, към което бил насочен
от своите началници, установили л.а., с който задържаните лица са се
придвижвали преди това. Съпоставката с показанията на св. Н. води до извод,
че св. Х. очвидно описва л.а. „Ауди“. Данни в тази насока се извличат и от
прочетените показания на св. Л.. Дори и да се приеме обаче, че свидетелят Л.
и Х. съобщават свои предположения и изводи поради наличието на л.а.
„Ауди” в района на автосервиза към момента, в който са пристигнали там, то
остава уточнението на св. Л. в разказа му пред съда, че е бил следван
конкретен автомобил, като негови колеги се опитали да направят
заградителни мероприятия. При това положение няма никакво съмнение, че
дори и самоличността на подсъдимия да не е била предварително известна
във връзка с подадения сигнал, преди да се предприеме задържането на
подсъдимия част от екипа на полицейските служители, ангажирани с
реализацията на СПО, са следвали именно автомобила на св. Н. и то в
момент, в който пътник в него е бил именно подсъдимият. С други думи,
оперативният сигнал е бил достатъчно насочващ за конкретно превозно
средство във връзка с подозрението, че този автомобил се използва от лица,
които могат да бъдат съпричастни към престъпление против паричната
система.
На следващо място въз основа на показанията на полицейските служители
се внася допълнителна яснота относно броя на задържаните лица в кв.
„Горубляне” на инкриминираната дата, както и относно хронологията от
действия, в която е била проведена полицейската проверка. От съществено
значение при отговор на посочените по-горе въпроси са показанията на св. Л.,
включително и прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1 НПК за
установяването на броя на задържаните лица, мястото на задържането им и
организацията, свързана със запазване на местопроизшествието и
провеждането на претърсване и изземване в л.а. „Мерцедес” ДК№ ****.
Несъмнено е установено, че на инкриминираната дата в автосервиза на св. М.,
находящ се в кв. „Горубляне”, са били задържани две лица, едното от което е
било подсъдимият, а другото – св. М. Пл. Н.. От прочетените показания на
св. Л. и неговия коментар в съдебното производство се установи, че
самоличността на задържаните лица е била надлежно установена. В тази част
неговите показания са в пълен синхрон с прочетените показания на св. Х..
26
Органите на досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати за
ползването на „копи-пейст” техника при оформяне на протоколите за разпит,
доколкото св. Л. съобщава, че е ползвал свои писмени бележки, а св. Х. – че е
диктувал данни, които е установил непосредствено преди разпита.
Съдът не приема с доверие тази част от прочетените показания на св. Л. и
прочетените показания на св. Х., в които се твърди, че задържането и на
двете лица е било осъществено пред автосервиз „Хонда”. В тази част те
противоречат съществено на дадените от св. Н. показания, в които се твърди,
че той самият е останал в автомобила, а подсъдимият отишъл в неосветения в
нощните часове на денонощието район на автосервиза, където се забавил
около една минута. Основното съображение на настоящия състав да изключи
от достоверните доказателствени източници твърденията на св. Л. и св. Х. в
прочетените показания за мястото на задържане на подсъдимия и св. Н., е
свързано с уточненията, направени от двамата свидетели в разказа им пред
съда. В съдебното производство те съобщават, че практически не поддържат
тази част от прочетените показания, доколкото и двамата свидетели не са
присъствали на задържането. Св. Л. съобщава, че по случая са работели
различни полицейски екипи, като единият от тях бил натоварен със
задържането на вероятно съпричастни към инкриминираната престъпна
дейност лица. От разказа на св. Л. и св. Х. пред съда се изясни, че и двамата
свидетели не са били включени в състава на точно този полицейски екип, а са
били част от други екипи, които пристигнали по-късно. Св. Л. и св. Х.
изрично посочиха пред съда, че не са участвали в задържането нито на
подсъдимия, нито на св. Н.. Отделно от това, свидетелят Л. изрично и
недвусмислено уточни, че не е присъствал на самото задържане и се е движел
по „периферията”, когато със заградителните мероприятия по отношение на
управлявания от св. Н. автомобил били ангажирани други полицейски
служители, включени в СПО. Св. Х. от своя страна допълва разказа си с
твърдението, че когато е пристигнал на указания адрес в кв. Горубляне
въпросните лица вече са били задържани и са се намирали пред входната на
врата на двора към автосервиз „Хонда”. В заключение съдът счита, че с оглед
издирвателните мероприятия по отношение на св. Х. – собственик на л.а.
„Мерцедес” на св. Л. действително е станало известно задържането на три
лица, а именно на подсъдимия, св. Н. и св. Х., но със сигурност св. М. не е
бил между тях.
Достатъчно ясно са описани в прочетените показания на св. Л. личните
данни на собственика на л.а. „Мерцедес” – св. Х. Х., за когото въз основа на
неговите собствени показания и разказа на св. Л. се установи, че също бил
задържан в ранните сутрешни часове на следващия ден. В тази част
прочетените показания на св. Л. кореспондират с прочетените показания на
св. П.Н.. От друга страна, в същото време от прочетените показания на св. Х.
се установи, че той е бил ангажиран с издирването на собственика на
автосервиз „Хонда” – св. Ю.А.. Поначало личността на св. А. в съдържателен
план не е засегната по никакъв начин в прочетените показания, дадени от св.
Л. и св. Н.. Отделно от това съпоставката на показанията, дадени от св. Л. и
Х., обосновава извод, че в хода на разследването тези двама свидетели са
27
били ангажирани с изясняването на различни факти и обстоятелства,
съответно св. Л. се насочил към установяване на собственика на л.а.
„Мерцедес”, а св. Х. – с установяването и издирването на собственика на
автосервиз „Хонда”, както и с провеждането на оперативна беседа със св.
М.Н.. От показанията на св. Н. се установява, че той е бил ангажиран преди
всичко със задържането на подсъдимия и провеждането на оперативна беседа
с него. По изложените съображения съдът приема за неоснователен доводът
на защитата, че техниката „копи – пейст”, доколкото такава вероятно
частично е била използвана при оформяне на протоколите за разпит на
полицейските служители в досъдебното производство, е довела до
съществено нарушение на принципа за непосредственост.
На следващо място, прочетените показания на св. Л. и показанията на св.
Х., дадени от него в производството пред съда, са достоверен източник на
доказателства за това, че задържането на подсъдимия е било последвано от
провеждането на претърсване и изземване на л.а. „Мерцедес”, паркиран в
двора на автосервиза, както и че в този изключително ранен процесуален етап
от наказателното производство самият подсъдим е съдействал на
полицейските служители при установяването на л.а. „Мерцедес” ДК№ ****,
паркиран в двора на автосервиза. Вярно е, че св. Х. не можа да си спомни кой
точно е посочил този автомобил, като оперативно интересен обект в пряка
връзка с оперативния сигнал за държане на подправени банкноти, но със
сигурност от неговите показания става ясно, че тази насока в разследването е
била дадена от някой от присъстващите лица. Този въпрос се изяснява
достатъчно детайлно при съпоставка на тази част от показанията на св. Х. с
прочетените показания на св. Л. Л.. По делото се установи, че подсъдимият е
потвърдил връзката си с този автомобил, като признал пред полицейския
служител Л. Л., че лично той го е докарал за ремонт, но не може да
предостави ключ за него, тъй като същият се намирал у собственика на
автосервиза. Оценката на прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2
НПК показания, дадени от св. Л. в досъдебното производство, изисква и
отговор на въпроса дали са налице основания да се приложи забраната на чл.
