Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4386/2016г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за развод по чл. 49 СК.
В сезиралата съда искова молба ищецът И.А.К. твърди, че с ответницата
сключили граждански брак на *., като от него нямат родени деца. През м.* *. съпрузите взели решение за прекратяване на брака си, а от м.*. били във фактическа раздяла. Двамата живеели в различни
градове в * и помежду им е настъпилото
отчуждение, което се сочи да е трайно и окончателно. Отношенията им са
напрегнати, липсвало взаимно уважение и доверие. Ето защо, молбата е за
прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без
да се изследва от съда въпроса за вината.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата ангажира писмен отговор. Не оспорва, че
бракът с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото е налице твърдяното
отчуждение и фактическа раздяла от м.*. Желае развод, тъй като действително съществуването на брака й с ответника
е чисто формално. Няма претенции по отношение на семейното жилище, доколкото
такова съпрузите нямат. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име *.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като представя
доказателства за наличие на обективни причини за това. Представлява се от адв. Аспарухова и поддържа депозираната молба за развод.
В съдебно заседание, ответницата не се явява. С писмено становище и
представени към него доказателства, сочи да е в невъзможност да се яви, като поддържа
депозирания отговор.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна и
след съобразяване на приложимите правни норми, прави следните правни изводи:
Страните са сключили граждански брак
на *. с акт № *
на длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, видно от
приложеното по делото удостоверение за граждански брак.
За доказване на твърдяните
факти и обстоятелства от брачния живот на страните по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля *,
без дела и родствени връзки със страни по делото. Свидетелката добросъвестно
разказа пред съда впечатленията си относно взаимоотношенията между съпрузите.
Тя ги познава отдавна. От *. имали
връзка и през *. сключили
граждански брак. И двамата живеели в Германия, но в различни градове. От м.*. били във фактическа раздяла и оттогава не
се били събирали като семейство. Споделили й при завръщането си в България, че
не биха могли да живеят заедно.
По иска за прекратяване на гражданския
брак с развод:
От събраните по делото доказателства, за съда не остана
съмнение, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите. Същите
са във фактическа раздяла от м.*., т. е повече от година. Двамата живеят в различни градове и от
фактическата им раздяла постъпки за сплотяване на семейството не са правени. Очевидно,
всеки отдавна е започнал да живее свой собствен живот. Налице е трайно неизпълнение
на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът
им е лишен от дължимото съдържание, доколкото е налице дългосрочна фактическа
раздяла и липса на общност в грижи за семейството. След като това е така,
сключеният брак е непригоден да изпълнява присъщата му социална функция, а запазването
му е лишено от смисъл. Между съпрузите отдавна са изчезнали чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно ползването на семейното жилище:
Смисълът на понятието „семейно жилище” е уреден в пар.1 на ДР на СК и това е жилището обитавано от двамата
съпрузи и техните непълнолетни деца. В случая, страните са във фактическа
раздяла, като отдавна са напуснали семейното си жилище. Ето защо, следва да се
приеме, че съпрузите нямат семейно жилище по смисъла на СК, каквото е и
изложеното от тях, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съдът, на основание чл. 53 СК постановява след
прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното
си фамилното име Дараджанска, доколкото в този смисъл
е било нейното искане.
На основание чл. 329, ал.1, изречение второ от ГПК
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да
заплати сумата от 25лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на *. между И.А.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН ********** с
акт № * пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име *.
ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – * в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна
държавна такса в размер на 25.00лева,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** с адрес *, ул. * № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – * в полза на бюджета на съдебната власт, окончателна държавна такса в размер
на 25.00лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: