Решение по дело №274/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта:	98
Дата:	15 декември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия:	Йорданка Георгиева Янкова

Дело:	20225100600274
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Кърджали, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно
административно наказателно дело № 20225100600274 по описа за 2022
година
и на основание чл.378, ал.5, във вр. с чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.2 от
НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 58/24.10.2022 година, постановено по
НАХД № 127/2022 година по описа на М.ския районен съд, вместо което
постановява:
ПРИЗНАВА П. Д. В. , роден на ***** г. в гр.Х., живущ в гр.Х., български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, лекар по дентална
медица, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2021г. около
18,30 часа на път І-5, км 360 + 600 /ГКПП „Маказа“- спирка Джебел/ по време
на управление на лек автомобил, марка „Шевролет" с рег. № ***** е нарушил
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП- "Водачите на пътни превозни
1

средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Р.
Д. от гр.М., изразяваща се в счупване на тялото на осмия гръден прешлен,
счупване на шиповидните израстъци на шестия и седмия шийни прешлени и
на първия и втория гръдни прешлени, довели до трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от един месец – престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а,
ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.37, ал.1,
т.7, във вр. с чл.78а, ал.4 от НК НАЛАГА на подсъдимия П. Д. В., със снета
по делото самоличност, наказание „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за
управление на МПС.
ОСЪЖДА П. Д. В., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД МВР - Кърджали направените деловодни разноски на
досъдебното производство в размер на 761.00 лева и по сметка на Окръжен
съд – Кърджали направените на съдебното производство разноски за вещо
лица в размер на 154.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение по ВАХН дело № 274/2022 год.

С Решение № 58/24.10.2022 г., постановено по НАХД № 127/2022 г.,
М.ският районен съд е признал подсъдимия П. Д. В. от гр.Х., за невиновен в
това, че на 13.11.2021г. около 18,30 часа на път І-5, км.360, м.600 /ГКПП
„Маказа“- сп.Джебел/ по време на управление на лек автомобил, марка „Ш." с
***** е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 от ЗДвП- Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Р. Д. от гр.М.,
изразяваща се в счупване на тялото на осмия гръден прешлен, счупване на
шиповидните израстъци на шестия и седмия шийни прешлени и на първия и
втория гръдни прешлени, довели до трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от един месец, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2
от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Против така постановеното решение е постъпил въззивен протест от
прокурор от Районна прокуратура – К., ТО - М., в който се твърди, че така
постановеното решение е неправилно, тъй като не кореспондира със събрания
доказателствен материал по наказателното производство. Моли да бъде
отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново
такова, с което П. Д. В. да бъде признат за виновен и осъден съобразно
повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В допълнителни мотиви към протеста се излагат подробни съображения
относно неправилността на постановеното от РС – М. решение и основания за
неговата отмяна.
В съдебно заседание представителят на ОП-К. поддържа депозирания
протест. Счита, че от събраните доказателства пред първата инстанция може
да бъде направен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
е бил предаден на съд и което е описано в обжалваното решение. По
отношение на мотивите, които е изложил съда за това защо счита, че не е
било извършено деянието, за което му е било предявено обвинение, то
същите мотиви счита за неправилни и несъответни на описаната фактическа
обстановка, отделно от това твърде лаконични, от които не можело да стане
ясно защо се кредитират част от доказателствата, а другите не. Счита също,
че са налице достатъчно доказателства от изготвените по делото
автотехнически експертизи, че скоростта, с която е избрал да управлява
автомобила си на този път в тъмната част на денонощието подс.В., не е била
1

съобразена с конкретните пътни условия точно така, както било описано и
посочено в Постановлението по чл.78а от НК, както и в мотивите към
протеста. Т.е., налице било нарушение на правилата за движение точно по чл.
20 ал. 2 от ЗДвП, каквото обвинение било повдигнато на подсъдимия В..
Основният спор между обвинението и защитата на подсъдимия бил -
предвидимо препятствие ли е „каруца без светлини“ в тъмната част на
денонощието на първокласен път. Доколкото нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП
изисквала избора на скоростта да бъде направен от водача на автомобила по
начин, по който да му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие
и с оглед факта, че каруцата е пътно превозно средство, което съществува на
път като такова и се движи, макар и да има ограничение в конкретния случай
по този път, счита, че било налице такова нарушение. Или, скоростта, с която
е избрал да управлява автомобила си подсъдимият била по-висока от тази,
която би му позволила да спре в рамките на осветеността от фаровете на
управлявания от него автомобил. Мотивите, които бил изложил Районен съд -
М. в тази насока противоречали на установените доказателства и най-вече на
заключението на първата от трите експертизи, в което изрично вещото лице
било направило извод, че управлението на автомобила е с несъобразена с
условията на видимост скорост от страна на водача на автомобила „Ш. К.“, в
случая подсъдимия В.. Последващата експертиза, която е обсъждала, ако се
бил движил на дълги или на къси светлини сочела, че периметърът на
осветеност на пътното платно пред него ще се промени минимално, което
отново счита, че води до извод, че тази скорост на движение, спрямо този
осветен участък напред пред него, не е била съобразена с това, че на пътя би
могло да има каквото и да е препятствие. В конкретния случай това се е
оказало една каруца с трима пътници в нея и настъпването на това ПТП, респ.
телесната повреда на М. Д. била точно в пряка причинно - следствена връзка
със скоростта, с която е избрал да управлява подсъдимия В.. В конкретния
случай не били налице данни, отделно от това не били налице и достатъчно
мотиви защо се приема, че това е случайно събитие. Алтернативно на
направеното искане в протеста за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на осъдително такова, прокурора от ОП- К. предлага на съда
да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция точно поради
липса на достатъчно подробно изложени мотиви, които да дадат отговор на
всички спорни въпроси в конкретния случай. Моли за съдебен акт в този
смисъл. Не сочи нови доказателства.
Ответника по протеста – подсъдимият П. В., не се явява в съдебно
заседание, но чрез защитника си - адв.И. Б. от АК- Х., оспорва протеста.
Счита, че основният спор в настоящото производство е дали В. е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и дали скоростта, която е избрал, е
съобразена с възможността му да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Разковничето в настоящия правен спор било дали е предвидимо и това какво
следва да се приеме за едно предвидимо препятствие. В тази насока имало
константна и непротиворечива практика на ВКС, която постановявала, че
2

предвидимо е препятствие, което изхожда от правомерно поведение на
участниците в движението. В настоящият случай имало пътно превозно
средство - каруца с животинска тяга, която нямала място на въпросния път,
съобразно разпоредбите на чл.55 и чл.60 от ЗДвП. Още повече, че тя се
движила в нарушение на чл.71 от ЗДвП, не била обозначена със
светлоотразители и се управлявала от лице, което било непълнолетно. При
толкова много нарушения на ЗДвП нямало как да се вмени на подсъдимия
задължение да предвижда неправомерно поведение. В противен случай щяло
да се изпадне в хипертрофия на задълженията по чл.20 от ЗДвП и изискване
на такова поведение от страна на водачите на МПС, което изключва
възможността те да се движат по пътната мрежа, защото възможностите за
неправомерно поведение са неограничени. Възможностите за правомерно
поведение били такива, каквито са изброени в ЗДвП, дотолкова доколкото
този нормативен акт е такъв, към който бланкетната норма на НК препращала
и следвало да се изхожда единствено и само от установените в него правила.
Не можело от водач на МПС, който се е движил с под максимално
определената скорост, да се изисква да предвиди наличието на пътя на пътно
превозно средство, което на първо място не трябвало да е там изобщо,
забранено му е да се движи по такъв път, и второ - не е обозначено по
надлежния ред. В третата експертиза, вещото лице, съобразно зададените му
въпроси, категорично отговорил, че ако каруцата се беше движила със
светлоотразители, поставени на задната й страна, шофьорът би могъл да я
забележи и да спре в рамките на скоростта, която е избрал. Тоест,
правомерното поведение на пострадалия водач щяла да изключи вероятността
за настъпване на ПТП. Предвид изложеното, моли първоинстанционния акт
да бъде оставен в сила. Представя и моли да се имат предвид Решение № 557
от 07.01.2014 г. на ВКС по н.д. № 1745/2013 г., I н.о., на Върховния съд и
Решение № 122 от 05.10.2020 г. на ВКС по н.д. № 443/2020г., II н.о. Не сочи
нови доказателства.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното
решение, с оглед правилността му и доводите, изложени във въззивния
протест, на основание чл.378, ал.5, във вр. с чл.314 и сл. от НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният протест е основателен.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усИ. за цялостното
изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е
необходимите и искани от страните доказателства, като пред въззивната
инстанция не са искани и събрани нови гласни доказателства.
От събраните от двете инстанции доказателства, по несъмнен и
категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:
На 13.11.2021г. св.М. Р. Д. от гр.М., заедно с децата С. К. Ш., С. К. Ш. и Д.
Г. М. от гр.М.- последните трима непълнолетни, отишли с каруца с впрегнат
кон в района на с.З., общ.М. да събират гъби. През деня св.М. Д. употребил
3

алкохол- пил мастика, като надвечер тръгнали да се прибират към гр.М..
Движили се с каруцата по асфалтов път и на кръстовището с главен път
ГКПП „Маказа“ – спирка Джебел се включили в него и продължили
движението си към гр. М., като било вече тъмно. Каруцата се управлявала от
св. С. Ш.- непълнолетен, а св.М. Д. бил на плота в задната част на каруцата.
Каруцата се движила в дясната лента по посока на движението.
Около 18,00 часа зад каруцата, управлявана от непълнолетният св.С. Ш. се
приближил лек автомобил „Ш. К.“ с рег.№ *****, управляван от подс.П. В.,
като се движил с разрешена за този участък от пътя скорост, но поради
малкото разстояние от възприемането й, не успял да спре и блъснал каруцата
отзад.
След сблъсъка св.М. Д. изпаднал от каруцата на пътното платно.
На същата дата- на 13.11.2021г. св.И. Т.- служител на РУ- М. бил дежурен
по линия на „Пътна полиция“ в Районното управление, и около 18,20 часа в
ОДЧ- М. бил получен сигнал за настъпило ПТП по пътя ГКПП „Маказа“-
спирка Джебел, поради което Т. веднага потеглил със служебния автомобил
към указаното му място.
Отивайки на място св.И.Т. установил, че на път І-5, км.360+ м.600 /ГКПП
„Маказа" – спирка Джебел/, в землището на с.З., общ.М. е настъпило ПТП
между л.а.“Ш. К.“ с рег. № ***** и каруца, като возещите се в каруцата св.М.
Д., св. С. Ш., св.С. Ш. и св.Д. М., преди пристигането му били
транспортирани в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“- К., за оказване на
медицинска помощ.
На място полицейският служител - св.И. Т. установил водача на лекия
автомобил- подсъдимият П. В. който му казал, че не е видял своевременно
каруцата, приближавайки се до нея натиснал спирачките, но не успял да спре
автомобила и се блъснал в каруцата. Св.И. Т. изпробвал подс. П. В. за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, който отчел
отрицателен резултат.
От направената справка за нарушител било установено, че подс.В. се води
на отчет в ОДМВР- Х. като правоспособен водач и са му били налагани
наказания по ЗДвП.
От направената справка в централна база КАТ се установява, че л.а.„Ш.
К.“ с ***** е собственост на подс.П. Д. В. от гр.Х..
От извършената от в.л. д-р Н. М. на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 8/18.02.2022 г. се
установява, че на М. Р. Д. е било причинено: Взривно счупване на тялото на
осмия гръден прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение; счупване на шиповидните израстъци на шести и седми шийни
прешлени и на първи и втори гръдни прешлени. Посочено е в заключението,
че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и
е възможно да са възникнали при ПТП с падане на пострадалия от каруца, за
4

каквото има данни в случая. Взривното счупване на тялото на осмия гръден
прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение и
счупванията на шиповидните израстъци на шестия и седмия шийни прешлени
и на първия и втория гръдни прешлени са довели до трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от един месец.
От заключението на в.л. – инж.В. Д., изготвил на ДП съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза № 49/18.04.2022 г. се установява, че:
Лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № *****, управляван от П. В. се движил по път
І-5 с посока от ГКПП „Маказа“ към спирка Джебел, а каруцата управлявана
от С. Ш. се движела в попътната на него посока, пред автомобила. В района
на км 360+600, П. В. е застигнал и ударил с предната лява част на
управлявания от него автомобил задната част на каруцата. Поради по-малката
й скорост с впрегнатото в нея животно, при удара предната част на
автомобила се вклинила под коша на каруцата и я повдигнала. Животното е
останало в съприкосновение със земното покритие. От придобитата в
момента на удара нова обща скорост (и за двете ППС, по-висока от скоростта
на каруцата непосредствено преди удара), животното и каруцата са изместени
и избутани напред. При възприемане на „опасността“ П. В. е задействал
спирачната уредба и извършил завой надясно към банкета и СПО
(мантинелата), но не е успял да спре и е ударил каруцата. Генерираната
инерционна сила (от създаденото ускорение напред) насочена назад, е
извадила от равновесие пътуващите в каруцата и те са паднали на асфалта от
лявата страна на автомобила, след което последният е спрял плътно до СПО.
Лекият автомобил и каруцата са останали в положенията, при които са
открити след ПТП.
Според заключението на вещото лице:
1. Причините за ПТП от техническа гледна точка са:
1. Управление на автомобила с несъобразена с условията на видимост
скорост от страна на водача на лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № ***** - П. В.;
2. Движение на каруцата на път отворен за обществено ползване, без
необходимата светлина и светлоотразителна сигнализация.
2. Скоростите на движение на автомобила и каруцата участвали в
процесното ПТП по време на и преди него са:
А. Лек автомобил „Ш. К.“ с рег.№ *****:
А.1. Преди ПТП е била 81,60 км/час.
А.2.При удара е била 39,66 км/ч.
Б. Конска каруца, без регистрация;
Б.1. Преди ПТП и по време на удара е била 12,00км/ч.
4. Непосредствено преди и по време на ПТП на 13.11.2022 г.
4.1. Лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № ***** е бил технически изправен. Не
е имало технически неизправности по него, които да са в причинно-
5

следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
4.2. Каруцата управлявана от С. Ш. не е била оборудвана с необходимите
светлоотразителни елементи, не е имала отзад светещо тяло излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина - била е технически неизправна. С това
съществено е допринесено за настъпването на процесното ПТП.
5. Стойностите на щетите по автомобила и каруцата, към момента на ПТП
са:
1. Лек автомобил „Ш. К.“ с рег. № ***** - 1 427,62 лева.
2. Конска каруца, без регистрация - 145,68 лева.
3. Обща стойност на щетите по автомобила и каруцата - 1 573,30 лева.
От заключението на допълнително изготвената на ДП съдебно-
автотехническа експертиза № 76/24.06.2022 г. се установява, че ако каруцата
управлявана от св. С. Ш. е била оборудвана със светлоотразителни елементи
и сигнални светлини от какво разстояние подс. П. В. е можел да възприеме
присъствието й на пътя, не може да се обвърже с точен цифров израз.
Колкото разликата в интензивността на насрещната светлина и тази на
попътното пред автомобила препятствие е по-малка, толкова вероятността да
се възприеме от по-далеч е по-малка. Ако каруцата е оборудвана със светещо
тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, възможностите на
водача да я възприеме слабо се подобряват, т.е. разстоянието пред него малко
се увеличава.
От назначената от районния съд и извършена допълнителна
автотехническа експертиза, се установява, че ако лекият автомобил се е
движел на дълги светлини и ако каруцата е била оборудвана със
светлоотразители или светлини върху задната част на каруцата на
пострадалото лице, то тогава скоростта на движение на лекият автомобил би
била съобразена. Вещото лице е посочило в заключението си, че при
генериране на този извод, не са отчетени фактори като: острота на зрението
на водача, състояние на осветителната система на автомобила (регулирано ли
е правилно светлинното петно пред автомобила) състоянието на рефлекторите
на фаровете му и други подобни от значение за далечината на видимост.
При така установената фактическа обстановка, следва да се направи
несъмнения извод, че подс.П. В. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, а именно: на 13.11.2021г. около 18,30 часа на път І-5, км.360+600
/ГКПП „Маказа“- спирка Джебел/ по време на управление на лек автомобил,
марка „Ш.“ с рег. № ***** е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 от
ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
6

длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. Р. Д. от гр.М., изразяваща се в счупване на тялото на
осмия гръден прешлен, счупване на шиповидните израстъци на шестия и
седмия шийни прешлени и на първия и втория гръдни прешлени, довели до
трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец.
Първоинстанционният съд е постановил неправилна присъда –
необоснована и незаконосъобразна, възприемайки липсата на категорични
доказателства, от които да се достигне до извода за извършено от подсъдимия
В. престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК. За да направи този краен извод и да признае подсъдимия за невиновен и
да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-
ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, районния съд е приел същият няма вина за
настъпилото ПТП, не е допуснал нарушение на правилата на правилата на
ЗДвП, а именно- чл.20, ал.2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че
ПТП и вредоносния резултат са настъпили вследствие на нарушение на
правилата за движение от страна на пострадалото лице, който е допуснал
ППС – конска каруца, която е управлявана от непълнолетно лице по
първокласен път, където не следвало да се движи, без да е оборудвана със
задължителните светлини, подробно описани, при това в тъмната част на
денонощието. С оглед и заключението на вещото лице за скоростта на
движение на управляваното от подсъдимия МПС – лек автомобил, вина за
настъпилото ПТП, не следвало да носи подс.В.. Налице било случайно
деяние, тъй като подсъдимият не е могъл да предотврати при тези
предпоставки настъпването на ПТП. Районният съд е посочил в мотивите си,
че заключението на вещото лице по техническата експертиза, в частта, в
която се сочи, че управляваното от подс.лице МПС се е движело с
несъобразена скорост, не се установявало със събраните по делото
доказателства. Нещо повече, самото вещо лице сочело, че лекият автомобил
се е движел със скорост, която е разрешена в този участък от пътя, където е
настъпило ПТП, поради което съдът е приел, че вина за настъпилото ПТП
носи единствено и само пострадалият, но не и подсъдимият. По така
изложените съображения, съдът е направил извод, че П. В. не е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което същият е признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Извършения от решаващият съд анализ е неправилен, като
коментираните автотехнически експертизи въз основа на които са направени
изводи за липса на съставомерно деяние от страна на подс.В., са възприети и
тълкувани превратно.
Спора по делото се свежда до това, дали подсъдимият е допуснал
нарушения на нормативно регламентираните правила за движение по
пътищата вследствие на което е настъпило разследваното ПТП, и което
нарушение е в пряка причинноследствена връзка с настъпилите съставомерни
7

телесни увреждания на пострадалия.
Така, от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното
производство АТЕ № 49/18.04.2022 г. се установява, че скоростта, с която се е
движел управлявания от подсъдимия лек автомобил „Ш. К.“ е била от 81.60
км/ч. Последната безспорно е била разрешена за този участък от пътя, но е
била не съобразена с условията на видимост, а именно в тъмната част на
денонощието без наличие на външно улично осветление. Тази скорост е била
несъобразена, независимо от обстоятелството дали подсъдимият е управлявал
процесния автомобил на къси или на дълги светлини, тъй като: при движение
на къси светлини видимостта пред автомобила е била 25.00 м., като
съобразена би била всяка скорост по-малка или равна на 42.00 км/ч., която би
позволила на водача да спре автомобила в рамките на дължината на
осветеното от фаровете разстояние пред него; при движение на дълги
светлини – видимостта пред автомобила е била 60 м., като съобразена би била
скорост, при която е възможно предотвратяване на ПТП със спирачка и в този
случай тази скорост е по-малка или равна на 77.80 км/ч. В заключението си,
както вече бе посочено по-горе в решението, вещото лице е установило, че
скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди удара
(ПТП) е била 81.60 км/ч, т.е. по-висока, макар и с няколко километра от тази,
която би му позволила да предотврати ПТП, а именно – 77.80 км/ч.
Извършената на първоинстанционното съдебно следствие АТЕ, която
дава заключение, че ако лекият автомобил се е движел на дълги светлини и
ако каруцата е била оборудвана със светлоотразители или светлини върху
задната част на каруцата на пострадалото лице, то тогава скоростта на
движение на лекият автомобил би била съобразена, не променя извода, че
вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия автомобил, тъй като по
делото е безспорно установено, че в случая каруцата не е била оборудвана със
светлоотразители или светлини върху задната част на каруцата, което
безспорно е допринесло за настъпилото ПТП, но не само допуснатите от
пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата са
единствената причина за ПТП.
Описаното в предходния абзац относно установената скорост на
движение на лекия автомобил непосредствено преди удара (ПТП) от 81.60
км/ч се явява несъобразена. Това е така, тъй като водачът на МПС – подс.В. е
нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“. Безспорно в случая е налице и причинно-следствена връзка
между допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на подсъдимия и настъпИ. съставомерен резултат – причинените
8

