Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.01.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
деветнадесети ноември
година 2019
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1913 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с пр. основание чл.59 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 7 и ал. 8 от Закона за енертиката.
Производството
по делото е образувано по искова молба от Т.Б.П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Р. Г.- САК срещу „Ч.Р.Б.“
АД ЕИК *******, с която е предявен кондикционен
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, във вр. чл. 117, ал. 7 и ал. 8 ЗЕ, да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сума от 26 000 лв., частично
от глобална сума 120 000лв., представляваща обезщетение за ползването без
основание на притежавания от ищцата мачтов
трафопост – МТП „Ботаническа градина“ с диспечерски номер №42-269 за
периода от 31.01.2014г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба - 12.02.2018г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски, в това число и платен адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор № 68134.1970.4323 и на
недвижим имот с идентификатор № 68134.1970.4283, формиращи УПИ IX- 4283, 4323
за жс, кв.1, м. „Ботаническа градина“, СО, район „Витоша“, гр. София. По силата
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том II, per. №
5878, дело № 331/2003 г. от 16.06.2003 г. на нотариус Ц.С., с рег.№ 030,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 004, том IV, per. № 9692,
дело № 562/2003 г. от 11.09.2003 г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030, и Договор
за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ от
10.04.2012г., ищцата е придобила имот с идентификатор № 68134.1970.4323. Ищцата
твърди да е придобила е имот с идентификатор № 68134.1970.4283 по силата на
Договор за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ от
09.05.2014 г., вписан в Службата по вписванията с вх. per. № 21241 на
10.05.2014 г., акт № 37, том 51/2014 г.
Навежда
твърдения, че към датата на придобиване на имота същият не е бил застроен,
както и в него не са били налице и каквито и да е електросъоръжения. Ищцата
поддържа, че без нейно съгласие и без нейно знание, преди началото на процесния
период ответникът „Ч.Р.Б.“ АД е построило в имота мачтов трафопост (МТП)
„Ботаническа градина“ (диспечерски номер (ДН) № 42-269), номер в системата за
единно обозначаване (SJZ) 10341713 и SF5199, заедно с прилежащите кабелни и
въздушни линии средно напрежение (СрН) и ниско напрежение (НН), както следва:
кабел СрН 20 kV от МТП „Ботаническа градина“ (42-269) РОМ 1078 към РОМ 1079; ВЛ
20 kV от МТП „Ботаническа градина“ (42-269) към РОМ 550; кабелни
електропроводни линии НН 1 kV от РУ НН на МТП към три клона на ВЛ НН по посока
ул. „Боянска“ от ЧЕЗ. Навежда твърдения, че в качеството си на собственик на
имота, в който е изграден Трафопостът, ищцата е придобила право на собственост
по приращение върху Трафопоста, по силата на правилото на чл.92 от Закона за
собствеността. Твърди се, че никога не е възниквало право в полза на ЧЕЗ да
изгради съоръжението в имота, тъй като нито Т.П. е учредявала право на строеж в
полза на ЧЕЗ, нито е било налице друго правно основание за това. Не е
извършвано и последващо прехвърляне в полза на ЧЕЗ на собствеността върху
Трафопоста след изграждането му в имота. ЧЕЗ не е потърсило съгласието на
ищцата за изграждане на Трафопоста в процесния имот, и тя не е давала съгласие
за това.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че процесният трафопост е изграден и
въведен в експлоатация без наличие на необходимите строителни книжа. Сочи се,
че това обстоятелство е констатирано от Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК) в Констативен акт № Сп- 1444-2 от 29.05.2017 г., съставен от
служители на РО НСК София при РДНСК-ЮЗР (Югозападен район) след извършена от
ДНСК на проверка на извършения от ЧЕЗ строеж МТП „Ботаническа градина“, намиращ
се в м. „Ботаническа градина“, кв.1, УПИ IX-4283, 4323. Ищцата се позовава се на нормата на чл.117,
ал.7 и ал.8 от ЗЕ, според които ползаването на от електроснабдителните и електроразпределителните
предприятия на ел. съоръжение да се осъществява възмездно, като предприеятието
заплаща на дсобственика цената на ползване на съобръжението по методика
одобрена от КЕВР. Сочи се, че няма
основание ответното дружество да ползва
безвъзмездно процесното съоръжение притежавано от ищцата, което води до
неоснователно обогатяване на ответника.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответното
“Ч.Р.Б.” АД е депозирало отговор на исковата молба, в който е оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът поддържа, че ищцата не притежава необходимата активна легитимация и
не собственик на процесния трафопост. Сочи, че процесния трансформаторен пост е
изграждан през 1997г. - 1998г. в имот общинска собственост, съгласно Договор за
учредяване право на ползване върху недвижим имот № РД56-2595/14.12.1998 г. в
полза на праводателя „НЕК“ ЕАД, предприятие „Електроснабдяване“ – София.
Оспорено е твърдението на ищцата, че процесното съоръжение е изградено в имот
собственост на ищцата. Твърди се, че трафопостът е иизграден преди ищцата П. да
придобие УПИ IX- 4283, 4323 за жс, кв.1, м. „Ботаническа градина“. Твърди се, че собственик на мачтовия
трансформаторен пост е Столична община, което се удостоверява от АОС № 504 от
16.11.1998 г., като именно за процесния трафопост в полза на енергийното
предприятие е учредено вещно право на ползване съгласно Договор за учредяване
на право на ползване върху недвижим имот РД-56-2595/14.12.1998 г. Сочи се в
отговора, че „Ч.Р.Б.“ АД от 1998 г. до настоящия момент необезпокоявано владее
и ползва същия, както и съоръженията през които се преобразува ел.енергия са
собственост на „Ч.Р.Б.“ АД. Твърди се, че
дружеството не е спирало да упражнява ползавнето необезпокоявано от
учредяването на ТП до настоящия момент. Посочва още, че предмет на
представените от ищцата документи за собственост са имоти, за които не се
установява по безспорен начин идентичност с поземлени имоти с идентификатори
68134.1970.4323 и 68134.1970.4283. Твърди,
че в представените документи за собственост не фигурира УПИ 1Х-4283,4323, кв.
1, м.“Ботаническа градина“, в който ищцата твърди, че е изграден процесния
трафопост. Ответното дружество навежда
доводи, че е енергийно предприятие, което притежава индивидуално лицензия за
разпределение на електрическа енергия на обособената територия на Западна България
с рег.№Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР. „Ч.Р.Б.“ АД е собственик на енергийните
съоръжения /ЕО-ТП 42-269 Ботаническа градина, с номер на актив 20304262 и
трансформатор 400/20 ФН326717 ТП 42-269 Ботаническа градина, номер на актив 20312581/,
въз основа на които функционира процесния трафопост като такъв, за целите на
осъществяване на лицензионната им дейност. Оспорва твърдението, че дружеството
ползва процесното съоръжение за присъединяване на други потребители от
31.01.2014 г., заявява, че дружеството не е ползвало за преобразуване и
разпределение на ел.енергия до свои клиенти друг трансформатор основен техния
собствен. Релевира доводи, във връзка с ползването на недвижим имот евентуална
собственост на ищцата, следва да се има предвид, че в полза на дружеството като
енергийно предприятие е възникнал законов сервитут по силата на чл. 60, ал. 2,
т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ във връзка с § 26 от ПЗР на ЗЕ. Поддържа, че липсва
обедняване на ищцата поради факта, че процесните съоръжения са специфичен
енергиен обект, посредством който се извършва една всеобщо предлагана услуга -
разпределение и снабдяване и електрическа енергия, осъществяването, на която е
поставена в зависимост от разрешителен/лицензионен режим, под който ищецът не е
подведен, тъй като не притежава качеството - енергийно предприятие по смисъла
на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, във връзка с което същата не би могла да извлича
някакви граждански плодове от ползването на съоръженията, съответно да
„обеднее“ от неосъществяването й. Като част от съответната
електроразпределителна мрежа, същите може да се управляват, експлоатират и
поддържат единствено от съответното енергийно предприятие - лицензиант на
съответната дейност в енергетиката. Заявява, че не е налице “обогатяване” за „Ч.Р.Б.“
АД, което не е получавало, нито би имало хипотетична възможност да получава
сума в размер на посоченото от ищцата обезщетение. Представя писмени документи.
В открито съдебно заседание
ищцата чрез адв. Г. поддържа предявения иск.Представя списък на разноски по
чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответното “Ч.Р.Б.”АД, чрез юрк. Иванова
оспорва иска. Представя списък
на разноски и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 158, том II, peг. № 5878, н.д. № 331/2003
г. от 16.06.2003 г. на нотариус Ц.С., с рег.№ 030, е видно, че на 16.06.2003г. ищцата придобила
възмедно
Поземелен имот №1935 по плана на гр.София,
местност „Ботаническа градина“, целия с площ 1373 кв.м. с посочени в акта
граници./л.11 –л.12 от делото/
Видно от Нотариален акт № 004, том IV, per. № 9692, дело № 562/2003 г. от
11.09.2003 г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030, на 11.09.2003г. ищцата придобила чрез покупко-продажба поземелен имот №1979 по
плана на гр.София, местност „Ботаническа градина“, целия с площ 1520 кв.м. /л.13
от делото/
Реални части от имоти с обща площ 273
кв.м., ищцата закупила по реда чл.15, ал.5 от ЗУТ от Столична община, което се
установява от приетите неоспорени Договор за прехвърляне на недвижими имоти по
реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ от 10.04.2012 г. /за реална част от 148 кв.м. от
имот с идентификатор №68134.1970.4323, за който е издадена скица на поземлен
имот № 15-451189 от 16.10.2015 г/.; Договор
за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ от 09.05.2014
г. /за реална част от 26 кв.м от ПИ с идентификатор №68134.1970.4283 означен на
скица на поземлен имот № 15-451188-16.10.2015 г. са включени в границите на УПИ
IX-4283, 4323, кв.1, м. „Ботаническа градина“, район „Витоша“, гр. София./л.15-л.23 от делото/
Приет е неоспорен Акт за общинска собственост № 504 от 16.11.1998 г.
издаден от кмета на Столична община, относно терен от 8 кв.м. в североизточната
част на имот 1462, за мачтов трафопост
в.з. „Ботаническа градина“. /л.110
–л.111 от делото/
Видно от приетите Заповед №РД
-56-2442 от 27.11.1998г. и Договор за учредяване право на ползване върху
недвижим имот № РД56-2595/14.12.1998 г., Столична община, чрез кмета на община,
в качеството на собсвеник, съгласно АОС№
504 от 16.11.1998г. учредила безвъзмездно на „НЕК“ ЕАД, предприятие
„Електроснабдяване“ – София, право на ползване върху недвижим имот - мачтов
трафопост, находящ се в ПИ 1462, в.з. „Ботаническа градина“ по плана на
гр.София, район „Витоша“. /л.61 — л.65 от делото/
Не е спорно, че „НЕК“ ЕАД, предприятие
„Електроснабдяване“ – София е праводател на ответното „Ч.Р.Б.“ АД.
Приета е счетоводна справка от 26.02.2018г.
издадена от ответно дружество, в която е отразено, че по инвентарната книга на „Ч.р.Б.“
АД,
трафопост
ТП-42-269, „Ботаническа градина“ е включен в счетоводния баланс като актив №20312581 трансформатор 400/20
ФН326717 трафопост ТП-42-269, Ботаническа градина. /л.59
— л.60 от делото/
Видно от Разрешение за ползване № 119 от
05.11.1998г. издадено от Столична община, на основание протокол обр.16 е
разрешено ползването на строеж мачтов трафопост, находящ се в ПИ 1462, в.з.
„Ботаническа градина“./л.113 от делото/
Видно от представените писмени
доказателства- удостоверение за вписани обстоятелства в ТР и лицензия "Ч.Р.Б."АД
има за предмет експлоатация на електроразпределителната мрежа, за което се ползва
от лицензия, издадена от ДКЕВР.
Представена е Заповед
№ДК-02-ЮЗР-1 от 25.01.2018г. на ДНСК, с която е наредено премахване на незаконен
строеж МТП „Ботаническа градина“, намиращ се в м. „Ботаническа градина“, кв.1,
УПИ IX-4283, 4323. /л.28-л.30 от делото/
С влязло в сила на 21.05.2019г. решение по адм.д.№ 3053/2018г. на АССГ, е
отхвърлена жалба на „Ч.Р.Б.“ АД срещу Заповед №ДК-02-ЮЗР-1 от 25.01.2018г. на
ДНСК. /Решение №7554 от 21.05.2019г. на ВАС по адм.д.13761/2018г. по описа на
ВАС, II отделение./
От приетото неоспорено заключение на СТЕ с в.л. инж.С.Б.К. - специалист по геодезия и
кадастър, се установява, че процесния трафопост е изграден в имота на ищцата -
УПИ IX-4283, 4323 от кв.1, м.Ботаническа градина. Установява се, че трафопоста, изграден в имота
е мачтов трафопост с надпис върху него „МТП Ботаническа градина - 42-269“. На
Приложение 1 към СТЕ, в.л.инж.К. е онгледило графично имот УПИ IX-4283,4323 от
кв.1, м.Ботаническа градина, като е пояснено, че към момента на изготвяне на
СТЕ, имота е нанесен в кадастралната карта като ПИ е идентификатор
68134.1970.4630. На приложената към
заключението скица с кафяв цвят са оказани границите на имоти с планоснимачни
номера 1935 и 1979 , които са били закупени от ищцата през 2003 година. В
последствие ищцата е придобила по реда на чл.15 от ЗУТ с договор от 10.04.2012
г. 273 кв.м. от Столична община и с договор от 9.05.2014 г. 26 кв.м. също от
Столична община.
От направеният оглед на място на двата имота - на ищцата и на имоти с
пл.номер 1462 и 1651, вещото лице е установило, че в югозападната част на имота
на ищцата (към момента с идентификатор 68134.1970.4630) се намира мачтов
трафопост, обозначен като Ботаническа градина 42 – 269, а на границата на имоти
с планоснимачни номера 1462 и 1651 се намира мачтов трафопост, обозначен като
МТП Драгалевци ферма 42 - 390. (Към момента трафопоста попада в ПИ с
идентификатор 68134.1971.1651). Обоснован е извод, че имот с пл.№ 1935,
описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том И, per.
№ 5878, дело № 331/2003 г. от 16.06.2003 г., както и имот с пл.№ 1979, описан в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 004, том IV, per. № 9692,
дело № 562/2003 г. от 11.09.2003 г. на нотариус Ц.С., имотите с обща площ 273
кв.м., описани в договор за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл.15,
ал.5 от ЗУТ от 10.04.2012 г.; имот с идентификатор № 68134.1970.4323, за който
е издадена скица на поземлен имот № 15- 451189-16.10.2015 г.; и ПИ с
идентификатор № 68134.1970.4283, закупен с договор за прехвърляне на недвижими
имоти по реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ от 09.05.2014 г.и скица на поземлен имот №
15-451188-16.10.2015 г. са включени в
границите на УПИ IX-4283, 4323, кв.1, м. „Ботаническа градина“, район
„Витоша“, гр. София. Вещото лице, сочи, че въз основа на приложените по делото
документи СТЕ не може да установи кога е изграден процеснит трафопост, намиращ
се в имота на ищцата, но от приетата
извадка от счетоводен баланс, се установява, че трафопост ТП-42-269,
Ботаническа градина е заведен, като актив на "Ч.Р.Б."АД на
31.03.1992г.
Заключението на СТЕ с в.л. инж.С.Б.К.,
съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
В о.с.з. на 19.11.2019г. е приета СТЕ,
изготвена от в.л. инж.П. Б. – електроинженер, от която се установява, че съгласно
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или
разпределително предприятие от потребителите през собствените им уредби и/ или
съоръжения, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г., цената за предоставен достъп до процесното
съоръжение възлиза на 190,58 лв/месечно. Пояснено е, че трафопостта
представлява ЕО- енергиен обект- МТП „Ботаническа
Градина“(42-269) с № САП- 20304262 е включен в баланса и счетоводните партиди
на основните средства водени от отдел „Капитал и Активи“ от Дирекция ДФС.
При така установената фактическа
обстановка сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Претенцията с
правно основание чл.59 от ЗЗД във вр. чл. 117, ал. 7 и ал. 8 ЗЕ за заплащане на
обезщетение за цена за достъп до ползвано чуждо електрическо съоръжение е допустима, с оглед твъденията изложени в
исковата молба.
По същество:
За основателността на субсидиарния спрямо хипотезите на чл. 55 иск по
чл. 59 ЗЗД е необходимо да са се установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки: ищецът да е собственик на процесната вещ, от чието е ползване е
лишен и това да е обусловило обедняването /т.е. намаляло е имуществото в
неговия патримониум/, като същевременно е довело до увеличаване патримониума на
друг правен субект, при това без основание. Връзката между обедняването и
обогатяването не се определя като причинно-следствена, а като произтичаща от
един общ факт или от група общи факти.
За да претендира, че е лишен от
ползване на имот и търпи загуби от това в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик или ползвател на имота. В същото влеме следва да се установи и че
ответника го ползва без основание, както и че това е довело до неоправдано
разместване на имуществени ценности.
Безспорно е по делото, че
процесното електроснабдително съоръжение се ползва от ответното дружество за
осъществяване на неговата търговска дейност, свързана с доставката електрическа
енергия, през целия исков период.
По делото обаче, не се установи
по реда на пълното и главно доказване, че ищецът е собственик на процесия трафопост, каквито са твърдения
му в ИМ. Ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот УПИ IX-4283,4323 от кв.1, м.Ботаническа градина. Установи се от заключението на СТЕ с в.л. инж.
К., че същия поземлен имот УПИIX-4283,4323 от кв.1, м.Ботаническа градина е
построен и процесния трафопост, което е видно и от изготвената скица от в.л. С.К..
Съдът приема, че с представените Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, том II, per. № 5878, дело №
331/2003 г. от 16.06.2003 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 004, том IV, per. № 9692, дело № 562/2003 г. от 11.09.2003 г. на
нотариус Ц.С., с рег. № 030, и Договори за прехвърляне на недвижими имоти по
реда на чл.15, ал.5 от ЗУТ, ищцата не е придобил право на собственост върху
процесния трафопост, включително и по приращение, по следните съображения:
Съгласно ППВСРБ № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., субсидиарният
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД (т. нар.
"непрестационна кондикция") е налице когато е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при липсата на
причинна връзка между обогатяването и обедняването, доколкото обогатяването не
е следствие на обедняването и обратно, но както едното, така и другото са
последица на друг общ факт или на обща група факти. Изяснено е, че в приложното
поле на субсидиарния иск за имуществено изравняване е не само хипотезата, при
която е увеличено имуществото на обогатилия се, но и когато е предотвратено
намаляването на активите му, чрез спестяването на средства за сметка на
имуществото на обеднелия. Изрично е посочено, че искът намира приложение когато
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание- в този случай неоснователното обогатяване е под формата на
спестената на обогатилия се наемна цена, която иначе би заплатил при възмездно
ползване на имота на обеднелия. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. държи се
връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. Тази разлика
няма репаративен характер, а цели имуществено изравняване с оглед ликвидиране
на последиците от неоснователното обогатяване. В случая обедняването на ищеца Т.П.
произтича от твърдяното качество на собственик на процесното съоръжение, който
е лишен от неговото ползване, а обогатяването на ответник „ЧЕЗ
електроразпределение България“ АД - от осъщественото през исковия период
ползване на същото за пренос и доставка на електроенергия, без да заплаща наем
или цена за това. Ето защо ключов за изхода на спора е въпросът, дали
сключените на 16.06.2003 г. и на 11.09.2003г. договори за покупко-продажба
легитимират ищеца - купувач по него като собственик на процесното съоръжение-
мачтов трафопост. Съгласно утвърдената практика на Върховния касационен съд,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно чл. 8 от Закона за
електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) общите енергийни обекти
(уредби), които захранват няколко потребители и другите електротехнически
съоръжения, чрез които се осъществява електроснабдяването на такива
потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и
като такива са изключени от граждански оборот, поради което е налице правна
невъзможност за тяхното деривативно придобиване чрез правна сделка (така
решение № 1081/5.11.2008 г. по гр.д. № 3259 /2007 г., на ВКС, ІІІ г.о.). Прието
е, че принципът, залегнал в законодателството относно собствеността на
енергийните обекти е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили
лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се
извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 от п.з.р. от
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2
и § 4, ал. 11 от п.з.р. на действащия Закон за енергетиката, с които са
създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още
с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., да премине в
собственост на енергийните предприятия, т.е. на онези, които притежават лиценз
за осъществяване на дейност по пренос и доставка на електроенергия, по смисъла
на чл. 40 от отменения ЗЕЕЕ. (в горния смисъл решение № 440/23.12. 2011 г. по
гр.д.№ 1605 /2010 г. на ВКС, ІV г.о.). Като допълнителен аргумент в тази
насока, в задължителната съдебна практика се изтъква, че нормата на чл. 2, ал.2
от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) допуска
единствено кооперативни и други обществени организации с разрешение на
Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти по ал.1 (електрически централи за производство на
електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на
електрическа енергия). Ето защо по силата на § 4 от п.з.р. на закона само
споменатите субекти (кооперативните и другите обществени организации), които
при влизането на закона в сила притежават електроенергийни обекти, запазват
правото си на собственост върху тях. Като аргумент в подкрепа на горната теза,
в решение № 300 от 28.06. 2010 г. по гр.д.№ 169/ 2009 г. на ВКС, І г.о., съдът
се е позовал и на § 4, ал.11 от п.з.р. ЗЕ, според който при приватизация на имуществото
на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват
в предмета на сделката, а се прехвърлят на съответното енергийно предприятие,
както и на § 67, ал.9 от п.з.р. на ЗЕЕЕ. От цитираните решения е видно, че с
тях е дадено общо разрешение на въпроса за възможността за деривативно
придобиване на правото на собственост върху енергийни обекти, в смисъл, че тя е
обусловена от качеството на приобретателя на електроснабдително предприятие,
респ. на притежател на лиценз за осъществяване на дейност по пренос и
разпределение на електрическа енергия, а не е свързана с вида на
прехвърлителната сделка. В обобщение: възможността за деривативно придобиване
на електротехническо съоръжение, включително и чрез сингуларно правоприемство посредством
правна сделка вещноправно транслативно действие, е обусловена от специфичното
качество на приобретателя, какъвто може да бъде само юридическо лице, което е
получило лицензия за пренос или разпределение на електроенергия по чл. 40 от
ЗЕЕЕ (отм.) към датата на осъществяване фактическия състав на придобивното
основание. По делото е безспорно, а липсват и доказателства в противния смисъл,
че ищцата притежава такава лицензия, нито е притежавала такава към датата на
сключване на договора за покупко-продажба - 11.09.2003 г. Ето защо, приетите
нотариални актове от 16.06.2003 г. и на 11.09.2003г. не я легитимира като
собственик на ел. съоръжение- мачтов трафопост, поради което не е налице
първата предпоставка от фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД
- титулярството на ищеца на правото на собственост върху обекта, от чието
твърдяно ползване без основание от страна на ответника през исковия период
произтича претенцията му за имуществено изравняване.
Липсва
правно основание да се приеме, че ищцата е придобила валидно правото на
собственост върху процесния имот, влючително и чрез приращение. Първоначално
при действието на ЗЕлСт/1976-1999г/ трафопостът като част от електрическата
мрежа е бил собственост на държавата, като изключението да стане индивидуална
собственост е посочено в чл. 2 ал.2 от Закон
за електростопанството - да задоволява нуждите само на лицето, чиято
собственост е. Впоследствие се създават условия за раздържавяване на
собствеността в енергийния сектор като се създава възможност собствеността да
се придобива или от ЮЛ със съответните лицензии или, части от електропреносната
мрежа да са собственост на отделни лица, но само ако задоволява техните
индивидуални потребности- в този смисъл са разпоредбите на чл. 117, ал.5 от ЗЕ/
видно от заключението на в.л. Б. процесния трафопост има характер на ел. уредба
с високо напрежение/ и чл. 92, ал.1 от ЗЕЕЕ/отм/. Като се има предвид това,че
процесният трафопост захранва кабел с ВН, както и множество потребители на ел.
енергия съдът приема, че не са налице законови предпоставки и възможности за
придобиване на процесния трафопост от ищеца валидно било то чрез покупко
продажба или по пътя на приращението.
С оглед изложеното съдът приема,
че ищцата не доказва да е собственик на процесния трафопост, така че да се е
обеднила от неговото ползване от друго лице.
Предвид изложеното съдът приема, че по
делото не се установява настъпването на неоснователно обогатяване на ответника
за сметка на ищеца от ползването на процесния трафопост . Предявеният иск на
основание чл. 59 от ЗЗД като недоказан по основание следва да бъде изцяло отхвърлен.
Поради неоснователността на предявения иск за
заплащане на главницата като неоснователен следва да бъде отхвърлен иска за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК в размер на 360.00 лв.
Водим
от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.П. с ЕГН ********** против "Ч.Р.Б."АД ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.59
от ЗЗД във вр. чл. 117, ал. 7 и ал. 8 ЗЕ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лв., частично от
глобална сума 120 000лв., представляваща обезщетение за ползването без
основание на мачтов трафопост – МТП
„Ботаническа градина“ с диспечерски номер №42-269, съобразно цената за достъп
до съоръжението, за периода от 31.01.2014г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба -
12.02.2018г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Б.П. с ЕГН **********
да заплати на "Ч.Р.Б."АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
***, сумата от 360 лв- разноски пред
СГС, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред САС съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: