№ 1026
гр. София, 30.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603582 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІI от НПК, във вр. с чл. 249, ал. 3
от НПК.
Образувано е по подаден частен протест от прокурор при Софийска
районна прокуратура против Протоколно определение от 23.06.2021 г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 14 354/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 97 състав в частта му, с което решаващият съд
е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, при условията на чл.
249, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, позовавайки се на нарушение на
изискването за посочване на правната квалификация на деянието според чл.
246, ал. 3, предложение второ от НПК и начина за извършване на деянието
относно непълнота на описанието на извършеното престъпление, съгласно
изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК. Иска се отмяна на протестираното
определение.
В частния протест, представителят на държавното обвинение излага
съображения, поради които не споделя изводите на съда, довели до
постановяване на атакуваното определение, намирайки че обвинителният акт
отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК и считайки определението
за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В тази връзка отбелязва,
че в обвинителния акт престъплението, извършено от обвиняемия подробно е
описано подробно с посочване на време, място и начин на извършване.
Посочва, че съдебното производство се прекратява и делото се връща на СРП
за втори път, като в предходното определение по чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК не
били отразени обсъдените в оспореното определение процесуални
1
нарушения, макар обвинителният акт да е бил с идентично съдържание.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста,
атакуваното определение и материалите по делото, намира за установено
следното:
Съдебното производство пред СРС, НО, 97 състав е образувано въз
основа на обвинителен акт, с който Р. СТ. К. е предаден на съд за това, че на
13.11.2016г., в гр. София, на ул. „Тарас Шевченко“, в близост до аптека
„Ремедиум“, с цел да принуди другиго - К.Г.Г. да се разпореди с вещ - да му
предаде сумата от 20 000 лв., го заплашил с разгласяване на позорящи
обстоятелства с тежки последици за него - казал му да оттегли делата до
вторник 15.11.2016г. и да приготви сумата от 20 000 лв. за записа, за да не го
пуска и да не дава интервю в Нова. Ако не - ще даде интервю в Нова
телевизия и Ш. отива със записа в ДАНС /,,С мене не можеш да се *******!
Имам уговорка с Д. от Нова телевизия в сряда да съм в новините й с интервю.
Записах те на срещата ни от месец май и ще я пусна. Ще те изкарам рекетьор,
ще кажа, че си ме поръчал на полицаите да ме пребият и да ми вземат
бизнеса. Ще те опозоря в национален ефир, бе Г.! Ще ти съсипя имиджа на
перфектния бизнесмен. Държа те. Не забравяй, че Р. работеше в ДАНС -
разбира от жички и микрофони. Спри всички дела. Давам ти срок до вторник.
Ако не - от сряда ще те има по телевизията и по всички сайтове. Ще те съсипя
Г.!“./ - престъпление по чл. 213А, ал. 1 от НК.
С протестираното протоколно определение от 23.06.2021 г. съдът е
счел, че съдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като правото
на обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен е нарушено. Съдът е
приел, че правната квалификация на деянието е непълна, тъй като в
обвинителния акт не било уточнено кое предложение на чл. 213А, ал. 1 от
НК било изпълнено, визирайки първите две алтернативи в престъпния състав
на престъпната цел - както пострадалият да се разпореди с вещ – сумата от
20 000 лв., така и със свое право – пострадалият да оттегли делата до
посочената в обвинителния акт дата. Съдът е намерил също, че неяснотата на
обвинението произтича и от непосочването естеството на въпросните дела в
обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира следното:
Частният протест е процесуално допустим - подаден е в срок, от страна
със защитен от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в
производство по въззивен съдебен контрол. По същество протестът е
неоснователен по следните съображения: Въззивният съд намира за
основателни възраженията, направени в частния протест, относно
констатираната от първостепенния съд неяснота на обвинителния акт
касаеща правната квалификация на деянието. В разпоредбата на чл. 246, ал. 1
2
от НПК е налице изискване за посочване в заключителната част на
обвинителния акт на правната квалификация на деянието. Разпоредбата има
предвид не само словесната, но и цифровата квалификация на деянието
според материалния закон. Същата разпоредба гарантира изпълнение на
изискването за справедлив съдебен процес според чл. 6, т. 3, б. „а“ от
ЕКПЧОС. Дефинирането на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, изисква логическо единство от текст и число (пореден номер на
текста в закона), като на всяка цифрова квалификация съответства точно
определен законов текст. Пълното изписване на елементите от състава на
престъплението, съпоставено с номера му, е гаранция за яснотата на
обвинението. Значението на обсъжданото изискване на чл. 246, ал. 3 НПК се
обуславя от предназначението на обвинителния акт да определи предмета на
доказване в наказателното производството. Конкретни фактически
обстоятелства на осъществяване на изпълнителното деяние, когато са
предвидени в съответната правна норма, следва да намират място и при
изписване на състава на престъплението в заключителната част на
обвинителния акт, тъй като същите обстоятелства имат значение за
конкретизираната съставомерност на същото. Именно такова значение има
посоченото в заключителната част на обвинителния акт за това, че
подсъдимият казал на пострадалия да оттегли делата до вторник 15.11.2016г.
и да приготви сумата от 20 000 лв., а същото съответства на целта на
принудата в двата /от общо трите/ алтернативни вида – да принуди другиго
да се разпореди с вещ и със свое право.
Въззивният съд счита, че не намира законова опора разбирането, че с
оглед правото на защита следва при цифровата квалификация на деянието да
се посочва и конкретното предложение на разпоредбата, уреждаща
престъпния състав в случаите, когато съществуват алтернативно дадени
негови елементи, конкретно относно съдържанието на престъпната цел. В
това отношение изхожда от посоченото в т. 4 от Тълкувателно решение №2
от 07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. 2/2002г. ОСНК, в която е застъпено
становището, че в постановлението по чл. 207 от НПК /за привличане на лице
като обвиняем/ задължително следва да се посочи приложимата норма от
особената част на НК, като изискванията към заключителната част на
обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на
постановлението за повдигане на обвинение.
Относно твърдяната от първоинстанционния съд неяснота за какви дела
ставало въпрос в обвинението, въззивният съд също не намира основание да
се приеме, че обвинението е неясно. Още в началото на обвинителния акт е
посочено, че обвиняемият К. и постралият К. Г. били във влошени отношения
помежду си. Г. бил подал няколко жалби до прокуратурата, в които
сигнализирал за извършени престъпления от К., а във връзка с част от
подадените жалби били образувани наказателни производства. По някои от
образуваните производства К. бил привлечен в качеството на обвиняем, което
3
го мотивирало да се държи агресивно спрямо Г., която агресия се изразила в
отправяне на заплахи към него и близките му. По описания начин
представителят на СРП е отразил не само отношенията между двете засегнати
лица, но и мотива на обвиняемия да извърши деянието, а именно да изнуди
свидетеля да му предаде сумата от 20 000 лв., както и да „оттегли“ делата по
подадените сигнали до прокуратурата. Имайки предвид логическото единство
на обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, по
естествен начин се налага извода, че въпросните дела касаят твърдените от Г.
престъпления, за които е сезирал прокуратурата, визирани в
обстоятелствената част. Поради изложеното съдът счита обвинението за
фактически и правно непротиворечиво.
Съдът намира, че в случая не съществува необходимост прокурорът да
посочи въпросните образувани дела с индивидуализиращите им номер,
страни и предмет, тъй като от логическия прочит на обвинението и
ползването на пълния определителен член /“делата“/ става ясно, че
обвиняемият е целял да въздейства върху волята на пострадалия по начин,
последният да оттегли до вторник 15.11.2016г. делата, които били образувани
по подадени от него срещу обвиняемия до прокуратурата жалби, обсъдени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не е налице
неяснота в това отношение, както се твърди в оспореното определение.
За пълнота въззивният състав счита, че следва да отбележи, че не
споделя възражението на представителя на СРП за недопустимост на
повторна преценка от първия съдебен състав по въпросите на чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК, след като вече веднъж се е произнесъл и е прекратил съдебното
производство, връщайки делото на представителя на обвинението. В това
отношение разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 1 от НПК съдържа императивно
изискване съдията-докладчик да насрочи образуваното по обвинителен акт
дело в разпоредително заседание, а според разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК в същото се обсъжда допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници. За разлика от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, в
която се посочват случаите, в които се преклудира правото на възражения за
допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, а именно
които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени, не съществува разпоредба, уреждаща такава преклузия пред
първия съд, разглеждащ повторно върнато от същия на представител на
обвинението дело. Да се приеме противното би означавало да се ограничат
правата на участниците в разпоредителното заседание в тяхната същина, а
именно с оглед процесуалния момент, до който е ограничено правото им да
излагат възражения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК предвид преклузията на
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК.
4
Поради изложеното въззивният състав намира, че вмененото на
подсъдимия деяние е изяснено в достатъчна степен, така че да е годно да бъде
разгледано в съдебна фаза. Както в постановлението за привличане като
обвиняем, така и в заключителната част на обвинителния акт и диспозитива
му е налице надлежно описание на всички съставомерни елементи на състава
на престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК, за което е повдигнато
обвинението на К.. Посочени са датата и мястото на деянието, както и всички
фактически действия, с които се твърди, че е осъществен състава на
престъплението.
Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното определение на
СРС в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изложеното, Софийският градски съд, Наказателно
отделение, ХІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.06.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 14 354/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 97 състав в частта му, с което съдът е констатирал
допуснати на фазата на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на
защита на подсъдимия и е прекратил съдебното производство.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5