№ 3805
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110131467 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „з...“ АД срещу „А...“ ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, за
сумата от 559,63 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз - Карго“ на увреденото лице „А...“ АД, ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът „з...“ АД твърди, че между него и „А...“ АД бил сключен договор за
имуществена застраховка „Товари по време на превоз - Карго“, обективиран в полица №
00700100001643/04.10.2023 г. със срок на валидност 04.10.2023 г. – 15.10.2023 г. За соларно
модули, съгласно фактура № 5864, два броя палети. На 06.10.2023 г. по силата на договор за
превоз ответникът следвало да превози застрахования товар – две палета с общо 56 броя
соларни панели JA PV module 545W bifacial 2278x1134x30 new, с единична цена от 186,54
лв. без ДДС и на обща стойност от 10 446,24 лв. без ДДС, от гр. Драгоман до с. Дъбене,
Карловско, за който превоз била издадена товарителница № 817741 от страна на ответника.
Посочва, че при приемане на стоките за превоз от страна на превозвача не били отбелязани
забележки в товарителницата относно товара. В товарителницата било констатирано, че при
пристигането на товара в с. Дъбене имало счупени три броя соларни панела. По
уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № **********/2023г.
Размерът на щетата бил определен на 559,63 лв., които застрахователят платил на
застрахования по банков път на 06.11.2023г. Според ищцовата страна с плащането на това
обезщетение, тя е встъпила в правата на застрахования товародател „А...“ АД срещу
причинителя на вредата – ответникът превозвач „А...“ ЕООД, който отговарял за цялостната
или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му до момента на
доставянето. Ето защо с регресна покана от 03.01.2024 г. ищецът поканил ответника да му
заплати процесна сума, но поканата не била получена от ответника, а била върната в цялост
като непотърсена, като процесната сума не била заплатена и към настоящия момент. Поради
изложеното предявява настоящия иск за присъждане на сумата от 559,63 лв.,
1
представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по
време на превоз - Карго“ на увреденото лице „А...“ АД, ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски по производството.
Ответникът „А...“ ЕООД изразява становище за неоснователност на предявения иск,
доколкото твърди, че е превел по банкова сметка на ищеца процесната сума. Излага, че не е
получавал покана за доброволно плащане, като за процесната претенция разбира за първи
път при получаването на препис от исковата молба. Ето защо счита, че не дължи разноски
по делото, както и претендираната законна лихва. Поради изложеното моли за отхвърляне
на предявения иск. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д., признава
постъпилото плащане, поради което и доколкото плащането е след датата на исковата молба,
моли за бъдат присъдени на ищеца сторените разноски. Представя списък по чл.80 ГПК,
ведно с доказателства за заплащане на адвокатския хонорар.
В открито съдебно заседание, ответникът не изплаща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е доказване на следните
правопораждащи факти: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие неточно изпълнение от превозвача по
договор за превоз на товари е настъпило конкретното застрахователно събитие – увреждане
на товара, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди /стойността на повредата/.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните наличието на
договор за имуществено застраховане между ищеца и „А...“ АД към датата на
застрахователното събитие; наличието на договор за превоз, сключен между „А...“ АД и
„А...“ ЕООД, по силата на който превозвачът се задължил на 06.10.2023 г. да превози
застрахования товар – две палета с общо 56 броя соларни панели JA PV module 545W bifacial
2278x1134x30 new, с единична цена от 186,54 лв. без ДДС и на обща стойност от 10 446,24
лв. без ДДС, от гр. Драгоман до с. Дъбене, Карловско, за който превоз била издадена
товарителница № 817741; че при извършения на 06.10.2023 г. превоз е настъпило увреждане
на товара - счупени три броя соларни панела, отговорен за който е превозвачът и ответник
по делото; че ищецът е заплатил на застрахования сумата в размер на 559,63 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № **********/2023г.
Съдът намира предявения иск за основателен. В хода на производството ответникът
изрично признава иска, като представя платежно нареждане за извършено плащане на
сумата. Ищцовото дружество признава извършеното плащане. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на
иска. Поради това съдът е приел за безспорни всички правопораждащи факти, относно
наличие на вземане за застрахователно обезщетение в размер на 1334,64 лв.
С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на
приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в
случая плащането на процесната сума. Исковата молба е подадена в съда на 31.05.2024 г., а
плащането от ответника е от 14.08.2024 г. Следователно, към приключване на съдебното
2
дирене сумата не се дължи на ищеца, тъй като му е платена. Ищецът не оспорва плащането
да е постъпило по сметката. Тъй като плащането не е достатъчно, за да покрие
дължимата мораторната лихва към датата на плащането, размерът определен от съда по
чл.162 ГПК – е на стойност 28.87 лв. и остава дължима за периода от исковата молба –
07.10.2022 г. до датата на плащането – 22.12.2022 г., която ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Разноски винаги се
дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за
заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ако
предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е
заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. При отхвърляне на претенцията по причини,
стоящи извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски.
Като предвид правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК необходимо е изследване на цялостното
поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна
претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на изискуемото
вземане на ищеца в хода на процеса и да не е станал повод за завеждане на делото.
Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил
ответника да му заплати регресна покана рег. № РК-014-32922/1/03.01.2024 г., ведно с
известие за доставяне, в което е отбелязано, че пратката е върната като непотърсена.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното
плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава
след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед това, ответникът не е станал причина за предявяването на иска и същият не
следва да понесе отговорността за разноски. В тази връзка следва да се посочи, че за да е
надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя.
Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в
чл. 38-55 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските
услуги. Съгласно чл. 44 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД,
когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя
(пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба.
Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба.
Пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в
определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения
платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали;
посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите /чл. 53
от цитираните Общи условия/. В случая, тъй като посочената причина за невръчване на
пратката е непотърсването от получателя в определения срок, не може да се приеме, че е
налице редовно връчване на регресната покана. Основна предпоставка за приложението на
чл. 50, ал. 2 ГПК е търговецът да е напуснал адреса си, вписан в ТР. Подобно обстоятелство
не се твърди в случая, а и не се установява по делото. Ето защо съдът намира, че фикцията
по чл. 50, ал. 2 ГПК е неприложима в случая и направените разноски следва да останат в
тежест на ищеца.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „з...“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Х..., против „А...“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ж.к.. „Т..., иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането, за сумата от 559,63 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз - Карго“ на увреденото лице „А...“
АД, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2024 г. до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на сумата в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4