Р Е Ш Е Н И Е № 260920
19.07.2021г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 28.06.2021г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 197 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано
по въззивна жалба подадена от Ж.Д.Д.,
ЕГН **********, против Решение № 261407 от 24.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 16084/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І - ви гр. състав, с което е
отхвърлен предявения от него срещу „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *********, иск за
заплащането на сумата от общо 3915,75 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в делнични и почивни дни за периода
април, май и юни 2019 година, както и лихва за забава за периода 13.06.2019г. –
03.10.2019г. в размер на 121,82 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 3915,75 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 04.10.2019г. до окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение, искането
пред въззивния съд е
за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена с
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемото „ДОШ“ ЕООД, ЕИК
*********, е депозирало, чрез пълномощника
си адвокат Е.К., отговор на въззивната жалба, с
който взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искови претенции за заплащане на трудово
възнаграждение за положен от ищеца Ж.Д.Д., ЕГН
**********, извънреден труд при ответното „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *********, през
месеците април, май и юни 2019 година,
чието правно основание е разпоредбата на чл.143 във вр.
с чл. 262 от КТ.
Ответникът
„ДОШ“ ЕООД е оспорил основателността на предявените искове, като е навел
твърдения, че от ищеца и по време на съществувалото между страните
трудово правоотношение не е бил полаган извънреден труд.Дори да е бил полаган
такъв, това обстоятелство не е било известно на работодателя, поради което
същият не следва да търпи неблагоприятни последствия. Твърди, че е била
извършена и проверка от Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Пазарджик, която е
приключила без констатирани нарушения на трудовото законодателство.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил
исковата претенция като неоснователна. Приел е, че с оглед събраните по делото
доказателства ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване да е полагал извънреден труд в
предприятието, поради което не му се следва и претендираното
с исковата молба възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че ищецът е бил във валидно трудово правоотношение с ответното
дружество, като е назначен по трудов договор от 22.03.2019 г. по чл.70,ал.1 от КТ на длъжността ***. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед на работодателя, считано от 13.06.2019
г. , поради изтичане на изпитателния срок.
Със
Заповед на работодателя №01/01.04.2019г., е било възложено на ищеца през периода 02.04.2019г.-13.05.2019г. да извърши
допълнително обучение на служителите с действащата материално-стокова програма,
с времетраене: максимум 150 минути на
ден, разделени на 2 части с почивка между тях от 30 минути. За положения
извънреден труд е определено от работодателя да бъде заплатено на ищеца
възнаграждение в двоен размер, изчислено на база брутно трудово
възнаграждение. От приетата в първоинстанционното производство ССЕ, без резерви от страните, се установява , че
за така положения извънреден труд на ищеца е било заплатено възнаграждение в
размер от 345 лева, което обстоятелство е изрично удостоверено и в подписаната
от него на 17.05.2019 година декларация, като положеният от ищеца извънреден труд е заведен и в книгата за
отчитане на извънредния труд при ответника.
От
показанията на разпитаните по
делото свидетели А. А. и Л. Г., става ясно, че са бивши колеги на ищеца,
работили в ответното дружество на длъжност „***“. Свидетели са заявили пред
съда, че ищецът работил всеки ден, без почивен ден, по 12 часа като *** и на касата на
заведението, като освен това правил графиците за работа и подавал заявки, както
и че работодателят им е знаел, че Ж. работи всеки ден.
От показанията на свидетелката Р. К. се
установява, че също е работила в заведението през пролетта, първоначално като
работник кухня, а след това на
каса, заедно с ищеца и още един
служител, като работили по график - два
дни по 12 часа, след което 2 дни почивали. Ищецът провел обучение на друг служител за работа на
каса в заведението.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема от правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 143 КТ е дадена легална
дефиниция на понятието извънреден труд – това е трудът, който се полага с
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител, извън установеното за работника работно време.
Разпореждането на работодателя за
полагане на извънреден труд представлява изрично волеизявление, чрез което се
възлага работа в повече от установеното работно време. Във втората хипотеза на
цитираната по-горе законова разпоредба от страна на работника и по негова
инициатива се изпълнява работа в повече от установеното работно време със
знанието и мълчаливото допускане на работодателя.
За полагането на извънреден труд
се издава заповед на работодателя, която следва да бъде съобщена на работника
или разпореждането може да бъде направено устно, но винаги следва да
се доведе до знанието на работника.
Положеният извънреден труд се
отчита в специална книга по смисъла на чл. 149 КТ, като от неизпълнението на
това си задължение работодателят не може да черпи права. Полагането
на извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени
средства. Следва да се има предвид обаче, че когато насрещните страни спорят
относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради
различния в твърденията относно продължителността на работното време, неговото
разпределение и възприетия начин за отчитането му, какъвто е и настоящият
случай, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и
обстоятелствата във връзка с конкретните си твърдения. В този смисъл,
неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но
липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена
работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. В тежест на работника обаче
е да установи твърденията си за положен от него труд извън установеното за него
работно време, за което са допустими всички доказателствени
средства, в т.ч. и свидетелски показания.
В настоящия случай по делото не са събрани
доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е
полагал извънреден труд през процесния период. Въз
основа на свидетелските показания не може да се установи с категоричност, че
ищецът е работил и положил 192 часа извънреден труд ,от които 24 часа през
почивни дни през месец април;204 часа извънреден труд , от които 36 часа през
почивни дни през месец май и 48 часа извънреден труд през месец юни , както
твърди в исковата си молба.Същевременно показанията на разпитаните по делото
свидетели са противоречиви и разнопосочни относно начина и времето на полагане
на труд, респективно не могат да установят часовете на положен от ищеца труд. Показанията на
свидетелката А. не могат
да бъдат приети и ценени от съда
като правдиви и достоверни, тъй като не почиват и на преки
впечатления, като свидетелката не е работила в ответното предприятие през целия
процесен период и пресъздава казаното й от ищеца.
Същевременно от неоспорените от страните по
делото писмени доказателства е безспорно установено , че ищецът е полагал
извънреден труд със знанието на работодателя и на основание изрична Заповед
№01/01.04.2019г. за това , като за така положения
извънреден труд на ищеца е било заплатено възнаграждение от работодателя в
размер от 345 лева, което обстоятелство е изрично удостоверено и в подписаната
от него на 17.05.2019 година декларация, като положеният от ищеца извънреден труд е заведен и в книгата за
отчитане на извънредния труд при ответника.
При така установеното от фактическа страна,
следва да се приеме, че ищецът, който носи доказателствена
тежест в процеса , не е доказал по делото да е полагал извънреден труд над
така заведения в книгата за отчитане на извънредния труд и заплатен от работодателя.Гражданският исков
процес е състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК,
страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства,
съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна
норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да
се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения. Следователно исковата претенция на ищеца
следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е
претендирала разноски и с оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва
да й бъдат присъдени направените такива в установения по делото размер от 500
лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261407 от 24.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 16084/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І - ви гр. състав.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН **********,
да заплати на „ДОШ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 500 лева-разноски за
адвокатска защита в производството пред ОС-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.