средни телесни повреди на пострадалия. В тази връзка следва да се посочи, че
безспорно също така е налице съпричиняване в значителна степен от страна
на пострадалия с оглед установените допуснати от него нарушения -
управлението на конска каруца от непълнолетно лице по първокласен път,
без каруцата да е оборудвана със задължителните при това за движение в
тъмната част на денонощието светлини.
От обективна страна от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на
осъществяването му- на инкриминираните място и време подсъдимият В. при
управление на МПС е нарушил нормативно установените правила за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, подробно описана, на М. Р. Д.. При управлението на МПС – лек
автомобил „Ш. К. ” с рег.№ *****, подсъдимият безспорно е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на
ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните
условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
случая деецът не се е съобразил с обстоятелството, че е управлявал нощно
време при липса на външно улично осветление, като видимостта на пътното
платно е била ограничена от светлината единствено на фаровете на
автомобила. Описаните обстоятелства са налагали скоростта да е не само
разрешена, но и да е безопасна, т.е., такава, която да му позволи да спре пред
всяко предвидимо препятствие, което подсъдимият не е сторил. Не е намалил
скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението. Съдебната
практика е безпротиворечива, че при движение нощно време или при
намалена видимост водачът на моторно превозно средство е длъжен да избере
такава величина на скоростта, която да е съобразена с разстоянието на
видимост, в границите на която своевременно да възприеме появяващите се
препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като
намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне. Когато разстоянието на
видимост е по-малко от разстоянието, необходимо, за да спре автомобила при
появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е несъответстваща
на пътните условия /ТР 28/84г. по н.д.№10/84г.на ОСНК, Р №3/74г на
Пленума на ВС/. Видно от изготвената по делото АТЕ № 49/2022 г.,
коментирана вече в решението, подсъдимият се е движел със скорост, която е
била несъобразена с конкретните условия на видимост и която не му е
позволила да спре в рамките на дължината на осветеното от фаровете
разстояние пред автомобила. С оглед описаното следва извода, че при
конкретната пътна обстановка подсъдимият е нямал техническа възможност
да предотврати удара в попътно движещата се каруца чрез навременно
аварийно спиране.
По делото е безспорно установено, че подс.П. В. не е съобразил всички
9

обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, а
именно, че управлява автомобила със скорост, която не е била несъобразена с
конкретните условия на намалена от движението през нощта видимост в
разстоянието на осветеност от фаровете светлини на автомобила, поради
което не е възприел своевременно възникналата в неговото платно опасност
за движението и не е успял да спре МПС и да предотврати настъпването на
ПТП.
Описаното нарушение на правилата за движение е довело, като пряка и
непосредствена последица до пътнотранспортното произшествие, от което е
настъпил съставомерния резултат – средна телесна повреда на пострадалият
М. Д. по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно - взривно счупване на
тялото на осмия гръден прешлен; счупване на шиповидните израстъци на
шести и седми шийни прешлени и на първи и втори гръдни прешлени; които
увреждания са довели до трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от един месец.
С оглед на изложеното, вследствие противоправното поведение на
подсъдимия П. В., като водач на МПС - нарушаване на правилата за движение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е настъпил вредоносния резултат, а именно
причиняване на средна телесна повреда на пострадалия М. Д.. Налице е и
изискуемата от закона причинна връзка между поведението на дееца,
допуснатите нарушения за безопасност на движението и настъпилите
общественоопасни последици.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината-
непредпазливост. Това е така, тъй като подсъдимият не е предвиждал като
възможна или сигурна последица от управлението на автомобила в
нарушение на посочените правила на ЗДвП причиняването на средна телесна
повреда на пострадалия, но е бил длъжен и обективно и субективно е могъл
да предвиди този престъпен резултат. Безспорно той е имал най-малкото, най-
общи представи за обстановката, в която действа и за възможните опасности.
Така, той е възприемал със съзнанието си, че при управляване на автомобила
със скорост от 81.60км/час, и най-малкото отклонение от дължимото
поведение по ЗДвП, при възникналата опасност от предходно движещото се
превозно средство би довело до невъзможност да го възприеме своевременно
и спре управлявания от него автомобил без да го удари, в случая предходно
движещата се каруца, който удар би довел до получаване на телесни
наранявания на намиращите се в превозното средство лица. Подсъдимият е
имал субективната възможност да предвиди настъпването на престъпния
резултат от поведението си, като психически и социално зряла личност,
пълнолетно лице, което разбира свойството и значението на извършеното и
можейки да ръководи постъпките си и разполагащо с необходимите за това
интелектуални възможности. Ако беше проявил дължимата грижа и
взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички
обстоятелства, той е бил длъжен и е могъл да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици от своето деяние.
10

Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са
проявената самоувереност и небрежност при управление на МПС и
нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
Безспорно установено по делото е също, видно от изготвените протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, заключението на изготвената
автотехническа експертиза № 49/2022 г., че пострадалият също е нарушил
правилата за безопасност регламентирани в нормата на чл.71, ал.1 от ЗДвП,
като е допуснал каруцата да се движи през нощта без същата да е оборудвана
с необходимите светлоотразителни елементи, не е имала отзад светещо тяло
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Ако пострадалият М.
Д. като участник в движението бе спазил описаното правило и изисквания за
безопасност, то въпросната каруца би била своевременно забелязана от
другите участници в движението, в случая от подсъдимият и съответно
последният би успял да реагира навреме, като намали скоростта на
управлявания от него автомобил до безопасната такава и да спре, като
предотврати ПТП с настъпилите общественоопасни последици – средна
телесна повреда на пострадалия. В случая, не без значение е и
обстоятелството, че каруцата е била управлявана от непълнолетно лице, а
самият пострадал е бил употребил алкохол и седнал на плота в задната част
на каруцата.
Описаното води до извод, че при процесния случай е налице
съпричиняване при това в значителна степен от страна на пострадалия, който
със собственото си противоправно поведение е допринесъл за настъпване на
ПТП и съставомерните последници.
От изложеното и в обобщение следва извода, че в случая не е налице
случайно деяние, както е приел районният съд, тъй като допуснати нарушения
на правилата за движение по пътищата и причиняване на ПТП със
съставомерен резултат има не само от страна на пострадалият Д., а и от
подс.В., който е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Следва да се посочи, че представената от защитника на подсъдимият
съдебна практика – решения на ВКС, са неотносими към настоящия случай.
Едното решение, а именно Решение № 557/07.01.2014г. на ВКС по н.д.
№1745/2013 г., І н.о., касае случай на отнето предимство при излизане на
главен път, а второто Решение № 122/05.10.2020 г. на ВКС по н.д. № 443/2020
г., ІІ н.о. се отнася за неизяснени обстоятелства относно обективната
възможност на водача намиращ се в лявата лента на пътното платно да
възприеме своевременно пешеходец предприел преминаване по пешеходна
пътека при забранителен сигнал на светофара и при наличие на МПС в
дясната лента движение.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви
и доказват по несъмнен начин извършеното от подсъдимия П. В.
престъпление, за което е бил предаден на съд.
11

Като не е съобразил описаните и коментирани обстоятелства, а е
признал подсъдимият В. за невиновен и го е оправдал по предявеното му
обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е постановил неправилен –
необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, което налага на основание
чл.378, ал.5, във вр. с чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде
постановено ново такова, с което подсъдимия П. В. да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като му бъде
наложено и съответно наказание.
При определяне на конкретното наказание, което следва да се наложи
на подсъдимия по реда на чл.78а от НК, а именно глоба от 1000 лв. до 5000
лева, съдът съобрази, че както обществената опасност на деянието, така и
обществената опасност на дееца са ниски. Отегчаващи вината обстоятелства
са допуснати административни нарушения по ЗДвП (видно от представената
справка за нарушител), а смекчаващи отговорността му обстоятелства са:
трудовата му ангажираност, чисто съдебно минало и добри характеристични
данни. При определяне размера на наказанието на подсъдимия В., съдът
съобрази и обстоятелството, че пострадалият в значителна степен е
допринесъл за настъпване на ПТП, като самия той е допуснал нарушения на
разпоредбите от ЗДвП, подробно описани по-горе в решението, като
описаните нарушения и обстоятелства са направили каруцата трудно
забележим при това през тъмната част на денонощието участник в
движението.
С оглед описаните съображение, настоящият съдебен състав счита, че
административното наказание на подс.П. В. следва да е в минималния
законов размер от 1000 лева, който се явява справедлив и адекватен на
извършеното от него деяние.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.78а, ал.4 от
НК на подсъдимия следва да се определи и наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, което е задължително за налагане при извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, чиито срок с оглед изложените
обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите вината обстоятелства и установеното съпричиняване от страна
на пострадалия за вредоносния резултат, следва да бъде отново към
минималния срок, а именно - 3 месеца, считано от датата на отнемане на
свидетелството му за управление на МПС.
Съдът намира, че чрез налагане на наказания в посочените вид и
размери, целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подс.В. и обществото
биха били постигнати в пълна мяра.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимия П. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР – К.
направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на
12

761.00 лева и по сметка на К.йския окръжен съд направените деловодни
разноски в размер на 154.00 лева – за възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

Председател:

Членове:1.

2.

13

Съобщи за изтекли лични данни