Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,
8 с-в в открито заседание на двадесет и
седми февруари, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Диана Борисова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3441 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М.Е.Х. и Ф.Е.И. претендират за осъждане
на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, да заплати на всеки от
ищците обезщетение за неимуществени вреди, които настъпили поради предизвиканата
смърт на възходящ /майка/ Ш.С.И.в резултат железопътния инцидент с експлозия от
10.12.2016г. на железопътна гара Хитрино. Исковата претенция се основава на
твърдението, че инцидентът бил предизвикан от виновното противоправно поведение
на главния машинист на железопътната композиция Д.А.М., на машиниста във втория
локомотив на композицията В.П.П., на помощник – машиниста Р.С.П., както и на неустановени
служители на привлеченото като ответник ДП Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, които били осъществили противоправно поведение, нарушавайки
общите изисквания за безопасна експлоатация на железопътната инфраструктура
/чл.3, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ/ докато осъществявали трудови задължения
по възлагане от Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Противоправният характер на деянието на съизвършителите, както и резултата от
катастрофалното събитие били установени в хода на наказателното производство по
ДП № 52/2016г. по описа на НСлС и пр. пр. № 3306/2016г. по описа на ОП Шумен,
респ. чрез влязлата в сила Присъда №2/22.01.2020г. по НОХД №349/2017г. по описа
на ОС Шумен. Според съдържанието на уточнителната молба с вх. №
284401/28.08.2023г. – след постигнатото споразумение за прекратяване на
производството по отношение на първоначално привлечените ответници „БУЛМАРКЕТ
ДМ“ ЕООД и „Б.Р.К.“ ЕООД , ищците поддържат предявения иск, насочен срещу привлеченото като ответник ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ - доколкото влязлата в сила осъдителна
присъда срещу служители на „Б.Р.К.“ ЕООД
не установявала твърденията на ищците за съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на служителите на ДП Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, а ищците поддържат, че такова съпричиняване е налице. При
изложените фактически твърдения, с оглед правните последици на постановеното от
настоящия съд Определение от 06.06.2023г., всеки от двамата ищци претендира за
осъждане на ответното дружество, да му заплати сумата от 75 000 лева,
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считяно от
датата на настъпването на деликта на 16.12.2016г. до деня на окончателното
плащане. С оаглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищците претендират
за осъждане на ответника да им заплати и направените съдебни разноски.
Ответникът ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“ оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. В отговора на исковата молба /стр. 197 и
сл./, ответникът отрича собствената си пасивна материална легитимация по
предявените искове, оспорвайки твърдението на ищците, че били налице предпоставките
да ангажиране на гаранционно -обезпечителната му отговорност. Твърди, че преди
и по време на настъпване на инцидента, железопътната инфраструктура е била
изправна и няма предпоставки за ангажиране на неговата гаранционно
обезпечителна отговорност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за
осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, след
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства - по ДП № 52/2016г. по описа на НСлС и пр. пр. № 3306/2016г. по описа на ОП
Шумен, респ. чрез влязлата в сила Присъда №2/22.01.2020г. по НОХД №349/2017г.
по описа на ОС Шумен се установява, че на 10.12.2016г., в района на железопътна
гара Хитрино е настъпил железопътен инцидент, в резултат на който е
предизвикана ударна взривна вълна и са загинали общо седем души, между които и Ш.С.И..
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени
доказателства –удостоверение за наследници и АГС /на стр. 21-22 от делото/ се
установява твърдението на ищците, че починалата на 10.12.2016г. Ш.С.И.е оставила
наследници по закон /низходящи/ М.Е.Х. и Ф.Е.И..
Приетото като доказателство съдебно удостоверение с
вх. № 18023/12.02.2020г. от ОС Шумен установява, че с влязлата в сила Присъда
№2/22.01.2020г. по НОХД №349/2017г. по описа на ОС Шумен са признати за виновни
Д.А.М. и Р.С.П., за извършено от тях престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3
б. „б“ предложение второ вр. с ал. 1 б. „б“ и „в“ във вр. с чл. 342, ал.1, т.1
он НК, което е реализирано в рамките на процесния железопътен инцидент.
В хода на съдебното дирене по реда на чл. 156а от ГПК е разпитан свидетелят И.Х.Ю., чиито показания сочат, че е бил постови
стрелочник на железопътната линия и очевидец на състоянието на железопътната
линия непосредствено преди настъпване на процесния инцидент. Свидетелят твърди, че не е
забелязал някаква нередовност или обрушаване или повреждане на железния път или
свързаните с него технически съоръжения. Свидетелят не е възприемал да са били
извършвани ремонтни дейности на процесния железопътен участък през 2016г.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Х.
Е.З., чиито показания сочат близките отношения и емоционалната свързаност на
ищците и починалата при инцидента Ш.С.И..
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Е.
Е.З., чиито показания сочат близките отношения и емоционалната свързаност на
ищците и починалата при инцидента Ш.С.И..
Заключението на съдебно- техническата експертиза,
която е изготвено от вещо лице инж. К.П.К. мотивира следните експертни изводи
относно ходлежащите на доказване правнозначими факти:
Значителната кинетична енергия, в резултат от
преминаването на подвижния железопътан състав с по- висока от предвидената скорост
и интензивност върху елементите от железопътната инфраструктура в района на
гара Хитрино е предизвикало деформация на железопътното трасе – след
разместване на траверсите и усукване на релсите в процеса на преминаване на
железопътния състав. Експертизата не установява данни за неизправност на
железопътната инфраструктура преди преминаването на железопътната композиция,
нито за извършени нарушения на правилата за техническа безопастност, които да
са били допуснати от страна на служители на ДП Национална компания „Железопътна
инфраструктура“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По претенциите с правно основание
чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД;
Предмет на спора е претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено
увреждане.
По допустимостта на предявения иск;
Съдът намира исковата претенция, с която е сезиран, за процесуално
допустима, с оглед обстоятелството, че тя е обективирана формално редовно, в предписаната
от закона форма, пред компетентен да я разгледа съд.
Освен това, трябва да се отбележи, че фактическите твърдения, на които се
основава претенцията (като се отчита съдържанието и на допуснатите допълнителни
уточнения) мотивират извода за надлежна процесуална легитимация на всички
страни в процеса, включително и участието на третото лице- помагач на страната
на ответника.
По наличието на основания за
възникване на деликтна отговорност;
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав
на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се
установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно
задължение при извършване на медицинска дейност или на общата забрана да се
вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба вредоносен
резултат и наличие на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на
вредата и поведението на прекия деликвент.
Характерът и обемът на вредите също подлежи на доказване.
Исковата молба в конкретния случай, се основава на
твърдението, че вредоносните последици
са настъпили поради неправомерно поведение на служители на ответника /технически
персонал/, които според твърденията на ищците били осъществили противоправно
поведение, нарушавайки общите изисквания за безопасна експлоатация на
железопътната инфраструктура /чл.3, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ/.
Заключението на съдебно – техническата експертиза,
както и показанията на свидетеля И.Х.Ю. обаче, категорично оборват това фактическо
твърдение. Тъй като съдът кредитира заключението и дава вяра на свидетелските
показания, то следва да възприеме извода, че предявените искове са недоказани
по основание, поради липса на неправомерно поведение на служителите на
ответника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Постановената от наказателния съд Присъда
№2/22.01.2020г. по НОХД №349/2017г. по описа на ОС Шумен, с която машинистите
на подвижния железопътен състав - Д.А.М. и Р.С.П. са признати за виновни е
ирелевантна за разрешаването на спора, който е предмет на настоящото дело,
доколкото няма спор, че тези две лица не са служители на на ответника ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и техните действия и
бездействия не ангажират гаранционно обезпечителната му /деликтна/ отговорност.
При изложените по- горе изводи, относно липсата на
неправомерно поведени, което да е било реализирано от служители на ответника,
съдът намира за безпредметно да обсъжда доказателствата за възникване и за
обема на твърдените от ищците неимуществени вреди, както и за наличието на
пряка причинно- следствена връзка, от която тези вреди да произтичат.
Нормативно установеното правило, че съдебното решение следва да се основава на събраните
доказателства, а не на твърдения на страните или само на вътрешното
убеждение на съда, определя единствения
възможен краен извод - за неоснователност на предявените срещу ответника
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, които ще трябва да
бъдат отхвърлени, поради това, че не бе установено твърдението на ищцата за
неправомерно поведение на железопътния персонал на ответника.
По отношение на
разноските:
При изложения в
мотивите изход на спора, краен изход на делото, ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева
за съдебни разноски, за процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Е.Х. с ЕГН ********** със съдебен адресат: адв. Н.Д.,***, срещу ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с ЕИК и
със седалище и адрес-***, иск с правно основание
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени
вреди, в размер на сумата от по 75 000 лева, в следствие причинената смърт на
наследодателката Ш.С.И.при железопътния инцидент с експлозия от 10.12.2016г. на
железопътна гара Хитрино и за законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението, считано от 10.12.2016г. до деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Е.И. с ЕГН ********** със съдебен
адресат: адв. Н.Д.,***, срещу ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ с ЕИК и със седалище и адрес-***, иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени
вреди, в размер на сумата от по 75 000 лева, в следствие причинената смърт на
наследодателката Ш.С.И.при железопътния инцидент с експлозия от 10.12.2016г. на
железопътна гара Хитрино и за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
считано от 10.12.2016г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Е.Х. и Ф.Е.И. и двете със съдебен адресат: адв. Н.Д.,***, да заплатят общо на „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“с
ЕИК и адрес- гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 4а, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата от 300 (триста)
лева за съдебни разноски, направени в процеса пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София,
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: