№ 2711
гр. С., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110160550 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част II „Общ исков процес“, дял I „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от „Д.“ ЕАД срещу З..
Ищецът „Д. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, в гр. С.“, в посока кв. „Л.“, на 24.09.2020 г., в причинна връзка с което
са причинени вреди на застрахован при него автомобил – МПС „Д.“, рег. № .. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на другия автомобил, управляван от делинквента – марка „О.“, модел „Ф.. Поддържа, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение застрахования при
ответника водач. Сочи, че вредите, подробно описани в уточнителната молба от 15.11.2021
г., са на обща стойност 3826.25 лв., в който размер е изплатил застрахователно обезщетение
на автосервиза, извършил ремонт на повреденото превозно средство, като бил сторил и
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лв. Сочи, че ответникът
извънсъдебно е погасил сума в размер на 2317.94 лв., като оставала незаплатена сума в
размер на 1523.31 лв., поради което в настоящото производство претендира същата.
Предвид посоченото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът З. оспорва иска по основание и размер. Счита, че не всички
претендирани вреди като вид и степен са в резултат на процесното ПТП и в пряка причинно-
1
следствена връзка с него. Оспорва претенцията по размер, като счита, че е силно завишена.
Ето защо, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка
гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в случай че твърди такова, както и да обори презумпцията за вина
по отношение на застрахования от него водач.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане и др./, гласни
доказателства, както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за
доказани.
Спорният въпрос по делото касае размерът на вредите, причинени на застрахования
при „Д.“ ЕАД автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По въпроса е налице непротиворечива практика, постановена от ВКС по реда на чл.
290 ГПК, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл
Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане
на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата
на увредената част/. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза средната пазарна
стойност на ремонта на щетите, намиращи се в причинна връзка с процесното събитието,
възлиза на 3981.53 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и обективно
изготвено по отношение на така определената стойност на вредите. Съдът намира, че сумата
15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общо дължимата сума възлиза на 3996.53 лв. Следва да
се посочи, че събраните по делото доказателства относно вида на щетите по процесния
2
автомобил са еднопосочни – както от писмените доказателства, така и от показанията на
разпитания свидетел ПЛ. В. Т. се установява, че щетите са били в задна броня, задни две
врати на пикапа, а също и предна броня. Тези щети съгласно приетото заключение на САТЕ
се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и напълно съответстват
на установения механизъм на събитието.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил извънсъдебно сума в размер на
2317.94 лв. Ето защо, ответникът остава задължен за разликата между платената сума и
действителните вреди. Предвид посоченото предявеният иск за сумата от 1523.31 лв. следва
да бъде уважен изцяло. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
разноски в настоящото исково производство общо в размер на 764.89 лв. за държавна такса,
депозит за САТЕ, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение в минимален размер с
ДДС. Релевираното от ответника възражение за прекомерност при това положение се явява
неоснователно.
Предвид изхода на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на „Д.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „В.“ № 89Б, на основание 411 КЗ,
сумата от 1523.31 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на автомобил
марка „Д.“ рег. № ., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.09.2020
г. в гр. С., на ул. „О.“, в посока кв. „Л.“, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /22.10.2021 г./ до погасяване на задължението, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата 764.89 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3