№ 22548
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110118522 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата от Договор за кредит № **** от 04.11.2023 г., уреждаща такса за
разглеждане на кредита. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на 04.11.2023 г. е сключен Договор за кредит № ****,
по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата 2999,80
лева, при фиксиран лихвен процент 38%, годишен процент на разходите (ГПР)
57,09 % и обща сума за връщане по договора за кредит – 5584,05 лева. Твърди,
че съгласно договора, следвало да заплати еднократна такса за разглеждане в
размер на 512,07 лева, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по
кредита. Поддържа, че до момента е заплатила по кредита сума в размер на
348,56 лева. Счита, че клауза предвиждаща процесната такса е нищожна, като
противоречаща на закона, тъй като е начислена за действия по управлението и
усвояването на кредита, в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навежда
твърдения, че същата заобикаля забраната и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е
включена в ГПР. Поддържа още, че клаузата противоречи и на добрите нрави,
тъй като таксата е в размер на почти 1/5 от размера на кредита, с което се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, както и че е налице
скрито оскъпяване на кредита, с което се постига неоснователно обогатяване
на кредитора. Твърди още клаузата да е неравноправна по смисъла ЗЗП, тъй
като се налагала допълнителна финансова тежест за потребителя, което не
отговаря на изискванията за добросъвестност и се стига до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. При тези твърдения
иска съдът да прогласи за нищожна клаузата, с която е уговорена такса за
1
разглеждане на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба. С молба от 22.10.2024 г. ответникът изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП в доказателствена тежест на ищцата е да
установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 512,07 лева, на
заявените правни основания.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че оспорената клауза е действителна, в това число и че не
противоречи на закона и добрите нрави, че не го заобикаля и че не е
неравноправна.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за кредит № **** от 04.11.2023 г., че същият е сключен между
„ФИРМА” ЕООД, като кредитор, и И. С. Б., като заемател. По силата на
сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в
размер на 2999,80 лева, която сума да бъде върната от заемателя с 36 броя
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 155,08 лева, с падеж
на последната вноска 04.11.2026 г. Посочено е на първа страница от договора,
че се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,00 %, при
ГПР в размер на 57,09 %.
Съгласно таблица „основни условия“ на първа страница на договора е
уговорена такса за разглеждане в размер на 512,07 лева, като съгласно абзац
предпоследен на първа страница от договора е уговорено таксата за
разглеждане да се заплати от заемателя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план. Уговорено е, че таксата за разглеждане се дължи
изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай
на предсрочно прекратяване на договора поради каквато и да е причина.
От приетите по делото стандартен европейски формуляр и погасителен
план се установява, че всяка месечна вноска е формирана от главница,
договорна лихва и такса.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
2
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да
е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора. В конкретния случай съдът намира, че уговоренaтa такса за
разглеждане на кредита не попада в приложното поле на чл.10а ЗПК,
доколкото видно от характера на услугата се касае за действия от страна на
кредитора, които са вменени като негово задължение по силата на
изискването за добросъвестност във взаимоотношенията между страните по
един договор. Заплащането на тази допълнителна услуга води до
противоречие със закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, с които кредитополучателят
разполага и без изричното им уговаряне - искането му за отпускане на кредит
и без наличието на изрична уговорка подлежи на разглеждане от страна на
кредитодателя преди постигане на съгласие за сключване на договора.
На следващо място, определеният размер на таксата – 512,07 лева е
приблизително една шеста от чистата стойност на кредита, а плащането й е
договорено да се извършва на части, с всяка погасителна месечна вноска.
Съдът намира, че основната цел на така уговорената такса е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Ето защо уговорената такса за
разглеждане на кредита има характера на скрито възнаграждение по договора
за кредит, което съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в ГПР,
доколкото покрива понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според което това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
3
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Поради което в случай,
че възникващото за кредитополучателя допълнително задължение за
заплащане на суми по договора се прибави като размер към уговорената
възнаградителна лихва, то годишният процент на разходите по кредита би
надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно е налице
противоречие със закона.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за разглеждане на
кредита и закона е налице още при сключването на договора, то следва извод,
че в конкретния случай е налице нищожност на клаузата за такса за
разглеждане на кредита, поради което предявеният иск за прогласяване на
нищожността на оспорената клауза е основателен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на
разноски разполага ищцата, която видно от ангажираните доказателства е
сторила разноски за държавна такса в размер на 80 лева, която сума следва да
й се присъди.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие ищцата е уговорила безплатна правна помощ с адв. Д. Г.. При
договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 2
ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда
при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в
преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне размера на
възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение на адв. Д. Г. за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца в размер на 200,00 лева, доколкото осъществените
процесуални действия по делото от адв. Г. са депозиране на искова молба и
молби по хода на делото, като същият не се е явил в проведено по делото
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 21 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата от Договор
за кредит № **** от 04.11.2023 г., уреждаща такса за разглеждане на кредита,
сключен между „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** и И. С. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на И. С. Б., ЕГН
4
**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 80 лева – разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на адв. Д. Г., вписан
в АК – Л. с № **** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78, ал.1 ГПК сумата от
200,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5