Решение по дело №11787/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                Гр. София, 04.12.2019г.,

              В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                      СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 11787 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЗАД – длъжник по изпълнително дело № 20198600401543 по описа на ЧСИ В.М.с рег. № 860 по описа на КЧСИ срещу разпореждане от 05.08.2019г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв.

Взискателят Р.Х.М.не е подал писмени възражения по жалбата.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Матова, с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

 Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 1543/2019 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 26.07.2019г. на Р.Х.М.срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. № 2353/2018г. на САС за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р.Х.М.неимуществени вреди от ПТП от 22.11.2015г. Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. П.К., като към нея е представен  договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 050 лв. с ДДС е заплатено в брой. Към молбата е приложено удостоверение от НАП, от което се установява, че процесуалният представител има регистрация по ЗДДС.

По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от длъжника на 31.07.2019г., в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство.

С молба – искане от 29.07.2019г.  на взискателя, чрез пълномощника му адв. К., е поискано да се направи справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на длъжника и за налагане на запор.  

            С молба – искане от 01.08.2019г. е направено искане да се направи справка в КАТ и НАП за наличието на регистрирани МПС на длъжника и при установяване на такива да се наложи запор.

            На 05.08.2019г. е подадено възражение срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, с искане да бъде намалено от доказания заплатен размер от 2050 лв. на 200 лв..

            С разпореждане от 05.08.2019г. на ЧСИ Матова, което е предмет на настоящата жалба, е оставено без уважение подаденото възражение.

            На 13.08.2019г. е направено искане от взискателя, чрез адв. К., за налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Запорното съобщение е изпратено на 13.08.2019г., респ. получено от банката на 14.08.2019 г. На 14.08.2019г. третото задължено лице „Райфайзенбанк“ ЕАД, въз основа наложения запор, е превело изцяло дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е относно дължимостта на възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

 Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като процесните суми – главница и лихва, са събрани изцяло в резултат на реализирания запор. Ето защо се дължи адвокатско възнаграждение и на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни, тъй като длъжникът не е платил в срока за  доброволно изпълнение, а в резултат на посочен от взискателя и реализиран изпълнителен способ.

Размерът на възнаграждението е изцяло съобразен с минималния по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г., въз основа на материален интерес от 82 888. 73 лв. – главница и лихва, ведно с включен ДДС, като по отношение на размера не са релевирани оплаквания в жалбата.

По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

Р   Е  Ш   И :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20198600401543 по описа на ЧСИ В.М., срещу разпореждане от 05.08.2019г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                          2.