РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Панагюрище, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилиан Бл. Венчев
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело №
20245230100581 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, с цена на исковете съответно 1 000,00 лв. и
1 050,48 лв.
Делото е образувано по искова молба на Л. И. Н., с ЕГН: ********** срещу
„КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: ********* и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с
ЕИК: *********.
Иска се от съда да признае за установено, че Договор за потребителки кредит
тип „За теб“, с № *********/07.11.2023 г., сключен между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД с ЕИК: ********* и Л. И. Н., с ЕГН: ********** е нищожен, на основание чл. 22,
във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, както и съдът да признае за установено, че
Договор за предоставяне на поръчителство от 07.11.2023 г., сключен между „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: ********* и Л. И. Н., с ЕГН: **********, е нищожен, на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 07.11.2023 г. между Л. И. Н., ЕГН **********, в качеството й на
„Кредитополучател“ от една страна и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 2023762 в
качеството му на „Кредитодател“ е сключен Договор за потребителски кредит тип „За
теб“ с №********* (Договора за заем) от разстояние при условията на ЗПФУР. По
силата на сключения Договор за заем, Кредитодателят е предоставил на
Кредитополучателя сума в размер 1,000.00 лв. (хиляда лева), при следните условия:
лихвен процент - 36.00%; годишен процент на разходите (ГПР)- 42.55%; срок на
погасяване - 12 месеца и обща сума за връщане - 1,205.52 лв. (хиляда двеста и пет
лева и петдесет и две стотинки).
1
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за заем Н. е следвало в срок до 5 дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица - поръчители, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1,500.00 лв.;
2. Одобрено от Кредитодателя Дружество - поръчител;
3. Безусловна банкова гаранция от одорена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД
банка.
Едновременно със сключването на договора за заем бил сключен и Договор за
възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя дружество - „Кредит
Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, за което дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1,050.48 лева (хиляда и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки),
платимо на 12 вноски, всяка по 87.54 лв.
Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради неточно
посочено ГПР, а договорът за възлагане на поръчителство - нищожен поради
противоречие с добрите нрави, поради което е налице правен интерес да установи със
сила на присъдено нещо дали договорите са действителни или не.
Сочи се, че Договор за потребителски кредит тип „За теб“ с №********* е
нищожен. В тази насока се излагат съображения, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора
за заем, заемателят се задължава в срок от пет дни да предостави обезпечение при
крайно завишени изисквания, описани по-горе. Тези условия са създадени във вид да
изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност две от условията са на
практика невъзможни за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка,
а на небанкова кредитна институция. Третото условие е формулирано по начин, който
да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на заемателя пред
заемодателя и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда
оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща
огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за гаранция.
Ищцата счита, че в процесния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и
представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от
потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за
потребителски кредит.
Твърди се, че банковата сметка, по която следва да се превеждат погасителните
вноски и възнаграждението за поръчител е една и съща. В случая кредиторът получава
възнаграждението директно в патримониума си като сигурен доход, заедно с
погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк
разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността
на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването
на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните,
тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението -
кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за
добросъвестност.
2
Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е
установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие
за отпускане на заема, като договореното възнаграждение за поръчителя всъщност
представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на
сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК.
В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставеното
поръчителство е в размер 1,050,48 лева, разсрочена на 12 вноски, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на
възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то
посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително
с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая
посоченото ГПР в размер 42.55% е абстрактно посочено в някакъв размер, който
формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния
Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант в размер на
1,050.48 лв. Следователно, този разход, който определено е известен изначално на
кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер
значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на
процесния Договор за заем.
Твърди се, че при прибавяне на разходите за поръчител в общ размер от 1,050.48
лв., или 87.54 лв. за всяка вноска, при останалите параметри на кредита, то ГПР би бил
в размер 460.44%, в пъти по-висок от предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, , ал. 1т. 10
ЗПК.
Ищцата сочи, че договорът за заем е недействителен и поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения,
че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 42.63 % /. В този порядък следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към
ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
3
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в
материалноправен смисъл/. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Според ищцата, договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен
процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
В исковата молба се излагат съображения, че и Договорът за възлагане на
поръчителство, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава
принципът на добросъвестност, справедливост и еквиталентността на престациите.
На първо място, възнаграждението в общ размер от 1,050.48 лв. се дължи без
насрещна престация. Следва да се има предвид, че изискването правните сделки да
съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна
еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един
двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че
добрите нрави са накърнени, което води до нищожност. Твърди се, че и взаимната
свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за заем, който е
и основанието за сключването на договора за поръчителство. В подкрепа на горното са
и следните факти:
- Договорите за заем и предоставяне на поръчителство са сключени в един
и същи ден.;
- В чл. 1, ал. 1 от Договорът за поръчителство директно се насочва към
Договора за заем.
- Банковата сметка на която следва да се превежда възнаграждението за
поръчителство е същата, по която следва да се превеждат и погасителните вноски по
Договора за заем.
- Налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с
един и същи начален период и краен срок на погасяване.
Предвид изложеното счита, че двата договора са взаимно свързани. Процесният
договор за поръчителство е сключен едновременно с договора за кредит, на същата
дата и то преди доверителят ми да е направил избор за предоставяне на описаните в
Договора за заем обезпечения, което ясно личи от чл. 1, ал. 2 от процесния договор за
поръчителство, а именно, че влиза в сила в срок от 5 дни от сключването в случай че
потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение -
поръчители физическо лице или банкова гаранция.
В исковата молба се твърди, че сключването на Договор с точно този гарант,
при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем, което
съставлява неравноправно третиране на потребител. Възникването на задължение за
заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква
непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и
което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на
4
своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която
нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на
общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна.
В процесния случай това увеличение е в размер на 1,050.48 лв. при главница на
договора за заем от 1,000.00 лв., или повече от заетата сума.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с
ЕИК: ********* е подаден отговор на исковата молба с вх. № 4492/11.09.2024 г., в
който се признава предявения иск и моли съда да постанови решение при признание
на иска, като приложи чл. 237 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК се моли
разноските по делото да се възложат върху ищцата, тъй като ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и не е бил уведомен за заплащане на процесните суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с
ЕИК: ********* е подаден отговор на исковата молба с вх. № 4522/12.09.2024 г., в
който се признава предявения иск, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК се моли
разноските по делото да се възложат върху ищцата, тъй като ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и не е бил уведомен за заплащане на процесните суми.
В съдебно заседание ищцата не се явява, но чрез депозирана молба от
ангажирания процесуален представител се поддържа исковата молба, като с оглед
процесуалното поведение на ответниците моли да бъде постановено решение при
признание на иска. Претендира сторените разноски.
Ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, не изпраща представител в
съдебно заседание. С депозирана молба изразява становище, че поддържат отговора на
исковата молба и молят съда да постанови решение по чл. 237 от ГПК. Прави искане
за разноските в производството да бъдат в тежест на ищцата.
Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно
заседание. С депозирана молба изразява становище, че поддържат отговора на
исковата молба като правят признание на иска. Правят възражение за прекомерност на
разноските на ищцата.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, с цена на исковете съответно 1 000,00 лв. и
1 050,48 лв.
Както вече се посочи претенцията се признава от ответника, а ищецът поиска
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за
основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът
прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по
събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения.
Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да
прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът следва
да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че
5
решението се основава на признание на иска – чл. 237, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и
съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се
уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което не
излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 900,00 лева,
като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия
съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по
правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да
бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните
изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за
завеждане на иска и да го признава.
В полза на ответниците не се дължат разноски с оглед изхода на спора по
делото.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, Панагюрският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК сключения между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, като кредитор и Л. И. Н., с ЕГН: **********, с настоящ
адрес в гр. Панагюрище, ** „*********“ № 4, вх. „В“, ет. 4, ап. 19, Договор за
потребителски кредит тип „За теб“, с № *********/07.11.2023 г.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание на основание чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД сключения между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. „Б“, ет.1, ап.
2 и Л. И. Н., с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. Панагюрище, ** „*********“
№ 4, вх. „В“, ет. 4, ап. 19, Договор за предоставяне на поръчителство от 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.
„Г“, ет. 6, да заплати на адв. Д. Г., вписан в Адвокатска колегия – Ловеч с №
********** , със служебен адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 4, офис № 30, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата,
сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. „Б“, ет.1, ап. 2, да
6
заплати на адв. Д. Г., вписан в Адвокатска колегия – Ловеч с № ********** , със
служебен адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ № 4, офис № 30, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във връзка чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата, сумата от 400,00
(четиристотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.
„Г“, ет. 6, да заплати Л. И. Н., с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. Панагюрище,
** „*********“ № 4, вх. „В“, ет. 4, ап. 19, сумата 50,00 (петдесет) лева – разноски по
делото (държавна такса).
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. „Б“, ет.1, ап. 2, да заплати
на Л. И. Н., с ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. Панагюрище, ** „*********“ №
4, вх. „В“, ет. 4, ап. 19, сумата 50,00 (петдесет) лева – разноски по делото (държавна
такса).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7