281, ал.8 НПК за тази част от тях, с която подсъдимият се идентифицира с
действия, при които е посочил л.а. „Мерцедес ДК№ ****, паркиран в двора
на автосервиз в кв. Горубляне, ул. „Стадиона” №2 с признанието, че го
ползва. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като
освен прочетените показания на св. Л. описаните по-горе факти и
обстоятелства се установяват и от други доказателствени източници, събрани
пряко от съда. Такива са показанията на св. П.Н., депозирани при условията
на чл.18 и чл.19 НПК пред настоящия съдебен състав. Това обстоятелство,
както и фактът, че показанията на свидетеля Н. са в най-висока степен
информативни за обстоятелствата, при които е бил задържан подсъдимият Й.,
както и за връзката на л.а. „Мерцедес” ДК№ **** с личността на подсъдимия
и инкриминираните банкноти, изисква те да бъдат обсъдени отделно от
останалия доказателствен материал. Този подход се налага и от факта, че
доказателствената стойност на показанията, дадени от св. Н., в най- висока
степен се оспорва от защитата на подсъдимия. В тази връзка съдът
28
констатира, че показанията на св. Н., депозирани в съдебното производство,
съдържат данни за идентификация на подсъдимия като едно от задържаните
при СПО лица. Въз основа на тях е установена връзката на описания случай с
нощните часове на денонощието, присъствието на още едно лице, освен
подсъдимия, фактът на проведена от св. Н. лична оперативна беседа с
подсъдимия в района на автосервиз „Хонда” на инкриминираната дата и
оказаното от подсъдимия съдействие, който според св. Н. посочил описания
по-горе л.а. „Мерцедес” с ДК№ ****, като съобщил, че лично го е закарал там
с цел да бъдат извършени ремонтни дейности. Разказът на св. Н. в съдебното
производство е пряк източник на доказателства и за последвало след
задържането на подсъдимия действие по претърсване и изземване на
посочения от подсъдимия л.а. „Мерцедес”, паркиран на ул. „****, довело до
установяването в предния му отсек на подправени парични знаци в големи
количества. Описаните по-горе факти и обстоятелства, изложени пряко в
разказа на св. Н. пред настоящия съдебен състав, кореспондират с
прочетените показания на св. Л., без отделно от това да влизат в
противоречие и с непосредствения разказ на св. Х., като съвкупната оценка на
тази група гласни доказателства води до извод, че оказаното от подсъдимия
съдействие за установяването на л.а. „Мерцедес” ДК№ **** в района на
автосервиз „Хонда” е безспорно установен факт. Това съдействие е от
съществено значение, доколкото следва да се цени като обективно установен
принос за разкриване на престъплението, инкриминирано с внесения
обвинителен акт. Неговата значимост в тази насока е не по-малка от
усилията на полицейските служители по установяването и задържането на
подсъдимия. Настоящият съдебен състав приема, че това е така, доколкото
оперативният сигнал, с който са разполагали полицейските служители, не е
съдържал конкретни насоки за точното място на съхранение на подправени
банкноти. Липсват данни сигналът да е съдържал конкретика и за личните
данни на вероятно съпричастно лице.При това положение доброволно
оказанато от подсъдимия съдействие с идентификацията на л.а. „Мерцедес”
ДК№ ****, включително и относно неговото местонахождение в двора на
автосервиза е имало решаващо значение за бързината, с която е било разкрито
престъплението.
От показанията на св. Х. и Н., в съпоставка с показанията на св. А. и М.,
се изясни, че автосервизът е бил обграден от дворно място, макар и
общодостъпно, като пътят до него е водел през метална врата, която не е била
заключвана, а паркираните автомобили в дворното място са били много, без
съществени отличителни белези, различни от обичайните регистрационни
знаци. Полицейските служители не са разполагали към момента на
задържането на подсъдимия с информация кои автомобили от кой автосервиз
се обслужват, нито с данни за личността на св. М., доколкото първоначалните
им усилия са били насочени към установяването на св. А., управител на
автосервиз, който е обслужвал изключително л.а. „Хонда”, но не и л.а., марка
„Мерцедес”. Отделно от това, от показанията на полицейските служители и
св. Н. се установи, че районът е бил тъмен, неосветен, а специализираната
полицейска операция е била проведена тъкмо в нощните часове на
29
денонощието. Независимо от техните показания, от разказа на св. М. се
установи, че дворът, в който е бил паркиран процесният автомобил
„Мерцедес”, е бил голям и е бил ползван общо от различни търговски обекти
– печатница, мебелна фирма, съседни сервизи и дори от хора, живущи в
района. Отделно от това, от показанията на св. М. се установи, че дворното
място поначало било разградено и е позволявало свободен достъп на
неограничен кръг лица. При така описаната фактическа обстановка на
инкриминираната дата, когато е била реализирана специализираната
полицейска операция, следва да се приеме, че полицейските служители не са
разполагали с обективни данни за връзка на подсъдимия с конкретен
автомобил и въобще с конкретно място или помещение, което да бъде
свързано с подозрението, че се държат големи количества подправени
парични знаци. Такива данни са били събрани едва при установяването на
подсъдимия и то изключително на базата на оказаното от него съдействие,
описано в показанията на св. Н. (в оперативна беседа), поради което същото
следва да бъде отчетено на плоскостта на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Показанията на св. Н. относно съдържанието на проведената от него по
отношение на подсъдимия оперативна беседа, са от съществено значение и за
проверка на дадените от подсъдимия обяснения в производството пред съда
в частта, в която се твърди, че на инкриминираната дата е отишъл в района на
автосервиза, придружаван от св. Н., за да издирва св. М., като не е знаел за
наличието в л.а. „Мерцедес” на вещи, забранени от закона. Въпросът, на
който обясненията на подсъдимия не дават отговор, е защо той не е споделил
това обстоятелство на св. Н. в момента, в който на инкриминираната дата е
бил заварен от полицейските служители в района на автосервиза, защо в този
момент не е посочил пред тях спешно възникналата необходимост да се
свърже със св. М. поради възникнала необходимост на ремонтни дейности с
друг автомобил, а ги е насочил към паркиран в двора на автосервиза
автомобил, за който те поначало не са разполагали с предварителна
информация. Липсват каквито и да е обективни данни подсъдимият да е
насочил вниманието на полицейските служители към личността на св. М.,
като причина за неговото посещение на инкриминираното място в
инкриминирания период и да е правил опит в този момент да се свърже с него
в тяхно присъствие, въпреки че е разполагал с техническа възможност за това
с оглед откритите у него при личен обиск 2 броя мобилни телефони, марка
Iphone. Контролно значение за проверката на тези факти и обстоятелства
следва да се отдаде на протокола за оглед на мобилен телефон, иззет при
претърсване и изземване от л.а. „Мерцедес”, паркиран в ж.к. „Младост“,
който също бил ползван от подсъдимия. Съгласно текста на протокола
последното регистрирано обаждане датира от 22,47 часа на 10.06.2020г. С
други думи, липсват обективни данни подсъдимият да е използвал този
телефон, за да търси по спешност св. М. в ранните часове на 11.06.2020г.,
когато е бил установен и задържан от полицейските служители. Липсват
обективни данни да е правил опит да търси св. М. е с тези технически
средства, с които е разполагал в наличност към момента на задържането.
30
Тъкмо напротив, данните, извлечени от посоченото по-горе веществено
доказателство кореспондират с тази част от прочетените показания на св. Н.,
в която се твърди, че единствената индикация за личността на собственика на
автосервиза се извежда от изявленията на подсъдимия за лицето, което държи
ключ от л.а. „Мерцедес” ДК№ **** и би могло да съдейства за отварянето на
багажника – единственото недостъпно помещение в този момент. Без
съмнение, това лице към инкриминирания период е именно св. М. и същият
не е бил споменаван от подсъдимия във връзка с други факти и обстоятелства.

С оглед изложеното е безспорно установено, че оказаното от подсъдимия
съдействие, свързано с посочването на л.а. „Мерцедес” ДК№ **** сред
множество паркирани автомобили в района на автосервиз „Хонда”, е било
въпрос на личен избор и се отнася към времето на провеждане на СПО в кв.
„Горубляне”, за който период липсват каквито и да обективни данни спрямо
подсъдимия да е било употребено полицейско насилие. В изразената от
подсъдимия позиция, както и в тази на неговия защитник действията на
евентуално оказано насилие се отнасят до последващ момент, т.е. след
отвеждането на подсъдимия от района на местопрестъплението, за да бъдат
проведени процесуално – следствени действия с негово участие. Отделно от
това, в обясненията на подсъдимия се твърди, че такова насилие е било
употребено от служители на специализиран отряд „Кобра” на МВР, докато от
показанията на разпитаните по делото полицейски служители, в т.ч. и от
показанията на св. Н. се установява, че те са изпълнявали служебните си
задължения в друга структура на МВР– в сектор „Икономическа полиция” на
СДВР.
Допълнителни релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства се
установяват от прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от свидетеля Н. в досъдебното производство. От тях се
извличат данни за факти, за които св. Н. не е имал съхранен спомен в
съдебното производство, а именно че той самият е бил част от групата
полицейски служители, осъществили фактическото задържане на подсъдимия
Й.. Информацията за проведената с подсъдимия оперативна беседа е разшИ. и
с твърдението в прочетените показания за мястото, на което е бил паркиран
друг автомобил марка „Мерцедес“, ползван от подсъдимия, а именно в ж.к.
