Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито
заседание, проведено на двадесет и пети октомври 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №1269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Фидуция 2012“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес за управление гр. Варна, ж.к. „Победа“ бл. №2, вх. В, ап. 9, представлявано от управителя против ревизионен акт /РА/ № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 65/28.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък добавена стойност за д.п.м. 12.2019г., в размер на 275 690,00 – главница и 32 625,93 лв. – лихви.
Жалбоподателят релевира незаконосъобразност на издадения РА. Счита, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че ревизиращият екип е формирал своето предложение за определяне на данъчни задължения при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения, че ревизионният доклад е връчен на дружеството без описаните в доклада приложения. Сочи, че са нарушени принципът на законност, прогласен с разпоредбата на чл. 2 от ДОПК, както и принципът на обективност, съгласно чл. 3 от ДОПК, което може да доведе до постановяване на немотивиран акт. Оспорва се изцяло извършеният анализ в РД, като е посочено, че същият не отразява обективно фактическата обстановка. Направените изводи за облагане, свързани с процесната доставка на царевица по фактура №806/31.12.2019г., счита за неправилни и неподкрепени с доказателства. Твърди се игнориране от ревизиращия екип на представени писмени доказателства от ревизираното лице, което е довело до изводи за облагане, противоречащи на материалния закон. Сочи, че без да е налице правно основание е издадена фактура №806/31.12.2019г. с предмет 4750 т. царевица и с оглед, че същата не представлява вярно документирана доставка, поради допусната техническа грешка, своевременно е изготвен протокол, с който договора за покупко – продажба е обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД. Предвид изложеното, фактурата е анулирана, като е изготвен протокол за анулиране, включен в дневника за продажби за м. 05.2020г. Изложени са твърдения, че е изготвена нова фактура, която отразява правилно извършената стопанска операция и за извършената корекция е уведомена приходната агенция на 17.03.2020г., както и на 27.11.2020г. Оспорва твърдението на ревизиращите органи, че няма пречка „Три-волт къстъмс“ ООД да работи едновременно от свое име и за своя сметка и като комисионер – от свое име, но за чужда сметка, тъй като дружеството няма техническа, кадрова и финансова обезпеченост да извършва самостоятелно подобни сделки. Жалбоподателят сочи, че са представени достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията му, че не е налице данъчно събитие и реална доставка на стоки между двете дружества, поради което не са налице условията на чл. 163а от ЗДДС, поради което не следва да се начислява ДДС по фактура № 806/31.12.2019г.
На посочените основания отправеното към съда искане е за отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че остава недоказано прехвърлянето на собствеността и правото и на разпореждане с процесната стока. Излагат се твърдения, че следва да се докаже предаването на стоката, предвид факта, че държането на стоката се осъществява от трето лице. Твърди се, че приемо – предавателният протокол, сключен между „Фидуция 2012“ ЕООД и „Три- волт къстъмс“ ООД е неправилен, тъй като не е подписан от лицето, което осъществява фактическата власт на стоката. Отправя искане за присъждане на съдебно -деловодни разноски.
Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, се представлява от юриск. Н., която излага становище за неоснователност на жалбата. По същество на спора сочи, че анулираната фактура, обективира реална сделка, като за това са налични всички необходими документи, както и плащане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представени са писмени бележки с.д. № 16978/17.11.2021г. от процесуалния представител на ответната страна, с които се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Изложени са подробни доводи, във връзка с неизпълнението на условията регламентирани в чл. 163а от ЗДДС от страна на жалбоподателя. Твърди се недопустимост на свидетелските показания, в условия на евентуалност се излагат съображения, че показанията на свидетеля Д.Д. следва да се преценят по реда на чл. 172 ГПК, поради факта, че работи по трудово правоотношение с жалбоподателя и живее на семейни начала с едноличния собственик на капитала на дружеството. Изложени са подробни съображения по отношение на доказателствата, представени с жалбата, като се твърди, че същите са съставени за целите на обжалването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 613,16 лв.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Ревизионен
акт № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021 г., издаден от С С А и Р М. С органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение №65/28.05.2021 г. на
директора на дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м.12.2019
г. са установени задължения по ЗДДС, в размер на 275 690,00 лв. – главница
и 32 625,93 лв. – лихва.
Ревизията е по
ЗДДС и обхваща периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г., възложена е със ЗВР №
Р-03000320001327-020-001/09.03.2020 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - гр. Варна, изменена със ЗВР № Р-03000320001327-020-002/16.07.2020 г.,
спряна със заповед № Р-03000320001327-023-001/21.09.2020 г. и възобновена със заповед
№Р-03000320001327-143-001/19.11.2020г. на същия орган по приходите. Със заповед №
Р-03000320001327-023-002/15.01.2021г. ревизията отново е спряна, на
08.03.2021г. е възобновена със заповед № Р-03000320001327. От ревизиращите органи по приходите е бил
съставен Ревизионен доклад № Р-03000320001327-092-001/25.11.2020 г. Ревизията е завършила с издаването на
Ревизионен акт № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021 г., издаден от органа
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията – компетентни да сторят това,
съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизираното лице е обжалвало по реда на чл.
152 от ДОПК изцяло акта. След подаването на жалбата по
административен ред, с
Решение № 55/28.05.2021 г., директорът на Дирекция "ОДОП" -
гр. Варна е потвърдил
ревизионния акт.
В хода на ревизията е установено, че в дневника за покупки за д.п.м. 12.2019г. на „Фидуция 2012“ ЕООД е включена фактура №1/31.12.2019г. с предмет пшеница 4050т., с данъчна основа 1 381 050,00 лв. и ДДС 0,00 лв., издадена от „Три-волт къстъмс“ ООД – продавач и „Фидуция 2012“ ЕООД – купувач, собствеността върху стоката е прехвърлена с протокол на 31.12.2019г. Ревизиращите органи са установили, че „Три-волт къстъмс“ ООД е придобило стоката от „Агро Експорт Варна“ ЕООД по фактура №185/31.12.2019г. „Фидуция 2012“ ЕООД е прехвърлило собствеността на пшеницата върху „Порт агро“ ЕООД с фактура №805/31.12.2019г., за доставката е сключен договор за покупко – продажба, както и приемо – предавателен протокол.
Установено също, че в дневника за продажби за д.п.м. 12.2021г. на „Фидуция 2012“ ЕООД е включена фактура №806/31.12.2019г. /стр. 330 – гръб от адм. преписка/ с предмет 4750т. царевица реколта 2019г., с ед. цена 290,20 лв. без ДДС, с данъчна основа 1 378 450,00 лв. и ДДС 0,00 лв. Посоченото основание за неначисляване на ДДС е обратно начисляване по реда на чл. 163а от ЗДДС. Фактурата е с получател „Три-волт къстъмс“ ЕООД, доставката е по договор за покупко – продажба от 31.12.2019г., сключен между „Фидуция 2012“ ЕООД, в качеството на продавач и „Три-волт къстъмс“ ЕООД в качеството на купувач /стр. 336-337 – гръб от адм. преписка/. Съгласно приемо – предавателен протокол от 31.12.2019г. собствеността е прехвърлена на „Три – волт къстъмс“ ЕООД, в склад на „Агро склад Фидуция“ ЕООД, находящ се в село Тополи /стр. 336 – гръб от адм. преписка/.
Ревизиращият екип е установил, че „Фидуция 2012“ ЕООД е придобило стоката – 4750 т. царевица от „Порт агро“ ЕООД по фактура № 120/31.12.2019г. /стр. 201 от адм. преписка/. Доставката е по договор за покупко – продажба от 01.11.2019г., сключен между „Порт агро“ ЕООД, в качеството на продавач и „Фидуция 2012“ ЕООД, в качеството на купувач / стр. 203-204 от адм. преписка. Съгласно тристранен протокол от 31.12.2019г., „Порт агро“ ЕООД потвърждава, че собствеността върху стоката 4750 т. царевица се прехвърля на „Фидуция 2012“ ЕООД.
Установено е също така, че „Три-волт къстъмс“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху стоката – 4750 т. царевица на „Агро Експорт Варна“ ЕООД по фактура №2/31.12.2019г. /стр. 330 от адм. преписка/. Доставката е по договор за покупко – продажба от 31.12.2019г., сключен между „Три-волт къстъмс“ ЕООД, като продавач и „Агро Експорт Варна“ ЕООД, в качеството на купувач /стр. 339-340-гръб от преписката/. Договорената цена е 290,50 лв. без ДДС. Съгласно приемо – предавателен протокол от 31.12.2019г. собствеността е прехвърлена върху „Агро Експорт Варна“ ЕООД в склада на „Агро склад Фидуция“ ЕООД, с. Тополи.
Ревизиращият екип е констатирал, че по фактура № 806/31.12.2019г. на стойност 1 378 450,00 лв. е извършено плащане чрез прихващане на насрещни вземания на „Фидуция 2012“ ЕООД, като след прихващането „Три – волт къстъмс“ ЕООД има вземане от „Фидуция 2012“ ЕООД в размер на 2600,00 лв. /стр. 343 – гръб от адм. преписка/.
Органите по приходите са констатирали, че към 31.12.2019г, „Три – волт къстъмс“ ЕООД в нерегистрирано по ЗДДС лице.
Дружеството – жалбоподател е подало уведомления по чл. 126 ЗДДС на 27.11.2020г. /стр. 395 от преписката/ и на 28.01.2021г. / стр. 387 – 390 – гръб от преписката/, съгласно които „Фидуция 2012“ ЕООД е допуснало техническа грешка, като в дневника за продажбите и СД за ДДС за м. 12.2019г. като клиент е записан „Три – волт къстъмс“ ООД, вместо „Агро Експорт Варна“ ЕООД, като е посочено, че няма промяна в данъчната основа, предмета на сделката и резултата по СД за ДДС, във връзка с което е направено искане за подаване на коригираща декларация за д.п.м. 12.2019г. Във връзка с горното на „Фидуция 2012“ ЕООД е извършена проверка, обективирана в протокол №П-03000320206743-073-001/05.03.2021г. При проверката е установено, че фактура 806/31.12.2019г. е анулирана /стр. 369 от преписката/, въз основа на протокол №1/31.05.2020г. /стр. 367 от преписката/. Съгласно протокол към договор за покупко-продажба от 31.12.2019г., съставен на 31.05.2020 г. /стр. 366 от преписката/ „Фидуция 2012“ ЕООД и „Три – волт къстъмс“ ООД са се съгласили, че подписаният договор за покупко – продажба от 31.12.2019г. е нищожен и не е породил правни действия между тях, освен това са се съгласили, че всички съпътстващи документи, протоколи, фактури и т.н. във връзка с договора също са нищожни и не са породили правни действия.
Пред ревизиращите органи е представено споразумение от 27.12.2019г., което е сключено между „Фидуция 2012“ ЕООД, „Агро Експорт Варна“ ЕООД и „Три-волт къстъмс“ ООД, във връзка със сключен договор за посредническа дейност от 10.06.2018г. По договора за посредническа услуга „Три-волт къстъмс“ ООД се явява комисионер, а „Фидуция 2012“ ЕООД и „Агро Експорт Варна“ ЕООД са комитенти. Съгласно съдържанието на договора комитентът възлага на комисионера да извърши от свое име и за сметка на комитента правни действия.
Във връзка с горецитирания договор дружеството – жалбоподател е представило на ревизиращите органи фактура №**********/31.12.2019г. /стр. 232 – гръб по преписката/ на стойност 50 317,93 лв., предметът на доставка е възнаграждение за посредническа услуга във връзка с договор от 10.06.2018г. Фактурата е издадена от „Три-волт къстъмс“ ООД към „Фидуция 2012“ ЕООД.
В хода на административното производство е представен протокол за прихващане на насрещни вземания, сключен между „Фидуция 2012“ ЕООД и „Агро Експорт Варна“ ЕООД, в него е посочено, че сделката е осъществена на 31.12.2019г., но е погрешно документирана, поради което е издадена фактура №**********/31.05.2020г.
След анулирането на фактури с №№ 185/31.12.2019г. и 806/31.12.2019г. с предмет на доставка пшеница и царевица са издадени фактура №**********/31.05.2020г. с предмет царевица 4750 т., единична цена 290,20 лв. на стойност 1 378 450,00 лв., посочено е основание за неначисляване на ДДС- чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, издадена от „Фидуция 2012“ ЕООД на „Агро Експорт Варна“ ЕООД, както и фактура №00000000217/31.05.2020г. с предмет пшеница 4050 т., единична цена 340,80 лв., на стойност 1 380 240,00 лв., посочено е основание за неначисляване на ДДС- чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, издадена от „Агро Експорт Варна“ ЕООД на „Фидуция 2012“ ЕООД.
Ревизиращите органи са установили, че „Три-волт къстъмс“ ООД към датата на издаване на процесната фактура № 806/31.12.2019г. не е било регистрирано лице по ЗДДС, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС за обратно начисляване на ДДС от получателя на доставката. „Три-волт къстъмс“ ООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 08.01.2020г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем оборот в размер на 2 760 925,00 лв. /стр. 331-332 – гръб от преписката/. Ревизиращият екип е установил, че облагаемият оборот е реализиран от продажба на 4050 т. пшеница по фактура №1/31.12.2019г. на стойност 1 381 050,00 лв. с получател „Фидуция 2012“ ЕООД и фактура 2/31.12.2019г. за продажба на 4750 т. царевица на стойност 1 379 875,00 лв., с получател „Агро Експорт Варна“ ЕООД. По време на проверката на „Три-волт къстъмс“ ООД, във връзка с заявлението за регистрация по ЗДДС са представени приемо – предавателни протоколи от 31.12.2019г. за получаване на пшеницата и за получаване и предаване на царевицата /стр. 338 от адм. преписка/. Органите по приходите са констатирали, че „Фидуция 2012“ ЕООД не е начислило ДДС по фактура №806/31.12.2019г. за продажбата на 4750 т. царевица, а „Агро Експорт Варна“ ЕООД не е начислило ДДС по фактура № *********/31.12.2019г. за продажбата на пшеница – 4050 т. В двете фактури като основание за неначисляване на ДДС е посочена разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС.
Въз основа на представения приемо – предавателен протокол от 31.12.2019г. между „Фидуция 2012“ ЕООД, като продавач и „Три-волт къстъмс“ ООД, като купувач за предаване на 4750 т. царевица е направен извод, че е налице реално извършена доставка по фактура № 806/31.12.2019г. с предмет царевица – 4750 т. Ревизиращите органи приемат за установено, че доставката извършена по фактура №806/31.12.2019г. е реална, като вземат предвид и последващата доставка от Три-волт къстъмс“ ООД, документирана с фактура №2/31.12.2019г. за доставка на същото количество царевица, като основание за неначисляване на ДДС по тази фактура е посочен чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Фактурата е издадена от „Три-волт къстъмс“ ООД на „Агро Експорт Варна“ ЕООД.
Органите по приходите са приели също така, че в подкрепа на твърденията им е и обстоятелството, че фактура №**********/31.12.2019г. с предмет възнаграждение за посредническа дейност по договор от 10.06.2018г. на обща стойност 50 317,93 лв., издадена от „Три-волт къстъмс“ ООД на „Фидуция 2012“ ЕООД не е включена в облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС на „Три-волт къстъмс“ ООД и не е представена при извършването на проверката за регистрация по ЗДДС.
При тези факти ревизиращите органи приемат, че представените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, доказват фактическото прехвърляне на собствеността върху стоката – 4750 т. царевица, реколта 2019г., по фактура №806/31.12.2019г., с което са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което приемат, че не може да се приеме твърдението на дружеството – жалбоподател, че е налице счетоводна грешка при издаването на процесната фактура. Приемат също така, че издадените в последствие документи – фактура № *********/31.12.2019г. с предмет комисионна услуга, издадена от „Три-волт къстъмс“ ООД, фактура № *********/31.05.2020г., с предмет 4750 т. царевица, издадена от „Фидуция 2012“ ЕООД, с получател „Агро Експорт Варна“ ЕООД, протокол №1/31.05.2020г. за анулиране на фактура №806/2019г., протокол от 31.05.2020г. към договор за покупко – продажба от 31.12.2019г., сключен между „Фидуция 2012“ ЕООД, в качеството си на продавач и „Три-волт къстъмс“ ООД, в качеството си на купувач и споразумение от 27.02.2019г., съгласно което „Три-волт къстъмс“ ООД е упълномощено да представлява „Агро Експорт Варна“ ЕООД и „Фидуция 2012“ ЕООД, в качеството им на купувач и продавач при доставка на 4750 т. царевица са с невярно съдържание и са съставени с цел заобикаляне на ЗДДС, а именно отпадане на задължението за начисляване на ДДС от доставчика „Фидуция 2012“ ЕООД. От ревизиращия екип е прието, че м.12.2019г. е прехвърлена собствеността на 4750 т. царевица от „Фидуция 2012“ ЕООД на „Агро Експорт Варна“ ЕООД, с което е извършена облагаема доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъкът е станал изискуем през м. 12.2019г., дори и да се приеме, че е налице последващо разваляне на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, това не е обстоятелство, което да промени периода на изискуемостта на данъка.
В хода на административния контрол горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП/ е възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА.
В хода на съдебното следствие са разпитани двама свидетели. Свидетелката В.И., която работи като лаборантка в „Агро склад Фидуция“ ЕООД сочи, че има случаи, при които продадена стока остава в склада, като само се сменя собствеността и издава уведомление. Свидетелката посочва, че тя е изготвила и положила подпис на Удостоверение за извършено прехвърляне по партиди на складодържатели /стр. 8 от делото/, като датата на издаване е 31.12.2019г. И. сочи, че води регистъра на анализните свидетелства по партиди на клиенти и чрез него периодично се проверява наличността в склада. По отношение на регистъра по партиди на клиенти – царевица 2019г. свидетелката посочва, че това е регистъра на камионите, които влизат в склада, като се посочва датата на влизане, получател, изпращач и къде е разтоварен, като подписът на втора страница е неин. Подписа, положен в регистъра на уведомленията също сочи като свой. По отношение на сделката, сключена между „Порт Агро“ ЕООД и „Фидуция 2012“ ЕООД, свидетелката посочва, че са ги уведомили чрез сключения договор и приемо – предавателни протокол, като след това тя е издала уведомление. Първоначално в показанията си И. твърди, че тези документи са й представени от Д Д., който е отговорник за базата и отговаря за сделките, но при повторния разпит сочи, че документите са й били представени от управителя на фирмата – Т. Д.. И. уточнява, че уведомления за смяна на собствеността на стоката издава, когато й е представен договор за покупко – продажба, фактура или приемо – предавателен протокол. В показанията си свидетелката твърди, че е невъзможно допускане на грешка при издаването на уведомленията, тъй като данните ги взема от договора за покупко – продажба или фактурата. При повторния разпит свидетелката посочва, че тя не работи с фактури, а основно й представят приемо – предавателни протоколи. Твърди, че в договора за покупко – продажба и приемо – предавателния протокол страни са били „Фидуция 2012“ ЕООД и „Агро Експорт Варна“ ЕООД, като протоколът е бил подписан от трите страни. И. сочи в показанията си, че не е виждала договор или приемо – предавателен протокол със страни „Фидуция 2012“ ЕООД и „Три-волт къстъмс“ ООД. Сочи, че „Три-волт къстъмс“ ООД нямат партида в склада, след предявяване от страна на съда на приемо – предавателен протокол по договор от 31.12.2019г. /стр. 334/ свидетелката твърди, че не е съставен от тях, тъй като техните са винаги тристранни.
Свидетелят Д Божидаров Д., който работи като бизнес консултант във „Фидуция 2012“ ЕООД, освен това работи към „Агро Експорт Варна“ ЕООД и към „Агро склад Фидуция“ ЕООД, сочи че сделката осъществена между „Фидуция 2012“ ЕООД и „Порт Агро“ ЕООД е извършена чрез комисионер – С. В.от „Три – волт къстъм“ ЕООД, с който имат сключен договор за посреднически услуги. Свидетелят сочи, че на 31.12.2019г. е сключена сделка, с предмет 4700 т. царевица, като е осъществена продажба от „Фидуция 2012“ ЕООД към „Агро Експорт Варна“ ЕООД по изпълнение на договор на „Порт Агро“ ЕООД. Във връзка с тази сделка е предприето уведомяване на „Агро склад Фидуция“ ЕООД, с оглед прехвърляне на собствеността. Свидетелят посочва, че на 31.12.2019г. не е бил на работа, но знае, че във връзка с тази сделка има грешно издадени документи, което са разбрали към месец февруари при годишното приключване. Свидетелят сочи, че за процесната сделка документите са представени в счетоводството от С. В.от „Три – волт къстъмс“ ЕООД и предполага, че това е причината за грешката. Твърди, че в склада на „Агро склад Фидуция“ ЕООД са представени само документи за прехвърляне на стоката от партидата на „Фидуция 2012“ ЕООД по партидата на „Агро Експорт Варна“ ЕООД, като сочи че може би документите са занесени от Т. Д., но не е сигурен за това.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Спорът по делото е изцяло правен и се свежда до това налице
ли е основание за анулиране на фактура №806/31.12.2019г., с предмет 4750 т. царевица,
ед. цена 290,20 лв., с данъчна основа 1 378 450,00 лв. и ДДС 0,00
лв., с посочено основание за неначисляване на ДДС – обратно начисляване по реда
на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, издадена от „Фидуция 2012“ ЕООД с получател „Три –
волт къстъмс“ ЕООД и налице ли е реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Жалбоподателят е извършил
продажба на царевица на нерегистрирано по ЗДДС лица, за която е издал фактура,
за продажба на стоки, посочени в приложение
№ 2 от ЗДДС, за които се прилага нормата на чл.
163а от ЗДДС и не е начислил ДДС.
Принципът на облагане с ДДС е, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (чл. 82, ал. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета). Съгласно чл. 82, ал. 5 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице. Тоест, при доставки на стоки и услуги по приложение № 2, данъкът е изискуем от получателя, като процесната стока - царевица попада в част II от приложение № 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставки на стоки, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. За стоките по приложение № 2 е налице една характерна особеност, а именно, че данъкът е изискуем от получателя на стоките, поради което се прилага т. нар. механизъм на самоначисляване или обратно начисляване, като законът не държи сметка за доставчика дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от
получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е
данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Тоест, основното изискване,
което е въвел законодателят е при осъществяване на доставки и използване на
механизма на обратното начисляване на ДДС, е получателят на стоката да бъде
лице, регистрирано за целите на ДДС. В настоящия случай категорично се доказва
от представените по преписката доказателства, че към момента на извършване на
доставката между „Фидуция 2012“ ЕООД, като продавач и „Три – волт къстъмс“
ЕООД, в качеството на купувач, получателят на доставката не е било регистрирано
лице по ЗДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗДДС като
доставка на стока се определя прехвърлянето на право на собственост или друго
вещно право върху стоката.
Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО,
според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с
материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
е доставката на стока или услуга, извършена от данъчнозадължено лице с място на
изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/,
което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата
е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС,
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното лице да го начисли. Доказателства,
които да обосновават извод за фактическото извършване на конкретната доставка,
в случая са налице. От значение за формирането на извод относно наличието на
реална доставка на първо място е обстоятелството дали доставчикът е разполагал
с необходимите количества стоки, за да прехвърли право на собственост върху
същите, къде са съхранявани стоките, как и кога са предадени от жалбоподателя
на „Три – волт къстъмс“ ЕООД.
Видно от представените по преписката доказателства
е, че „Фидуция 2012“ ЕООД е придобило стоката – 4750 т. царевица от „Порт агро“
ЕООД по фактура № 120/31.12.2019г. / стр. 201 от адм. преписка/. Това
обстоятелство се потвърждава и от договор за покупко – продажба, сключен между
„Порт агро“ ЕООД, в качеството му на продавач, и „Фидуция 2012“ ЕООД, в
качеството му на купувач, както и от тристранен протокол за прехвърляне на
собственост от 31.12.2019г., подписан от „Порт агро“ ЕООД, „Агро склад Фидуция“
ЕООД и „Фидуция 2012“ ЕООД, с който е потвърдено, че собствеността върху
царевица – 4750 т., складирана в „Агро склад Фидуция“ ЕООД, се прехвърля
необратимо на „Фидуция 2012“ ЕООД. Освен изложеното следва да се има предвид,
че е налице и плащане по сделката, а именно представен е протокол за прихващане
на насрещни вземания /стр. 206 от адм. преписка/. С оглед изложеното съдът
намира, че категорично е налице първата предпоставка за реално осъществена
сделка, а именно „Фидуция 2012“ ЕООД, в качеството си на продавач е разполагало
с 4750т. царевица, за да прехвърли правото на собственост върху стоката на „Три
– волт къстъмс“ ЕООД / в този смисъл е Решение №256/11.01.2021г., постановено
по адм. дело № 8851/2020г. по описа на ВАС/.
Правилно
ревизиращите органи са приели, че „Фидуция 2012“ ЕООД е реализирало облагаема
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС на 4750 т., царевица на стойност
1 378 450,00 лв. по фактура 806/31.12.2019г. с получател „Три – волт
къстъмс“ ЕООД. Ангажирани са конкретни и безпротиворечиви
доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, от които е възможно да се
направи еднозначен извод за прехвърляне собствеността върху стоките - договор за покупко – продажба, сключен между
„Фидуция 2012“ ЕООД, като продавач, и „Три – волт къстъмс“ ЕООД, като купувач,
подписан и от двете страни, приемо – предавателен протокол от 31.12.2019г. за
приемане на 4750 т. царевица, както и извършено плащане по фактура
№806/31.12.2019г., чрез протокол за прихващане на вземания и задължения между
„Фидуция 2012“ ЕООД и „Три – волт къстъмс“ ЕООД.
Съдът приема, че
в случая е доказано, както сключването, така и изпълнението на сделката между „Фидуция
2012“ ЕООД, като продавач и „Три – волт къстъмс“ ЕООД, с предмет доставка на
царевица – 4750 т., обективирана в спорната фактура.
Съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. В тази насока практиката на съдилищата по такива казуси е в смисъл, че при родово определените вещи, индивидуализацията на стоките би могла да се осъществи посредством приемо-предаването или натоварването на стоките на транспортното средство. Тоест, по делото са на лице доказателства, от които да се формира безпротиворечив извод, че на съответната дата, посочена във фактурата, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определени вещи, при което, съгласно правилото на чл. 24, ал.2 предл. първо от ЗЗД, се е прехвърлила и собствеността върху тях. А именно с датата на прехвърляне собствеността върху вещите ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие, което е основание за начисляване на данък.
Предмет на
процесната фактура е „царевица, реколта 2019г.“ с определен тонаж, като във
фактурата е посочена цена за тон и обща цена. Представената фактура с предмет „царевица,
реколта 2019“ се нуждае от допълнителна конкретизация. В конкретния случай,
тази конкретизация се съдържа именно в договора за покупко – продажба и приемо
– предавателния протокол от 31.12.2019г.
Тъй като предмет на спорните фактури са доставки на стоки, от съществено
значение е приемането-предаването им между страните по сделката, каквото в
случая е доказано.
От представените
договор за покупко – продажба и приемо-предавателен протокол се установява, че
сделката е с предмет 4750 т. царевица от български произход, реколта 2019г. и
са конкретизирани качествените параметри, които са установени с анализно
свидетелство от 31.12.2019г. В тези документи е посочена стоката с конкретни параметри
и се доказва прехвърлянето на собственост върху нея.
Видно от т. 6.1
от представения по административната преписка договор за покупко – продажба
/стр. 336-337 – гръб/, сключен между „Фидуция 2012“ ЕООД, като продавач и „Три
– волт къстъмс“ ЕООД, като купувач, стоката се предава в с. Тополи, общ. Варна,
склад на „Агро склад Фидуция“ ЕООД, като в т. 6.2 от същия договор е посочено,
че собствеността върху стоката и всички рискове от погиването й преминават
върху купувача от датата на подписване на приемо – предавателния протокол.
Видно от приемо – предавателния протокол от 31.12.2019г., подписан между
„Фидуция 2012“ ЕООД и „Три – волт къстъмс“ ЕООД, е извършено приемо – предаване
на стока – 4750 т. царевица, съхранявана в склад в с. Тополи, общ. Варна, на
„Агро склад Фидуция“ ЕООД. Чрез
представения приемо-предавателен протокол е извършено индивидуализирането на стоките по вид и количество, с
конкретно посочени качествени параметри, респективно е прехвърлена собствеността.
С оглед на което съдът намира, че на
31.12.2019г., в изпълнение на чл. 24 от ЗЗД, собствеността на стоката е
прехвърлена на „Три – волт къстъмс“ ЕООД, т.е. налице е осъществена доставка на
стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2
и ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Освен това е
доказан и фактът на заплащането на цената на доставката, с оглед представения
по делото протокол за прихващане на насрещни вземания от 31.12.2019г., подписан
между „Фидуция 2012“ ЕООД и „Три – волт къстъмс“ ЕООД.
В подкрепа на
извода на ревизиращите органи за реално осъществена доставка по фактура №
806/31.12.2019г. е и извършената последваща реализация на стоката – 4750 т.
царевица от страна на „Три – волт къстъмс“ ЕООД. Представена е фактура №
2/31.12.2019г. за доставка на процесната стока, с ед. цана 290,50 лв., на
стойност 1 379 875,00 лв., с основание за неначисляване на ДДС – чл.
113, ал. 9 от ЗДДС. Същата е издадена от „Три – волт къстъмс“ ЕООД, като
продавач на „Агро Експорт Варна“ ЕООД, като купувач. Освен фактурата по
преписката са представени и договор за покупко – продажба от 31.12.2019г.,
както и приемо – предавателен протокол от същата дата. В тези документи стоката
е индивидуализирана, като са посочени конкретни качествени параметри за нея.
Съдът намира, че
правилно ревизиращите органи са приели, че доставката е реално осъществена и
като са взели предвид, факта, че „Три – волт къстъмс“ ЕООД е подало заявление
за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – задължителна
регистрация при облагаем оборот 2 760 925,00 лв. /стр. 331-332 –
гръб/. В хода на проверката е установено, че оборотът е реализиран от продажба
на 4050 т. пшеница по фактура №0…1/31.12.2019г., на стойност
1 381 050,00 лв., с получател „Фидуция 2012“ ЕООД и фактура
№2/31.12.2019г. за продажба на 4750 т. царевица, с получател „Агро Експорт
Варна“ ЕООД, на стойност 1 379 875,00 лв. В подкрепа на тези изводи
са представени и приемо – предавателни протоколи от 31.12.2019г., съответно за
получаване и предаване на стоката. Тези обстоятелства се потвърждават и от
писмените обяснения, дадени от С. В.на 20.01.2020г., в които по повод
регистрацията на „Три – волт къстъмс“ ЕООД по ЗДДС, същият сочи, че дружеството
има осъществени две търговски сделки с доставчици „Агро Експорт Варна“ ЕООД и
„Фидуция 2012“ ЕООД и клиенти „Фидуция
2012“ ЕООД и „Агро Експорт Варна“ ЕООД. С оглед всичко изложено, съдът намира,
че твърденията, направени с жалбата и в с.з. от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че в случая се касае за счетоводна
грешка и процесната доставка по фактура № 806/31.12.2019г. не е осъществена, остават недоказани.
По отношение на
представените в хода на ревизионното производство документи:
- фактура № *********/31.12.2019г., с предмет
комисионна услуга по договор от 10.06.2018г., издадена от „Три – волт къстъмс“
ЕООД на „Фидуция 2012“ ЕООД, на обща стойност 50 317,93 лв. Същата не е
включена в облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС на от „Три – волт къстъмс“
ЕООД и не е представена по време на проверката за регистрация по ЗДДС
на същото дружество.
- Протокол към
договор за покупко продажба от 31.12.2019г., подписан на 31.05.2020г. между
„Три – волт къстъмс“ ЕООД и „Фидуция 2012“ ЕООД, с който са се споразумели, че
сключеният на 31.12.2019г. договор за покупко – продажба на стоки – 4750т.
царевица, както и всички документи, издадени във връзка с доставката са нищожни
не се кредитира от съда. В цитирания протокол страните са се позовали на чл. 26
от ЗЗД, в който са регламентирани основанията за нищожност на договорите.
Законодателят обаче, не е предоставил възможност сключилите го страни с
последващ частен документ, съставен помежду им, да обявят договора за нищожен,
още повече, когато той е породил права и задължения за трети страни. Смисълът
на разпоредбите за унищожаемост на сделките е да се предостави възможност за
защита на изправната или измамената страна. Точно за това и чл.32, ал.1 от ЗЗД
дава възможност именно и само на страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта да иска унищожение, а не унищожението да се обявява от страните
по договора и то само за да се избегне начисляването на ДДС. Предвид горното съдът
не кредитира приложения по делото протокол към договор за покупко-продажба от
31.12.2019 година.
Обосновани са направените от приходната администрация изводи, че представените впоследствие фактури, протокол №1 от 31.05.2020г. за анулиране на фактура 806/31.12.2019г., приемо-предавателни протоколи, както и обсъдените по-горе доказателства, а именно фактура №*********/31.12.2019г. и протокол към договор за покупко – продажба от 31.12.2019г. не отразяват действително случили се факти от обективната действителност, а са създадени за целите на ревизионното производство и обслужват защитната теза на дружеството.
По отношение на представените с жалбата уведомление за извършено прехвърляне по партида на складодържатели. Същото е без дата на издаване и не може да се изведе категоричен извод, че е съставено към 31.12.2019г. Единствено при разпита на свидетелката И. същата посочва, че е издадено на 31.12.2019г. Без достоверна дата е и представеният регистър на анализните свидетелства по партиди на клиенти, както и регистъра на уведомленията. Съдът споделя доводите на ответната страна, изложени в писмени бележки, че същите представляват само извадка, без възможност за проследяване и проверка на посочените в тях данни. С оглед факта, че трите дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК, съдът намира, че писмените доказателства са съставни за целите на обжалването и обслужват защитната теза на дружеството.
Съдът намира, че ангажираните по делото гласни
доказателства не могат да доведат до извод за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Показанията на свидетелите В.И.
– лаборантка в „Агро склад Фидуция“ ЕООД, и Д.Д., който е в трудови
правоотношения освен с жалбоподателя и с „Агро склад Фидуция“, както и „Агро Експорт
Варна“ ЕООД, съдът не кредитира с доверие, тъй като същите
са служители в дружества, които са заинтересовани страни от изхода на делото,
т.е., показанията на свидетелите не могат да бъдат определени като обективни и
безпристрастни. Освен това посочените гласни доказателства са противоречиви и
некореспондиращи с писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката И.
не се установяват нови факти, които вече да не са били изследвани от органите
по приходите при ревизията. Като се вземе предвид и фактът, че документите –
удостоверение за извършено прехвърляне по партида и анализно свидетелство, за
които свидетелката потвърждава, че са подписани от нея и са издадени на
31.12.2019г., са представени с писмени обяснения във връзка с искане за
представяне на доказателства към 14.01.2021г., т.е. след издаване на РД, а не в
хода на ревизията, и че те са без достоверна дата, съдът намира, че не може със
свидетелски показания да се установя времето на тяхното съставяне и в този
смисъл не може да се приеме, че със свидетелските показания е оборен изводът на
органите по приходите, че тези документи са съставени за нуждите на
ревизионното производство. Същото се отнася и за доказателствата, представени с
жалбата, за които свидетелката сочи, че е издател. Нещо повече, съдът намира,
че съставянето на тристранен протокол между продавач, купувач и складодържателя
обвързва само и единствено складодържателя относно обстоятелството, за кого
съхранява зърното. Липсата на такъв тристранен протокол не отнема възможността
на собственика на родовоопределените вещи да ги прехвърля на трети лица, които
в последствие да представят нужните документи пред складодържателя, който да
заведе стоката в партидата на купувача. Именно такива са показанията на св. И..
Тя заяви пред съда, че съставя удостоверение за извършено прехвърляне по
партида след като и бъдат предоставени договор и приемо предавателен протокол
между купувача и продавача. Такива са били съставени между „Фидуция 2012“ ЕООД
и „Три волт къстъмс“ ЕООД. Обстоятелството, че не са били представени на
складодържателя не означава, че собствеността на зърното не е преминала в
патримониума на купувача.
От свидетелските показания на Д.Д. не се установяват
никакви факти от значение за спора, които да не са били установени в хода на
ревизията. Не може със свидетелски показания да се установя времето на съставените
документи и в този смисъл не може да се приеме, че със свидетелските показания
е оборен изводът на органите по приходите, че тези документи са съставени за
нуждите на ревизионното производство.
Правилен и обоснован извода на ревизиращите органи, че
„Фидуция 2012“ ЕООД, „Агро Експорт Варна“ ЕООД и „Агро склад Фидуция“ ЕООД се
представляват от Т. Д. – управител, поради което трите дружества са свързани
лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК, което създава възможност
между тях да се договарят условия, различни от условията между несвързани лица,
което улеснява и създаването на документи. Както правилно сочи процесуалния
представител на ответната страна, в депозираните писмени бележки, предвид факта
на свързаност между че „Фидуция 2012“ ЕООД и „Агро Експорт Варна“ ЕООД, същите
не се нуждаят от посредник за осъществяване на сделка.
От всички събрани по делото доказателства, съдът установи,
че към 31.12.2019 г. „Фидуция 2012“ ЕООД е държало в склада в с. Тополи 4750 т.
царевица. В същия ден 31.12.2019 г. единствено документално /царевицата не е
напускала склада/ собствеността е преминала към „Порт агро“ ЕООД, след което
отново е била закупена от „Фидуция 2012“. Първоначално тези „сделки“ са били
оформени с участието на „Три волт къстъмс“ ЕООД, в качеството му на купувач от
„Фидуция“ ЕООД и продавач към „Порт агро“ ЕООД, като въз основа на тези сделки
„Три волт къстъмс“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС. След
началото на ревизионното производство „Фидуция 2012“ ЕООД е установила, че
поради липсата на регистрация по ЗДДС на „Три волт къстъмс“ ЕООД, не са били
налице основанията за обратно начисляване на ДДС на основание чл.163а, ал.1 от ЗДДС. За да избегне начисляването на ДДС жалбоподателя съставя обсъдените в
решението документи, като подменя ролята на „Три волт къстъмс“ ЕООД от купувач
и продавач, на посредник. Ето защо съдът не кредитира тези доказателства, тъй
като намира, че са съставени за целите на ревизионното производство. Не се
споделят и възраженията за липса на прехвърляне на собствеността на
родовоопределените вещи, тъй като, както беше посочено по-горе без зърното да
напуска склада, в рамките на един и същи ден „Фидуция 2012“ ЕООД продава и
купува от самото себе си и само документално стоката преминава през „Порт агро“
ЕООД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт, е
издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС и не страда от твърдените от
жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. На
ответника - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, следва да се заплатят разноски -
юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в
размер на 5 613,16
лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 5, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес от 308 315,93 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Фидуция 2012“ ЕООД, ЕИК ********с адрес за управление гр. Варна, ж.к. „Победа“ бл. №2, вх. В, ап. 9, представлявано от управителя против ревизионен акт /РА/ № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 65/28.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък добавена стойност за д.п.м. 12.2019г., в размер на 275 690,00 – главница и 32 625,93 лв. – лихви.
ОСЪЖДА „Фидуция 2012“ ЕООД, ЕИК ********с адрес за управление гр. Варна, ж.к. „Победа“ бл. №2, вх. В, ап. 9, представлявано от управителя Тони Славчева Дражева да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП- гр.Варна сумата от 5 613,16 лв./шест хиляди шестостин и тринадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Административен
съдия: