ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.01.2023 г.
№165
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, 29 състав,
На двадесет и трети януари, две хиляди двадесет и третата година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след
като разгледа АД № 96/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, 29 състав,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на С.Л.Т.
с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Ат.Д., против
Решение № 392/14.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което в
производство по чл.267, ал.1 от ДОПК по жалба с вх. № 94-00-2807/21.04.2022 г.
от Св. Т. е било отказано да бъде
отменен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С
210013-012-0000095/31.08.2021 г., издаден на основание чл.208, ал.2 от ДОПК от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.
С жалбата се прави искане за отмяна на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, като се излагат подробни
съображения. Моли се и присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
С писмено становище, депозирано при изпращане
на жалбата в съда, ответникът Директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуален
представител юрисконсулт Пеева, се твърди недопустимост на жалбата с позоваване
на разпоредбата на чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, вр. с чл.268, ал.1 от ДОПК, а
именно липсата на предвидена възможност на трето лице със самостоятелни права
върху вещта, предмет на обезпечение, да обжалва въпросния административен акт
на Директора на ТД на НАП и съответно предвидената
възможност да предяви иск по реда на чл.269, ал.1 от ДОПК. Моли се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от 1000 лева.
Съдът, като взе предвид предмета на оспорване
и приложената административна преписка, намери, че така депозираната жалба се
явява недопустима и поради това
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати
по следните съображения:
Установява се от фактическа страна, че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.12.2018 г. по
изпълнително дело № *********/2008 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик, с длъжник „Такси 1“ ООД гр. Стрелча, на основание чл.201, вр. с чл.195,
ал.1 -3 от ДОПК бил наложен запор върху множество МПС, сред които и лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***. Постановлението за налагане на запор не
било обжалвано по предвидения за това ред. До публичния изпълнител била
депозирана молба от жалбоподателя Т. за вдигане на наложения запор върху
посоченото МПС с рег.№ ***, предвид постановено съдебно решение на РС Пловдив
от 21.04.2021 г., с което на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД бил обявен за
окончателен предварителен договор за покупко-продажба на въпросното МПС от
05.02.2019 г., сключен между „Такси -1“ ООД и жалбоподателя Св.Т. като купувач.
Поискано било на основание чл.208 от ДОПК публичният изпълнител да постанови служебно
отмяна на обезпечението с твърдение, че
то е незаконосъобразно, тъй като е насочено към вещ, която не е собствена на
длъжника по изпълнителното дело. На 31.08.2021 г. публичният изпълнител постановил
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх. № С210013-**********. Отказът бил обжалван от жалбоподателя пред
Директор на ТД на НАП - Пловдив, който с Решение № 172/04.05.2022 г.,
постановено в производство по чл.208, вр. с чл.197 от ДОПК потвърдил обжалвания
отказ на публичен изпълнител. Въпросното решение било обжалвано пред
Административен съд Пловдив, който го отменил със свое Решение №
2272/02.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1497/2022 г., с което върнал
преписката за ново разглеждане на жалбата против отказа на публичен изпълнител
да отмени обезпечението на Директора на ТД на НАП. Като мотиви към съдебното
решение било изтъкнато, че горестоящият административен орган е провел
производство по жалбата на Т. по чл.197 от ДОПК, вместо по чл.266 от ДОПК, като
се има предвид, че се касае до обжалване действие на публичен изпълнител,
изразило се в отказ да отмени обезпечението, а не до обжалване на
постановлението за налагане на обезпечителната мярка. В изпълнение на съдебното
решение Директорът на ТД на НАП - Пловдив се произнесъл отново по жалбата на Т.
против отказа на публичния изпълнител от 31.08.2021 г. за отмяна на
обезпечителни мерки, като постановил сега оспорваното Решение с №
392/14.12.2022 г. вече в производство по чл.267 от ДОПК, съгласно указанията на
Административен съд Пловдив. С обжалваното решение административният орган
приел, че разпореждането с въпросния лек автомобил в полза на жалбоподателя Т.
е станало след налагането на запора върху вещта, поради което и същото е
непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело, тъй като и
предварителният договор, и съдебното решение, с което същият е обявен за
окончателен, са с дати след датата на налагане на запора върху процесното МПС.
От изложеното е видно, че жалбоподателят няма качеството нито на длъжник, нито на
взискател по изпълнителното дело, по което е бил наложен запор върху МПС,
за което същият твърди да е негова собственост. Напротив, с оглед на изложените
факти, следва да се заключи, а това е било по-рано прието и от административния
съд по посоченото адм. дело № 1497/2022 г., че жалбоподателят С.Т. се явява трето лице, заявяващо самостоятелни права
върху запорирана вещ.