„Младост 4“ срещу бл. 415. В тази част показанията на св. Н. кореспондират с
показанията на св. Н.. От прочетените показания на св. Н. е видно, че данните
за този автомобил са били изискани от полицейските служители, за да бъде
включен сред обектите на претърсване и изземване. Липсват каквито и да е
обективни данни в този момент подсъдимият да се е оплакал, че намиращият
се в ж.к. „Младост 4“ л.а. „Мерцедес“ също не е в движение и именно поради
това се нуждае от спешна техническа помощ, обуславяща издирването на св.
М.. Отделно от това, от прочетените показания на св. Н., както и от протокол
за претърсване и изземване по отношение на този автомобил е видно, че от
същия е бил иззет мобилен телефон. С оглед дадените от св. Н. показания и
обясненията на подсъдимия е видно, че в момента, в който подсъдимият е
поел с л.а. „Ауди” към кв. Горубляне, ул. „****, той обективно не е
31
разполагал с достъп до този мобилен телефон, включително до момента, в
който е бил задържан от полицейските служители. Очевидно подсъдимият не
е имал намерението да го използва за връзка със св. М., доколкото сам се е
лишил от достъп до него в момента, в който го е оставил в ж.к. „Младост 4“, а
е поел с управлявания от св. Н. автомобил към ул. „****. Без значение е
обстоятелството, че не е изследван трафикът на данни от мобилните
телефони, иззети при обиск и изземване от подсъдимия, проведен
непосредствено след неговото задържане, доколкото нито той твърди в
обясненията си, нито свидетелите съобщават, да е искал да ги използва като
друга възможност, чрез която да установи контакт със св. М..
От писмените и гласните доказателствени средства, обсъдени по-горе,
може да се заключи, че доказателствената непълнота, допусната с липсваща
информация по чл. 159а НПК, е отстранена в достатъчна степен с протокол за
оглед на мобилния телефон, ползван през инкриминирания период от
подсъдимия, с протокол за претърсване и изземване на вещи от л.а.
„Мерцедес”, паркиран на ул. „****, както и с показанията на св. Н.. Факт е, че
този телефон е бил открит при претърсване и изземване тъкмо в л.а.
„Мерцедес“, модел „А 170“ с ДК№ СА **** ТХ, паркиран на улицата пред бл.
415 в ж.к. „Младост 4“. Факт е, че с оглед давността на регистрираните
обаждания, последното от което е от 22,47 часа на 10.06.2020г., се обосновава
извод, че в неустановен момент към 22, 47 часа на 10.06.2020г., когато е бил
използван за последен път до провеждането на претърсване и изземване или
след това този мобилен телефон е бил оставен в автомобила. Всъщност с по-
голяма конкретика този час може да бъде установен чрез съпоставката на
обсъдените по-горе протоколи и писмените доказателства за ползвания от
подсъдимия мобилен телефон с показанията на св. Н., от които е видно, че
случайната му среща с подсъдимия в ж.к. „Младост” 4 се осъществила след
0,00 часа на 11.06.2020г., когато излязъл до денонощен магазин да си вземе
цигари. Всички гласни доказателства са еднопосочни, че именно в този
момент подсъдимият е предприел действия да се придвижи от ж.к. "Младост
4" до кв. Горубляне с помощта на св. Н. и с управлявания от последния л.а.
„Ауди”. Следователно контактите на подсъдимия чрез технически средства и
времето, в което са били осъществявани, в достатъчна степен са установени и
от наличния доказателствен материал.
Отговорът на въпроса кое лице основно е ползвало л.а. „Мерцедес“, модел
„С 320 CDI“ ДК№ **** през инкриминирания период е възможен въз основа
на показанията, които са дали свидетелите Х.М. и св. Х., вкл. и въз основа на
прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на
същите свидетели от досъдебното производство, въз основа на заключението
на обсъдената по-горе дактилоскопна експертиза, ценено в съпоставка с
протокол за претърсване и изземване от л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“
ДК№ ****. От показанията на св. Х.М. се установи, че именно подсъдимият
оставил л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ **** за ремонт в
автосервиза, като бил придружаван от друг общ познат на св. М. и
подсъдимия – З.Х.. Показанията на св. М. са достоверен източник на
доказателства, че автомобилът е бил докаран на собствен ход и двигателят е
32
блокирал пред вратата на автосервиза. Поначало е установено, че
подсъдимият и св. М. са били трайно в добри приятелски отношения,
основани на взаимно доверие и многократно поеманите от св. М.
ангажименти за ремонтни дейности по автомобили, ползвани от подсъдимия.
Въз основа на показанията на св. Х. и М.Н., които те са дали независимо един
от друг, е видно, че подсъдимият е поддържал интензивна комуникация със
св. М. преди и към инкриминирания период и дори е препоръчвал неговите
услуги в областта на авторемонтните дейности. Установено е, че
приятелските взаимоотношения между св. М. и подсъдимия са били
съхранени и към момента, в който св. М. депозира показанията си пред съда.
Това е видно от използваните от св. М. умалителни по адрес на подсъдимия -
„момчето”, „Ники”. Съдът приема, че такива са били техните отношения и
към момента, в който св. М. е депозирал прочетените показания в
досъдебното производство, в които демонстрира една изключително скъсена
дистанция с подсъдимия, до степен, при която го назовава дори с прякора
„Белята”. От своя страна подсъдимият в обясненията си също навежда за
изградени между него и св. М. приятелски отношения, които далеч
надхвърлят официалния протокол в общуването между двама познати,
доколкото в обясненията си подсъдимият твърди, че е правил опит да открие
св. М. и в нощните часове на денонощието на 11.06.2020г., след 00.00 часа
поради спешно възникнала необходимост от ремонтни работи, като не се е
притеснявал, че ще му причини необичайни неудобства. Отделно от това, в
обясненията си пред съда подсъдимият съобщава, че неведнъж след 20.00
часа „сядал на маса” със св. М. в автосервиза, т.е. приемал е това място с
нагласата, че там може да изкара времето си в приятелска компания и
спокойна обстановка. Ето защо съдът намира, че липсва каквато и да е
причина от обективен характер, която да навежда за тенденциозност или
предубеденост на св. М. към личността на подсъдимия. По изложените
съображения съдът намира, че в частта, в която показанията на св. М.
уличават подсъдимия в ползването на горепосочения л.а. „Мерцедес”, те имат
висока доказателствена стойност и следва да бъдат приети с доверие.
От прочетените показания на св. М. се установи, че автомобилът бил
оставен за ремонт на 20.05.2020г., както и че подсъдимият е ползвал
автомобила, за да държи в него вещи. Извод в тази насока се обосновава от
прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от
св. М., в които е описано тъкмо такова посещение на подсъдимия на
10.06.2020г., около 18.00-19.00 часа под предлог, че подсъдимият искал да си
вземе зарядно устройство от автомобила. Отделно от това, дори в собствените
си обяснения подсъдимият заяви, че той самият е оставил в автомобила
тетрадката, която му е предадена от неустановено лице, в която е имало
банкноти и които са му предадени само да ги види. Според дадените от
подсъдимия обяснения той държал банкнотите, които му били предоставени
от неустановено по делото лице и които впоследствие предлагал на св. Н.,
именно в автомобила, паркиран в сервиза, който не е в движение. В този
смисъл дори и обясненията на подсъдимия са източник на доказателства за
това, че докато автомобилът е бил паркиран в автосервиза, той го е ползвал,
33
за да съхранява вещи в него, включително и подправени банкноти, които
според собствените му обяснения му дадени от някакъв таксиметров шофьор.
Така или иначе не се установи това лице да е било точно св. Я. с оглед
дадените от последния показания и въпреки интензивната комуникация,
която е била засечена на 10.06.2020г. между ползвания от този свидетел
мобилен телефон и телефон, ползван от подсъдимия. Съдържанието на тази
комуникация е неустановено и практически не е изградена верига от
доказателства за фактите и обстоятелствата, при които подсъдимият е
придобил инкриминираните банкноти, както и тези, които е предлагал за
„продажба“ на св. Н..
Връзката на подсъдимия с л.а. „Мерцедес”, паркиран на ул. „****, е
установена и от съчетаният анализ на дадените от св. М. показания,
показанията на полицейските служители и съдържанието на протокол за
претърсване и изземване на вещи от л.а. „Мерцедес”, паркиран на ул. „****.
Този автомобил е бил обект на действие по претърсване и изземване, което е
било проведено в периода от 04.15 до 06.05 часа на 11.06.2020г. Съдът прие
за установено, че св. М. е бил сигнализиран от полицията с искане да
предостави ключове значително по - късно на същата дата – около 08.00 часа.
Това обстоятелство може да се цени като контролен факт, въз основа на който
да се извърши проверка за достоверност на дадените от полицейските
служители показания в частта относно общодостъпното състояние на купето
на посочения автомобил, както и на твърденията им, че само и единствено
багажникът е бил заключен. В тази част показанията на полицейските
служители са в пълен синхрон с показанията на св. М., който уточни в разказа
си пред съда, че с оглед конструктивните характеристики на л.а. „Мерцедес”
багажникът е бил недостъпен през купето. Това обстоятелство, от една
страна, дава логично обяснение на възникналата необходимост от повторно
провеждане на претърсване и изземване след предварително дадено
разрешение от компетентния съд по отношение на същия автомобил на
следващия ден – вече в присъствието на собственика (св. Х.). От друга страна,
данните за начина, по който е бил съхраняван л.а. „Мерцедес”, паркиран на
ул. „****, както и данните за техническото му състояние показват, че
подсъдимият практически не се е нуждаел от ключ, за да осъществява
контрол върху съхраняваните от него в купето вещи.
С оглед хронологията от събития, очертана от разказа на полицейските
служители, в съпоставка с прочетените показания на св. М. е видно, че
действието по претърсване и изземване на вещи от л.а. „Мерцедес“, модел „С
320 CDI“ ДК№ **** преди да бъдат предоставени ключове от св. Х.М.
обективно би било възможно само и единствено в описаната от свидетелите
хипотеза - при наличието на техническа неизправност в системата за
заключване на вратите към купето. По делото е несъмнено установено, че
през инкриминирания период такава техническа неизправност е била налице.
В показанията на св. М. са изложени и допълнителни детайли за причините,
свързани с тази техническа неизправност, а именно - разкачени клеми,
разглобен двигател и прекъснато електрическо захранване поради предстоящ
ремонт, като св. М. съобщи на съда, че той е бил лично съпричастен към
34
привеждането на автомобила в това състояние.
Заключението на дактилоскопната експертиза по протокол № 235-Д/2020г.
на СДВР е установило два броя дактилоскопни следи върху хартиен плик,
съдържащ част от инкриминираните банкноти, който бил поставен в найлонов
плик. Това заключение в съпоставка с протокола за претърсване и изземване
от л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ **** е самостоятелен източник
на доказателства, че подсъдимият е ползвал това превозно средство,
включително и за да държи вещи в него. Вярно е, че се касае за движими
вещи, които хипотетично биха могли да бъдат внесени в автомобила с
наличните следи върху тях. С оглед идентификацията им обаче с
дактилоскопен отпечатък на подсъдимия, съдът приема, че такова действие се
свързва или със самия подсъдим, или с трето лице, което е имало достъп до
негови вещи. Във втория случай внасянето на вещи от трето лице в
автомобила, по които от подсъдимия вече са оставени дактилоскопни следи,
не би могло да стане без негово знание, поради почти пълния контрол, който е
осъществявал върху местонахождението и състоянието на автомобила след
20.05.2020г.
Другата възможност, към която навежда доводи защитата, е опаковките с
инкриминираните банкноти да са внесени от друго лице, а подсъдимият да ги
е премествал, при което да е оставил свои отпечатъци върху един от
хартиените пликове. В обясненията на подсъдимия се съдържат дори
конкретни твърдения, че това лице е св. Х.. Вярно е, че липсват обективни
данни върху инкриминираните банкноти да са открити следи от подсъдимия.
Вярно е, че това е най-благоприятната за защитата хипотеза, доколкото
кореспондира с позицията, че подсъдимият не е възприел съдържанието на
хартиените пликове. Но също така е вярно, че наличието на посочените по-
горе дактилоскопни следи е пряко доказателство за това, че подсъдимият е
ползвал л.а. „Мерцедес”, собственост на св. Х., като е осъществявал достъп до
купето и съдържащите се вещи там. Въпросът, на който тезата на защитата не
дава отговор, защо подсъдимият е премествал вещи в чужд автомобил, към
чиито ремонт обективно не е проявявал интерес.
Отделно от това, с оглед локализацията на дактилоскопните следи и
доводите на защитата, че подсъдимият е оставил такива, като случайно
премествал чужди вещи в автомобила, без според защитата да се доказва да е
знаел какво е съдържанието на хартиените пликове, съдът е задължен да
обсъди и останалите доказателства, относими към субективния състав на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Относими към
изясняването на този въпрос са обясненията на подсъдимия, показанията на
св. Н.Я., на св. Х.Х., показанията на св. М.Н., част от веществените
доказателства, намерени и иззети при претърсване и изземване от л.а.
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ ****, както и заключението на
обсъдените по-горе дактилоскопни експертизи.
При отговор на въпроса на защитата, дали е осъществен субективният
състав на престъплението, в което е обвинен подсъдимият, е от значение
следното. Категорично е преодоляно съмнението за необоснованост на
обвинителната теза в тази насока. На първо място самостоятелната оценка на
35
локализацията на оставените от подсъдимия дактилоскопни следи, а именно
върху хартиен плик, който е бил открит в друг найлонов плик, обективира не
просто действие на преместване, а и на достъп по съдържанието в найлоновия
плик. За да премести подсъдимия вещите, не е било необходимо да достъпва
съдържанието на найлоновия плик и да поставя ръката си в него. Мотив за
подобно действие може да бъде единствено цялостна проверка на
съдържанието в найлоновия плик, а не преместването му от едно място на
друго, за което е бил достатъчен контактът между ръката на подсъдимия и
найлоновия плик.
Основателно е възражението на защитата, че инкриминираните
веществени доказателства биха могли да бъдат свързани и с неустановено по
делото лице, което е оставило първата дактилоскопна следа, произходът на
която не е идентифициран въз основа на регистрациите в системата AFIS на
МВР. Неоснователен е обаче доводът, че към инкриминирания период трето
лице или собственикът – св. Х. са ползвали л.а. „Мерцедес“, модел „С 320
CDI“ ДК№ ****, включително и че са осъществявали достъп до него.
Гласните доказателства, включително показанията на св. Х., св. М., св. Н., а
косвено и показанията на св. Н., който на 11.06.2020г. бил помолен да закара
подсъдимия именно на адреса, на който е бил паркиран горепосочения
автомобил, са напълно еднопосочни, че същият е бил ползван изключително
от подсъдимия. Вярно е, че ключовете за него са се намирали у св. М., но
след като св. М. разкачил клемите и предприел разглобяване на двигателя,
електрическата система не е позволявала заключването на купето. При това
положение на подсъдимия обективно не са му били необходими ключове, за
да прониква там. Следващият въпрос е кой би могъл да знае, че купето на
автомобила не се заключва, още повече като се отчете мястото, на което е бил
паркиран автомобилът –в населено място, в обширен двор, с множество
паркирани автомобили и поток от клиенти в различни търговски обекти с
разнообразна търговска дейност. Единствените лица, за които се установи да
са знаели, че през инкриминирания период купето на л.а. „Мерцедес“, модел
„С 320 CDI“ ДК№ ****, паркиран на ул. „**** сред множество други
автомобили, не се заключва, са св. М. и подсъдимият. Анализът на дадените
от св. Х. (собственикът на автомобила) показания, съпоставени с показанията
на св. М., дава основание за извод, че и св. Х. не е знаел преди провеждането
на специализираната полицейска операция какво е точното техническо
състояние на автомобила, в т.ч. за повредата в електрическата инсталация.
Неговите показания, че е ходил в автосервиза точно два пъти – първия път, за
да даде пари за ремонта, когато се уверил, че автомобилът бил заключен и
втория път, когато бил отведен от полицейски служители там, кореспондират
с изявленията на св. М., че собственикът е дошъл с полиция при отварянето
на автомобила, а преди това разговаряли еднократно за предстоящите
ремонтни дейности. С оглед идентификацията на св. Х. в показанията на св.
М. с данните за произход („арабче”) и очевидни затруднения от страна на св.
М. да го назове с име, съдът приема с доверие твърденията на св. М., че е
имал инцидентен контакт с него, като в никакъв случай не може да се говори
за постоянно присъствие на св. Х. в автосервиза. Този факт, от друга страна,
36
самостоятелно води до извод, че св. Х. от обективна страна не е ползвал
автомобила в периода на неговия престой в автосервиза на св. М., а от
субективна страна не е знаел, че ако пожелае, би могъл да осъществи достъп
до купето и без ключ.
