Решение по дело №11235/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261592
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Радост Красимирова Бошнакова
Дело: 20201100111235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.05.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 11235 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата А.И.И. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: причинени й в резултат на настъпило на 02.11.2018 г. в гр. София на ул. Самоковско шосе ПТП по вина на водач на товарен автомобил ДАФ с ДК № *******, деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка ГО при ЗАД ОЗК - З.АД (отказал да изплати обезщетение), телесни увреждания като пътник в автобус, изразяващи се в: счупване без разместване на носни кости на фона на старо изкривяване на носна преграда; хипертрофия на лигавицата на носа; оток и кръвонасядане на носна пирамида; травматичен кръвоизлив на носа; разкъсно-контузна рана на носа и травма на 11 и 12 зъби, част от които са наложили оперативно лечение; претърпени болки и страдания и имуществени вреди от 183.96 лева; справедливо обезщетяване на неимуществени вреди със сумата 25100 лева. Претендира посочените суми, заедно със законната лихва за забава върху тези суми от 28.07.2020 г. и разноските.

Ответникът ЗАД ОЗК - З.АД в законоустановения срок оспорва исковете поради: неясен механизъм на настъпване на процесното ПТП; отсъствие на причинна връзка на вредите с процесното ПТП, тъй като същите го предхождали, и виновно поведение на ищеца, пътувал без поставен обезопасителен колан. Навежда при евентуалност и възражения за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от ищеца като пътник в автобуса и неспазване на дадените й медицински предписания; завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и неоснователно претендиране на лихва.. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е представено споразумение от 19.07.2019 г., одобрено по н.о.х.д. № 11752/2019 г. на СРС, от което се установява, че Ц.Н. е признат за виновен, че на 02.11.2018 г., около 10.10 часа, в гр. София, при управление на товарен автомобил ДАФ с ДК № ********с прикачено ремарке, с рег. № ********, по пътното платно на ул. Самоковско шосе в посока на движение от гр. Самоков към гр. София и на около 1700 метра след ресторант Златна рибка, нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се автобус Сетра с ДК № ********, движещ се в посока на движение от гр. София към гр. Самоков, управляван от Н.К., и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на две лица – пътници в автобуса и трети на настоящото исково производство лица, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК. Така и показанията на св. Ц.Н., управлявал товарния автомобил, и изготвените за процесното произшествие протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, и констативен протокол № К-701 от 02.11.2018 г., в който са удостоверени констатации на служител на МВР за пострадали от произшествието лица, сред които и А.И. – ищец по производството, и че за водача на товарен автомобил ДАФ е била сключена със ЗАД ОЗК – З.АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/118001141890 от 14.04.2018 г., със срок на застрахователно покритие до 13.04.2019 г. включително (като този релевантен факт е признат и за безспорен между страните).

От заключението на комплексната съдебно-автотехническата медицинска експертиза, пояснено от вещите лица в съдебно заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на ул. Самоковско шосе, на която пътното платно е било влажно и с редуващи се десни и леви завои и по която улица водачът на товарен автомобил ДАФ се движел в дясната пътна лента в посока от гр. Самоков към гр. София със скорост от около 60 км/ч и при излизане от десен завой по неустановени причини се отклонил в ляво, като навлязъл изцяло в пътната лента за насрещно движение, където в същото време и в противоположната му посока на движение се е движел автобус Сетра. Водачът на товарния автомобил реагирал с аварийно спиране и продължил движението си в права посока на пътната лента за насрещното му движение, а водачът на автобус Сетра продължил движението си в първоначалната посока върху дясната пътната лента за посоката му на движение, като двата автомобила се ударили челно при скорост към тази момент около 30 км/ч и за двата автомобила и с предните им части се установили върху мястото на удара. Вещото лице в автотехническата част изяснява, че двамата водачи са имали възможност да се възприемат взаимно на разстояние от около 200 метра и че критичната ситуация за водача на автомобил ДАФ е настъпила около 30 метра преди мястото на удара, като опасната му зона за спиране при скорост от около 60 км/ч е била около 63 метра. Според заключението от техническа гледна точка причина за нестъпилото ПТП са субективните действия на товарен автомобил ДАФ със системите да управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещно движение в момент, в който срещу него се е движел автобус Сетра, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.

Според заключението в медицинската му част, изводите в което са направени въз основа на обективен и компетентен анализ на констативния протокол и представените медицински документи – епикриза, болнични листове, рецепти, фактури и фискални бонове, всички издадени през релевантния период, се установява, че в резултат от настъпилото ПТП – удар от твърди тъпи предмети, с които е оборудвано автомобилно купе, ищцата А.И., като пътник на средна седалка в автобус Сетра, е получила травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на носни кости без разместване на костните фрагменти; оток и кръвонасядане на носна пирамида; хипертрофия на носна лигавица; кръвоизлив от носа; разкъсно-контузна рана на горна устна и травма и временно разклащане на предни зъби – резци, които по своята медико-биологична характеристика представлявали временно разстройство на здравето неопасно за живота й (т.е. лека телесна повреда), като в тази насока е и одобреното от съда споразумение (в което причинените на ищцата увреждания не са част от престъпния състав). Оздравителният процес на различните травматичните увреждания бил с продължителност от 12 дни до 25-30 дни (за зарастване на счупените носни костици), като според вещото лице общо лечебният и възстановителен процес при ищцата приключил за срок до 40 – 45 дни, като тя е търпяла интензивни болки и страдания през първите 2-3 седмици непосредствено след произшествието, през които е имала затруднения при дишане и хранене, а през останалото време – периодично явяващи и бързо отминаващи след употреба на обезболяващи средства. Този процес не бил повлиян от диагностицираната при ищцата артериална хипертония. Вещото лице изяснява, че поради съществувала девиация на носната преграда отпреди произшествието, засягаща десния носен проход, и засягането на левия носен проход от произшествието, се наложило извършване на планова оперативна намеса за премахване на съществувалата девиация в УМБАЛ Царица Йоанна на 20.11.2018 г., като тя е спазвала предписаните й за процесните травматични увреждания лечение и режим. Към момента на изготвяна на заключението (м. април 2021 г.) общото състояние на ищцата било стабилизирано, като имало само остатъчен козметичен белег в областта на горната устна от получената рана. За лечението й тя е извършила, видно от представените рецепти, фактури и фискални бонове, разходи за медицински услуги и материали и за лекарства общо в размер на 183.96 лева.

Вещите лица изясняват при изслушването им в съдебно заседание, че автобусите, в какъвто е пътувала ищцата, имали двуточкови колани, т.е. такива, които преминавали само през корема на пътниците, за да задържат тялото в областта на таза върху седалката, но при челен удар и внезапно спиране главата на пътника можела да достигне облегалката на предната седалка и така да нанесе удар. Даденият в заключението отговор е въз основа на осигурена защита на пътник от триточков предпазен колан, какъвто в автобусите няма, а наличните такива в тях не са могли да предотвратят уврежданията при процесния механизъм на получаването им от ищцата А.И..

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана и св. М. И. – сестра на ищцата А.И.. От показанията на свидетелката се установява, че веднага след като разбрала за произшествието тя заминала за гр. Самоков, където била сестра й с наранявания на лицето от произшествието – синьо и подуто в областта на носа и устата и била прегледана от лекар. Четири – пет дни след произшествието, през които ищцата имала по-силни болки, тя преминала прегледи през различни специалисти в ИСУЛ в гр. София, където й е препоръчано и проведено през м. ноември 2018 г. оперативно лечение на носа й заради новото травматично увреждане със съществуващото вече такова при нея. През време на възстановяването й тя се е обслужвала сама в ежедневните си потребности, но изпитвала ужас от случилото се и известно време се страхувала да пътува. Съдът възприема показанията на свидетелката в тази им част, тъй като те се подкрепят от другите данни по делото. Не дава вяра обаче на показанията на св. М. И. за наличие на причинено на сестра й мозъчно сътресение, за състоянието й непосредствено след произшествието, описано като „доста зле“, и възстановяването на здравословното й състояние за период по-дълъг от два месеца. В тази част показанията на свидетелката се опровергават от установените по делото данни въз основа на медицинските документи и експертните изводи на експертизата, установяващи по категоричен начин вида и тежестта на причинените й увреждания, сред които мозъчното сътресение не представлява такова, а и не се твърди в исковата молба, и времето на възстановяване на състоянието й от същите (до 40 – 45 дни).

На 10.07.2020 г. ищцата А.И. е предявила своята претенция пред застрахователя ЗАД ОЗК – З.АД, по която застрахователят е отказал плащане с писмо от 13.10.2020 г.

Други относими и допустимо доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения.

След като със споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, е установено, че застрахованият при ответника ЗАД ОЗК – З.АД водач Ц.Н. е извършил престъпление по 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК, то по несъмнен начин се доказа по делото, че той като водач на товарен автомобил ДАФ виновно е нарушил правилата за движение по пътищата относно разположението на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя – чл. 16, ал 1, т. 1 от ЗДвП, уреждащи забрана, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, с което е причинил вреди на трети лица.

В случая вида и размера на причинените на ищцата А.И. вреди не са елемент от пристъпния състав, за който водачът на товарен автомобил ДАФ е признат за виновен, поради което констатациите на наказателния съд за вредите не са задължителни за съда, който решава гражданското дело, и причинените такива на ищцата А.И. могат да бъде установявани в настоящото исково производство. От съвкупната преценка на събраните доказателствени средства се установи по несъмнен начин по делото, че в резултат от същото противоправно деяние на водача на товарен автомобил ДАФ на ищцата А.И. са й причинени травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на носни кости без разместване на костните фрагменти; оток и кръвонасядане на носна пирамида; хипертрофия на носна лигавица; кръвоизлив от носа; разкъсно-контузна рана на горна устна и травма и временно разклащане на предни зъби. Тези травматични увреждания представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота на ищцата А.И., т.е. лека телесна повреда, която ги изключва и като елемент от престъпния състав на одобреното от съда споразумение. Не се установи обаче по несъмнен начин в настоящото производство както от медицинските документи, така и от заключението на експертизата, за ищцата А.И. в резултат от причиненото й увреждане от процесното произшествие да е настъпило наведеното в хода на съдебното дирене мозъчно сътресение. Данните за такова са противоречиви и взаимоизключващи се, а и то не се навежда като увреждане от ищцата в исковата молба.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата А.И. срещу ответника ЗАД ОЗК - З.АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на товарен автомобил ДАФ. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените констативен протокол и писма.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата А.И. е претърпяла травматични увреждания, посочени по-горе и които са й причинили болки и страдания. Тези увреждания, макар и повече на брой (шест такива), са леки по своя характер. Счупването на носните кости обаче заедно с предходното изкривяване на носна преграда наложило при ищцата провеждането и на оперативно лечение, като общо лечебният и възстановителен период на причинените й от ПТП-то травматични увреждания продължил до 40 – 45 дни, т.е. около месец и половина. Причинените болки и страдания на ищцата А.И. били по-интензивни през първите 2-3 седмици непосредствено след увреждането и изпитвала ужас и страх от случилото се, като понастоящем състоянието й било стабилизирано и имала само остатъчен козметичен белег в областта на горната устна от получената рана. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата, но зряла възраст на ищцата – навършени 42 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. ноември 2018 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания възлиза на 10000 лева. Ето защо, предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10000 лева, а за разликата над него до пълния предявен размер от 25100 лева – отхвърлен, като неоснователен.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове и приетото заключение на експертизата и че през периода м. ноември – м. декември 2018 г., ищцата А.И. е извършила разходи за медицински услуги и материали и за медикаменти общо в размер на 183.96 лева, които са били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно извършените от ищцата разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника, поради което и имуществени вреди се явяват доказани за тази сума, и искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата 183.96 лева.

Неоснователно е възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на процесните вреди поради непоставяне на предпазен колан от ищеца А.И. и неспазване на предписания й режим на лечение. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищцата А.И., като пътник в автобус Сетра, със своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставяне на такъв през време на движението на автобуса, както и с него тя да е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства не се доказа тя при настъпване на процесното ПТП да не е използвала обезопасителен колан, с какъвто и автобусът да е бил оборудван към момента на произшествието. Напротив, по делото се установи по безпротиворечив начин, че уврежданията й са могли да бъдат получени и при правилно поставен обезопасителен колан, тъй двуточковите колани на автобусите при челен удар и внезапно спиране позволявали главата на пътника да достигне облегалката на предната седалка и да се нанесе удар. Установи се и че тя е спазвала предписания й режим на лечение. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищеца А.И. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

По акцесорните претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция от ищцата А.И. – 10.07.2020 г., до окончателното изплащане на дължимите й обезщетения. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския исков процес акцесорните претенции следва да бъдат уважени, считано от 28.07.2020 г. (така заявената в исковата претенция дата).

Предвид изхода и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищцата сумата 560.42 лева, представляваща разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, определени съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адв. М.М. от САК сумата 518.99 лева, представляваща адвокатско възнаграждение от възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в размер на 1288.52 лема без включен ДДС (поради липсата и на твърдения за регистрация по ЗДДС), за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 781.44 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица и свидетел и определена съразмерно на отхвърлената част на исковете. Наведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е в минималния размер на Наредбата, който с включен ДДС възлиза на 1546.22 лева.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 10000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от осъществено на 02.11.2018 г. в гр. София по пътното платно на ул. Самоковско шосе на около 1700 метра след ресторант Златна рибка пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил ДАФ с ДК № СА ******– Ц.Г.Н., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД ОЗК - З.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 183.96 лева – дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги и материали и за лекарства, настъпили в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 560.42 лева – разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 10000 лева до пълния предявен размер от 25100 лева.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. М.М. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА сумата 518.99 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на А.И.И. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД ОЗК - З.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 781.44 лева – разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: ________

Р. Бошнакова