Р Е Ш Е Н И Е
София, 02.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3
състав, в открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 956 г. по описа за 20** г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 и чл.134 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че към
датата на депозирането й – 22.01.20** г. ответникът „А.“ АД има задължения по
два ревизионни акта - № **********/14.12.2013 г. и № **********/
14.03.2014 г. в размер на 2 913 204,59 лв.
След
направено проучване е установено, че дружеството не разполага с активи, поради
което за обезпечаване на вземането са запорирани негови банкови сметки във
всички лицензирани банки на територията на Република Бъллгария.
С
нотариален акт № 79 по дело № 59/30.05.2013 г. ответното дружество е
прехвърлило на „А.И.“ ЕООД собствеността върху курортна туристическа станция в
с.Ракитово и върху поземлен имот с площ от 6 000 кв.м за сумата от
5 700 000 лв., издадена е фактура № 11/27.05.2013 г. Липсва
разплащане по сделката. НАП е направила запор на това вземане. В отговор на
тези действия „А.И.“ ЕООД заявява, че вземането на „А.“ АД е прихванато с протокол
от 05.05.2015 г.
С
договор за прехвърляне на вземане между „Е. – Д.“ ЕООД /цедент/ и „А.И.“ ЕООД
/цесионер/ е прехвърлено вземането на цедента в размер от 7 040 988
лв. към длъжника „А.“ АД. Вземането произтича от Договор за изработка, доставка
и монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г. Съгласно Споразумение
от **.02.2015 г. „А.“ АД признава задължения към „Е. – Д.“ ЕООД в размер от
7 040 988 лв. В представената оборотна ведомост от „Е. – Д.“ ЕООД
Договорът за изработка не е отразен. Съгласно писмени обяснения по този договор
не е имало изпълнение поради неизвършване на авансово плащане от страна на „А.“
АД.
От
справка в интернет става ясно, че най-голямата изкуствена стена в света е
проектирана с уникалните размери 20 м височина, 30 м широчина и 20 м дълбочина.
От обяснения на „Е. – Д.“ ЕООД се установява, че дружеството не разполага с
работници, които да изградят стена с размери 24 000 кв.м, изграждало е
само едно подобно съоръжение с размер от 36 кв.м. Възложителят „А.“ АД не
разполага със земя, върху която да бъде изградено такова съоръжение, не
разполага с финансови ресурси, не е предоставил проект за стената. По договора
не е извършено нищо, установени са редица несъответствия в последователсността
на датите.
Ищецът
счита, че договорът не е насочен към пораждане на правните последици,
установени с него, нищожен е и не поражда твърдените по него парични
задължения.
Твърди,
че цесията и споразумението за прихващане са нищожни и „А.И.“ ЕООД дължи
плащане по договор за продажба на недвижим имот.
Пред
вид изложеното моли съда, при условията на алтернативност, на основание чл.26,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД да прогласи нищожност на Договор за изработка, доставка и
монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г., сключен между „Е. – Д.“
ЕООД и „А.“ АД и нищожност на Договор за прехвърляне на вземане от 04.05.2015
г. между „Е. – Д.“ ЕООД /цедент/ и „А.И.“ ЕООД /цесионер/. Кумулативно моли
съда на основание чл.134 от ЗЗД да допусне НАП да упражни имущественото право
на „А.“ АД по отношение на „А.И.“ ЕООД, произтичащо от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ, СВ – гр.Велинград, с акт
№ 32, т.№ 3 от 30.05.2013 г. – правото му да получи продажната цена, както
и да бъде осъдено „А.И.“ ЕООД да заплати на НАП сумата в размер от
2 913 204,59 лв., представляваща размера на вземането, което НАП има
към „А.“ АД. Претендира разноски в производството и юрисконсултско
възнаграждение.
II.Ответникът „Е. – Д.“ ЕООД оспорва предявените
искове изцяло. Намира същите за недопустими.
Твърди, че
Договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за катерене от
15.01.2015 г. е действителен, отразява действителната воля на страните да се
обвържат с него и да задоволят своите търговски интереси. Не е извършено уговореното
авансово плащане, поради което е постигнал правото да потърси неустойка.Между
двете двужества са налице две насрещни волеизявления.
Публичният
изпълнител към ТД на НАП се явява в конкретния случА.трето по договорното
правоотношение лице, което не е засегнато от договора. Няма нарушено
процесуално право, което да е основание
да се намесва в отношения на два независими правни субекта. Ищецът няма правен
интерес от предявяване на иска.
