Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.12.2019г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 11787 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЗАД – длъжник по изпълнително дело № 20198600401543 по
описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860 по описа на КЧСИ срещу разпореждане от 05.08.2019г.
на ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г.
е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на
взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да
намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв.
Взискателят Р.Х.М.не
е подал писмени възражения по жалбата.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител
Матова, с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 1543/2019 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е
образувано по молба от 26.07.2019г. на Р.Х.М.срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ – длъжник,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 2353/2018г. на САС за
принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 60
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р.Х.М.неимуществени
вреди от ПТП от 22.11.2015г. Молбата за образуване на изпълнителното
производство е депозирана чрез адв. П.К., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2
050 лв. с ДДС е заплатено в брой. Към молбата е приложено удостоверение от НАП,
от което се установява, че процесуалният представител има регистрация по ЗДДС.
По делото е
налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от
длъжника на 31.07.2019г., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство.
С молба – искане
от 29.07.2019г. на взискателя, чрез
пълномощника му адв. К., е поискано да се направи справка в регистъра на БНБ за
открити банкови сметки на длъжника и за налагане на запор.
С молба – искане от 01.08.2019г. е
направено искане да се направи справка в КАТ и НАП за наличието на регистрирани
МПС на длъжника и при установяване на такива да се наложи запор.
На 05.08.2019г. е подадено
възражение срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, с
искане да бъде намалено от доказания заплатен размер от 2050 лв. на 200 лв..
С разпореждане от 05.08.2019г. на
ЧСИ Матова, което е предмет на настоящата жалба, е оставено без уважение
подаденото възражение.
На 13.08.2019г. е направено искане от
взискателя, чрез адв. К., за налагане на запор върху откритите банкови сметки
на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Запорното съобщение е изпратено на
13.08.2019г., респ. получено от банката на 14.08.2019 г. На 14.08.2019г. третото
задължено лице „Райфайзенбанк“ ЕАД, въз основа наложения запор, е превело
изцяло дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител.
Настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
По отношение на
дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е относно дължимостта
на възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи
възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е
извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане, като процесните суми – главница и лихва, са събрани изцяло в резултат
на реализирания запор. Ето защо се дължи адвокатско възнаграждение и на
основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни,
тъй като длъжникът не е платил в срока за
доброволно изпълнение, а в резултат на посочен от взискателя и реализиран
изпълнителен способ.
Размерът на
възнаграждението е изцяло съобразен с минималния по чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г., въз основа на материален интерес от 82 888. 73 лв. –
главница и лихва, ведно с включен ДДС, като по отношение на размера не са релевирани
оплаквания в жалбата.
По изложените
съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20198600401543 по описа на
ЧСИ В.М., срещу разпореждане от 05.08.2019г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.