Действително, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1, т.3 от ДОПК третото лице със самостоятелни права върху обекта на
изпълнението е признато за страна в производството по принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от ДОПК обаче, отмяна на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно
или по искане на длъжника в
предвидените в нормата хипотези. Впрочем, това е изрично приетото в цитираното
в жалбата съдебно решение по адм. дело № 1498/2022 г. по описа на
Административен съд Пловдив. Сиреч, не е предвидена изобщо възможност за трето
лице, макар и такова със самостоятелни права върху обекта на изпълнението, да
иска отмяна на обезпечението. Надлежната
процесуална легитимация е абсолютна положителна предпоставка за съществуването
на правото на съдебно производство. В хипотезата на чл.208
от ДОПК тя не следва само от
твърдението на търсещия защита субект за съществуването на засегнато от правния
спор право, а е ограничена с разпоредбите на чл.208,
ал.1 и 2 от
ДОПК до лицето с качеството
длъжник в изпълнителното производство. В
тази насока са и мотивите и на другото, цитирано от жалбоподателя в жалбата му,
съдебно решение по адм. дело № 1500/2022 г. на Административен съд Пловдив.
Тоест, длъжникът е единствената страна в изпълнителното производство, която е
легитимирана да иска отмяна на обезпечението и само за него следователно
отказът за отмяна поражда правото на защита, осъществявано по реда на чл. 197, във вр. с чл.
208, ал.2 от ДОПК. За третото лице, засегнато от изпълнението,
включително и от налагането на обезпечителни мерки, редът за защита принципно е
по чл.197,
ал.5 от ДОПК - чрез обжалване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, но от това лице, което към
датата на запора или възбраната упражнява фактическа власт върху обекта на
запора /възбраната/, какъвто не е настоящият случай, респективно налице е исковият
ред по чл.269
от ДОПК за установяване по
отношение на длъжника и на взискателя на правата на третото лице
върху обекта на изпълнение. Ето защо
и правилно производството пред административния орган по обжалване на въпросния
отказ на публичния изпълнител за отмяна на обезпечението и съответно вдигане на
запора е било разгледано по реда на чл.266 от ДОПК и с оглед на дадените
изрично указания в тази насока от съда, а именно като обжалване действие на
публичния изпълнител, защото на практика защитата на трето лице със
самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение, може да бъде реализирана единствено по реда на чл.266
и сл. от ДОПК /по арг. от чл.266, ал.4,
вр. с ал.1 от ДОПК/. Обжалваното пред съда решение № 392/14.12.2022 г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив е поради това и основано на разпоредбата на чл.267, ал.2,
т.4 от ДОПК. Обаче в чл.268,
ал.1 ДОПК не е предвидена
възможност за обжалване пред съда на решенията по чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК за третото лице, а само за длъжника и взискателя. Следователно и изводът е, че третото лице със самостоятелни права върху
вещта може да обжалва действията на публичния изпълнител само по административен ред. На третото лице, засегнато от
изпълнението е предоставена възможността за защита по чл.269, ал.1 от ДОПК
/съгласно и посоченото в чл.267, ал.2, т.4, пр. посл. от ДОПК/, което е било
изрично посочено и от съда по административно дело № 1497/2022 г. В този смисъл
е налице и трайна съдебно практика на ВАС, обективирана напр. в Определение № 386 от 2015 г. по адм. д. № 15058/ 2014 г.,
Определение
№ 7229 от 2015 г. по адм. д. № 6634/2015 г., Определение
№ 5888 от 8.05.2009 г. на по адм. д. № 4666/2009 г., или Определение
№ 8990 от 2020 г. по адм. д. № 6029/2020 г. и др.
Ето защо и тъй като жалбоподателят не е
сред лицата, за които да е предвидена възможност да обжалват действията на
публичния изпълнител пред съда, то съдът не следва да се произнася по същество
по така депозираната жалба и наведените от страните доводи, като ще следва да
остави без разглеждане като недопустима жалбата и да прекрати производството по
делото. В подкрепа на този извод е и съдебното решение № 13721/2020 г. по адм.
дело № 11254/2020г. на ВАС.
При такъв изход на спора и заявено
искане на ответника по жалбата, ще следва да му се присъдят разноски. Производството по чл.268 от ДОПК е особено производство,
различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което
специалната разпоредба на чл.161 ДОПК,
на която очевидно се позовава ответника, за да заяви искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 1000 лева, е неприложима /в
този смисъл Определение № 3544/2018 г. по адм. д. № 3319/2018 г. по описа на ВАС/. Поради това и
искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което е основано на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не може да бъде уважено. На основание приложимата норма на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ще
следва да се уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като се определи такова съобразно с характера и тежестта на производството и
осъществения обем представителство в размер на 100 лева.
С оглед горните мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Л.Т. с
ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Ат.Д., против Решение №
392/14.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 96/2023
г. по описа на Административен съд Пловдив, 29 състав.
ОСЪЖДА С.Л.Т. с ЕГН **********
и адрес ***, да заплати в полза на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: