Р Е Ш Е Н
И Е №229
04.06.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на седми май
две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№278 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба
на Н.Г.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1253-000085/21.01.2021г., издадена от Началник Сектор Пътна полиция, ОД МВР
Хасково, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, неправилна, постановена в
нарушение на административнопроцесуалните правила. Заповедта била съставена в
Хасково за пътно произшествие, което било станало в Харманли, като било
посочено, че жалбоподателят отказал да даде кръвна проба в МБАЛ Хасково. Самият
жалбоподател нямал спомени нито от произшествието, нито от времето след това,
когато бил в болница. Дори не знаел дали бил управлявал МПС или бил пасажер. От
медицинската документация се установявало, че бил с комоцио, а това състояние
по дефиниция включвало като симптоматика загуба на съзнание и липса на
ориентация. Жалбоподателят нямал спомен кога и дали въобще са му искали да даде
кръв за изследване за наличие на алкохол или други забранени вещества. Нямал и
спомен да бил отказвал такава проба. Поведението на полицията било
непрофесионално и нехуманно, а именно – да твърдят, че докато бил в това физическо
и психическо състояние, бил отказал проба. Освен това предполагал, че в самата
болница са му правили изследвания, които нямало как да откаже, като са можели
да се вземат данни за това дали бил употребил алкохол или наркотици. Иска се съдът
да отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1253-000085/21.01.2021г., издадена от Началник Сектор
Пътна полиция, ОД МВР Хасково.
Ответната страна - Началник Сектор Пътна
полиция, ОД МВР Хасково, не взема становище по оспорената заповед.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2021г. - около 08,50ч., в гр.Харманли,
на ул.Македония до бензиностанция Петрол, посока Хасково, настъпило ПТП с
жалбоподателя като водач на мотоциклет Ямаха, модел ***, макс ***, ДКН Х***,
собствен на трето лице. На същата дата – около 12,20ч. в НХО, МБАЛ Хасково,
находяща се на бул.България, по разпореждане на разследващ полицай Н. във
връзка с описаното ПТП мл.автоконтрольор Д.Л., в присъствието на свидетеля В.К.
и И.Ч.– служители на МВР, съставили на жалбоподателя АУАН сер.GA №240353 за това, че жалбоподателя – като водач на
описания мотоциклет, бил поканен да бъде тестван с техническо средство Дрегер Drug Test, модел 5000, №ARMS-0095, но същият отказал да бъде изпробван с техническото средство, като е
издаден и талон за изследване с №0051011, като водачът отказал да даде кръв за
изследването. Талонът за изследване е представен по делото, а в него е вписан
отказа на Н.Г.Н. за тестване с техническо средство, както и че на същия е указано, че следва да се яви
в ЦСМП – Хасково, до 14,20ч. В самия талон е отбелязано, че е съставен в
12,20ч. на 12.01.2021г., а проверяваното лице е отказало и изследване чрез
медицинско изследване, но не е удостоверило това със своя подпис. В талона на
изследване служителят на МВР В.В.е удостоверил като свидетел отказа на водача
да подпише талона за изследване.
В съставения АУАН така установеното деяние
е квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
По делото е приложена Докладна записка от
21.01.21г. от мл.а-р СПП ОД МВР Хасково И.Ч.относно
ПТП с ранен, като служителят е докладвал, че на 21.01.1.21г. с други служители
на МВР били изпратени от ОДЧ на РУ Хасково в ЦСМП на МБАЛ Хасково относно състоянието
на моторист, пострадал при ПТП в Харманли – Н.Г.. При направения доклад относно
установеното му състояние разследващият полицай разпоредил да бъде извършена
проба за употреба на НУВ, като лицето отказало да даде проба на дрегер и да му
бъде взета кръвна проба, понеже не бил управлявал мотоциклета, за което
съставили акт за нарушение. Видно от приложения Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017г. медицинското изследване не се извършило поради отказ на лицето
да даде кръв, което било установено и със свидетел, на който са посочени
имената.
С оглед обстоятелството, че Н.Г.Н. отказал
да бъде тестват с дрегер и отказал да даде кръв за медицинско изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, Началник Сектор
Пътна полиция, ОД МВР Хасково, е съставил оспорената в настоящото производство
ЗППАМ №21-1253-000085/21.01.2021г., с която на основание чл.171, ал.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е
посочено, че жалбоподателят, като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Дрегер Drug Test, модел 5000, №ARMS-0095, както и отказва да даде кръв за
медицинско изследване.
Със Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
Директор на ОД МВР Хасково е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 и други от ЗДвП, между които по т.4 от
заповедта – Началник сектор ПП при ОД МВР Хасково.
Съгласно допълнително представените
доказателства заповедта е връчена на Н.Г. на 22.02.2021г., а жалбата е
постъпила в деловодството на съда на 04.03.2021г.
В с.з. е разпитана като свидетелка Т. К.–
приятелка на жалбоподателя, която дава показания, че сутринта на 21.01.21г.,
когато отишла на работа, синът на нейния работодател ѝ съобщил, че Н. бил
паднал с мотора и не мърдал и дишал. Когато го видяла, той тъкмо се изправял,
но целият бил ожулен и губел баланс, дошла линейка и го закарали в Харманли,
където полицаите му направили тест за алкохол и всичко било нормално. След това
тръгнали за Хасково и тя била с него в линейката, като той говорел несвързани
неща по пътя и докторът казал на свидетелката да го държи в съзнание, защото
заспивал. След като го довели в Хасково дошли полицаите, които искали кръвна
проба и казали, че ще правят тест за наркотици, а Н. казал – да, но те
изчезнали някъде и се появили след час. Когато се върнали пак, свидетелката
била отвън и говорела по телефона и незнаела какво точно се случило.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата отговаря на
изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за
разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на делото е индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган,
съгласно Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД МВР Хасково във връзка
със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи. По
силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните
работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като при изпълнение на функциите си по този
закон и на основание чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1
/свидетелството за правоуправление, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство/, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност. В този смисъл оспорената заповед е постановена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед съдържа фактически и
правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от
постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания –
точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и час,
както и място на извършване на нарушението, регистрационен номер на мотоциклета,
а това са всички релевантни за приложимата правна норма факти, които са и
надлежно посочени в заповедта. От преписката се установяват и допълнително
доказателства, че ПТП с водача на мотоциклета е било на територията на
Харманли, а отказът от проба да бъде изследван с дрегер и да даде кръв за
медицинско изследване е бил направен след като пострадалият водач е бил
транспортиран в Хасково, МБАЛ, поради което няма нарушение относно местната
компетентност на административния орган и
възражението в тази насока не се споделя от съда. Наред с това следва да се има
предвид, че съдът намира за неоснователно и другото възражение на
жалбоподателя, касаещо качеството му на водач на мотоциклета, с които е
реализирано ПТП. В случая няма данни да има втори участник-водач в ПТП, както и
да са установени други лица, които да имат съпричастност към произшествието,
поради което като се имат предвид и
показанията на св.К., която сочи, че „Н. е паднал с мотора“, то следва да бъде
направен извод за жалбоподателя, че е водач по смисъла на пар.6, т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Понятието "управление" на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху средството, а не
само привеждането му в движение, а и доколкото движението на мотоциклета е било
по улица в града, то съдът счита, че административният орган не е допуснал
нарушение при определяне на субекта, спрямо когото следва да бъде определена
принудителната административна мярка.
В заповедта ясно е формулирана
разпоредителна част относно временно отнемане на СУМПС, като липсва нарушение
на изискването на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно
наказание. Именно поради това тя се прилага под прекратително условие –
"до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече
от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за
отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието ѝ. Следва да се има предвид, че административният орган има
право да определи срок за отнемане на СУМПС до 18 месеца, както законодателно е
предвидено в последната хипотеза на чл.171, т. 1, б.Б от ЗДвП.
Не са налице предпоставките за отмяна на
заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като
безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната
ПАМ, като се има предвид и факта, че още не е изтекъл 18-месечния, предвиден в
закона срок за действието ѝ, както и не се установи да има окончателно
произнасяне относно административнонаказателната или наказателна отговорност на
водача.
Разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП предвижда задължително прилагане на
принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС спрямо водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая от събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят Н.Г. е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и е отказал
медицинско изследване и вземане на биологична проба. Относно оспорената
фактическа обстановка следва да се има предвид, че актът за установяване на
административно нарушение е документ е издаден от длъжностно лице в кръга на
неговите правомощия по закон, по съответния установен ред и форма, като в
частта на установяването на отказа да бъде изпробван водача с техническо
средство, осъществен на посочените в акта дата и място, документът
материализира удостоверително изявление на издателя си. Съществуването на този
факт е възприет лично от длъжностно лице – издател. В този смисъл АУАН е
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по
отношение на така установения факт. В настоящото производство жалбоподателят
представи нови доказателства – свидетелските показания на св.К., но съдът не
счита, че те установяват различни от изложените в акта факти, както и въз
основа на тях не може да бъде направен различен от вече формирания извод.
Показанията на св.К. не опровергават установения отказ, доколкото самата
свидетелка сочи, че е чула от Н. да се съгласява на тест, но после, когато
полицаите били при него в стаята, то тя била отвън, говорела по телефона и
незнаела какво се е случило вътре.
Поради изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореният акт
като правилен и законосъобразен да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1253-000085/21.01.2021г., издадена от Началник Сектор Пътна полиция, ОД МВР
Хасково.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е
окончателно.
Съдия: