№ 17238
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110125882 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.
Д. И. срещу Б. И. Р. и Р. Б. Р. за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор
68134.604.26.1.7, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Тодорини
кукли“, бл. 97, ет.1, ап. 106, както и за осъждането на ответниците да
предадат на ищцата владението върху него, и за заплащане при условията на
солидарност на обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на
2854,00 лева, за периода от 09.02.2020 г. – 09.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба – 11.05.2021 г.,
до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот в качеството си на единствена наследница
на сестра си Нели Д. Ненова, починала на 09.02.2020 г., която е била
собственик на имота, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 179, рег. № 11657, том I, дело № 163 от 2001 г. на нотариус
Мила Енева, с рег. № 140 към НК. Поддържа, че преди смъртта си сестра й е
живяла в процесния имот заедно с двамата ответници. Заявява, че последните
не са напуснали обитаваното от тях жилище, въпреки отправените покани от
ищцата, което обусловило правния й интерес за завеждане на настоящите
претенции. На 16.11.2020 г. ищцата изпратила нотариална покана до
ответниците, с която е поканила ответниците да й предадат владението на
посочения недвижим имот в седемдневен срок от получаване на поканата,
както и да й заплатят обезщетение за лишаване от ползване в размер на
4500,00 лева. Ответниците не били намерени на адрес. Направено е искане за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
1
Ответникът Б. И. Р. в срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените
искове, с твърдения, че не е ограничавал ползването на процесния недвижим
имот, като след смъртта на Нели Ненова е напуснал същия и към момента на
депозиране на отговора живее на друг адрес. Възразява се, че ищцата винаги е
имала ключ за имота. Посочва се, че ответникът е участвал със собствени
средства за закупуване на имота. Оспорва претенцията за заплащане на
сумата от 4500,00 лева като завишена по размер. Възразява се, че
обезщетението за ползване се претендира за период преди датата на
нотариалната покана за заплащането му. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции.
Ответницата Р. Б. Р. в срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените
искове, с твърдения, че не е ограничавала правото на ползване на ищцата,
както и че отдавна живее в собствено жилище. Възразява се, че ищцата
винаги е имала ключ за имота и че живеейки в предходен момент в
апартамента е допринесла за запазване на стойността му. Излагат се
твърдения за нередовно връчване на нотариална покана от 16.11.2020 г.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, страните не са се явили лично, но са били представлявани.
Пълномощниците са преповторили исканията към съда с оглед крайния
резултат по делото и са заявили претенции за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно и субективно съединяване искове с правно основание по чл. 108 от
ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Уважаването на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е обусловено от
доказване наличието на три кумулативни предпоставки: правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, владението от страна на
ответниците върху него и липсата на правно основание за осъществяването на
това владение.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 179, рег. № 11657, том I, дело № 163 от 2001 г. на нотариус
Мила Енева, с рег. № 140 към НК, по силата на който на 10.10.2001 г. Нели Д.
Ненова е придобила правото на собственост върху недвижим имот – ап. 106,
находящ се в гр. София, ул. „Тодорини кукли”, бл. 97, ет. 1. От представената
данъчна оценка, находяща се на л. 30 от делото, се установява, че имотът с
посочения имот е с идентификатор 68134.604.26.1.7. От представения препис
от акт за смърт се установява, че Нели Д. Ненова е починала на 08.02.2020 г.
Видно от удостоверение за наследници от 13.02.2020 г. починала е оставила
като единствен наследник сестра си – ищецът по настоящото дело. По делото
не се доказаха наличието на конкуриращи права на ответниците върху
процесния имот. Предвид това и по силата на универсалното правоприемство
при наследяване следва да се приеме, че ищцата е придобила в цялост
2
правото на собственост върху процесния имот. Възраженията на ответника Б.
И. Р. за участие с парични средства при закупуване на процесния имот се
явяват ирелевантни за преценка за правото на собственост предвид вписания
титуляр на същото в нотариалния акт. Следва да се отбележи за пълнота, че
посоченото възражение не беше и доказано в рамките на процеса.
Съдът счита, че по делото не се доказа успешно от ищеца, върху който
пада и доказателствената тежест за това, че ответниците упражняват владение
върху процесния имот, с което си поведение лишават от тази възможност
ищеца. За доказването на това ищцово твърдение съдът е допуснал
събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
По делото е разпитана свидетелката Надка Атанасова Павлова. От
показанията се установява, че същата е имала близки отношения с ищцата и
познанство с праводателката . Предвид последователността и подробността
в изложението съдът счита, че не са налице основания за тенденциозност в
показанията . Свидетелката обстойно разказва за това как приживе на
наследодателката на ищцата ответницата Р. Б. Р. е живяла в процесния
апартамент сама и как другият ответник и починалата също са живели там, но
впоследствие са се преместили в друг апартамент. След смъртта на Нели Д.
Ненова свидетелката е посещавала адреса, но заявява, че не е открила никого
там, като свидетелката категорично посочва, че не знае някой дали е живял
изобщо в апартамента след смъртта на Нели Д. Ненова. Свидетелят
Венцислав Йорданов Миланов също заявява в разпита си пред съда, че
ответникът и Нели Д. Ненова са живеели съвместно в процесния апартамент
и този в жк. „Подуене”, където е починала наследодателката на ищцата, както
и че за известен период от време ответницата Р. Б. Р. е живяла в процесния
апартамент. От показанията и на двамата свидетели не може да се заключи
дали към момента на подаване на исковата молба или към момента на
провеждане на разпита (предвид чл. 235, ал. 3 от ГПК) владението върху
исковия имот се упражнява от ответниците.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Гинка Христова
Драгоманова като логични, последователни и подробни. Свидетелката
посочва, че приживе всички лица са имали ключове от процесния апартамент,
като след смъртта на Нели Д. Ненова ответниците са напуснали апартамента
на бул. „Ботевградско шосе” и не знае къде са отишли да живеят.
Съдът счита, че от събраните гласни доказателства не се установяват
твърденията на ищцата, че след смъртта на наследодателката владението
върху процесния имот е продължило да се осъществява от ответниците. По
делото не се установява ответниците да живеят в имота или по друг начин да
упражняват владение върху него. Събраните свидетелски показания сочат към
обстоятелствата, че ответниците са живели през определен минал период в
процесния недвижим имот, но никой от свидетелите не посочва конкретна
времева рамка и по-важното – не сочи това да е било налице, след като
ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот.
Обстоятелството, че ищцата е правила опити за достъп до имота, който е бил
затруднен поради липсата на ключ, не доказва по пряк и несъмнен начин, че
именно ответниците не предоставят възможност на ищцата да влезе във
3
владение на същия. Това не се доказва и от отправената до ответниците
нотариална покана, доколкото такава може да се адресира и без наличието на
основателна претенция и съставлява едностранно извънпроцесуално
волеизявление на ищцата. Що се отнася до твърдението на ищцата, че за
извършването на огледа на имота вещото лице е било допуснато от ответника
Б. И. Р., следва да се посочи, че вещото лице при разпита си пред съда не
заявява това с категоричност, но дори и да е доказано това твърдение, същото
е ирелевантно, доколкото от свидетелските показания се установява, че още
приживе на праводателката на ищцата всички са имали ключове от имота. За
пълнота следва да се отбележи, че съдът преценява изхода от спора въз
основа на твърденията и събраните по конркетното дело доказателства.
Обстоятелството, че между същите страни и за същия апартамент се води
друго дело с предмет иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, би могло да създаде само
индиция за съществуването или не на определени релевантни факти. В
настоящия случай съдът не счита, че това е налице предвид служебно
поисканата и постъпила справка на л. 86 от делото.
Предвид изложеното и предвид постановките в т. 2А на ТР 4/2014 г. на
ОСГК, ВКС, съдът счита, че следва да признае за установено между страните
правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, но да
отхвърли искането за осъждане на ответниците за предаване на владението
върху имота.
С оглед недоказване на твърденията на ищцата, че ответниците владеят
имота и възпрепятстват същата да го ползва, съдът счита, че не са доказани
предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за лишаване на ищцата
от правото да ползва имота си, доколкото не се доказа, че именно
ответниците са лишили ищцата от това право. Съдът счита за безпредметно
обсъждането на заключението по назначената съдебно-оценителна
експертиза, доколкото същата касае размера на претенцията, която е
недоказана по основание.
В мотивите на т. 2А от ТР № 4 / 2014 г. на ОСГК, ВКС, е прието, че в
иска по чл. 108 от ЗС се съдържат две искания за правна защита и по всяко от
тях съдът следва да се произнесе в диспозитива си, но не е прието, че когато
едното искане е уважено, а другото – не е, в този случай искът по чл. 108 от
ЗС е уважен частично, нито, че искът по чл. 108 от ЗС съдържа два отделни
иска. С уважаването на първото искане се установява наличието на една от
предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Искът по чл. 108 от ЗС
е уважен частично само когато с него е постановен диспозитив за предаване
на владението на съответна част от вещта. В случая не е уважено искане за
предаване на каквато и да било част от имота, т.е. искът с правно основание
чл. 108 от ЗС е отхвърлен изцяло. Предвид отхвърлянето на този иск, както и
на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на ищеца не се дължи заплащане на разноски в
първоинстанционното производство (в този смисъл Определение №
31/07.02.2018 по дело №5128/2017 на ВКС). На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на всеки от ответниците сумата от
по 300,00 лева за адвокатски хонорар, за уговарянето и заплащането на който
са били представени доказателства.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 108 от
ЗС иск и по отношение на Б. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк.
Сухата река, ул. „Тодорини кукли”, бл. 97, ет. 1, ап. 106, и Р. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. Надежда – 4, бл. 448, вх. Г, ет. 1, ап. 1, че
Е. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен” № 28,
ет. 3, ап. 5, е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.604.26.1.7,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, бл. 97, ет.
1, ап. 106, подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 179, рег. № 11657, том I, дело № 163 от 2001 г. на нотариус
Мила Енева, с рег. № 140 към НК, и ОТХВЪРЛЯ искането за осъждането на
Б. И. Р., ЕГН **********, и Р. Б. Р., ЕГН **********, да предадат н Е. Д. И.,
ЕГН **********, владението върху него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Цар Асен” № 28, ет. 3, ап. 5, срещу Б. И. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. Сухата река, ул. „Тодорини кукли”, бл.
97, ет. 1, ап. 106, и Р. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Надежда
– 4, бл. 448, вх. Г, ет. 1, ап. 1, иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
заплащането при условията на солидарност на сумата в размер на 2854,00
лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху
недвижим имот с идентификатор 68134.604.26.1.7, находящ се в гр. София,
ж.к. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, бл. 97, ет.1, ап. 106, за периода от
09.02.2020 г. – 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаването на исковата молба – 11.05.2021 г., до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Цар Асен” № 28, ет. 3, ап. 5, да заплати на Б. И. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк. Сухата река, ул. „Тодорини кукли”, бл. 97, ет. 1, ап. 106, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300,00 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Цар Асен” № 28, ет. 3, ап. 5, да заплати на Р. Б. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк. Надежда – 4, бл. 448, вх. Г, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5