Проверката на дадените от св. Х. показания е възможна чрез съпоставката
им с показанията на св. М.. Тази проверка очертава забележителен синхрон в
показанията на двамата свидетели при възпроизвеждането на факти и
обстоятелства, относими към конкретния случай. И двамата свидетели,
независимо един от друг посочват, че автомобилът е бил докаран от
подсъдимия в автосервиза на собствен ход. В тази част те кореспондират и с
дадените от подсъдимия обяснения за обстоятелствата, при които въпросният
автомобил е бил закаран в автосервиза на ул. „****. В този смисъл
обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели формират
една доказателствена съвкупност, която независимо от останалия
доказателствен материал убедително уличава подсъдимия като ползвател на
автомобила през инкриминирания период.
Липсата на спомен при св. М. за периода от време, изминал от докарването
на автомобила в автосервиза и момента, в който е била прекъснато
електрическото захранване към заключващата система на купето, на практика
изключва възможността да бъдат опровергани твърденията на св. Х., че при
първото и единствено негово посещение в автосервиза автомобилът е бил
заключен, а ключовете не са били съхранявани у него. Още повече, с оглед
дадените от подсъдимия обяснения се установява, че св. Х., наричан от
подсъдимия с името „Хосе”, бил представен на св. М. скоро след
преместването на л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ **** в
автосервиза, а именно за да бъдат уговорени ремонтните дейности и техните
цени. Съгласно прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК
показания, дадени от св. Х. в досъдебното производство, той отишъл в
автосервиза в последната седмица на май 2020г., придружаван от подсъдимия
и неустановено по делото лице – Н.П.. Тази част от прочетените показания
кореспондира и с показанията на св. Х. в съдебното производство в частта, че
ремонтни дейности „не са били извършвани в аванс”. По изложените
съображения съдът прие за установено, че едва след първото посещение на
св. Х., св. М. предприел описаните от него действия, довели до изключване на
електрическото захранване към заключващата система на купето, с което по
същество е подготвил автомобила за последващи ремонтни дейности.
Несъстоятелен е доводът на защитата, че собственикът разполагал с
резервен ключ и с него обективно си е осигурявал достъп до автомобила и
инкриминираните вещи в него. От фактическа страна се установи, че
единственият работещ ключ е бил поверен от св. Х. на подсъдимия, а
подсъдимият от своя страна го предоставил на св. М.. Основание за такъв
извод дават показанията на св. М. в тази част, в която се твърди, че
собственикът е бил доведен от полицията, но не е имал ключ, което именно
наложило необходимостта св. М. да предостави този ключ, който му е бил
поверен от подсъдимия и за целта бил съставен съответен протокол. В тази
част показанията на св. М. отново са в пълен синхрон с разказа на св. Х., от
37
който самостоятелно се установяват същите факти и обстоятелства, а именно,
че резервният ключ не е бил в изправност и практически е бил неизползваем.
Отделно от това, тази част от гласните доказателства кореспондира със
съдържанието на протокола за доброволно предаване, удостоверяващ
предаването на ключовете от св. М. (л.47, ДП).
Съдът приема, че е напълно изключено св. М. да бъде свързан с
инкриминираните банкноти, доколкото дори и въз основа на дадените от
подсъдимия обяснения се установи, че той професионално и добросъвестно е
изпълнявал задълженията си по договори за осъществяване на ремонтни
дейности, като е изисквал достъп до автомобилите на своите клиенти само с
оглед естеството на конкретния ремонт. Не се споделят и наведените в
обясненията на подсъдимия доводи, че инкриминираните банкноти са част от
личните вещи на св. Х., като самият подсъдим случайно е премествал
пликовете, без да знае какво има в тях. На първо място, този факт е отречен
категорично в показанията на св. Х., който за разлика от подсъдимия, с оглед
процесуалното си качество на свидетел, е обвързан с наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 НК за истинността на изнесените пред съда
твърдения. В своите показания св. Х. е категоричен, че освен вещи, свързани
с оборудването на автомобила (резервни части, крикове, ароматизатори),
други лични вещи не е съхранявал в него. На второ място, дори и да се
приеме, че св. Х. има личен интерес да затаи факти и обстоятелства, които
могат да уличат самия него в извършването на престъпление, не се
установява около 2-3 месеца преди инкриминираната дата да е ползвал
автомобила, включително за да съхранява в него вещи. Извод в тази насока се
обосновава частично от обясненията на подсъдимия в частта относно
обстоятелствата, при които автомобилът бил откаран в автосервиза за ремонт
– лично от самия подсъдим. Отделно от това такъв извод се основава и на
показанията, дадени от независимия свидетел Х.М., който съобщава само за
два случая на комуникация със собственика на автомобила: първият - преди
да предприеме ремонтни дейности и вторият - в деня на полицейската
операция, когато бил собственикът е бил отведен принудително от
полицейските служители в автосервиза за изясняването на случая. В
заключение, съдът счита, че доказателствата са непротиворечиви за
наличието на един единствен работещ ключ от автомобила, който през
инкриминирания период не е бил съхраняван от св. Х., с оглед на което не
може да се твърди, че този свидетел обективно е разполагал или е искал да
разполага с достъп до л.а. „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ ДК№ ****,
включително и към инкриминирания период.
Съдът приема за установено и с други самостоятелно съществуващи
аргументи, че е напълно изключено инкриминираните банкноти да са били
част от личните вещи на св. Х. в автомобила. Такъв аргумент се извлича от
данните за естеството и количеството на инкриминираните банкноти, които
са индиция за целта на държането – да бъдат прокарани в обращение. Макар
и съставът на престъплението по чл. 244, ал.2 НК да не изисква
установяването на специална цел за прокарване в обращение на
инкриминираните банкноти, няма пречка този елемент да бъде изследван като
38
контролен факт за проверка на обвинителната теза. Съдът е задължен да
отговори на въпроса дали и за кои лица са събрани данни да са полагали
усилия да прокарат в обращение подправени парични знаци. В настоящия
случай грижливото съхранение на инкриминираните банкноти в двойно
подсигурена опаковка – хартиени пликове и найлонов плик, отделно от тях,
сочи, че са били положени усилия да се ограничи евентуалната им повреда от
механично или друг тип въздействие. Такива усилия не биха били
необходими, ако същите са били подготвени или предназначени за
изхвърляне като непотребни вещи. От друга страна, извън посочената по-горе
неправомерна цел, сами по себе си подправените парични знаци нямат
легална стойност на непотребими вещи от гражданския оборот. Мястото и
начинът на съхранението им сочи, че са били положени усилия същите да
бъдат запазени. Тези усилия имат смисъл само при налично намерение да
бъдат ползвани като платежно средство. Същевременно обстоятелствата,
свързани с начина на съхранението им, обективират и съзнателно
преследвана конспиративност. Това е така, доколкото мястото на съхранение
през инкриминирания период е едновременно общодостъпно, но и сигурно
укритие от лица, които нямат предварителна информация какво и къде могат
да открият.
На второ място, реализацията на посочената по-горе неправомерна цел,
свързана с евентуалното прокарване в обращение на инкриминираните
банкноти, е принципно възможна с обезпечаването на сигурен достъп на
дееца до тяхното местонахождение. От установените по делото свидетели
единствено подсъдимият и св. М. са имали съзнанието, че разполагат с такъв
сигурен достъп. За разлика от случая с подсъдимия обаче, по отношение на
св. М. не се доказва да е искал да реализира този достъп извън нужните
предели за планираната ремонтна дейност. Що се отнася до личността на св.
Х., изложената от подсъдимия версия не може да даде логично обяснение на
следните въпроси: ако св. Х. от субективна страна е искал да държи
инкриминираните банкноти именно в горепосочения автомобил и
същевременно е искал да укрие това обстоятелство от подсъдимия, защо сам
се е лишил от достъп до него, като го е поверил подсъдимия, вкл. и като се е
лишил от единствения работещ ключ; не е ли разполагал с други възможности
св. Х. за съхранение на инкриминираните вещи, ако се приеме, че е
съпричастен към престъпление по чл.244, ал.2 НК; позволявало ли е
местонахождението на инкриминираните банкноти св. Х. да упражнява пълен
контрол върху тях. Възможният отговор на тези въпроси, извлечени от
доказателствения материал по делото дискредитира логическата конкрукция
на изградената от подсъдимия защита. От значение са данните за личността
на св. Х.. Данните за имуществения му статус (със самостоятелно обитавано
жилище в центъра на гр. София, възможности за продължителен престой в
чужбина), сочат, че поначало този свидетел е разполагал с достатъчно
възможности да поддържа жизнения си стандарт и без личните услуги на
подсъдимия. С други думи, данните за личността на св. Х. сочат, че той е
разполагал с достатъчно възможности, при наличието на желание за това, да
си осигури помещение за съхранението на инкриминираните банкноти, в
39
което достъпът му да не е обусловен от други лица. При това положение не се
установява какъвто и да е мотив св. Х. да държи вещи, които го уличават в
престъпление, в помещение, по отношение на което знае, че няма достъп.
Твърденията на подсъдимия за съпричастност на св. Х. към държането на
инкриминираните банкноти не дават отговор и на въпроса защо при
единственото самостоятелно посещение на св. Х. в автосервиза този свидетел
не е поискал да му бъде осигурен достъп до собствения му автомобил чрез
ключ, защо не е открита негова дактилоскопна следа върху опаковките, с
които са били намерени и иззети инкриминираните банкноти, въпреки че е
бил направен съответен експертен съпоставителен анализ за изясняване на
това обстоятелство, защо не са регистрирани посещения на св. Х. в
автосервиза до момента на полицейската проверка по случая, имал ли е
интерес св. Х. от протакането на планирания ремонт във времето.
Съпоставката на дадените от св. Х. показания и обясненията на подсъдимия
води до извод, че в тази насока двамата са имали коренно противоречиви
интереси, които с течение на времето са довели до непреодолим конфликт.
Неудовлетворени са останали очакванията на св. Х., че подсъдимият ще
организира бързо и ефикасно ремонтната дейност, за да може св. Х. да
продаде автомобила. Несъмнено установен факт е, че св. М. не е практикувал
да извършва ремонт, без предварително да му е платен. При това положение
възниква въпросът кой е имал интерес от това да не се осъществява
комуникация между св. Х. и св. М., както и да не се финансира своевременно
ремонтната дейност, въпреки настояванията на св. Х. за това. Не са
опровергани твърденията на св. Х., че не е положил усилия за пряк контакт с
автомонтьора, а според прочетените показания, които е депозирал в
досъдебното производство, парите за предстоящи ремонтни дейности дал
лично на подсъдимия. Съпоставката на тази част от показанията на св. Х. с
показанията на св. М. води до извод, че тези парични средства така и не са
били предадени от подсъдимия на св. М., който получил повторно плащане,
вече пряко от собственика на автомобила в периода след полицейската
операция, когато св. Х. предприел действия да репатрира автомобила от
автосервиза чрез фирма „Екометал”. Показанията на св. Х. са проверени с
показанията на св. М., който съобщава, че е водил разговори преди всичко с
подсъдимия за естеството на предстоящия ремонт на л.а. „Мерцедес”.
Подсъдимият от своя страна, макар и косвено, оспори тези твърдения, като от
своя страна изложи друга версия, а именно, че се е свързал свидетеля Х. със
свидетеля М. и повече не се интересувал за уговорките между тях и
ремонтните дейности на л.а. „Мерцедес”. В тази част дадените от подсъдимия
обяснения се явяват напълно изолирани от показанията, които независимо
един от друг са дали свидетелите М. и Х., т. напр. св. Х. съобщава, че се е
обаждал на подсъдимия, за да го пита как върви ремонта, а свидетелят М.
твърди, че по отношение стойността на ремонта и частите на автомобила е
разговарял с подсъдимото лице. Инициативата на подсъдимия във връзка с
ремонтните дейности по отношение на л.а. „Мерцедес” е установена и от тази
част на показанията, дадени от свидетеля М., в която заявява, че подсъдимият
му е казал да не ремонтират автомобила. Така единственото логично
40
обяснение на поставените по-горе въпроси дава обвинителната теза, а именно
тезета за съпътстващ интерес на подсъдимия да отлага във времето
ремонтните дейности, за да ползва автомобила като помещение за съхранение
на вещи, забранени от закона. Обратното, тезата на защитата не дава отговор
на въпроса, ако св. Х. е съпричастен към инкриминираната престъпна дейност
с намерението да съхранява вещи, забранени от закона, именно в паркирания
на ул. „**** автомобил, защо е настоявал за бързо приключване на
ремонтните дейности, защо по този повод влязъл в конфликт с подсъдимия и
защо сам се е лишил от достъп до този автомобил.
Отделно от това, всички описани факти и обстоятелства водят до извод, че
поначало св. Х. е имал житейска активност в сфера, различна от общия му
кръг познати с подсъдимия и поначало не е изисквал да осъществява личен
контрол върху състоянието на автомобила и ремонтните действия на св. М..
Тъкмо напротив, неговият разказ е напълно последователен в позицията, че е
гласувал пълно доверие на подсъдимия, че св. Х. е разчитал на точност и
коректност от негова страна при стопанисването на л.а. „Мерцедес” с
обичайната дължима грижа на добър стопанин, че самият подсъдим е поел
инициативата този автомобил да бъде пренесен точно в автосервиза на св. М.
(по думите на св. Х. – „напирал” за това). Ето защо съдът счита, че освен
всичко изложено по-горе, твърдяното от защитата намерение на св. Х. да
държи забранени от закона вещи тъкмо в посочения по-горе автомобил, както
и да ги укрива от подсъдимия, не кореспондира с инициативата на самия
подсъдим да осигури и организира ремонта при свой познат. В заключение
съдът счита, че е налице непреодолимо логическо несъответствие в
наложената от защитата последователност от факти и обстоятелства - св. Х.
да укрива вещи от подсъдимия, като му предоставя достъп до помещения, в
които те се съхраняват. Наред с това, оказването на такъв достъп е сред
безспорно установените факти, които са възпроизведени дори в обясненията
на самия подсъдим.
Доказателствата за съпричастност на подсъдимия и към субективния
състав на престъплението, в което е обвинен, се извеждат и от съпоставката
на дадените от него обяснения, с показанията на св. М.Н., св. Х. и св. Н..
Обвинението е установило като потенциален купувач на подправени
парични знаци единствено св. М.Н.. Установено е и кой му е предлагал такива
знаци – подсъдимият. Категорично е установен и фактът, че св. М.Н. и св. Х.
не са се познавали, т.е. липсват каквито и обективни данни св. Х. да е
съпричастен към опит да бъдат прокарани в обращение подправени банкноти,
като ги разпространи на св. Н.. Съдът приема, че това е така с оглед
показанията на св. Х., депозирани пред настоящия съдебен състав, в които
съобщава за обстоятелствата, при които е бил задържан – в ранните сутрешни
часове на денонощието от полицейски служители, които го попитали дали
познава две лица – Н.Й. и „г-н М.”. Свидетелят е категоричен, че в този
момент е идентифицирал само и единствено подсъдимия, като тази част от
неговите показания не е опровергана нито от показанията на полицейските
служители, нито от показанията на св. Н.. В съдебното производство
категорично се установи, че първият контакт на св. Х. със св. М.Н. е във
41
връзка с проведените съдебни заседания и призоваването им като свидетели.
Намерението на подсъдимия да прокарва в обращение подправени парични
знаци, обективирано в гласните доказателства, е контролен факт, който дава
убедителна опора на обвинителната теза, че е държал такива банкноти, при
това в големи количества, в контролирано от него място. В прочетените на
основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Н. в
досъдебното производство, този свидетел е разказал подробно за две свои
срещи с подсъдимия, проведени на 10.06.2020г., първата от които в обедните
часове на денонощието, при която подсъдимият му предложил да му
предостави мостри от фалшиви пари и свидетелят да намери купувач, втората
от които се състояла в следобедните часове на същата дата и подсъдимият дал
на св. Н. тетрадка с поставени между страниците й три банкноти - с номинал
50 евро, 500 евро и 100 долара. Свидетелят Н. изрично посочи пред съда, че
поддържа прочетените показания, както и че се касае за банкноти, на които
св. Н. следвало да намери купувач, като бъдат предоставени на купувача
срещу истински банкноти. От показанията на св. Н. не се установява да е
съхранявал продължително т. нар. мостри, които посочва, че е върнал на
подсъдимия още същия ден. По същество същите твърдения са
възпроизведени от св. Н. и в разпит пред съдия, проведен в досъдебното
производство. Показанията, документирани в производството по чл. 223
НПК, са приобщени чрез прочитане от настоящия съдебен състав и те са
самостоятелен източник на доказателства, че подсъдимият е предлагал на
свидетеля да прокарва в обращение именно подправени парични знаци (
л.133-л.145, ДП).
