М О Т И
В И
По НОХД
№1785/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с
подсъдим И.А.Д. ***
Подсъдимият И.А.Д. *** е предаден на съд по обвинение в
извършване на престъпления по: чл.343б, ал.1 НК и по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1,
пр.2 НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 НПК, моли за първото от горепосочените посегателства на подсъдимия
да бъдат наложени наказания: 1 година „лишаване от свобода“, „глоба“ в съответен размер и „лишаване от
право да управлява МПС“, а за второто -
„лишаване от свобода“ за срок 8-10 месеца и „глоба“ в съответен размер. По
отношение на всички тях счита, че следва да се
извърши групиране на осн. чл.23 НК. Изразява
становище, че предметът на подкупа следва да се отнеме в полза на Държавата, в
тежест на подсъдимия да се възложат разноските по делото, на осн. чл.59 НК да се приспадне задържането по реда на ЗМВР и
НПК, а изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено на осн. чл.66 НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Разбира
обвинението, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено по-леко
наказание. Служебният му защитник адв.А. моли подзащитният й да бъде признат за виновен в извършване на
престъпните посегателства, но въпреки диференцираната процедура, която бе
приложена, изразява становище, че наказанията на подс.Д.
следва да бъдат определени на осн. чл.55 НК, като за
подкупа му се наложи „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, а за
управлението на МПС в нетрезво състояние – 6 месеца „лишаване от свобода“ и
„лишаване от правоуправление“ за срок под една година. Предлага на осн. чл.23 НК същите да бъдат групирани, а изпълнението на
„лишаването от свобода“ на осн. чл.66 НК да се
отложи.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
И.А.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, ЕГН **********.
Подс.Д. е неосъждан (л.11 ДПво).
Понастоящем е трудово ангажиран (л.51 ДПво) и
правоспособен водач, като до датата на инкриминираните деяния не е санкциониран
за нарушения на правилата за движение по пътищата (л.21-22 ДПво).
На 18.05.2019 г. през деня в дома си в гр.А.подс.Д. изпил няколко бири. Въпреки употребения алкохол, в
късния следобед се качил на собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *** и го подкарал с намерение да купи хранителни
продукти - еклери. След като напазарувал, потеглил към дома на приятелката си,
като за по-пряко около 19,50 часа навлязъл по ул.„***“ от ул.„***“ въпреки
наличието на знак В1, въвеждащ забрана за влизане на пътни превозни средства в
едната посока. Маневрата му била възприета от полицейските служителите при РУ
на МВР гр.А. мл.експерт
П.Д. - *** и мл. инспектор А.С.- ***, които по това време извършвали служебна дейност в
качеството си на автопатрул, съгласно утвърден график
(л.47 ДПво). Органите на реда се движели именно по
ул.„***“ и веднага констатирали извършеното от Д. пътно нарушение, доколкото се
движел по платното за движение срещу тях. Когато двете превозни средства се
изравнили, полицаите видели, че водачът на автомобила също така говорил в
движение по мобилния си телефон.
С оглед констатираните нарушения на правилата за
движение, свид.Д. подал знак с ръка на управляващото
фолксвагена лице за отбиване и спиране вдясно. Д. изпълнил подадения сигнал,
след което до автомобила му се приближили и двамата полицаи. Те установили
самоличността му, като при проведената комуникация с лицето им направило впечатление,
че то силно лъха на алкохол. Ето защо
съобщили на Д., че ще бъде извикан екип на КАТ, за да бъде изпробван за
употреба на алкохол, като свид. Д. се обадил на
колегите си, осъществяващи контрол по транспорта. След това двамата служители
на реда влезли в патрулния автомобил - лек автомобил „Опел Астра“
с peг. № ***, за да запишат данните на провереното
лице и да направят справка за него в дежурната част на управлението.
Оценявайки, че заради поведението си в цялост може да бъде санкциониран и дори задържан,
подс.Д. решил да даде имуществен дар на полицейските
служители, за да не изпълнят служебните си задължения. Извадил банкнотите,
които му били останали от покупката (банкнота от 20 лева със сер. № Б38532481, банкнота от 10 лева със сер. № БС7493190 и 3 банкноти от по 5 лева със серийни
номера БК7317514, БК5059743 и БИ6463266), приближил се до полицейската кола от
дясната й страна и се надвесил през отворения преден прозорец, влизайки до
кръста в автомобила над свид. С., намиращ се на
предната дясна седалка. Полицаите му разпоредили да се отдръпне от МПС-то, но
той им казал, че е изпил 2 бири и за да не гo тестват
и да не пишат актове, да вземат да се почерпят. Непосредствено след това обективирал с действие заявеното, като хвърлил
гореописаните банкноти в краката на *** С.. Парите паднали на пода в патрулния автомобил пред
предната дясна седалка. Говорейки в множествено число по отношение на
адресатите на дара и оставяйки парите в ползваното и от двамата полицаи
превозно средство, подсъдимият демонстрирал, че те са предназначени и за
двамата свидетели. Служителите на реда веднага излезли от патрулния автомобил и
задържали Д., като С. му сложил и белезници на ръцете. След това обърнали
внимание на хвърлените от него пари и констатирали, че се касае за по една
банкнота от съответно 20 и 10 лева и 3 банкноти с номинал 5 лева. Тъй като
духал вятър, затворили прозорците и вратите на служебния автомобил, за да
запазят местопрестъплението. Докладвали
за случилото се с оглед изпращане на дежурна група, която да разследва случая и
по този начин ясно демонстрирали отказ да приемат предоставения им дар.
Междувременно на място пристигнал и патрул на КАТ в
състав свид. А.Б.. Същият изпробвал подс.Д. с техническо средство — алкотест
„Дрегер 7410“ с фабр. №
0173[1], преминало
успешно проверка за годността му на 27.03.2019 г. (л.49 ДПво), което отчело 1,48 промила алкохол в издишания
въздух. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване (л.18 ДПво), в който
отбелязал, че приема показанията на техническото средство. Също така му
бил издаден и АУАН (л.17 ДПво), с който
свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.
Впоследствие от разследващ орган при РУ гр.А.бил извършен
оглед (л.8 ДПво), както и изготвен фотоалбум (л.11-14
) на полицейския автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***, при който били документирани и иззети
оставените вътре от подс.Д. пари: банкнотата от 20
лева със сер. № Б38532481, банкнотата от 10 лева със сер. № БС7493190 и 3-те банкноти от по 5 лева със серийни
номера БК7317514, БК5059743 и БИ6463266.
Самият Д. *** и задържан по реда на ЗМВР.
Със Заповед на Началника на РУ към ОДМВР гр.А.(л.54)
временно е отнето свидетелство за управление на МПС на водача Д..
В рамките на разследването предметът на подкупа станал
обект на експертно техническо изследване (л.58-62 ДПво),
според чието заключение горепосочените банкноти са истински.
Така установената фактическа обстановка намира опора
в самопризнанието на подсъдимия,
депозирано пред съда на осн. чл.371, т.2 НПК, в
подкрепа на което са събраните по делото:
- писмени доказателства и доказателствени
средства, прочетени и приети по надлежния ред на осн.
чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, АУАН, талон за медицинско изследване, справка
за нарушител, типови длъжностни характеристики, седмичен график, удостоверение
за техническа годност, характеристична справка и справка за съдимост,
- веществени доказателства : банкнотата от 20 лева със сер. № Б38532481, банкнотата от 10 лева със сер. № БС7493190 и 3-те банкноти от по 5 лева със серийни
номера БК7317514, БК5059743 и БИ6463266.
- заключение по
съдебно-техническа експертиза;
- гласни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите: П.Д., А.С.и А.Б., на които показания съдът дава вяра като
обективни, логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалата доказателствена съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Относно
престъплението по чл.343б, ал.1 НК.
Извършеното от подс.Д. деяние е
обективно съставомерно по чл.343б, ал.1 НК, доколкото
по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата е управлявал МПС
след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда, установено
по надлежния ред. Шофирането на лекия автомобил от страна на подсъдимия е
констатирано от свидетелите Д. и С., докато същият се е придвижвал с лекия си
автомобил по ул.***, навлизайки от ул.*** в гр.А.въпреки наличието на пътен
знак В1, забраняващ влизане на пътни превозни средства в едната посока, а
употребата на алкохол, под чието въздействие подсъдимият е управлявал колата
си, е установено по изискуемия ред - с алкотест „Дрегер 7410“ с фабр. № 0173 от страна на свид.Б..
От субективна страна подс.Д. е
извършил престъпното посегателство умишлено под пряк умисъл като форма на вина,
с непосредствено целени общественоопасни последици.
Въпреки употребения през деня на инкриминираната дата алкохол, в късния
следобед същият се е качил в лекия си автомобил и го е управлявал до момента на
спирането му от страна на полицейските служители. Следователно несъмнено той е
предвиждал и настъпването на конкретния престъпен резултат, което от своя
страна му е дало и възможност да осъзнае и противоправния
характер на посегателството, пряко искайки и целейки настъпването на
забранените му последици.
С оглед гореизложеното съдът призна подс.Д.
за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, тъй като на 18.05.2019
г. в гр. А.е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.48 на хиляда, установено по надлежния ред с алкотест
„Дрегер 7410“ с фабр. №
0173.
Относно
престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК.
Несъмнено събраната по делото доказателствена
маса сочи, че от обективна страна реализираното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл.304а вр.
чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК - опит да бъде
даден подкуп, като макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици.
Младши експерт П.Д. на длъжност *** при РУ на МВР гр.А.и младши инспектор А.С.на длъжност *** при РУ на МВР гр.А., са полицейски органи по смисъла на
чл.57, ал.1 вр. чл.6, ал.1 МВР. На инкриминираната
дата са изпълнявали служебните си задължения, видно от представените утвърдени
графици, в кръга на които е работа по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия.
Банкнотата от 20 лева със сер.
№ Б38532481, банкнотата от 10 лева със сер. №
БС7493190 и 3-те банкноти от по 5 лева със серийни номера БК7317514, БК5059743
и БИ6463266, представляващи дар, подсъдимият е дал на полицейските органи,
хвърляйки ги в краката на *** С.. Говорейки в множествено число по отношение на
адресатите на дара и оставяйки парите в ползваното и от двамата полицейски
служители превозно средство, подс.Д. ясно е демонстрирал, че те са предназначени и за
двамата. По този начин е предоставил дара във фактическата власт на
полицейските органи, за да не извършат определени действия по служба – тези,
свързани с разкриване на престъпление съгласно чл.67 ЗМВР и да не го задържат
като лице, за което има данни, че е извършило престъпление съгл. чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР.
Пълното осъществяване на подкупа предполага наличието на
две насрещни прояви- даване при активния подкуп и получаване при пасивния
подкуп, които сами по себе си са самостоятелни престъпления. Активният подкуп
във вариант „даване на дар” е довършен в момента на предаване на дара и
получаването му. При осъществена само една насрещна проява-даване, без да е осъществена
и другата-получаването, тъй като съответното лице не се е съгласило и се е
противопоставило на това, е налице опит да бъде даден подкуп. Безспорно в
настоящия случай е налице даване, доколкото активната страна (подсъдимият) е
извършил действия по фактическото разпореждане с предмета на подкупа, желаейки
да мотивира пасивната страна (полицейските органи) да се въздържи от предприеме
на определено поведение по служба. След като същият не е взет от горепосочените
полицейски органи, а даващият е направил всичко зависещо от него, за да постъпи
предметът на подкупа във фактическата власт на получаващите го, то безспорно
осъщественото от страната на подсъдимия представлява довършен опит към подкуп,
тъй като изпълнителното деяние макар да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъпното посегателство при пряк умисъл
като форма на вина с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Съзнавал е противоправния характер на
осъщественото деяние, а именно че дава дара на полицейските органи, за да
мотивира същите да не изпълнят служебните си задължения, посочени по-горе, като
е целял и искал настъпването на забранените му последици.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимият за
виновен в извършване на престъпление чл.304а вр.
чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК, тъй като на
18.05.2019 г. в гр.А.е направил опит да даде подкуп: дар-пари на сума 45 лева,
състояща се от банкнота от 20 лева със сер. №
БЗ8532481, банкнота от 10 лева със сер. № БС7493190 и
3 банкноти от по 5 лева със серийни номера БК7317514, БК5059743 и БИ6463266 –
на длъжностни лица: полицейски органи-младши експерт П.Й. Д. на длъжност *** при РУ на МВР гр. А.и младши инспектор А.Н. С. на
длъжност *** при РУ
на МВР гр.А., за да не извършат действия по служба, а именно да не извършат
съответните действия, свързани с разкриване на престъпление (съгласно чл. 67 от ЗМВР), и да не го задържат като лице, за което има данни, че е извършило
престъпление (съгласно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР), като, макар и да е довършил
изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици.
При индивидуализация на наказанията за реализираните
посегателства съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността обстоятелства :
самопризнанието на подсъдимия, депозирано още в хода на разследването,
доколкото в обясненията си е съобщил подробности относно реализираните от него престъпни посегателства и в този смисъл
същото се явява елемент от проявено още
на досъдебната фаза добросъвестно процесуално поведение, съществено допринесло
за своевременно разкриване на престъпленията и авторът им; изказаното съжаление
и изключително добрите му характеристични данни доколкото същият е с чисто
съдебно минало, понастоящем е трудово ангажиран, а относно посегателството по
чл.343б, ал.1 НК и фактът, че е напълно изряден дългогодишен шофьор;
- отегчаващи отговорността обстоятелства: проявената от подс.Д. престъпна интензивност, тъй като в рамките на
изключително кратък период от време е реализирал две престъпни посегателства;
относно деянието по чл.343б, ал.1 НК - сравнително високата концентрация на
алкохол при управлението на МПС, което е реализирал и нарушавайки забранителен
знак и по този начин е поставил в още по-голяма опасност останалите участници в
движението; касателно това по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1,
пр.2 НК - завишената степен на обществената му опасност, доколкото опитът му да
даде подкуп на полицейските органи е резултат от предхождаща реализирана от подс.Д. престъпна
дейност, която е желаел да прикрие и с оглед на която е целял да не бъде
задържан.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.2 НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът прие, че
в настоящия случай горните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни, от една страна, а от друга - нито едно от тях не е изключително
само по себе си, така че и най-лекото предвидено в закона наказание за някое от
престъпленията да се явява несъразмерно тежко и в този смисъл същите не
обуславят определяне на наказанието на осн. чл.55 НК.
Ето защо несъстоятелно се явява направеното в този смисъл искане на защитата.
Вземайки предвид
горните, съдът счете, че за всяко от посегателствата на подсъдимия
следва да бъда наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, отчитайки тежестта на същите спрямо съвкупността отегчаващи
такива. В този смисъл настоящата инстанция намери като съответстващи на
конкретната степен на обществена опасност на всяко от престъпленията и на
личността на подсъдимия наказанията:
- за престъплението по чл.343б, ал.1 НК: „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца и „глоба“ в размер на 300 лева,
както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година на осн. чл.343г вр. чл.343б, ал. НК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, определеното
на подс.Д. наказание „лишаване от свобода“ бе
редуцирано по реда на чл.58А, ал.1 НК с 1/3 до една година „лишаване от
свобода“. „Глобата“ и „лишаването от права“ не подлежат на намаляване, съгласно
цитираната норма;
- за престъплението по чл.304а вр.чл.304,
ал.1 вр.чл.18, ал.1, пр.2 НК: „лишаване от свобода“
за срок от една година и три месеца и „глоба“ в размер на 200 лева. На осн. чл. 373, ал. 2 НПК наказанието „лишаване от
свобода“ бе намалено по реда на чл.58А,
ал.1 НК с 1/3 до десет месеца „лишаване от свобода“. Глобата не подлежи на
редукция.
Така наложените наказания се явяват необходими,
достатъчни и справедливи за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция.
На осн. чл.23, ал.1 НК горните
наказания бяха групирани, тъй като двете престъпни посегателства, за които подс.Д. бе признат за виновен, се реализирани преди наличието
на влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Определено бе едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Същото би
способствало за превъзпитанието и поправянето на дееца и в този смисъл за
постигане целите по чл.36 НК. Действително в кумулативната верига са включени
наказания за посегателства, относно които е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ и в този смисъл безспорно все за такива, характеризиращи се с висок
интензитет на обществената опасност. Те обаче са реализирани от лице с чисто съдебно минало и изключително
добри характеристични данни и следователно от такова, което не е с трайно формирани престъпни навици.
След като подс.Д. не е личност със завишена степен на обществена
опасност, която общото най-тежко наказание да не може да превъзпита, то не се
налага последното да бъде увеличавано на осн. чл.24 НК.
Доколкото на групиране подлежат единствено основните
наказания, то към определеното общо най-тежко такова на осн.
чл.23, ал.2 НК бе присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от една година и на осн. чл.23, ал.3 НК –
изцяло наказанието „глоба“ в размер на 300 лева.
Отчитайки срока на наложеното на подсъдимия общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и вземайки предвид, че към момента на
извършване на деянията подс.Д. не е осъждан на
„лишаване от свобода“ за посегателство от общ характер, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото въздействие на същото върху
бъдещото му поведение може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките
на изпитателен срок от три години, отколкото с изолирането му от обществото
чрез ефективно изтърпяване на наказанието в пенитенциарно
заведение. Поради това и на осн. чл.66, ал.1 НК съдът
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК от срока на наложеното общо най-тежко
наказание бе приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР и с постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив, считано от
18.05.2019 г. до 20.05.2019 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
На осн. чл.59, ал.4 НК от срока
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ се приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен възможността да упражнява това право по
административен ред, считано от 20.05.2019 г. до влизане на присъдата в сила,
съгласно представената Заповед (л.54 ДПво).
На осн. чл.307а НК съдът
постанови да бъде отнет в полза на Държавата предметът на подкупа: банкнота от
20 лева със сер. № БЗ8532481, банкнота от 10 лева със
сер. № БС7493190 и 3 банкноти от по 5 лева със
серийни номера БК7317514, БК5059743 и БИ6463266.
С оглед постановената присъда и на осн.
чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските по делото в
размер на 120 лева, платими в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Пловдив, доколкото са направени в хода на досъдебното производство.
Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: