РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Перник , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260259/11.03.2021г., постановено по гр.д. № 5394/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по искове, предявени от “Топлофикация -
Перник” АД, гр.П., срещу Д. С. Д., че ответникът дължи на ищеца сумата 1019.78лв.,
представляваща стойността за доставена и неплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се на адрес: ***, от която главница 885.04лв. за периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г.,
134.74лв. лихва за забава за периода 10.07.2018г. - 06.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№
3924 /2020г. на ПРС.
В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от Д. С.
Д., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по предявения установителен
иск. Твърди се, че не е доказано наличието на облигационна връзка между страните по
делото, че не е доказано доставянето на топлинна енергия в претендираните количества и
цена, че съдът не е зачел направеното от него оспорване на представените от ищеца
доказателства.
Въззиваемото дружество моли решението да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК от
“Топлофикация - Перник” АД, гр.П., срещу Д. С. Д., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1019.78лв., представляваща неплатена главница за
доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, от която главница
885.04лв. за периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г.,вкл., сумата 134.74лв. лихва за забава за
периода 10.07.2018г. - 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№ 3924 /2020г. на ПРС.
Ответникът е оспорил иска.
С обжалваното решение изцяло е уважен предявеният установителен иск, като е
осъден ответникът да заплати 605 лв. разноски, направени в исковото и в заповедното
производство.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му, на
основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът по иска е клиент на топлинна енергия за
топлоснабдения имот, посочен в исковата молба.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ (в
сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник” ЕАД, купувач
на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е собственикът,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
В тежест на ищеца е пълното доказване на фактите, от които произтича отговорността
на ответника, включително и че последният има качеството на клиент на топлинна енергия.
Настоящият състав, вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за исковия период. Видно от приложения в
първоинстанцинното производство Договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти, имот с адрес *** е продаден на Д. С. Д. на *** г., като
съгласно т.5 от посочения договор, същият прехвърля правото на собственост върху
недвижимия имот без да е необходима нотариална форма. По делото липсват данни за
последващо преминаване на собствеността за процесния период към друго лице, съответно
за учредено вещно право на ползване на друг субект. В този смисъл недоказани са и
твърденията в жалбата, че е налице друг ползвател на имота.
2
Горните обстоятелства се потвърждават и от представената по делото декларация по
ЗМДТ. Същата съставлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържа
признание за неизгоден за страната в настоящото производство факт, а именно
притежаваното право на собственост върху процесния имот. Декларираното от ищеца, че
притежава право на собственост върху имота, равняващо се на ½ ид.част, а останалата ½ е
на съпругата му, не е основание за освобождаването му от отговорност..По силата на чл. 32,
ал.1 и 2 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. Съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД по вземания срещу солидарни длъжници,
кредиторът разполага с правото да насочи претенцията си срещу всички длъжници или
спрямо един от тях, както е сторено в случая. Ответникът би отговарял само за част от
задължението, ако бе доказано, че през процесния период съсобствеността е
трансформирана в обикновена съсобственост, каквито твърдения и доказателства по делото
няма.
От горното следва, че в процесния период между ищеца и ответника, в качеството му
на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 153 ЗЕ са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на ТЕ при публично известни общи условия.
Неоснователни са възраженията в жалбата относно недоказаност на исковата
претенция по размер, както и че до процесния имот в исковия период не е доставяна
топлоенергия, чието количество възлиза на исковата стойност.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебно- техническа и
съдебно - икономическа експертизи.
Вещите лица по двете експертизи са отразили в заключенията си, че са извършили
проверки в счетоводството на ищеца. Т.е. заключенията са изготвени въз основа на
вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество, които съгласно
чл.182 ГПК могат да служат като доказателство и в полза на лицата или организациите,
които са водили книгите. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че тези
книги не са били водени редовно, за да се направи извод, че те не могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
От заключението на вещото лице - икономист е видно, че за исковия период
стойността на доставената топлинна енергия до процесния имот е 885,04 лв., като в
изготвената от вещото лице таблица са описани компонентите, от които е формирана тази
цена. Лихвата за забава за посочения в исковата молба период е определена на 134,74 лв.
Вещото лице е посочило в заключението си, че ответникът не е извършвал плащания за
топлинна енергия, касаещи процесния период.
От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че процесният
имот се намира в топлоснабдена сграда етажна собственост, където е въведена услугата
„дялово разпределение” с подписването на договор № ***г. с фирма за дялово
разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, гр.С.. Налице е и договор между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че през процесния период в абонатната станция е монтиран топломер,
съответстващ на одобрения тип, който е годен да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни, като количеството топлинна енергия за
сградата етажна собственост е определено правилно и експертът не е констатирал разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата. Наред с това
вещото лице е отразило стойността на потребената топлоенергия за процесния имот за всеки
един месец. Видно от същото заключение, в имота има монтирани 2 броя уреди за измерване
3
разхода на количеството топла вода, като е извършван годишен отчет и разходът е
преизчислен съобразно отчетените показания на уредите. Вещото лице е посочило, че в
имота има едно отоплително тяло, като разходът за него е определен по изчислителен път.
Видно от приложената таблица за помещенията кухня, дневна и две стаи не е начислявана
топлинна енергия, тъй като отоплителните тела в тях са демонтирани. По отношение
разхода на топлинна енергия за сградна инсталация, вещото лице е посочило, че същият е
направен по изчислителен път и е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция, определен пропорционално на обема на отоплявания имот. Вещото лице е
констатирало, че начислените суми са пресметнати съобразно методологията, утвърдена и
действаща през процесния период, като против изготвените изравнителни сметки не са
подавани възражения.
При така събраните доказателства следва извод, че количествата и стойността на
доставената топлинна енергия са установени по делото. Съдът намира, че правилно
районният съд при постановяване на решението си е взел предвид приетите по делото
експертизи.Тези доказателствени средства са събрани при спазване нормите на чл. 195 и сл.
от ГПК, не са оспорени от ответника, последният не се е възползвал от процесуалното право
да поиска проверка правилността им по реда на чл. 201, предл.2 от ГПК, или чл. 200, ал.3 от
ГПК. Т.е. констатациите им не са оборени чрез проведено насрещно доказване, каквато
възможност е предвидена в ГПК.
Доводите, касаещи доказателствената сила на представеното с исковата молба
извлечение от сметка, не предпоставят основателност на жалбата, тъй като това извлечение
не е взето предвид от районния съд при формиране извода за основателност на иска. Както
се посочи по- горе, качеството на потребител на топлинна енергия, както и количеството и
стойността на доставената такава, се установяват от останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата
относно материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начисляване на
потребената топлинна енергия са неоснователни и че по делото е доказано количеството на
реално доставената до процесния имот топлинна енергия.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че по делото е установено, че
ищецът има вземане спрямо ответника за доставена топлинна енергия за исковия период в
установения размер, поради което и обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение направеното в жалбата възражение за прекомерност на присъденото от
ПРС юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че първоинстанционният
съд е определил минималното такова, дължимо се според чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски в размер на 100лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260259/11.03.2021г., постановено по гр.д. № 5394/2020г.
по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Д., с адрес: ***, да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, гр. П.,
4
сумата от 100 лв., представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5