Основателно е възражението на защитата, че банкноти с описаните от св.
Н. данни за валута и номинал, не са инкриминирани по делото като
подправени. Това обстоятелство обаче не е пречка съдът да обсъжда пълния
обем на събрания по делото доказателствен материал, когато това се налага
във връзка с изясняването на контролни факти от значение за делото. От
съдържанието на протокол за претърсване и изземване от л.а. „Мерцедес”,
паркиран на ул. „**** в гр. София, освен инкриминираните банкноти в евро с
номинал от по 100 евро са били намерени и иззети и банкноти в щатски
долари и евро в номинал, различен от 100 евро, както и британски паунда. В
хода на разследването тези ВД са били обект на оглед, за което е бил съставен
протокол от 17.08.2020г., като действието е било извършено в присъствието
на поемни лица – Б.Б. и С.Ц. ( л.89-л.92, ДП). В хода на разследването
експертиза по протокол № 933/15.09.2020г.(л.98 – л. 100, ДП) е изследвала
обектите на протокол за оглед на ВД (л.89-л.92), които не са инкриминирани
от обвинението, като е заключила, че са „неистински“ и остават в БНБ до
разпореждане за унищожаването им. Друга експертиза по протокол №
934/15.09.2020г. (л.100-л.106 ДП) е изследвала като обект щатски долари,
които също не са инкриминирани от обвинението, но за които експертното
заключение е установило, че също, че не са издадени по предвидения за това
ред. Измежду изследваните с експертизи банкноти в щатски долари и евро са
описани и такива, които отговарят напълно по описание на тези, за които
съобщава св. Н. в прочетените показания, дадени от него в досъдебното
42
производство – банкноти с номинал 50 евро, 500 евро и 100 долара. Точно
такива банкноти са били намерени и иззети от жабката на л.а. „Мерцедес“,
модел „С 320 CDI“ ДК№ ****. Така или иначе обвинението с оглед
заключението на дактилоскопната експертиза е упражнило правомощията си
да прецени обема на обвинението, като изключи тази част от веществените
доказателства, които не могат да бъдат свързани с дактилоскопна следа,
идентична с дактилоскопен отпечатък на подсъдимия. Такива не са били
открити и върху опаковката на банкноти от по 100 долара, която също е била
обект на експертно изследване с дактилоскопна експертиза по протокол №
235/2020г., изготвена от вещите лица В. и М. и която е описана в това
заключение като обект 4.2. – 1 бр. плик, съдържащ 1 бр. найлонов плик,
хартиени листчета с големината на банкноти с номинал 100 долара. От друга
страна, съвкупната оценка на данните за всички подправени парични знаци,
намерени и иззети от л.а. марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК№ ****,
обосновават извод, че подсъдимият обективно през инкриминирания период е
разполагал с достъп до подправени банкноти във валута и номинал, различни
от инкриминираните, част от които отговарят по описание на предлаганите за
продажба на св. Н.. Дали точно част от намерените при претърсване и
изземване от л.а. „Мерцедес”, модел „С 320 CDI“ са били предлагани за
продажба на св. Н. е без значение. От значение е обстоятелството, че самият
подсъдим е твърдял пред св. Н., че предлаганите „мостри” са „фалшиви“
банкноти и желае същите да бъдат прокарани в обращение. В този смисъл
данни се извличат от прочетените на основание чл.281, ал.4 НПК показания,
дадени от свидетеля Н. в досъдебното производство, в които се твърди, че
подсъдимият предлагал банкнотите за продажба. С други думи, самият
подсъдим е обективирал пред свидетеля Н. намерението си да държи и да
прокарва в обращение подправени парични знаци. Не са налице основания за
приложение на забраната по чл. 281, ал.8 НПК за тази част от прочетените
показания на св. Н., тъй като макар и с по-детайлна конкретика те не се
различават съществено от изявленията на свидетеля пред съда, че
подсъдимият му е предлагал банкноти за продажба. Вярно е, че свидетелят в
непосредствения си разказ пред съда не съобщава дали в разговора си с
подсъдимия е била коментирана истинността на банкнотите с подсъдимия, но
също така е вярно, че според него банкнотите били предлагани „за търговия”,
т.е. като стока, а не като законно платежно средство. Отделно от това в
прочетените показания, дадени пред съдия в досъдебното производство св. Н.
също е твърдял, че подсъдимият го е търсил, за да го ангажира с
разпространението на подправени банкноти, посочени в показанията му като
„фалшиви пари“. Това обстоятелство, както и липсата на какъвто и да е
интерес от страна на св. Н. да задържи за себе си предлаганите от
подсъдимия банкноти, чиито номинал, конвертиран в български лева, не
представлява незначителна парична сума, означава, че нито подсъдимият,
нито св. Н. в действителност са им придавали някаква стойност на законно
платежно средство. Изложеното по-горе мотивира настоящия съдебен състав
да приеме, че субективния състав на престъплението по чл. 244, ал.2 вр. с ал.
1 НК е доказан по изискуемия в разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК начин,
43
включително и чрез обсъдените по-горе контролни факти, които сочат, че
подсъдимият е обективирал с поведението си знанието, че държи подправени
парични знаци.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От така установената фактическа обстановка е видно, че с действията си
подс. Н. П. Й. е осъществил от обективна страна престъпния състав на
престъпление по чл.244 ал.2, пр.1-во, вр. с ал.1 от НК за това, че на 11.06.2020
год. в гр. София държал в кухината на подлакътник, разположен между
задните седалки на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с
ДК № ****, паркиран в оградения двор на автосервиз, стопанисван от фирма
ЕТ „П.Б. - Х.М.“, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, на ул.“****,
подправени парични знаци в големи количества - 398 броя банкноти с
номинал от по 100 евро всяка от тях, с номерата, посочени в техническа
експертиза за истинност от БНБ, резултатът от която е обективиран в
протокол № 348/08.04.2021 год. и които номера подробно са описани по-горе.
Подсъдимият Н.Й. е държал инкриминираните банкноти в автомобил,
оставен на обществен паркинг, за който знаел, че не може да бъде приведен в
движение на собствен ход, както и че не се контролира от собственика. От
обективна страна инкриминираните банкноти са подправени и са се намирали
във фактическата власт на подсъдимия, като той е имал реалната възможност
да се разпорежда с тях по всяко време. От обективна страна инкриминираните
банкноти са подправени парични знаци, а не обикновени, очевидни и
неприкрити имитации. Същите видимо съдържат всички защити на
истинските банкноти, дори и флуоресценция и холограмен стикер.
Последният от обективна страна до голяма степен наподобява този на
оригиналните банкноти, а основните различия в знаците за защита се свежда
до липсата на релеф в печата, какъвто е налице при оригиналните банкноти.
Във всички случаи степента на наподобяване на оригиналните банкноти е
висока и е това е създало сериозна опасност за включването им в
гражданския оборот.
От обективна страна подсъдимият е имал реален достъп до лек автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК № ****, където са били
съхранявани инкриминираните банкноти. Обективната възможност за достъп
до автомобила на неограничен кръг лица не променя изводите за
съпричастност на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен. Това е
така, тъй като автомобилът не се е отличавал съществено от останалите
превозни средства, паркирани в двора към автосервиза. Интересът на случаен
минувач към този автомобил е напълно хипотетичен, доколкото паркингът на
автосервиза е бил зает от множество автомобили, сред които
инкриминираният не е изпъквал с изключителна стойност и добро техническо
състояние. Тъкмо напротив, от показанията на св. Х. и св. М. е установено, че
по същия е имало значителен брой видими неизправности, включително и
козметични, а привеждането му в движение към инкриминирания период е
било технически невъзможно и е изисквало значителни инвестиции.
Интересът на случаен минувач да съхранява свои вещи в автомобила също е
хипотетичен, доколкото е следвало да разполага поне с минимална
44
информация и известна доза сигурност дали и докога този автомобил ще бъде
на негово разположение, още повече ако става дума за вещи, чието държане е
забранено от закона и се цели същите да бъдат включени в гражданския
оборот при наличието на възможност за това. Съвкупната оценка на събрания
доказателствен материал показва, че липсват каквито и да е обективни данни
някой да се е интересувал точно по тези въпроси чрез лицата, които видимо са
стопанисвали търговски обекти в района, в който е бил паркиран лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК № ****. Такива данни
не се извличат нито от показанията на св. М., нито от показанията на св. А. –
управител на автосервиз „Хонда“, намиращ се в съседство. За да се внесе
съмнението, че трето лице е вероятно съпричастно към държането на
инкриминираните банкноти, следваше поне да се установи, че такова лице е
било забелязано да влиза/излиза от купето на посочения по-горе автомобил
или че е събирало информация за обозримия период от време, в който този
автомобил би могъл да бъде на разположение. От обективна страна в тази
насока не са събрани каквито и да е доказателства. Напълно изключено е и
участието на св. Х. в престъплението, за което подсъдимият е предаден на
съд. Всички доказателствени източници са еднопосочни, че този свидетел се е
интересувал не от личното ползване на горепосочения автомобил, а от
привеждането му в състояние, което може да позволи да бъде продаден.
Отделно от това, наличието на дактилоскопна следа от неустановено по
делото лице върху опаковка на част от инкриминираните банкноти, не
игнорира значението на дактилоскопни следи, оставени от самия подсъдим,
които пряко го свързват с държането на веществените доказателства.
От обективна страна е налице и признакът „големи количества“. В
съдебната практика в сходни случаи банкноти, чиито брой надвишава 99, са
квалифицирани като големи количества (т. напр. Решение № 160 от
11.02.2019 г. по Н. Д. № 744/2017 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС), в други случаи
този признак е приложен дори за по-малки количества, надвишаващи 50 броя
подправени парични знаци (т. напр. Решение № 407 от 09.03.2016 г. по Н. Д.
№ 1127/2015 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС). В настоящия случай инкриминираните
банкноти са били държани компактно на едно и също място, разпределени в
четири хартиени плика, поставени общо в найлонов плик, като броят им е в
трицифрено число. За наличието на признака „големи количества“ е
релевантен броят на инкриминираните парични знаци, като е без значение
техният номинал.
От субективна страна подс. Н.Й. е извършил престъплението виновно, с
пряк умисъл, като е съзнавал всички елементи от състава на престъплението.
Подсъдимият е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването на съставомерния общественоопасен резултат. След като от
обективна страна е установено, че подсъдимият положил съзнателни усилия
да осуети ремонтната дейност по автомобила, следва да се приеме, че той е
бил воден от конкретни мотиви, за да вземе такова решение, като е бил
напълно наясно с последиците – държането на автомобила, собственост на св.
Х. на обществен паркинг за неограничен във времето период. Несъмнено този
45
резултат не е обслужвал нито интересите на св. Х., нито интересите на св. М.,
нито е обслужвал някакъв легален интерес на подсъдимия. Тъкмо напротив,
преследваният от подсъдимия резултат, свързан с отлагането на ремонтните
работи за неограничен период от време, го е въвлякъл в конфликтни
отношения със св. Х. и напълно кореспондира с обвинителната теза.
Показателни за субективната страна на престъплението, свързана със
знанието че инкриминираните банкноти са подправени, са отношенията
между подсъдимия и св. Н., на когото подсъдимият предлагал такива парични
знаци. Макар и предлаганите банкноти да не съвпадат с инкриминираните, е
налице съвпадение по други факти и обстоятелства, които са релевантни за
субективния състав на престъплението – и предлаганите на св. Н. банкноти, и
инкриминираните са подправени и са били държани приблизително на едно и
също място ( в различни части от купето на л.а. „Мерцедес“, паркиран на ул.
„****). Показателно за субктивния състав на престъплението е и поведението
на подсъдимия при задържането му, свързано с оказаното от него съдействие
за установяването на връзката му с л.а. „Мерцедес“, където са се съхранявали
инкриминираните банкноти, макар и за последното да не са били изложени
конкретни самопризнания. От субективна страна в умисъла на подсъдимия е
било включено и знанието, че банкнотите, които държи са в големи
количества, а именно в трицифрено число, поради което извършеното от него
деяние е съставомерно по чл.244, ал.2 вр. с ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия престъпление разпоредбата на чл.244, ал.2
предвижда наказанието по ал.1 на същия текст от закона, а именно лишаване
от свобода от две до осем години.
В настоящия случай не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието следва
да се определи при условията на чл. 54 НК – в пределите, предвидени в
особената част от НК за посоченото престъпление. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, млада възраст и това са смекчаващи отговорността
обстоятелства. Младостта може да бъде смятана за несъставомерен
субективен елемент, който да благоприятствува извършването на определено
престъпно деяние (т. напр. Решение № 23 от 22.01.2010 г. по Н. Д. № 663/2009
г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС). В настоящия случай деянието е извършено само
няколко месеца, след като подсъдимият навършил пълнолетна възраст.
Цялостната оценка на престъпното му поведение показва едно лекомислие и
недооценъчност на последиците от взетите от него решения, което може да се
отдаде именно на младата му възраст. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е и оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на
престъплението още в ранния процесуален етап от развитие на наказателното
производство, свързан с първите действия по разследването. Това е така,
доколкото подсъдимият доброволно е посочил на св. Н. лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „С 320 CDI“ с ДК № ****, за който полицейските
служители не са имали никаква предварителна информация, че може да е
свързан с получения от тях оперативен сигнал. Видно е, че все пак въпреки
младата си възраст, подсъдимият е имал изграден респект към дейността на
46
правоохранителните органи. От друга страна това смекчаващо отговорността
обстоятелство няма изключителен характер, доколкото подсъдимият е бил
твърде уклончив в твърдението си, че е докарал този автомобил за ремонт.
Поначало такава дейност няма престъпен характер, а за подсъдимия е било
пределно ясно, че СПО се провежда за разкриване и разследване на
престъпление, а не на дейности от обичайното ежедневие на гражданите.
Отделно от това, оказаното от подсъдимия съдействие няма характер на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и за това, защото
след установяване самоличността на подсъдимия, за което принос имат
изцяло оперативно – издирвателните мероприятия, предприети от органите на
МВР, е било въпрос на време какви данни ще съберат полицейските
служители за неговата връзка с търговските обекти в района, вкл. и чрез
разпит на св. М..
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приемат
количествата на инкриминираните банкноти, които далеч надвишават
минималната установена в съдебната практика граница на този признак.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е и номиналът на инкриминираните
банкноти от по 100 евро, което значително застрашава финансовата система
на ЕС. Косвено, въз основа на заключението на техническата експертиза,
която е изследвала инкриминираните банкноти, може да се твърди, че
подсъдимият е разчитал на солидна подготовка и е имал контакти с други
неустановени по делото лица, съпричастни към осигуряването на подправени
парични знаци в наличност. Според ТЕ банкноти с белези на подправени
парични знаци, подобни на инкриминираните, се откриват в обращение още
от 2008г. Отделно от това, подсъдимият е действал при условията на
съзнателно преследвана конспиративност, при предварително взети мерки, с
които да запази в тайна незаконната си дейност. Това е така с оглед избора на
място на съхранение на инкриминираните банкноти, което поначало не може
пряко да бъде свързано с него. Отделно от това, високата степен на видимо
сходство с оригиналните банкноти, е индиция, че за създаването им е била
необходима предварителна подготовка и техническа база, с която няма данни
подсъдимият да е разполагал. Това означава, че престъпната му дейност е
свързана и с други неустановени по делото лица, от които е придобил
инкриминираните банкноти, което също рефлектира върху степента на
обществена опасност на конкретното деяние. Съпоставката на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства обосновава извод, че
справедливото наказание е лишаване от свобода, като същото следва да се
индивидуализира в предели, близки до минималната долна граница,
предвидена в закона, но без значително да я доближава, а именно за срок от
три години.
Налице са основанията на чл.66, ал.1 НК да бъде отложено изпълнението
на определеното наказание за срок от пет години, като продължителността на
изпитателния срок следва да се съобрази с целите на наказанието, свързани с
личната превенция. Съдът намира, че изпитателен срок в максималната,
предвидена в закона продължителност, ще гарантира превантивното
предупредително въздействие върху подсъдимия и формирането на
47
мотивация да се въздържа от извършването на престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 53, ал.2, б.“а“ НК съдът
постанови да бъдат отнети в полза на държавата инкриминираните банкноти,
тъй като притежаването им е забранено от закона.
На основание чл.189, ал.3 НПК с оглед изхода на делото съдът осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото общо в размер на 973, 02 лева,
от които сумата от 853, 02 лева – по сметка на СДВР, а сумата от 120 лева –
по сметка на СГС.
На основание чл. 190, ал.1 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сумата
от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр. изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


48