№ 347 / 23.5.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А. М., като разгледа административно дело № 1086 по описа на съда за
2018 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на ЕТ „Оскар-999-Красимир Благоев“ против отказ,
обективиран в Писмо изх. № 30-1393-1/09.11.2018 г. на кмета на община Пещера.
Жалбоподателят – ЕТ
„Оскар-999-Красимир Благоев“ – претендира
отмяна на обжалвания отказ. Излага
съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата си и чрез
процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания.
Претендира разноски.
Ответникът – кмета на община Пещера – оспорва жалбата чрез процесуалните си представители в
проведените съдебни заседания в представена след последното заседание писмена
защита. Излагат съображения за недопустимостта на жалбата и алтернативно за
законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административното производство е започнало
по искане на жалбоподателя. Видно от подадената от него и адресирана до
настоящия ответник Молба-искане е, че с нея е направено искане с правно
основание чл. 129 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ за възстановяване на платени
от жалбоподателя суми за такса битови отпадъци за собствения му недвижим имот,
представляващ УПИ парцел 1-стопански дейности, с площ от 1550 кв.м. по план,
одобрен 1994 г. на село Капитан Димитриево. В искането е посочено, че
събираната от жалбоподателя годишна такса в размер на 643.32 лв. не отговаря на
предоставяната услуга, като са изложени и съображения затова. Искането е за
възстановяване на платените от жалбоподателя суми, като бъде разпоредено
компетентен служител от общинската администрация да направи коректно изчисление
на дължимите суми за предоставената услуга.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалвания отказ.
Несъстоятелно е възражението, че обжалваното писмо има уведомителен характер.
На първо място, в началото на писмото е посочено, че същото се издава във
връзка с посочената по-горе Молба-Искане от жалбоподателя относно начислената
ТБО за имот собственост на жалбоподателя. В писмото са изложени съображения
относно начина на определяне на ТБО и е посочено, че в случая дължимият размер
е 643.23 лв., като е направен изводът че таксата е изчислена правилно.
Следователно е безспорно, че след като е посочено, че същото се издава във
връзка с молбата-искане на жалбоподателя, свързана с начислена ТБО и са
изложени мотиви за правилното ѝ определяне, то тази молба представлява
произнасяне-отказ по молбата-искане. Писмото, издадено от органа, до който е
отправено искането създава впечатлението, че молбата-искане е неоснователна, тъй
като противно на твърденията на жалбоподателя, ТБО за имота му е изчислена
правилно, т.е. от същото следва, че искането е неоснователно и с писмото е
отхвърлено.
Следователно, действително е налице
изричен отказ, засягащ правата на жалбоподателя, поради което жалбата му срещу
него е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна:
Както е посочено по-горе молбата-искане е
подадена на основание чл. 129 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ. Тези
разпоредби предвиждат следното:
Чл. 129 от ДОПК (1) Прихващането или
възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или
по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго.
(2) След постъпване на искането по ал. 1
може да се възложи извършването на:
1. ревизия;
2. проверка.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Актът
за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на
искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от
извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по
изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните
осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако
актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до
влизане в сила на съдебното решение.
(4) Остатъкът след извършване на прихващането
се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. ***, свързани с
прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не
са търговци, може да се извършва и в брой.
(5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен
срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен
акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта
суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото
лице е признато правото на получаване на:
1. суми за неправилно или недължимо
платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите
по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;
2. незаконосъобразно отказани за
възстановяване суми;
3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила
от 1.01.2016 г.).
(6) Недължимо внесени или събрани суми, с
изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва
за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по
приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в
който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.
(7) Актовете за прихващане или
възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните
актове.
Чл. 4 от ЗМДТ (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от
2004 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., доп.,
бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.)
Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични
изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни
изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм.,
бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 98 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за
задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за
задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно
седалище, на задълженото лице.
(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г.)
Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм.,
бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм.,
бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за
приходите издава методически указания по прилагането на този закон.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм.,
бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Компетентен орган за отсрочване и
разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че
отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на
разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.
От посочените разпоредби е видно следното:
Данъчно задълженото лице има правото да поиска възстановяване на недължимо
платени суми. По искането се произнася орган по приходите, като издава акт за
прихващане или възстановяване. Този акт подлежи на административно обжалване по
реда на чл. 152 и следващите от ДОПК, като решаващия административен орган се
произнася в 60-дневен срок с решение, като актът за прихващане и възстановяване
в частта му, която не е отменена с това решение подлежи на обжалване по съдебен
ред. В случаите като настоящия, при които става въпрос за местни такси по
искането за възстановяване се произнася служител на общинската администрация, който има правата и
задълженията на орган по приходи. В същия случай компетентен решаващ орган по
административно обжалване на издадения от служител на общинската администрация
акт за прихващане и възстановяване е кметът на общината.
Следва да се отбележи, че с молбата-искане
освен, че са посочени посочените по-горе и разгледани правни основания - чл.
129 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, в съответствие с тях е направено и
словесното искане за възстановяване на платените от жалбоподателя суми за ТБО, чийто
размер според него е незаконосъобразен и несправедлив.
Следователно, с молбата-искане настоящият
жалбоподател е подал надлежно искане за възстановяване на недължимо платени
според него суми за такса битови отпадъци. Макар и подадено до ненадлежен орган
– кмета на община Пещера искането е произвело своето правно действие и
ответникът вместо да се произнася по него е имал задължението, предвидено в чл.
31, ал. 2 от АПК да го препрати на компетентния орган в случая служител на
общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходи. Като
вместо да изпълни това си задължение, ответникът се е произнесъл по искането,
същият е излязъл извън законовата си компетентност и е постановил нищожен
административен акт. Затова обжалваното писмо-отказ следва да бъде прогласено
за нищожно от съда, като на основание чл. 173, ал. 2 преписката следва да бъде
изпратена на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая такъв орган е служител
на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходи,
определен със съответна заповед по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на кмета на общината.
Компетентният служител на общинската администрация следва да се произнесе с акт за прихващане или
възстановяване по реда и сроковете, предвидени в чл. 128 и следващите от ДОПК.
С оглед
изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски.
Следва да му бъдат присъдени 1150 лв., от които 700 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 400 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещото лице и 50
лв. платена държавна такса за образуване на делото.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Обявява нищожността на отказ, обективиран в Писмо изх. №
30-1393-1/09.11.2018 г. на кмета на община Пещера.
Изпраща делото като преписка на компетентния служител на общинска администрация – Пещера, имащ правата и задълженията на орган по приходи, определен
със съответната заповед по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на кмета на община – Пещера,
който компетентен служител следва да се произнесе при
спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания.
Осъжда община Пещера да заплати на ЕТ „Оскар-999-Красимир Благоев“ разноски по делото
в размер на 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
определение № 17285 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 9335/2019 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.11.2019 г., с което е даден ход на делото
по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на кмета на община Пещера срещу решение №
347/23.05.2019 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело
№ 1086/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 9335/2019 по описа на Върховния административен
съд, първо отделение.
Определението
подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, в
7 – дневен срок от съобщението до страните.