Оспорва
твърдението, че с договора се цели заобикаляне на закона. Не може да се вмени
преследване на неправомерна цел – избягване заплащане на публични задължения.
Оспорва
твърденията за привидност и за симулативност на сключения договор, за
заобикаляне на закона и за наличието на невъзможен предмет.
Счита, че с
оглед неоснователността и недопустимостта на исковете с правно основание чл.26,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, неоснователен и недопустим се явява и иска с правно
основание чл.134 от ЗЗД.
Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.
III.Ответникът „А.И.“ ЕООД оспорва изцяло
предявените искове, като ги намира за неоснователни, недопустими и недоказани.
Твърди липса
на правен интерес у ищеца за предявяване на исковата претенция.
Счита, че
Договорът за цесия от 04.05.2015 г. е надлежно сключен, с него не се цели
заобикаляне на закона, постигнатият резултат е изгоден за страните по договора
и същият не води до неправомерна цел – неплащане на публично задължение.
Оспорва
твърденията за привидност и за симулативност на сключения договор, за заобикаляне
на закона и за наличието на невъзможен предмет.
Намира за
недоказани размера на иска по чл.134 от ЗЗД, както и качеството на кредитор по
смисъла на чл.134 от ЗЗД на ищеца.
Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.
IV. Ответникът
„А.“ АД оспорва
изцяло предявените искове, като ги намира за неоснователни, недопустими и
недоказани.
Твърди липса
на правен интерес у ищеца за предявяване на исковата претенция.
Твърди, че
Договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за катерене от
15.01.2015 г. е действителен, отразява действителната воля на страните да се
обвържат с него и да задоволят своите търговски интереси. Между двете двужества
са налице две насрещни волеизявления. Няма как „Е. – Д.“ ЕООД да е знаело за
наличието на публични задължения на „А.“ АД.
Договорът е
сключен с намерение да се осъществи проектът – изграждане на няколко обекта на
различни места. Несъответствията в датите са резултат на техническа грешка.
Липсват
доказателства страните по договора да са постигнали споразумение за непораждане
на правно действие. Оспорва иска по чл.134 от ЗЗД поради липса на правен
интерес, като намира иска за неоснователен и недоказан.
Предвид
изложеното моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.
Съдът като взе предвид представените и приети по
делото доказателства и становища на страните приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
представен от страна на ищеца Ревизионен акт № **********/14.12.2013 г., от
който е видно, че по отношение на ответника „А.“ АД е установено задължение в
размер от 1 139 356,41 лв. Представен е и РА № **********/14.03.2014
г., с който се установява задължение на същоъо дружество в размер от
1 295 800 лв. – главница и 84 3**,49 лв. – лихва. Последният акт
е обжалван по съдебен ред и е изменен частично.
От двата
ревизионни акта, влезли в сила, се установява по отношение на дружеството „А.“
АД, че същото има публични задължения в размер от 2 913 204,59 лв.,
от които 2 305 1**, 41 лв. главница и 608 088,19 лв. – лихва.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки са наложени запори на всички налични
и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството във всички банки на
територията на Република България.
С
Постановление с изх.№ 53-00-3682/11.11.2015 г.
за налагане на обезпечителни мерки е наложен запор до размера на
задължението върху вземане от „А.“ АД от трети лица – „А.И.“ ЕООД по фактура №
11/27.05.2013 г. в размер от 5 700 000 лв. във връзка с договор за
продажба на недвижим имот.
От събраните
по делото доказателства е видно, че между ответника „А.“ АД, в качеството му на
възложител, и ответника „Е.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, на 15.01.2015
г. е сключен Договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за
катерене. По силата на този договор изпълнителят се задължава да изработи,
достави и монтира изкуствена стена за катерене за сумата от
24 000 000 евро.
По делото е
представен Нотариален акт № 79, т.I, рег.№ **24, дело № 59 от 2013 г., по
силата на който на 30.05.2013 г. продавачът „А.“ АД продава на купувача „А.И.“
ЕООД недвижим имот Курортна туристическа сграда, находяща се в землището на
гр.Ракитово, обл.Пазарджик за сумата от 5 700 000 лв.
С Договор от
04.05.2015 г. за прехвърляне на вземане /цесия/ цедентът „Е.“ ЕООД прехвърля на
цесионера „А.И.“ ЕООД вземане в размер от 3 600 000 евро или
7 040 988 лв., което вземане има от длъжника „А.“ АД. За
прехвърлянето длъжникът е уведомен с писмо-уведомление от цедента.
Със
Споразумение за прихващане от 05.05.2015 г. между „А.И.“ ЕООД и „А.“ АД двете
страни прихващат задълженията си по между си, като „А.“ АД продължава да дължи
сумата от 200 988 лв.
По делото са
представени копия на оборотните ведомости на ответниците в производството,
които са заверени единствено от тяхните процесуални представители в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2, кумулативно ал.2, пр.5 от ЗЗД и
чл.134 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за изработка, доставка
и монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г., сключен между „А.“
АД и „Е.“ ЕООД, за прогласяване на нищожността на Договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 04.05.2015 г. между „Е.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД и за допускане
на НАП да упражни имущественото право на „А.“ АД в качеството му на продавач по
отношение на длъжника и купувач „А.И.“ ЕООД, произтичащо от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно правото на купувача да получи
реално продажната цена от купувача.
За да се
прогласи нищожност на договор поради заобикаляне на закона, по безспорен начин
ищецът следва да докаже наличието на въпросното заобикаляне. Предпоставките за
уважаване на такъв иск са: 1. да е сключен договор; 2. този договор да
заобикаля закона.
Според
възприетото в правната теория и съдебната практика заобикаляне на закона е
налице, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на
даден правен резултат и страните постигат този резултат по друг начин, с друга
сделка, която изрично не е забранена.
В хода на
настоящото производство по отношение на претенцията за прогласяване на
нищожност на Договор за изработка, доставка и монтаж на изкуствена стена за
катерене от 15.01.2015 г. и за прогласяване на нищожност на Договор за
прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.05.2015 г., съдът намира, че ищецът успя да
докаже твърденията си. При извършеното действие правната норма от външна страна
е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен резултат или да
улеснят постигането на този резултат. От събраните по делото доказателства се
установява, че двата процесни договора са сключени с цел заобикаляне на закона
и избягване на публично задължение – внасяне на ДДС в републиканския бюджет.
При
заобикалянето на закона освен това е налице законова забрана за постигане с
определена сделка на конкретен правен резултат, а страните искат да постигнат
този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но
която води до забранения резултат.
Съдебният
състав счита, че представените от страна на ответните дружества документи
относно осчетовидяване на сделките не следва да бъдат кредитирани, тъй като
представляват заверено копие единствено от процесуалните им представители и не
удостоверяват твърдяната с тях истинност. Сключените между страните договори не
са породили правното си действие и волята на страните не е насочена към
постигане на правните последици.
По отношение
на иска с правно основание чл.134 от ЗЗД съставът на съда намира, че
претенцията е основателна и доказана. Съобразно нормата на Чл. 134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да
упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението
на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Процесуалната
легитимация следва от правното твърдение на ищеца. За допустимостта на иска е
достатъчно наличие на твърдение за съществуването на посочените предпоставки за
упражняване на правото на иск - очертано правоотношение между кредитора и
длъжника, което поражда задължение за последния, както и негово бездействие по
упражняване на право спрямо негов длъжник - трето лице(ответник по иска).
Правото не следва да зависи от личната преценка на кредитора, чиито права се
упражняват.
В конкретния
случА.е налице бездействие от страна на кредитора „А.“ АД да получи дължимото
му се заплащане от неговия длъжник „А.И.“ ЕООД. Това бездействие заплашва удовлетворяването
на кредитора НАП, спрямо който „А.“ АД има публични задължения в размер от
2 913 204,59 лв. Всичко това обуславя наличието на правен интерес от
страна на ищеца в производството да упражни правото на ответника „А.“ АД, в
качеството му на продавач, по отношение на ответника „А.И.“ ЕООД, в качеството
му на купувач на недвижим имот, по сделката за покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в Нотариален акт № 79, т.I, рег.№ **24, дело № 59 от 2013 г.,
което право се изразява в това, продавачът да получи от купувача продажната
цена, като „А.И.“ ЕООД бъде осъдено да заплати на НАП сумата в размер от
2 913 204,59 лв.
С
оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него в хода на
производството разноски в размер от 40 662,04 лв. съобразно чл.7, ал.2,
т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД Договор за изработка, доставка и
монтаж на изкуствена стена за катерене от 15.01.2015 г., сключен между „А.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** *******, ап. **, и „Е.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, поради заобикаляне
на закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 04.05.2015 г. между „Е.“ ЕООД и „Ай И.“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.8 „А.“ АД, „Е.“ ЕООД и „Ай И.“ ЕООД да ЗАПЛАТЯТ на
Национална Агенция за приходите, ТД на НАП-София сумата от 40 662,04 лв.,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: